Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (46)

46

Векшо, понеделник 4 август

За разследващата група новата седмица започна тихо и спокойно, с почти академичен уклон. На сутрешната оперативка Еноксон представи резултатите от експертизите, проведени в Линшопинг, и отговорите на други специалисти, до които разследващите се бяха допитали.

От иззетите дактилоскопски следи експертите не могли да установят на кого принадлежат пет от тях. Единият комплект отпечатъци — криминалистите имали предположения кой от всички — вероятно принадлежал на извършителя. Но понеже не били сигурни, пуснали за проверка всички отпечатъци в базата данни. Системата не открила нито едно съвпадение. Специалистите не изключвали и вероятността деецът да фигурира в регистъра, но изобщо да не е оставил отпечатъци на местопрестъплението. Това беше едната част от проведените експертизи.

Втората засягаше изследването на косми и влакна, иззети от апартамента на Линда. Десетина срамни косъма, два косъма от тяло и повече от коса принадлежаха на извършителя: ДНК експертизата показала ясно този факт и нямало място за никакво съмнение. Съдебно-химическата експертиза на космите, кръвта и спермата спомогнали за допълнително избистряне на образа на издирвания убиец.

— Предположението, че се друса, се оказа доста прозорливо — отбеляза Еноксон и, кой знае защо, кимна на Бекстрьом, а не на Левин.

В космите от главата му открили следи от канабис. Понеже притежателят не се бил подстригвал от няколко месеца — космите били от среднодълга тъмноруса коса без следи от прошарване, каквато имат повечето сравнително млади мъже във Векшо, — експертите можели да изкажат становище и по въпроса за навиците му да консумира наркотични вещества.

— По всяка вероятност не е регулярен консуматор.

Според колегата от Линшопинг, с когото се чух по телефона, става дума за човек, който взема наркотици по-скоро инцидентно, например веднъж месечно, на две седмици или нещо подобно. Определено не приема наркотици в големи количества. — Еноксон сви рамене, но същевременно по лицето му се изписа въодушевление. — Освен това нашият човек явно тъче на няколко стана, защото съдебно-химическата експертиза е установила наличие на следи от психоактивни вещества в кръвта, която извършителят е оставил. Всъщност количеството не е голямо — за експертиза, имам предвид, — но се оказа достатъчно.

— Значи, нашият човек пуши хашиш и от време на време гълта амфетамини, ако схващам правилно? — попита Левин.

— Да. Но аз предпочитам да използваме думата „консумира“. Има различни форми, под които, както се изразяват докторите, човек може да осъществява приема на наркотични вещества. Най-общо бихме могли да кажем, че веднъж месечно или веднъж седмично извършителят употребява канабис под формата на хашиш и… или на марихуана. Това е най-обичайният начин за консумация, особено при инцидентните потребители, но не е единственият, както вероятно мнозина от вас знаят.

— А амфетаминът? — напомни Левин.

— И там има известно съмнение — отвърна Еноксон. — Амфетамин или друго психоактивно вещество. На пазара се предлагат няколко близки по състав препарата, които той или си е инжектирал, или е приемал под формата на таблетки или на течност. Според колегите от Линшопинг данните от лабораторния анализ не свидетелстват да ги е консумирал в големи количества. Помолих ги да изкажат предположение за честотата на приема и те казаха: също като при канабиса, инцидентно. Обикновено такива консуматори приемали таблетки — понякога разтворени предварително във вода.

— На мен не ми звучи като обикновен наркоман — установи доволно Бекстрьом. — Не сме имали повод да регистрираме отпечатъците му в базата данни, взема дрога от дъжд на вятър и си подстригва косата на два месеца като повечето хора.

— Точно така, Бекстрьом — съгласи се Еноксон. — От друга страна обаче, употребява и канабис, и психоактивни вещества. Колкото до отпечатъците му, не е изключено да сме пропуснали да ги регистрираме по погрешка, но не ми се вярва. Но имаме голям проблем с този човек: онова, което е сторил на Линда. В това отношение той никак не се вписва в определението „обикновен“.

— Рак или риба? Това е въпросът — обади се Улсон и кимна остроумно.

— Според мен нито едното, нито другото — сухо отвърна Еноксон. — Всъщност оставих най-интересното за накрая. Не се шегувам — увери ги той и след като видя реакциите на слушателите си, по лицето му се изписа въодушевление. — Не съм дошъл с празни ръце.

Еноксон съобщи, че криминалистите иззели влакна от вътрешния и външния перваз на спалнята, където е била убита Линда: светлосини текстилни влакна, които според експертите в Линшопинг най-вероятно били от тънък пуловер. Съдейки по структурата, плътността и другите отличителни качества, ставало дума за сравнително тънък пуловер, който в момента — въпреки горещото лято във Векшо, пък и в по-голямата част от Швеция — човек можел да носи вечерно време, без да получи топлинен удар.

— Тези влакна не са от обикновен пуловер — обясни Еноксон. — Съдържат петдесет процента кашмир и петдесет процента друга, пак много качествена вълна. Според колегите от Линшопинг става дума за пуловер, който струва няколко хиляди крони, а вероятно и повече, ако е купен от известна марка.

— Звучи ми като дреха, която бащата на Линда й е подарил — замислено каза Сандберг. — Възможно ли е влакната от неин пуловер да са полепнали по перваза?

— Защото го е провесила да се суши или да се проветри например? — попита Еноксон.

— Точно това имах предвид. Типично женски маниер. Това хрумвало ли ви е, момчета? — тя се обърна към колегите си около масата.

— В апартамента не открихме такъв пуловер — обясни Еноксон. — Освен това по две от нишките, които открихме, имаше следи от кръв. Остава да разберем дали извършителят е взел пуловера от гардероба на Линда или на майка й и в такъв случай какво е направил със собствения си пуловер, ако, разбира се, не е дошъл в апартамента гол до кръста. Елементарно, скъпи ми Уотсън — Еноксон кимна към Улсон.

— Би трябвало да успеем да го установим — Бекстрьом кимна на Рогершон. — Ако пуловерът е негов, ще намерим начин да стигнем и до купувача — заключи той.

— В случай че го е купил именно убиецът — скептично отвърна Улсон. — Ако се вярва на профила, изготвен от колегите ви от ГИПИ, извършителят не би могъл да купи такъв пуловер, а го е откраднал.

— Прав си, Улсон. Напълно съм съгласен с теб — каза Бекстрьом. — Ако не го е откраднал от някого или не го е смъкнал от нечий простор, сигурно го е намерил на плажа в Тайланд, където е отишъл на почивка. Когато разследваш убийство, се налага да се примиряваш с някои неясноти — искаш или не.

— Разбрах те, Бекстрьом, оттеглям се — поусмихна се Улсон.

„Отгоре на всичко отстъпваш твърде бързо, идиот такъв.“

 

 

Преследването на скъпия пуловер започна по телефона. Рогершон се обади на майката на Линда. Тя заяви категорично, че никога не е имала такъв пуловер, защото светлосиньото не било нейният цвят.

А дъщеря й? Линда имала ли е светлосин пуловер от кашмир? Майка й не си спомняше да е виждала такъв пуловер в гардероба на дъщеря си, макар че той бил пълен с какви ли не дрехи. За да не пропуснат нещо, тя посъветва Рогершон да попита и бившия й съпруг. Ако пуловерът бил подарък, то най-вероятно Линда го била получила от баща си.

— Светлосин пуловер от кашмир — повтори Хенинг Валин. — Не съм й купувал такъв пуловер. Или поне не си спомням. Тя обичаше да носи синьо, но не и светлосиньо.

Хенинг Валин предложи да се допита и до икономката си. Тя се грижела за домакинството и със сигурност щяла да знае. Обеща да се обади веднага щом говори с нея — независимо дали е получил информация, или не.

— Важно ли е? — попита той.

— Възможно е да е важно. На този етап от разследването почти всичко може да се окаже важно — обясни Рогершон.

— Този пуловер… — подхвана Рогершон час по-късно, когато с Бекстрьом останаха насаме.

— Кажи.

„Как ми се пие една студена биричка! — мечтаеше си Бекстрьом. — В тази жега изобщо не ми се говори за пуловери.“

— Не е бил на Линда. Говорих с бащата, а той попитал и икономката си. Тя ми се обади и започна да се жалва как през последните десет години непрекъснато шие, кърпи, пере, глади, сгъва, прибира, бърше, лъска и полира като луда в дома на Линда и баща й.

— И? — попита Бекстрьом.

— Не си спомня да е виждала светлосин пуловер от кашмир, който да й е тровил живота. А останах с впечатлението, че през ръцете на тази мърморанка ежедневно са минавали десетки дрехи.

— А майката на Линда?

— Не носела дрехи в такъв цвят. Можем да забравим за вероятността пуловерът да е неин.

„Не носела дрехи в такъв цвят! — иронично си помисли Бекстрьом. — На тези жени здраво им хлопа дъската.“ Любимия си пуловер, на водоравни райета в синьо, червено и зелено, Бекстрьом намери в хотелския ресторант в Йостерсунд преди няколко години, когато го командироваха да разследва убийство. Някой богат мърльо го беше забравил на един стол и Бекстрьом се смили над пуловера. Пък и тогава, макар да беше началото на август, в Йостерсунд беше студено като в ескимоски задник.

 

 

Комисар Левин изобщо не си направи труда да размишлява чий е светлосиният пуловер. Чувстваше се твърде стар да снове напред-назад в търсене на разни предмети. Всеки опитен детектив знае, че трябва да умее да прави разлика между важно и маловажно, между значително и дребно; че е нужно да се вгледаш внимателно, за да установиш кое какво е. Занимаваше го по-скоро въпросът къде е живяла майката на Линда. Освен това Левин разполагаше с най-добрата помощница в оперативната работа.

— Разбирам какво имаш предвид, Яне — увери го Сванстрьом. — Не проумявам защо Бекстрьом и всички останали веднага приеха, че убиецът е дошъл в апартамента да види Линда. Този въпрос не ми излиза от ума. Възможно е да се е отбил да види майка й. От любопитство погледнах снимката от паспорта й и ако действително изглежда така, не ми се вярва да е страдала от липса на мъжко внимание.

— Да не прибързваме… Ева — възрази Левин, защото бяха сами.

Всъщност му се щеше тя да не го нарича Яне, а Ян, независимо дали са сами, или в компанията на други хора.

Повечето факти обаче според Левин говорели в полза на предположението, че убиецът е дошъл заради Линда. Линда била жертвата, обектът на агресията му и въпреки гаврите, на които я е подложил убиецът, деянието носело явните белези на нещо лично и интимно. Убиецът я е завил в чаршафа, старателно е покрил лицето и тялото й и тези постъпки разкривали силно чувство за вина и тревога. Извършителят не е издържал да гледа Линда в този й вид.

В света на Левин тези факти представляваха сигурен знак. Повечето сексуални маниаци, с които се бе сблъсквал в професионалния си живот, никога не постъпваха така. Те, напротив, целяха да изложат жертвата на показ в сексуално предизвикателна поза — колкото се може по-позорна. Искаха да я унижат и след смъртта й, да шокират хората, които я открият, и разследващите органи. Ала основният им подтик беше да подклаждат извратените си фантазии, докато я насилват или убиват, и да съхранят спомените за деянието си, за да им послужи занапред. Убийството на Линда не приличаше и на постъпките на съпрузи, бивши гаджета и всевъзможни категории интимни приятели, които, побеснели от ревност, алкохол или гняв, се нахвърлят върху своите съпруги или приятелки, пребиват ги до смърт, накълцват ги на парчета и превръщат местопрестъплението в кланица.

Редица детайли също свидетелствали в полза на версията, че мишената на убиеца е била Линда, а не майка й. През последния месец Лота Ериксон почти не се задържала в апартамента си във Векшо. След началото на лятната ваканция се преместила във вилата си. Няколко пъти дошла в града само за да свърши разни задачи. През това време Линда се разполагала сама в жилището. Тоест момичето прекарало само три седмици в апартамента, а това давало възможности за срещи, контакти и случайни познанства.

— Искаш да си напълно сигурен, че майката няма нищо общо със случая, нали? — попита Ева Сванстрьом и му се усмихна, както майка му се усмихваше, когато Левин беше малък и се нуждаеше от утеха.

— Да — потвърди той. — Всъщност ще се почувствам по-спокоен, ако е така.

— Добре тогава. Вече знам какво искаш.

Десетина години по-рано, заради развода, Линда и майка й си тръгнали от САЩ и се върнали във Векшо. Лота Ериксон била родена и израснала във Векшо и с изключение на четирите години в САЩ не била живяла на друго място. Същото важало и за дъщеря й. Родила се в болницата във Векшо. На шест години заминала с родителите си за САЩ. Четири години по-късно, точно преди началото на учебната година, заедно с майка си се прибрала във Векшо и двете се нанесли в къщата на улица „Пер Лагерквист“. Майката я получила след подялбата на имуществото във връзка с развода.

Оттогава Лота Ериксон фигурирала в адресната служба именно с този адрес. Нищо не сочеше да е живяла на друго място, като се изключат престоите й във вилата й на остров Сиркьон, където прекарвала летните ваканции, уикендите и други почивни дай.

Линда била вписана на същия адрес до навършването на седемнайсетата си годишнина — влизането си в гимназия. По това време баща й се прибрал от САЩ, купил си имение на юг от Векшо и след няколко месеца единствената му дъщеря се пренесла при него. През следващата една година Линда сновяла между стаята си в апартамента на майка си и имението на баща си, което всъщност била посочила като свой постоянен адрес. След като издържала матурата си, взела шофьорска книжка и Хенинг Валин й купил кола, пристрастията на Линда започнали да клонят към извънградското имение и посещенията й в дома на майка й се разредили.

Сванстрьом не открила в регистрите информация за мъже, с които майката на Линда да е делила покрив. Срещу актуалния адрес фигурирали само двете с Линда.

— Аха — въздъхна Левин.

— Не си доволен — установи Сванстрьом. — Поне ми кажи причината, та да знам какво да търся.

— Всъщност и самият аз не знам. Провери ли откога живеят там останалите обитатели на сградата?

Сванстрьом обясни, че всички — с едно изключение — са живели в сградата, колкото е живяла там майката на Линда, или дори по-дълго. Единственият наемател, нанесъл се там през последните десет години, бил библиотекарят Мариан Грос, който откупил правото да живее там, след като имотът придобил статута на жилищно сдружение.

— Но него вие вече го проверихте много щателно — напомни Сванстрьом. — Пък и ДНК профилът му не съвпадна с този на убиеца.

— Щом Грос е откупил правото да живее в сградата, значи, някой му го е продал и се е изнесъл оттам.

— Не и в този случай. Това го проверих, макар да ми отне доста време. Грос е откупил жилищно право от член на сдружението, който е живеел там по времето, когато Линда и майка й са се нанесли, и който продължава да живее в сградата. Явно въпросната дама е разполагала с два договора за жилищно право. Била е собственица на счетоводна фирма и вероятно преди да продаде правото върху единия си апартамент на Грос, е използвала площта за свой офис. От юридическа гледна точка е малко проблемно да разположиш офиса си в жилищна сграда, където собствениците са организирани в сдружение. Особено ако не са много хора. Предполагам, че тази дама е получила добри пари за продажбата.

— Маргарета Ериксон — сети се Левин.

— Същата. Знаеш ли, Яне, напрано се чудя за какво съм ти аз. Впрочем Маргарета Ериксон е същата, която беше разправяла пред вестниците, че убиецът на Линда се опитал да се промъкне и в нейния апартамент в нощта на престъплението.

— Именно, именно — кимна Левин. Усети, че мислите му най-сетне започват да се подреждат. Най-после малко структура в съществуванието.

— И все пак не разбирам в какво точно си се прицелил — призна Сванстрьом.

— Честно казано, и аз не знам. Знаеш ли какво ще направим, Ева… Обади се на Маргарета Ериксон и я попитай.

— Но не си наясно защо да го направя, така ли?

— Изстрел в тъмното — усмихна се вяло Левин. — Изстрел в тъмното към неизвестна мишена — додаде той.

— Щом така искаш — сви рамене Ева.