Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (53)

53

Стокхолм, понеделник, 11 август

В понеделник сутринта Ларш Мартин Юхансон пристигна на работа в седем часа. Върху бюрото му го посрещнаха купчини старателно подредени книжа. Върху едната купчина секретарката му бе залепила листче с въпроса „неотложно?“.

Най-отгоре се намираха две писма — едното от Юридическата канцелария^[1] (ЮК), другото от Юридическата омбудсманска служба (ЮО). Съдържанието им почти се припокриваше. Бяха предложени на вниманието на началника на полицията в област Кроноберг и изпратени на вниманието на началника на Главна дирекция „Криминална полиция“ за коментари. Писмата бяха по повод сведения, публикувани във вестник „Дагенс Нюхетер“ от седми август, четвъртък. Най-общо ставаше дума за рутинни процедури от предварително следствие и по-конкретно за така наречените доброволни ДНК тестове, които полицията според наличните данни използвала във връзка с разследването на убийството на Линда Валин. Но не само с такава цел. И двете писма съдържаха официалните позиции на ЮК и ЮО. А подателите им означаваха почти най-лошото и предвещаваха най-ужасния кошмар.

„Какво прави това дело върху бюрото ми? Защо не са го изпратили направо в «Юлерокер»?“ — разкисна се Юхансон и написа на листчето, че иска мигновена среща с онзи от юридическия му екип, който се грижи за тази част. Иначе всичко останало изглеждаше както обикновено в привилегирования му живот: бумаги, бумаги, бумаги и още бумаги.