Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (71)

71

Следващите две денонощия Холт и Матей посветиха на подготовка за командировката във Векшо, където да поемат командването от ръцете на колегата Бекстрьом. С помощта на прекия му шеф, интенданта, Холт уреди подробностите по пътуването за половин час. Самото запознаване с материалите по случая отне двайсет часа — дотук нищо необичайно. Единственият странен факт беше, че откакто им повери мисията, началникът изобщо не се бе вясвал. Петък следобед най-сетне неочаквано се появи на вратата на кабинета им.

— Дано не ви смущавам — подхвана той и без да чака отговор, седна. — Да чуем какво мнение сте си създали — той кимна към книжата върху бюрото.

— Ти какво мислиш по въпроса? — попита Холт, която познаваше Юхансон от доста години и изобщо — не беше вчерашна.

— Понеже ме питаш, Ана — отвърна Юхансон, който познаваше Холт също от доста години, но беше врял и кипял значително по-дълго от нея, — според мен цялата тази история е съвсем елементарна. Убил я е някой, когото е познавала. Най-вероятно и майка й го е познавала или поне го е виждала. Жертвата го е пуснала доброволно, всичко е започнало по взаимно съгласие, но после нещо се е объркало и той я е пречукал.

— С Лиса сме горе-долу на същото мнение — кимна Холт.

— Радвам се да го чуя — отбеляза Юхансон. — И понеже все пак става дума за Векшо, а и жертвата, и майка й изглеждат обикновени, приятни, нормални хора, едва ли има много възможности. Идете и хванете този негодник. Такъв тип не бива да се разхожда на свобода. Съмнявам се да е толкова трудно да го пипнете.

— В такъв случай защо още не са успели да го заловят? — попита Матей и изгледа любопитно началника си. — Според материалите са проверили доста народ.

— Вероятно заради Бекстрьом — въздъхна Юхансон.

— Но нали Левин е там? — възрази Холг. — Както и неколцина други наши колеги. Те са много кадърни полицаи.

— Не са се сетили кой може да е — отново въздъхна Юхансон. — Защото в такива случаи убиецът е именно някой обикновен, приятен, нормален човек, който не се набива на очи. Или пък нямат време да търсят извършителя, защото през цялото време търчат с онези проклети клечки за ДНК проби — додаде той и сви рамене.

— Предвид какво е сторил на жертвата, извършителят има и други страни — възрази Холт. — И те не са никак приятни — уточни тя.

— Нали и аз това казвам. Непосредствено преди да убие жертвата всичките му задръжки са паднали, оказал се е в неконтролируемо състояние и после е станало онова, което вече знаем. Някога разследвах такъв случай. Делото „Мария“. Жертвата се казваше така. И тя беше учителка — като майката на Линда. Разказвал ли съм ви за този случай? — попита Юхансон.

— Не — поклати глава Холт. „Същинско дете е!“

— Разкажи, шефе — подкани го Матей с искрено любопитство.

— Добре, щом толкова настоявате — склони той.

Трийсет и седем годишната Мария живеела сама в Еншеде, близо до Стокхолм, и работела като учителка в гимназия в квартал Сьодермалм. Била симпатична, нормална, обикновена жена, харесвана от приятели, познати, колега, ученици и изобщо от всички, с които полицията разговаряла след убийството. Мария имала кристалночиста биография, а в нощното й шкафче не открили дори стимулиращ вибратор масажор. И въпреки това някой я изнасилил и убил в апартамента й. При това, по средата на седмицата, в разгара на зимата и не след посещение в бар. Преди нападението Мария кротко проверявала контролни.

— Започнахме разследването по обичайния начин — обясни Юхансон. — Гаджета, приятели, познати, колеги, съседи, хора, с които се е срещала в дните преди убийството. Не пренебрегнахме и класическите версии, щом полицията се сблъска с подобно престъпление, и проверихме редовния криминален контингент — от изнасилвачи до обикновени ексхибиционисти, чието минало е оставило следи в полицейските регистри.

— И какво излезе? — поинтересува се Холт, макар вече да се досещаше за отговора.

— Нищо. Един от разследващата група обаче се натъкна на информация за мистериозен автомобил, забелязан няколко дни преди убийството близо до дома на жертвата, и само денонощие по-късно нещата започнаха да се изясняват — доволно заяви Юхансон.

„Кой ли е бил?“, запита се Ана Холт, макар че дори и дете би следвало да се досети какъв е отговорът.

Мистериозният автомобил стоял паркиран точно пред нечий гараж и на втория път, когато това се случило, раздразненията собственик на гаража се обадил в полицията и подал оплакване срещу собственика на автомобила. Оплакването, разбира се, присъствало в купчините със следствен материал, но понеже собственикът бил съвсем обикновен, редови четирийсетгодишен гражданин без криминално досие, полицейските служители отложили разглеждането му.

Докато „един от нас“ не се запитал какво всъщност е търсела там тази кола.

— Жертвата живееше в обикновен жилищен квартал. Освен това автомобилът бил забелязан там късно вечерта. Открихме, че собственикът е женен и има две деца, работи като инженер в офиса на „Ватенфал“^[1] в Рогста и живее във Велингбю, тоест в другия край на града. Как да не си задам въпроса какво е търсел този човек толкова далеч от дома си, и то вечерно време?! — Юхансон или бе решил да свали маската, или просто даде воля на спомените си.

— И какво излезе? — попита Холт, която вече бе разгадала случая, но искаше да се покаже услужлива към по-младата си колежка, затаила развълнувано дъх.

Според Юхансон — познатата стара тъжна история. И то в най-често срещания й вариант.

— Както споменах, собственикът на несъобразително паркирания автомобил беше женен — напомни Юхансон на събеседничките си. — Проучихме съпругата му и се оказа, че тя работи заедно с жертвата. А това беше, меко казано, забележително съвпадение. Всъщност е станало следното: извършителят се запознава с жертвата, когато идва да прибере жена си от празненство на персонала в училище. После двамата завързват тайна афера. Постепенно на жертвата започва да й втръсва от празните му обещания и тя къса с него. Тогава той започва вечер да дебне пред дома й, за да разбере кое е новото й гадже. Една вечер се качва до апартамента й и позвънява на вратата. Уви, тя прави грешката да го пусне и после става най-лошото. Той си изпуска нервите и излиза от контрол.

— Тя беше ли си намерила ново гадже? — попита Холт.

— Не, но той е бил убеден, че е имала, и оттам е започнало всичко. Съвсем обикновена полицейска работа — скромно кимна Юхансон и сви рамене. — Нито следа от модерната абракадабра, за която са нужни цяла лаборатория и серия експерименти, за да се установят и най-елементарни факти по случая.

— Какъв съвет ще ни дадеш за Векшо? — поинтересува се невинно Холт.

— На вас двете с Лиса не ви трябват съвети от дъртак като мен — отвърна Юхансон с престорена скромност.

— Попитах само от учтивост — уточни Холт.

— Разбира се, разбира се — кимна Юхансон, който ни най-малко не се засегна. — Но понеже питаш, на ваше място бих започнал с разпит на майката на Линда.

— Колегите вече са провели три разпита с нея — Холт кимна към папките върху бюрото си. — Единият е много обстоен, ако питаш мен.

— Тогава още е била под влияние на силен шок — сви рамене Юхансон. — Според мен по време на разпита е заела отбранителна позиция, макар и несъзнателно.

Рано или късно тя ще се сети кой може да е посегнал на дъщеря й. А може и вече да се е сетила.

— Тоест да я разпитаме пак — каза Матей.

— Определено. Иначе ще допуснете огромна грешка. И по-добре побързайте, преди да й е хрумнала някоя глупост — уточни той.

 

 

Юхансон прекара уикенда със съпругата си във вилата на техни приятели в Сьормланд. Изкараха си добре и се прибраха чак следобед в неделя. Това си имаше и добрите страни, защото не му се удаде случай да досажда на Ана Холт с въпроси за случая „Линда“. Щом обаче влезе в апартамента си на улица „Волмар Юкскюл“, той веднага й позвъни.

— Как е? — попита той.

— В момента пътуваме във влака за Векшо — отвърна Холт. — Обхватът е много слаб.

— Обади ми се на мобилния още щом пристигнете — поръча Юхансон.

— Разбира се.

Холт изключи телефона си и въздъхна.

— Кой беше? — полюбопитства Матей.

— Ти как мислиш?

— Този мъж е направо фантастичен! — прехласна се Матей. — Ларш Мартин Юхансон — мъжът, който вижда какво се крие зад ъгъла.

— По-добре да можеше да си вижда краката — отбеляза Холт. „Сигурно има проблеми с баща си, щом харесва толкова възрастни мъже.“

— Внимавай какво говориш, Ана — напомни й Матей и сложи предупредително показалец пред устните си.

— Притесняваш се, че ще чуе какво си говорим ли? — подсмихна се Холт.

— Този човек чува дори какво си мислим — обясни Матей.

— Може и да греша, но… струва ми се, че си се поувлякла по него.

— Поувлякла? — изкикоти се Матей. — Хлътнала съм до ушите в Ларш Мартин Юхансон.

— Според мен е малко небрежен към теглото си.

„Трябва да свали около петдесет кила“, додаде наум Холт.

— На мен ми харесва, какъвто си е. Но ако можеше да е двайсет години по-млад и с трийсет килограма по-слаб, би било, разбира се, още по-добре — сви рамене Матей.

След като пристигнаха във Векшо, работата ги връхлетя и Холт изобщо не се сети да се обади на шефа за размяната на редовните безсмислени реплики. Когато най-сетне намери свободна минута, той я изпревари:

— Не ми се обади — укори я той с почти обиден тон. — „Наближава девет.“

— Бях заета — обясни тя. „Как да му го съобщя, без да получи инфаркт, инсулт или и двете?“

— Не се притеснявай — успокои я Юхансон, който ставаше злопаметен само когато поиска. — Е, как върви?

— Отлично. Свърши се.

— Кое?

— Бекстрьом и колегите му заловили убиеца днес преди обяд. Прокурорката издала заповед за арестуването му и утре ще поиска да го задържат под стража поради подозрение в убийство.

— Бекстрьом? Ти майтапиш ли се с мене? — ядосано попита Юхансон. „Какви ги говори тя?“

— Бекстрьом и колегите му — уточни Холт.

— Бекстрьом не е разкривал убийство през целия си живот — просъска Юхансон.

— Ако обещаеш да седнеш и да не ме прекъсваш, ще ти обясня всичко.

— Вече съм седнал — отвърна Юхансон. Всъщност, когато й звънеше, се бе излегнал на дивана, а сега скочи в седнало положение. „Бекстрьом!“, недоумяваше той.

— Чудесно. Всичко се случило днес. Накратко…

— Слушам те.

— Знам, но предпочитам да не ме прекъсваш.

След като приключи разговора с Юхансон, тя дръпна Левин настрана.

— Е, вече ти честитих за успеха — каза тя. — Сега бъди така добър да върнеш лентата назад заради мен и Лиса. От последния ни разговор явно са се случили много неща.

— Благодаря ти. Ще ти разкажа най-общо как стигнахме до убиеца. Едва ли е нужно да подчертавам колко бързо се развиват събитията в такива случаи. Не сме скрили нищо от вас.

— Слушаме те.