Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (41)

41

Майката на Линда се намираше във вилата си на остров Сиркьон до езерото Оснен на няколко мили южно от Векшо. Компания й правеше нейна приятелка. По нейните думи майката на Линда живеела ден за ден. След като разбрала, че полицията иска да говори с нея, се съгласила.

— Благодарете й от мое име — поръча Рогершон на приятелката й. — С колегата ми ще дойдем след около час.

— Да ви обясня ли пътя? — попита приятелката.

— Няма нужда. Ако се объркаме, ще ви звъннем за указания. Предайте й горещите ни благодарности за отзивчивостта й.

Бекстрьом реши да прави компания на Рогершон. Имаше желание да се поразходи — по възможност, в удобен автомобил с климатична инсталация, докато двамата с Рогершон на спокойствие „хранят“ идиотите в управлението, които му вгорчаваха живота. Освен това Бекстрьом беше любопитен да види майката на Линда.

— Там долу, от лявата страна, се вижда езерото — каза Рогершон половин час по-късно и посочи синята вода, проблясваща между брезите в нагорещения въздух. — До Сиркьон остават само няколко мили. Това е район за такива като нас, Бекстрьом.

— Мислех, че ракията се произвежда в Сконе — отвърна Бекстрьом, чието настроение се повиши осезаемо след неволите, сполетели го напоследък.

— Шведска криминална история — уточни Рогершон.

— Районът е свързан с едно от най-шумните изчезвания през последните сто години. Сравнимо със случая „Виола Видегрен“ от 1948 година. Малкият Алвар Ларшон изчезнал от дома на родителите си в едно студено и ветровито априлско утро през 1967 година — разказа Рогершон с тържествена нотка в гласа. — Преди няколко години ми попадна интересна статия по случая в „Нордски криминални хроники“. Фактите не говорят за убийство. Малкият най-вероятно се е спънал и е паднал в езерото, докато си е играел.

— Никак не ми се вярва да се е удавил — възрази Бекстрьом. — Бил е убит от някой педофил. Тук сигурно гъмжи от такива. Седят си в малките си червени къщурки и свалят детско порно от интернет.

— Сега — да, но говорим за 1967 година.

— Тогава са измисляли други гадости. Например седели са в кенефа и са лъскали пред купчина стари вестници със снимки на голи скаути. Знам ли?

— Ти май всичко знаеш, Бекстрьом. Но най-много от всичките ти качества ценя човечността ти. Ти си топъл човек, така да се каже.

„Какво му става на Рогершон? — питаше се Бекстрьом. — Изглежда, пак е препил. Дано майката на Линда предлага щедро алкохол като баща му.“

Малка червена къща с бели первази и ръбове; старо дърво, засадено да носи късмет и благоденствие на стопаните, хвърляше сянка над малката площадка с чакъл пред къщата, където паркираха колата си; знаме върху пилон, беседка под люляка, пристройка с външна тоалетна, пристан, хангар за лодки със сауна и собствена ивица плаж до езерото. Старателно изчистени с гребло пътеки пресичаха парцела, а грижливо подбрани камъни от брега ограждаха площите с окосена трева.

Накратко, типична шведска лятна вила. Седнаха навън, в беседката. Нямаше бира, а голяма кана с домашен сок от черно френско грозде с много лед, високи чаши със столчета, сигурно купени от близък магазин за стъклени пособия на цената на няколко стека бира. „Ако очите ти не блуждаеха надалеч, щеше да си много яко парче — помисли си Бекстрьом и кимна кротко към майката на Линда, Лота Ериксон. — На четирийсет и пет години… При други обстоятелства сигурно изглеждаш значително по-млада.“

— Усетите ли, че разговорът започва да ви идва в повече, веднага кажете — предупреди я Бекстрьом с най-нежния си глас.

— Не се тревожете — отвърна майката на Линда и ако очите й не гледаха така особено, тя звучеше почти весело.

„Чудя се с колко ли валиум си се натъпкала, миличка.“

През следващите три часа криминален инспектор Ян Рогершон доказа по убедителен начин професионализма, който Левин му приписа.

Първо разпита майката за Линда; за детството и юношеството й, за годините в САЩ, за развода и как се е върнала заедно с дъщеря си в Швеция.

— Весело и жизнерадостно дете. Обичаше всички и всички я обичаха. Това не се промени и когато порасна… Труден житейски период… наложи се да се адаптира към нова среда… Линда си намери нови приятели, започна в ново училище… Аз си намерих работа като учителка, докато продължавах образованието си… Когато се запознах с бившия ми съпруг, работех като секретарка… Така се срещнахме… След като се оженихме и Линда се роди, се установихме в САЩ и аз станах домакиня… Скучаех, но Хенинг се чувстваше прекрасно… С Линда го виждахме много рядко… Всъщност почти не се прибираше вкъщи… Но не отричам, че във финансово отношение бях много привилегирована. Имахме предбрачно споразумение, но първото нещо, което той направи, преди двете с Линда да се приберем в Швеция, беше да ми даде къщата, където… където се случи всичко… С Линда живяхме там, докато изведнъж тя… Тогава учеше в гимназията… Баща й благоволи да се прибере в Швеция и тя реши да се пренесе при него извън града… Но като дойдеше във Векшо, отсядаше при мен, разбира се…

Гаджета?

— Първото беше цветнокожо момче от нейния клас в САЩ… Линда беше само на седем… Той се казваше Лерой и беше толкова сладък, че ти идва да го схрускаш… Той беше първата й истински голяма любов…

А после? Гаджета, с които е имала полови контакти?

Не много — по думите на майка й. Но все пак, призна тя, Линда не споделяла с нея подробности от интимния си живот. Най-дългата й връзка продължила близо година и приключила преди шест месеца.

— Със сина на наши познати. Едно от малкото семейства, с които продължих да поддържам контакт след развода. Момчето е много свястно, наричат го Нопе, но се казва Карл-Фредрик. Според мен Линда просто се отегчи от него. След като започна да учи в Полицейската школа, животът й се промени много.

Случвало ли се е Линда да проявява инат, да се забърка в конфликт, да си създаде врагове, които дори да искат да я наранят?

Не и в света на майка й. Не и когато става дума за обичаната й дъщеря. Дори по време на най-ужасния си тийнейджърски период Линда се държала като всички останали нейни връстнички, съдейки по думите на приятелките на майка й. Линда обаче много рядко ставала чак толкова раздразнителна. Лоши качества? Понякога проявявала инат и наивност. Смятала хората за по-добри, отколкото са в действителност.

По време на двайсетгодишния си опит като детектив Рогершон бе провел стотици разпити с близки на жертви на убийство. Затова той съвсем преднамерено остави майката на Линда в края на списъка с разпитваните лица. И — съвсем закономерно — тя се държеше като повечето хора, изгубили близък от насилствена смърт. Тя се поинтересува защо той иска да говори с нея. Та тя нямаше нищо общо със самото убийство. Самата тя също беше жертва. Отнели й бяха единственото дете и сега от нея се очакваше да продължи живота си със скръбта като единствен спътник.

Рогершон й отговори по стандартен начин: целта е да открият убиеца на Линда. Рогершон я увери, че изобщо не я подозира в никакво престъпление, а смисълът на въпросите му е да забележи в отговорите й неща, които една майка, загубила детето си, не може да види, защото е заслепена от мъката си. Лота Ериксон прие обяснението по-спокойно от повечето близки на убити хора.

Имала ли е връзки след развода? А някой от тези мъже проявявал ли е интерес към дъщеря й? Сеща ли се за свои познати, които биха й отмъстили, посягайки на дъщеря й?

Лота призна, че е имала връзки след развода, разбира се. И то няколко, но краткотрайни и случайни. От последната й връзка обаче изминали няколко години. Мъжете били неин колега, колега на нейна приятелка, мъж, с когото се запознала по работа, разведеният баща на неин бивш ученик. По време на почивки в чужбина имала няколко краткотрайни флирта. Веднъж дори се влюбила и двамата с мъжа поддържали контакт известно време: чували се по телефон, пишели си имейли. Постепенно обаче писмата се разредили и накрая изгубили връзка.

„Този мъж трябва да е бил педал. Сляп педал.“

Лота Ериксон не допускаше изобщо мисълта, че някой от тези мъже е убил дъщеря й, по простата причина че те са били свестни, не са се интересували от личния й живот и повечето от тях изобщо не са знаели, че има дъщеря.

— Посегнал й е някой психопат — предполагаше майката. — Вече го казах и на ваши колеги. Линда се стараеше да вижда доброто у всеки и понякога постъпваше много наивно.

— Защо изобщо дойдохме тук? — попита Бекстрьом, докато пътуваха с колата към управлението. — Ако питаш мен, нямаше никакъв смисъл.

„Така ти се пада, педантичен проклетнико.“

— Сокът си го биваше, макар че беше сок — възрази Рогершон. — По едно време ми се стори, че тя таи някакви подозрения или предположения. Нещо сякаш й мина през ума.

— Какво?

„Значи, Роге е не само алкохолик, а и пророк.“

— Нямам никаква представа. Просто ме споходи такова усещане. Но и преди се е случвало да се заблудя — сви рамене Рогершон. — В момента в главата й сигурно цари пълен хаос. Питам се с колко ли успокоителни са я натъпкали.

— Ако питаш мен, беше се отнесла надалеч — отвърна Бекстрьом. „Като повечето жени, но много по-хубава.“

— Точно затова трябва да се върнем и пак да говорим с нея.

— Е, поне жената беше много готина — установи Бекстрьом. — Като дойде на себе си, ще бъде много готина — поправи се той. — Като всяка жена — уточни. — Обади ми се, когато ще ходиш пак при нея. Искам и аз да дойда.