Метаданни
Данни
- Серия
- Еверт Бeкстрьом (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Linda, som i Lindamordet, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Ева Кънева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Начална корекция
- sqnka (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Лейф Г. В. Першон
Заглавие: Убийството на Линда
Преводач: Ева Кънева
Година на превод: 2014 (не е указано)
Език, от който е преведено: шведски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: шведска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
Излязла от печат: 07.07.2014
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Колибри
ISBN: 978-619-150-326-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10823
История
- — Добавяне
2
Още в десет часа сутринта двамата полицаи от дежурното звено на Криминалния отдел разпитаха свидетелката, открила жертвата. Записаха разпита на диктофон и още същия ден разпечатаха стенограмата, възлизаща на двайсетина страници. Свидетелката, Маргарета Ериксон, петдесет и пет годишна бездетна вдовица, живеела на последния етаж в сградата, където се намираше апартаментът на убитата жена.
По време на разпита, пишеше в стенограмата, свидетелката е била уведомена, че според правно постановление, регламентирано в 23-а глава, 10-и параграф на Съдебнопроцесуалния кодекс, няма право да огласява класифицирана информация, касаеща текущото разследване. За сметка на това обаче писменият документ не съдържаше информация за реакцията на свидетелката, след като са й заявили, че ще бъде подведена под съдебна отговорност, ако разкрие пред някого как е протекъл разпитът. Всъщност пропускането на такъв тип сведение едва ли е изненадващо, предвид факта, че, по подобие на мнозина други свидетели, и Маргарета Ериксон увери разпитващите, че не е от хората, които дрънкат наляво-надясно.
Свидетелката се оказа председател на жилищното сдружение, което притежаваше жилищната сграда, състояща се от мазе, четири етажа и таванско помещение. На долните три етажа се помещаваха по два апартамента, а на четвъртия, където живееше свидетелката — един с двойно по-голяма площ. Общо седем жилища, обитавани предимно от хора на средна или в напреднала възраст, самостоятелно живеещи или двойки с пораснали и отдавна отлетели от семейното гнездо деца. В момента повечето били заминали на почивка.
Апартаментът, където беше извършено убийството, бил собственост на майката на жертвата. Според свидетелката девойката отсядала там от време на време. Напоследък посещенията й зачестили, а майка й почивала на вилата си недалеч от Векшо.
От входа откъм улицата изглеждаше, че апартаментът — четири стаи и кухня — се намира на партера, но от двора, който впрочем водеше към зелена площ, оградена с къщи и жилищни блокове, същият апартамент се падаше на втория етаж, защото цялата сграда се намираше върху наклонена повърхност.
Свидетелката имала две кучета. По време на разпита не скри, че от години четирикраките домашни любимци са нейната голяма страст. Сега гледала лабрадор и шпаньол. Извеждала ги по четири пъти на ден. В седем сутринта ги водела на дълга едночасова разходка.
— Ранобудна съм. Никак не обичам да се излежавам сутрин — призна тя.
След разходката сядала да закуси и да прочете вестника си, а кучетата получавали „сутрешната си дажба“. В дванайсет отново излизала с тях и се връщала след час. Докато тя обядвала, двамата й четириноги приятели получавали за награда по някое „изсушено свинско ухо или друго лакомство за гризкане“.
В пет часа отново излизала с кучетата, но за по-кратко. Прибирала се след около трийсет минути, за да има време да се навечеря и да нахрани спокойно Пепе и Пиге, преди да стане време за новините по телевизията. И последно извеждала кучетата — за „вечерен пиш“ — между десет и дванайсет вечерта в зависимост от програмата по телевизията.
Ежедневието на свидетелката очевидно беше изцяло съобразено с потребностите на кучетата й. През свободните си часове тя слизала да свърши някоя работа из града, срещала се с познати — „предимно приятелки и стопани на кучета“ — или работела от къщи.
Покойният й съпруг някога притежавал счетоводна фирма, където тя работела на половин работен ден. След смъртта му продължила да помага на част от старите си клиенти във финансовите им дела. Но основният й източник на доходи си оставала пенсията от съпруга й.
— Рагнар винаги е бил предвидлив мъж. Имам си всичко.
Понеже полицаите проведоха разпита в жилището й, можеха със собствените си очи да се убедят в думите й. Обстановката показваше недвусмислено, че Рагнар се е погрижил съпругата му да не търпи никакви лишения.
Свидетелката разказа как към единайсет часа предната вечер излязла на редовната „пиш разходка“ и видяла как жертвата тръгва към центъра.
— Май отиваше на купон, но може и да греша, защото в днешно време младежите купонясват по всяко време на денонощието, не само вечер.
Свидетелката се намирала на трийсетина метра от момичето, но била сигурна, че е видяла именно жертвата.
— Тя не ме видя, защото бързаше. Иначе щеше да ме поздрави.
След пет минути свидетелката се качила в апартамента си и след като приключила с битовите задължения, си легнала и заспала почти веднага. Общо взето, с това се изчерпваха спомените и от въпросната вечер.
Тазгодишното невероятно лято започна през май и сякаш никога нямаше да свърши. Ден след ден се нижеха, без дори съвсем лек полъх да раздвижи въздуха. Слънцето прежуряше като огън, по бледосиньото небе не се виждаше дори облаче, температурите постоянно гонеха нови и нови рекорди. Затова на следващата сутрин Маргарета излязла с кучетата си още в шест и половина — по-рано от обикновено, защото „това лято е направо непоносимо горещо… и не съм единствената, която смята така… и исках да избегна жегата“. Пък и всеки съвестен стопанин на куче знаел, че горещината е опасна за домашните любимци.
Маргарета тръгнала по обичайния си маршрут: завила наляво още на входа, минала покрай съседните сгради и поела по пътеката надясно, която слизала към гората на стотина метра от къщата, където живееше тя. Половин час по-късно, в седем и нещо, жегата станала непоносима и тя решила да се прибира. Пепе и Пиге изплезили езици, а стопанката им започнала да мечтае за сенчестия си апартамент и нещо разхладително.
Горе-долу по това време небето неочаквано притъмняло, извил се бурен вятър и отекнал гръмотевичен тътен. Когато първите капки затрополели по асфалта, й оставали няколкостотин метра до входа и тя започнала да подтичва, но усилията й се оказали безсмислени. Рукнал пороен дъжд и тя стигнала до двора откъм зелената площ вир-вода. Тогава забелязала, че прозорецът на спалнята на съседката е отворен, вятърът го блъска насам-натам, а завесите са мокри.
Маргарета влязла в сградата — „трябва да е било към седем и половина по мои изчисления“ — и позвънила няколко пъти на звънеца, но никой не й отворил.
— Предположих, че се е прибрала късно през нощта и тогава го е отворила. Но се зачудих защо го е направила. Все пак навън беше много по-горещо, отколкото вътре. Но предната вечер, докато извеждах кучетата, прозорецът беше затворен. Такива неща не ми убягват.
Понеже никой не отворил, тя се качила в асансьора и се прибрала в апартамента си. Изсушила кучетата, колкото от тях да не се стича вода, и се преоблякла в сухи дрехи. Обзело я обаче лошо предчувствие.
— Този отворен прозорец не ми даваше мира. Ако сградата се наводни, всички обитатели ще плащаме за ремонт. Безпокоях се и да не влезе крадец. Прозорецът се намира около два-три метра над земята, но почти всеки ден чета във вестника за „алпинисти“, дето ограбват апартаменти, а някои от тях били толкова надрусани, че за да се покатерят, дори си носели стълба.
Свидетелката започнала да се колебае какво да направи. Да поговори с младото момиче при следващата им среща? Да се обади и да се оплаче на майка й? Четиринайсет дни по-рано рукнал подобен порой, но спрял след десетина минути — толкова неочаквано, колкото и започнал. Слънцето отново изгряло, облаците изчезнали, а дъждът съживил тревата и растенията. Затова Маргарета решила да изчака четвърт час. Нахранила кучетата, направила си кафе, но дъждът продължавал да вали като из ведро. Тогава тя взела решение.
— Както споменах, аз съм председател на нашето сдружение. Обитателите на тази сграда винаги следим за външни хора. Особено през лятото, когато повечето отсъстват. Съседите са ми поверили резервен ключ за апартаментите си.
Маргарета извадила ключа за апартамента на жертвата, слязла с асансьора на партера, позвънила на вратата — „в случай че си е вкъщи“, — отключила и влязла.
— Изглеждаше като повечето апартаменти, когато родителите ги няма. Не обърнах внимание на бъркотията. Извиках „Има ли някой?“, но не получих отговор и… влязох в… спалнята. Видях какво се е случило. Веднага ми стана ясно. После… изхвърчах на улицата… Изплаших се да не би убиецът да е още вътре. За късмет, бях си взела джиесема и позвъних на онзи… номер за спешни случаи. Сто и дванайсет. Вдигнаха веднага, нищо че по вестниците все ги оплюват.
Свидетелката не посмяла да затвори прозореца на спалнята, но това не довело до катастрофални последствия, защото когато пристигнал първият патрул, дъждът вече бил спрял. Младши полицейски инспектор Адолфсон, от своя страна, изобщо не беше обърнал внимание на прозореца. Забеляза обаче, че върху външния перваз се е насъбрало голямо количество кръв, примесена с дъждовна вода, но понеже вече не валеше, реши да остави тази подробност на по-възрастните си колеги от техническия екип.
Най-горещото лято от незапомнени времена, съседка, която всяка сутрин следва един и същи маршрут с кучетата си и има ключ за апартамента, където е била убита жертвата, внезапен порой, отворен прозорец. Множество злощастно стекли се обстоятелства или низ от случайности се явяваха причината, поради която полицията откри престъплението именно по този, а не по друг начин. В сравнение с други сценарии, настоящият далеч не беше най-ужасният.