Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (72)

72

Убийството на Линда Валин заемаше все по-малко място на страниците на „Смоландспостен“. През последната седмица информацията по случая се свеждаше само до съобщението, че разследването не е дало нови резултати. Никакъв напредък, никакъв пробив. Същевременно никакви признаци разследването да се е закучило или да буксува. По-скоро следственият процес е навлязъл в „по-спокойна и по-методична фаза“, в която полицията работи „на широк фронт, без да изключва никакви възможности“ — според неназовани източници от разследващата група, с които сътрудниците на вестника разговаряли.

В сряда местната престъпност отново си възвърна челното място. На първата страница на „Смоландспостен“ излезе пикантното заглавие „ЖЕНА, ПРЕБИТА ЗАРАДИ ЧИФТ ПАНТОФИ ОТ ОНДАТРА^[1]“.

Въпросното събитие се разиграло през януари, половин година преди убийството на Линда Валин, ала понеже разследването се проточило и усложнило, делото се гледало чак преди един ден, когато районният съд във Векшо осъдил четирийсет и пет годишен мъж условно и го задължил в продължение на сто дни да изплаща парична глоба, съобразена с доходите му, заради побоя над бившата му приятелка, на четирийсет и две години.

Ян Левин прочете статията с голям интерес. Случаят звучеше интригуващо и пораждаше размисъл. А за професионалиста, който умее да чете между редовете, не бе трудно да разгадае какво приблизително се е случило.

Малко след настъпването на Новата година обвиняемият и приятелката му решават да се разделят. Понеже в договора за апартамента фигурира само нейното име, следва той да се изнесе оттам. Авторът на статията бе подминал причината за раздялата им с лека ръка, но от написаното Левин заключаваше, че жената се е преситила и е искала да изхвърли партньора си.

Така или иначе, пак тя събира багажа му, за да може да разполага на спокойствие с целия си апартамент, и когато бившият й възлюбен започва да разопакова куфарите си в дома на своя колежка, трийсет и три годишна, която се смилила и го приютила, той открил, че бившата му не е сложила в багажа му най-скъпата му вещ. Чифт шейсетгодишни пантофи от кожата на ондатра, които имал от баща си, а той — от своя баща, или с други думи — от дядото на обвиняемия.

Мъжът веднага се връща в дома на бившата си да й иска сметка. Къде са скъпоценните пантофи? Тя му заявява, че ги е изхвърлила на боклука, и той побеснява. Сграбчва я за ръката, събаря я на пода, нанася й множество удари по лицето с длан и започва да я рита, докато лежи върху пода. Съседите викат полиция и дошлите служители прекратяват побоя. Отвеждат мъжа в участъка, а жената — в болница, за да я превържат и да освидетелстват нараняванията й. После започва разследване, както си му е редът, но то се забавя заради разминаващите се версии на замесените, липсата на свидетели на самия побой и постъпването на редица жалби и контражалби.

Обвиняемият е работел като продавач в голяма автокъща във Векшо. Професията му също явно се предавала по наследство. Навремето баща му работел в същата автокъща — в продължение на четирийсет години: от средата на петдесетте до пенсионирането си. Дядото на обвиняемия пък продавал земеделска техника във фирма близо до Хултсфред до смъртта си малко след края на войната.

Освен общия интерес към автомобили и трактори, обвиняемият, баща му и дядо му споделяли и друга страст: ловджийството. По време на съдебното заседание тази тема била подробно обсъдена. Подсъдимият и неговият адвокат привикали двама свидетели, които да разкажат каква означават изхвърлените пантофи от ондатра за техния приятел и ловен другар. От изявленията им станало ясно, че това не са просто някакви обикновени чехли.

Според историята, предавана от уста на уста в рода на обвиняемия, по време на тежките военни години дядо му застрелял дузина ондатри във водоеми и тресавища близо до Хултсфред. Сам одрал кожата на плячката си, обработил кожата и я дал на местен обущар, който ушил чифт много удобни и топли пантофи — високо ценени от собственика си и незаменими в студените зими в края на войната.

Ондатрата, Ondatra zibethicus, се срещала много рядко в района около Хултсфред. Лесно се плашела, трудно се ловяла, а по размери напомняла малък заек. Затова дядото на обвиняемия трябвало да ловува няколко години, докато успее да отстреля ондатри, достатъчни за чифт пантофи. Преди смъртта си ги завещал на по-големия си син, а той — на своя син. Историята за появата на тези пантофи се разказвала често в продължение на половин век — вечер пред бумтящи огньове в дървени хижи, докато навън вали сняг.

С времето легендата ни най-малко не изгубила от художествената си стойност и в момента се била превърнала в неотменима част от устната ловна традиция в Смоланд. „Дори, бих казал, от местното ни културно наследство“, заключил адвокатът на обвиняемия, който в края на разпита на потърпевшата изтъкнал именно огромното значение на пантофите за психическия комфорт на клиента си. „А вие имате безочието да твърдите, че става дума за някакви си стари чехли“, установил ядосано той и приковал очи в пострадалата.

Нещо повече — според удивително подробния доклад от процеса, който криминалната репортерка на „Смоландспостен“ представяше на вниманието на читателите си. Оказало се, че потърпевшата работи като ветеринарен асистент и макар в професионалния си живот никога да не е попадала на екземпляр от рода Ondatra zibethicus — за нейно щастие, — тя имала стабилни теоретични познания за ондатрите. Обяснила пред съдебните заседатели, че цялата тази история с пантофите е пълна измислица. Ако наистина дядото на бившия й е разказвал тези небивалици, които тя била слушала до втръсване години наред по време на съвместния си живот с неговия внук, то тогава този дядо явно е бил лъжец, който по нищо не отстъпва на своята издънка.

Ондатрата започнала да навлиза в най-северната шведска област Нурланд през Финландия и понеже това се случило едва през 1944-а, няма как дядото на бившия й да е отстрелял цяла дузина ондатри няколко години по-рано на сто и трийсет мили на юг. Цялата история била пълна лъжа и проклета измишльотина. Жената подчертала, че години наред си е мълчала, за да пази семейното разбирателство, но можела спокойно да заяви, че пантофите най-вероятно са изработени от кожата на обикновени плъхове, а не на ондатри. Представители на тези редки животни били забелязани в Смоланд чак през последните години. Кратко и ясно — според показанията на пострадалата, — чифт протрити пантофи на възраст половин век, просмукани с потта на три поколения мъже. Това било нейното мнение за скъпоценните пантофи на бившия й приятел, а това мнение можело да се възприеме и като емоционалното й отношение към него въобще. „Само си представете как воняха“, усмихнала се тя към председателката на съдебния състав и към другите заседатели.

„Жалко, че не е полицайка“, помисли си Левин и извади ножица, за да приложи поредния материал към колекцията си от спомени за Векшо.