Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (97)

97

В петък, двайсет и четвърти октомври, майката на Линда Валин трябваше да се яви в районния съд във Векшо, за да свидетелства за връзката си с убиеца на дъщеря й. Предния ден тя говори с Ана Сандберг по телефона и се разбраха Ана да я вземе от вилата й на следващата сутрин. Иначе Лота Ериксон каза, че вече се чувства по-добре и иска най-сетне всичко да приключи, та да може на спокойствие да преодолее скръбта по дъщеря си.

На следващата сутрин Ана Сандберг завари външната врата широко отворена. Вятърът я блъскаше наляво-надясно. Виждайки празнината в безупречната редица от шлифовани крайбрежни камъни около изчистената с гребло пътека, Ана Сандберг веднага разбра какво се е случило. Водолазите откриха тялото още същия ден, на дълбочина четири метра. Преди да нагази в езерото, тя си бе облякла палто с джобове и ги бе напълнила с камъни. После бе закопчала с ремък горната част на ръцете към тялото си, та да не може да се спаси, ако в последния миг се разколебае.

В горния й джоб намериха снимка, направена преди три години по време на Мидсомар в имението на бившия й съпруг. В средата — усмихнатата Линда, от двете й страни — мама и убиецът. Някой бе оградил с маркер лицата на Лота Ериксон и на Бенгт Монсон и бе записал над кръговете „убийци“. Откриха плика, в който най-вероятно е била изпратена снимката, захвърлен върху кухненския под — без подател и с клеймо от сряда от пощенската станция във Векшо.

Смъртният случай се изясни още преди процесът да приключи. Майката на Линда се бе самоубила. Съкрушена от скръбта по дъщеря си, клетницата се бе предала, след като бе получила поредния тласък към смъртта. Полицията не откри подателя на писмото. Когато го разпитаха, бащата на Линда заяви, че не знае нищо по случая. Пък и вече бил преодолял чувствата си към бившата си съпруга.

Единствен той остана да бди над паметта на единствената си и дълбоко обичана дъщеря.