Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (21)

21

На същата сутрин разследващата група най-сетне получи дълго жадувалите резултати от ДНК експертизата. Всички се явиха на оперативната. Настроението се повиши и началникът на техническата лаборатория представи ДНК отпечатък с висока доказателствена стойност. Пипнат ли притежателят на този ДНК профил, значи, той е убиецът на Линда без никакво съмнение. Щом полицията разполага с толкова неопровержими доказателства, нямаше никакво значение какви обяснения ще дава деецът, в случай че го заловят.

Криминалистите успели да извлекат генетичния му отпечатък от осем различни места: от семенна течност върху дивана в дневната, от телесен секрет върху тъмносините, смачкани на топка слипове, размер 3, открити под същия диван, от семенна течност във влагалището и ректума на жертвата, от семенна течност по стената на душкабината в банята, от кръв, останала по външния перваз на прозореца в спалнята, от епителни клетки по прозоречния перваз и от още едно място, което криминалистите досега бяха пазили в тайна. В коридора на апартамента се натъкнали на чифт бели маратонки, размер 42, марка „Рийбок“. Биологичните следи от маратонките съвпадали с изготвения вече ДНК профил на извършителя.

— В началото не бяхме съвсем сигурни — обясни Еноксон. — Затова изобщо не споменахме за маратонките. Но майката на Линда твърди, че никога не е виждала тези обувки, затова ги изпратихме за експертиза в Националната научно-техническа лаборатория в Линшопинг и оттам ни отговориха, че ДНК отпечатъкът съвпада с иззетите от другите места телесни течности.

Слипове и чифт маратонки, каквито носят стотици мъже, защото марките се продават в милиони екземпляри. На разследващите не би им хрумнало да издирват купувача по магазините. Знаеха, че трябва да се осланят на други улики. Според Еноксон и колетите му криминалисти иззетите веществени доказателства давали доста добра представа за хронологията на събитията. И така, извършителят влиза през вратата на апартамента. Повечето изяснени факти подкрепяха версията, че Линда го е пуснала доброволно. Той си събува обувките и ги поставя върху рафта в коридора.

После с жертвата се озовават върху дивана в дневната, деецът си събува панталоните и слиповете и еякулира върху дивана. Действието се пренася в спалнята. Извършителят връзва ръцете на Линда на гърба й, запушва й устата и завързва глезените й за долния край на леглото — най-вероятно в същата последователност. Изнасилва жертвата два пъти, първо вагинално, после анално. И двата пъти изхвърля семенна течност. Най-вероятно причинява раните в долната част на гърба и по време на последния насилствен акт. Междувременно или след приключването на акта той я удушава.

После се пъхва под душа, мастурбира и отново еякулира.

— Накрая е избягал през прозореца на спалнята — обясни Еноксон. — Застанал е с гърди към рамката и външния перваз, за да намали височината на падане. Но след като е пуснал перваза, се е одраскал о ламарината. Ръждясала е и е много остра.

Дрехите на Линда от нощта на убийството също спомогнали за уточняване хронологията на събитията.

— Според свидетелите в нощния клуб Линда е била облечена по следния начин: кожени сандали със средновисок ток и кожени каишки, усукани около глезените, чифт широки дълги панталони с ниска талия от тъмносин лен, пусната свободно ленена риза в същия цвят, без яка и с пет копчета; върху ризата — черна кадифена жилетка с черна бродерия, сини перли и сини изкуствени диаманти. На гръб носела малка раница от синьо кадифе с презрамки, подсилени със синя кожа. Раницата можела да се носи и като обикновена дамска чанта, ако скъсиш презрамките. После… — Еноксон се почеса в корените на косата. — Докъде бях стигнал… Сетих се. Бельото й се състои от черни бикини и черен сутиен. Чифт обувки, раница и пет различни дрехи. Вече смятам да стигна до съществото на проблема.

По всичко личало, че Линда си е събула обувките още на прага. Огледната група ги намерила захвърлени небрежно до изтривалката, а чантата й — подпряна на стената на около половин метър от тях. Кадифената жилетка, ленените панталони и ризата се намирали в дневната, сгънати най-прилежно върху ръкохватката на единия фотьойл. Жилетката най-отдолу, върху нея панталоните, а най-отгоре ризата.

Бикините и сутиенът лежали захвърлени върху пода в спалнята. Бикините били непокътнати, макар и усукани, и се намирали от онази страна до леглото, която е по-близо до дневната. Сутиенът лежал от другата страна на леглото, откопчан и с разкъсани презрамки.

— Най-вероятното обяснение за презрамките е, че деецът го е свалил, след като е завързал ръцете зад гърба й — каза Еноксон.

Следващата точка от доклада на криминалиста обсъждаше часовника и бижутата на Линда. Според показанията на различни свидетели пред полицията, освен ръчен часовник Линда носела и тънка златна гривна на лявата си китка, три различни пръстена на лявата ръка и един на кутрето на дясната.

— Часовникът и още пет накита. Значи, общо шест. Всички украшения открихме в голямата керамична купа върху ниската масичка в дневната — поясни Еноксон, щракна нещо върху шрайбпроектора и показа на присъстващите снимка на масичката и керамичната купа — Според нашата хипотеза Линда сама е свалила часовника и бижутата си, както и жилетката, панталоните и ризата.

— Ако погледнем тази керамична купа по-отблизо — продължи Еноксон и увеличи снимката на екрана — ще видим мобилния й телефон. Той ни отвежда съвсем естествено към следващата точка от програмата ни, а именно: съдържанието на чантата й.

Вътре криминалистите намерили вещи, обичайни за всяка дамска чанта. Общо сто и седем предмета: органайзер, кожено портмоне със служебната й карта от Полицейската школа, шофьорска книжка, четири малки снимки на баща й, майка й и две нейни приятелки, визитките на Линда и четири визитки на други хора, дебитна карта, множество други пластмасови карти, карти за членство в организации, карти за намаления, ВИП карта за клуб „Грейс“ — клуба в Градския хотели ВИП карта за кафене „Опера“ в Стокхолм.

В портмонето й открили и пари: шестстотин шведски крони в банкноти и трийсет и две крони и петдесет йоре в монети плюс шейсет и пет евро, което прави общо около хиляда и двеста крони. Малка кутийка с червило, сенки за очи и други аксесоари за грим, пакетче ментови дражета, балсам за устни, две пластмасови кутийки с конец за зъби, клечка за зъби с конец, кутийка с дванайсет обикновени клечки за зъби, различни разписки и касови бележки за плащания с кредитна карта в заведения, магазини за дрехи и подобни. Разбира се, на дъното на чантата имало и остатъци от различни субстанции и предмети, каквито всеки старателен криминалист открива, независимо колко педантична е притежателката на чантата.

— Колкото до грима, не го е махнала, след като се е прибрала — поясни Еноксон. — Това представлява интерес от гледна точка на събитийната хронология. Сутринта, когато е открита, е с грим. Червило, сенки за очи и още нещо, но го забравих. Гримът е неин. Онова, чието име не си спомням, е описано в протокола. Не открихме нищо подозрително.

В чантата на Линда криминалистите открили и връзка ключове за външната врата и други ключалки за дома на баща й. Един от ключовете бил за двегодишно волво, модел S40, което бащата подарил на Линда по случай началото на следването й. Волвото стояло надлежно паркирано в частния паркинг до жилищната сграда. Закарали го до управлението за автотехническа експертиза, но тя не показала нищо съмнително.

— Сигурно се питате къде е ключът за апартамента на майка й. Намерихме го в купата върху ниската масичка.

На екрана Еноксон показа в близък план керамичната купа, където със стрелка бе указан обикновен ключ с халка от бял метал. Според Еноксон Линда държала този ключ в джоба си, а по-обемната връзка ключове за къщата на баща си предпочитала да носи в чантата си.

— И за да приключим с чантата, вътре не липсва нищо. Никой не е тършувал из вещите й. Следователно мотивът на нападателя не може да е бил грабеж. Парите в портфейла й и бижутата в купата са непокътнати, да не говорим за златния „Ролекс“, подарък от баща й за пълнолетието й. Струва около шейсет хиляди, а убиецът дори не е посегнал към него.

След като изчерпи въпроса със съдържанието на чантата, Еноксон се прехвърли на оръдията, с които деецът бе изнасилил, измъчвал и убил жертвата си, по-конкретно макетен нож и пет мъжки вратовръзки. Показа спомагателните средства на екрана и обясни, че за свое улеснение извършителят ги взел от апартамента на жертвата.

Ножа открили върху пода в спалнята, но преди да се озове там, се намирал в червена пластмасова кофа с различни пособия за боядисване върху кухненски плот. Най-обикновен макетен нож, с който се режат тапети, платове, подови настилки. С едно острие, което е с наклонена повърхност и с регулируема дължина, едносантиметрова режеща повърхност и остър връх.

— С този нож й е причинил раните — обясни Еноксон. — Върху острието и дръжката открихме следи от кръвта на Линда, но отпечатъци от извършителя липсват. Навярно е избърсал ножа с чаршафа, с който е покрил тялото.

Петте вратовръзки се намирали в кашон, изнесен в коридора от майката на Линда. Вътре тя отделила стари чаршафи, кърпи и дрехи, които възнамерявала да изхвърли. Така в кашона попаднали и петте мъжки вратовръзки, купени от бащата на жертвата и по неизвестни причини останали в дома на майка й след развода. Впоследствие извършителят използва тези вратовръзки, за да се гаври с дъщеря им и да я убие. Полицаите заварили три от вратовръзките върху тялото на жертвата. Първата стягала шията й, като възелът се падал на тила й, за да улесни убиеца, който най-вероятно стягал примката, възседнал обърнатата по корем Линда. С втората вратовръзка бил вързал китките зад гърба й, ас третата — десния й глезен. Четвъртата, смачкана на топка, била захвърлена върху пода. По нея криминалистите открили следи от слюнката и зъбите на Линда. Убиецът най-вероятно използвал вратовръзката, за да запуши устата й, и след като умъртвил жертвата, я извадил. Петата вратовръзка била завързана за долната рамка на леглото. Съдейки по множество находки, криминалистите заключаваха, че вратовръзката е била използвала да обездвижи левия й крак.

— Ужасна история — обобщи Еноксон и изключи шрайбпроектора.

— А други следи? — попита Бекстрьом. — Косми, пръстови отпечатъци, следи от подметки, влакна и други дреболии, които хора като теб намират на такива места?

Еноксон обясни, че с екипа му са фиксирали десетина косми — от глава, телесни и срамни — и са ги изпратили за анализ в Линшопинг.

— Част от тях несъмнено са паднали от нашия извършител. Но експертизата още не е приключила. Първо се заехме с по-простата част — обясни Еноксон.

По същия начин стояли нещата и с пръстови отпечатъци, отпечатъци от подметки и влакна. Откриела ли полицията извършителя, голяма част от иззетите следи сигурно щели да покажат съвпадение с генетичния му профил.

— Събрахме толкова много биологичен материал, че явно си имаме работа с престъпник, допуснал прекалено много следи — въздъхна Еноксон. — Но по-добре повече, отколкото прекалено малко. Напоследък ми се струва, че сред мирното ни население върлува истинска детективска истерия. Сигурно заради многото криминални сериали.

„Ама и ти си един философ, Еноксон“, помисли си Бекстрьом.

— Нещо друго? — попита Бекстрьом.

Еноксон видимо се двоумеше. Поклати глава.

— Стига си премълчавал. Изплюй камъчето, Енок. Ще видиш как ще ти олекне, пък и ще помогнеш на колегите си, които се скъсват от работа.

— Е, добре. И аз, и колегите от екипа ми си вършим съвестно задълженията. Когато говорих с колегата от Линшопинг за ДНК пробите… но държа да отбележа, че това още изобщо не е сигурно, защото научните изследвания в тази област още са… в самия си зародиш, така да се каже… и съществува сериозен риск колегите да грешат, но…

— Еноксон — прекъсна го нетърпеливо Бекстрьом. — Какво каза онзи от Линшопинг?

— Всъщност беше жена. По думите й определени особености в пробите показвали, че иззетата ДНК не е типично скандинавска. Притежателят на тази генетична информация е с чужд произход, така да се каже.

„Я виж ти!“, изненада се Бекстрьом и само кимна.

След доклада на Еноксон, който продължи близо два часа, разследващите направиха кратка почивка за кафе и да се поразтъпчат. После думата взе съдебният лекар. Заключенията му по никакъв начин не влизаха в противоречие с досегашните изводи на разследващите.

Но все пак тези заключения бяха само предварителни и лекарят ги предупреди да очакват окончателния доклад след две седмици, когато всички проби са анализирани и той е обмислил внимателно получените резултати.

— На този етап мога да кажа единствено — подхвана педантично той, докато шумолеше с книжата си, — че смъртта е настъпила вследствие от механична асфиксия. Съдейки по странгулационните бразди и огледа от аутопсията, жертвата е била удушена с вратовръзката, с която е била намерена, а смъртта е настъпила между три и седем сутринта в петък.

„Уф“, въздъхна наум Бекстрьом.

— Съдейки по раневия канал и ръбовете на раните по лявото и дясното бедро на жертвата, те са нанесени с въпросния макетен нож…

„Уф и ох“, помисли си Бекстрьом.

— През последните години този вид травми се среща все по-често при такъв тип престъпления. Популярното название „наранявания вследствие от мъчения“ впрочем доста точно описва начина, по който са получени, макар че човек с моята професия би следвало да се въздържа от изказвания, касаещи мотива на извършителя. Спомням си за няколко случая, при които деецът беше използвал нож, друго хладно оръжие или димяща цигара. А веднъж дори електрошоков пистолет…

„Я зарежи тези глупости“, помисли си Бекстрьом.

— Уврежданията са предизвикали обилно кръвотечение — съдейки по външния вид на раните, — а това означава, че жертвата е била жива, когато нападателят й е причинил тези травми, и най-вероятно се е съпротивлявала бурно. В състояние на физическа съпротива кръвното налягане се повишава заради притока на адреналин.

„Е, все пак е нещо. Нашият човек явно не е толкова откачен да изтезава мъртвец.“

— Мога също да потвърдя, че охлузванията по глезените и китките й са причинени от предметите за завързване, иззети във връзка с техническата експертиза…

„Ти да видиш!“, помисли си Бекстрьом и погледна крадешком часовника си.

— Е, колеги — подхвана той четвърт час по-късно и огледа величествено подчинените си, както пълководец — войските си. — Ама вие още ли се мотаете тук? На работа! Да хванем този изверг.