Лейф Г. В. Першон
Убийството на Линда (73)

73

Векшо, сряда, 20 август — неделя, 24 август

Левин пристигна на работа още в седем и половина в сряда сутринта. Ева Сванстрьом обаче щеше да закъснее заради лични дела, и за да не се налага да слуша мъдростите на Бекстрьом още по време на сутрешното кафе, Левин бързо слезе да закуси на спокойствие. Но колежката Сандберг също беше пристигнала рано-рано.

— Много си ранобудна, Ана — отбеляза Левин и й се усмихна дружелюбно. „Но ако трябва да съм честен, не изглеждаш никак бодра“, добави той наум.

— Да оставим тази тема за друг път — поклати отбранително глава тя. — Нашата старица се обади преди малко, за да внесе някои поправки в показанията си.

— Така ли? Е, явно и тя е ранобудна — Левин кимна да окуражи Ана.

— Госпожата уточни, че има предвид не Кларк Гейбъл, а Ерол Флин. Мъжът, когото видяла, имал по-слабо лице, а не месесто като на Кларк Гейбъл в „Отнесени от вихъра“. Приличал на Ерол Флин, но без мустак.

— Добре, че не избързахме с портрета — пошегува се Левин.

— Да — в очите на Ана се четеше колебание. — Но после тя спомена още нещо. Не знам… Нали ти разбра, че рожденият й ден е на четвърти юли, а не на четвърти юни, както си мислехме преди и както повечето от колегите продължават да смятат, ако питаш мен…

— Какво друго е споменала? — напомни й Левин.

— Попита дали сме напълно сигурни, че пилотът няма син.

— Засега не сме открили информация да има — поклати глава Левин. — Друго?

— Обеща да се обади пак, ако се сети за още нещо. Изпраща ти много поздрави. Направил си й силно впечатление.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Левин. „Да се справиш с личните си тревоги.“

— Много мило от твоя страна, но не мисля. С някои неща човек трябва да се справи сам. Но все пак ти благодаря.

„Сигурно е признала на мъжа си какво се е случило, докато е била в нощния клуб преди месец, и сега цялото й съществуване се е превърнало в хаос — предположи Левин. — Тя е по-смела от мен.“

На сутрешната оперативка Бекстрьом се държа неочаквано въздържано, макар че Улсон го нямаше. Бекстрьом заяви, че търси нови идеи, защото външни хора, незапознати със спецификите на конкретния случай, изтръгнали клечките с тампони от ръцете на полицията. Левин се възползва от възможността да вдъхне живот на старите идеи.

— С риск да се повторя, смятам, че все още знаем твърде малко за личността на жертвата.

— Виж ти — усмихна се кисело Бекстрьом. — Какво ти тежи по-конкретно, ако мога така нахално да попитам?

Левин не се притеснявал да сподели, че според него е необходимо пак да разпитат родителите, близките приятели и състудентите на Линда, както и да потърсят личните записки, евентуални дневници, фотоалбуми и така нататък — все неща, които биха подпомогнали разследването и които според категоричната му убеденост съществуват. Просто още не са открити.

Бекстрьом въздъхна дълбоко. Обеща отново да повдигне този вечен въпрос пред Улсон и ако другите нямат какво да добавят, той смятал да се заеме с важни дела.

— Излезте и свършете нещо полезно, а после ще ви почерпя с торта — каза той.

„Май вече и тортата не върши работа“, помисли си Левин, след като събра книжата си и се върна в кабинета си. А колкото до предложението, което отправи — явно ще трябва да се справи сам.

Точно след обяд началникът на Бекстрьом му се обади и го свари неподготвен. „Какво?! Да се прибирам в Стокхолм, за да говоря с някакъв си проклет лапландец?“, мислеше си той, докато слушаше с половин ухо словесния поток от слушалката.

— Чувам те много лошо — каза той и изпъна встрани ръката, с която държеше мобилния си телефон. — Чуваш ли ме? Ало? Ало? — продължи да вика Бекстрьом и след малко изключи шибаната джаджа.

„Кой превари — той завари“, помисли си Бекстрьом и веднага се обади на защитника си от профсъюза да му разкаже на какъв тормоз го подлагат. Бързо го насъска, защото двамата си приличаха като две капки вода, пък бяха и роднини — за щастие, често срещано явление при полицаите.

— Ужасна история, Бекстрьом — установи онзи. — Крайно време е да запретнем ръкави и да им дадем да се разберат за всеобщо назидание.

После Бекстрьом се зае да доизпипа жалбите си срещу Муа Йертен и Бенгт Карлсон. Щом приключи, веднага отиде при Улсон и поиска да бъдат заведени по надлежния ред и, разбира се, да се предприемат необходимите мерки — възможно най-бързо и с всички налични ресурси. Това било най-малкото, което може да се изисква от един ръководител на предварително следствие.

— Лъжеобвинения, лъжесвидетелстване, позоваване на фалшива документация, насилие над държавен служител, грубо клеветничество — изчете на глас Улсон.

— Точно така. Адвокатът на профсъюза ще се свърже с теб, ако съм пропуснал нещо. В такъв случай едва ли ще е проблем просто да го добавим.

— Чакай малко, Бекстрьом — Улсон вдигна длани в емблематичния си жест. — Не ти ли се струва прекалено…

— Извини ме, ако греша — прекъсна го Бекстрьом и го изгледа хищно, — но да не би да се опитваш да прикриеш сигнал за няколко тежки престъпления?

— Не, ни най-малко — увери го Улсон. — Незабавно ще назнача проверка по случая.

„Какви ги върша? — запита се Улсон, след като Бекстрьом излезе и затвори вратата. — Но всъщност имам ли изобщо избор?“

Той набра номера на Муа Йертен.

„На̀ му сега на този идиот!“, помисли си Бекстрьом още щом затвори вратата зад гърба си. Пък и беше крайно време за студена бира.

Ян Левин посвети целия си ден на поредния преглед на купчините книжа върху бюрото. Не откри нищо интересно. Въпреки обещанието си колегата му от Сепо не се обади и Левин позвъни, но се включи телефонният секретар. „Сигурно се е случило нещо непредвидено“, съобрази Левин и веднага усети как съвестта го бодна, задето не прояви повече търпение.

Малко преди края на работния ден Ева Сванстрьом влезе при него да му съобщи, че във връзка с проверките около личността на деветдесет и две годишната свидетелка се натъкнала на факт, който може да се окаже и съвсем незначителен.

Биологичният баща на внучката на бившия пилот не бил щурманът, женен от пет години за дъщеря му, а друг, трийсет и пет годишен мъж, тоест неин връстник. Външността му определено не можела да накара една полицайка да точи лиги по него, или по-точно цивилна служителка в полицията, каквато беше Ева.

— Живее в града от десет години. Явно се прави на интелектуалец. С чисто съдебно минало, не фигурира в базата данни — обобщи Сванстрьом и подаде на Левин снимка, разпечатана от компютър.

„Това име не ми говори нищо — помисли си Левин. — Но нима трябва да ми говори? Защо всички в това разследването се казват Бенгт?! Бенгт Улсон, Бенгт Карлсон, пилотът Бенгт Борг. Плюс още най-малко двайсет-трийсет други свидетели и лица, дали ДНК проба, които също носят малкото име Бенгт.“

— Какво работи този човек в момента? — попита Левин, колкото да каже нещо.

— Имаме проблем с компютрите и ще трябва да почакаш до утре — отвърна Сванстрьом. — Когато дъщеря им се родила, работел в театъра в Малмьо. Явно, както казах, се пише интелектуалец.

— Всичко ще се нареди — въздъхна Левин.

Ако никой друг не прояви желание, той ще направи опит за по-задълбочен разговор с родителите на Линда. „Култура, интелектуалци… — мина му през ума, щом Ева излезе. — Какво всъщност целя?“

В четвъртък сутринта журналистката Карин Огрей дойде в Полицейското управление във Векшо да подаде жалба за сексуален тормоз срещу комисар Еверт Бекстрьом. Понеже служителят, който прие жалбата, предната вечер беше получил дискретно предупреждение от комисар Улсон, той пристъпи към задълженията си с цялата изискуема старателност и прецизност и разпита подробно потърпевшата.

„Сега на онзи дебел надут столичанин ще му стане тясно около врата“, въодушеви се служителят, след като прочете на госпожа Огрен показанията й, а тя ги одобри и ги подписа.

По неизвестни причини комисар Бенгт Улсон стигна до същия извод, след като прочете показанията час по-късно. Улсон поговори с прекия началник на Бекстрьом от Стокхолм и онзи му обеща да разреши генерално проблема „Бекстрьом“ още през уикенда. Тогава Улсон, като човек, който винаги предпочиташе мира и съгласието, реши да се оттегли за няколко дни във вилата си. От два месеца бе работил без почивка, полагаше му се отпуск като компенсация за извънреден труд и му се струваше крайно време да зареди батериите преди предстоящата натоварена седмица, през която обаче пагубната намеса на Бекстрьом ще му бъде спестена. „Ако някой иска да се сбогува с тази столична напаст, нека го направи“, заключи Улсон, преди да потегли към вилата, към скъпата си съпруга и сравнителното спокойствие в смоландския селски край.

В четвъртък следобед колегата на Левин от Сепо най-сетне се обади. След встъпителните извинения разни ангажименти му попречили да звънне по-рано — той увери Левин, че ще му се реваншира подобаващо с информация.

Успял да открие кой е притежателят на въпросния мобилен телефон. Лицето работело в общинския сектор „Култура“ във Векшо. Абонаментът му се водел на името на общината. На седми юли, понеделник, ползвателят на номера съобщил, че мобилният му телефон изчезнал в периода между четвъртък, трети юли, и понеделник, седми юли. В четвъртък, трети юли, той си бил взел почивен ден и ясно си спомнял, че бил оставил телефона си в чекмеджето в кабинета си. Връщайки се от кратката си ваканция, не успял да го намери. Съобщил на колегата си, който отговарял за служебните телефони, и той веднага се свързал с телекомуникационната компания, за да блокират SIM-картата.

И въпреки това крадецът на телефона бе успял да проведе междувременно два разговора: погрешното повикване в дома на анестезиоложката в 2,15 в петък, четвърти юли, и още едно седем часа по-късно. И двата разговора бяха локализирани. От компанията проследили първия до телекомуникационен стълб в централната част на Векшо, а другия — близо до Юнгбюхолм, на по-малко от миля на югозапад от Калмар. Второто повикване било насочено към мобилен телефон — уви, зареден с предплатена анонимна карта, както почти винаги в такива случаи. След това откраднатият телефон не бил използван.

— Това е всичко — беше установил старият познат на Левин. — Ще ти изпратя имейл с всички данни. Оттук поемаш ти.

— Много ти благодаря — каза Левин, който неведнъж бе попадал в такава ситуация и знаеше какво го чака. — Ще ми съобщиш ли името на ползвателя?

— О, съвсем забравих! — възкликна събеседникът му, който се затрудняваше да скрие ентусиазма си. Ама че работа, а? Изглежда съвсем обикновен човек. Тук вече ударихме на камък. Проверих го ей така, за удоволствие, но името му го няма нито при нас, нито при вас. Нормален почтен гражданин. Изключено е да е замесен в каквото и да било, камо ли в ужасиите, в които си затънал.

— И все пак този човек има име — настоя Левин.

— Бенгт Монсон. Бенгт Аксел Монсон. В имейла ще ти изпратя пълните му данни. Паспортната му снимка е правена съвсем скоро. Ако съм запомнил правилно — преди по-малко от година.

„Едно нещо случи ли се веднъж, не е задължително да означава нещо, но случи ли се два пъти, вече става подозрително“, помисли си Левин, който не вярваше в случайности. Предния ден, точно преди да си тръгне от управлението, Ева Сванстрьом му съобщи същото име: така се казвал биологичният баща на внучката на бившия пилот.

— Благодаря — каза Левин в слушалката. — Е, май приключихме — додаде той незнайно защо.

— Щом казваш, значи е така — съгласи се колегата му, който също не беше вчерашен и познаваше Ян Левин още от Полицейската школа.