Метаданни
Данни
- Серия
- Еверт Бeкстрьом (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Linda, som i Lindamordet, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Ева Кънева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Начална корекция
- sqnka (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Лейф Г. В. Першон
Заглавие: Убийството на Линда
Преводач: Ева Кънева
Година на превод: 2014 (не е указано)
Език, от който е преведено: шведски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: шведска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
Излязла от печат: 07.07.2014
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Колибри
ISBN: 978-619-150-326-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10823
История
- — Добавяне
35
На следващата сутрин „Смоландспостен“ излезе с дълга статия за грандиозния културен скандал, избухнал в града. Ян Левин реши непременно да изреже материала и да го прикрепи към записките от пътуването си.
Улв Г. Гримторп, областен прокурор и отскоро депутат от Християндемократическата партия, остро разкритикувал популистката и в дългосрочен план гибелна в морално отношение културна визия, която по негово мнение преобладавала в културния сектор в община Векшо.
Силното му негодувание било предизвикано от конкретен проект, насочен към млади жени от чужд произход. Така нареченият „Вело-плувен проект“ имал за цел да научи млади имигрантки да карат велосипед и да плуват. На желаещите да се включат общината осигурила триседмично лятно училище през юни в спокойна извънградска обстановка близо до езеро, инструктори, велосипеди и надуваеми плувки. Всички четиринайсет участнички в курса се научили да карат велосипед и да плуват и се представили отлично на крайния изпит.
Журналист от вестника бе интервюирал три от тях и те единодушно твърдяха, че физическите умения, които са усвоили по време на курса, ще им помогнат да се усъвършенстват и в интелектуално отношение; да се освободят от патриархалните окови, които ограничават техния живот и живота на жените с подобна съдба; да повярват в собствените си сили, да укрепят усещането си за самостоятелност и себеуважение и стъпвайки върху тези основни постижения на личността, да се посветят на традиционни културни занимания и ценности.
Бенгт А. Монсон, служителят в общинския сектор „Култура“, отговорен за гореспоменатия проект и за други така наречени особени проекти, описваше „вело-плувния проект“ като безпрецедентен успех.
„Ако някой твърди, че този проект няма нищо общо с културата, значи, този човек изобщо не знае какво представлява културата“, заявяваше той в интервюто и обявяваше, че през зимата се подготвя продължение на проекта, което цели младите имигрантки да се научат да карат ски и кънки.
Според депутат Гримторп обаче това било съвършена глупост, финансирана с трудно спечелените пари на данъкоплатците; жалък и крайно прозрачен претекст, за да могат различни ляворадикални културни сноби да оправдаят почивката си в компанията на млади жени.
„Двеста хиляди крони — възмущаваше се гръмко Гримторп. — Какво общо има това с културата?“
Според него тези средства трябвало да се заделят за театъра във Векшо, за местния камерен оркестър, за библиотеката и за различните мероприятия, организирани там. Освен това, отпускайки такава сума за въпросния абсурден проект, общината лишавала от стипендии много млади и обещаващи художници — живописци и приложници — и скулптори.
„Този Гримторп явно е много черноглед“, помисли си Ян Левин и, кой знае защо, се сети за онова лято преди близо петдесет години, когато му купиха първото му истинско колело: червен „Крешент Валиант“ Сигурно кръстен на онзи принц Валиант от комикса. Тогава бащата на Левин му разказа за благородния принц и рицар Валиант.
Принц Валиант бил живял преди много, много години. Тогава нямало велосипеди. Вместо велосипед Валиант имал кон. Силен дорест кон, който бил буен и неуправляем като първия велосипед на Ян Левин. Конят се казвал Арвак, разказа татко му, и бил кръстен на Арвакр, коня, който в исландската митология тегли слънцето по небето. През лятото, когато Левин се учеше да кара колело, този Арвак трябва да е имал много работа.
Татко му каза, че всичко това го пише в комикса за принц Валиант, публикуван в „Алерш Векотиднинг“, или „Семеен журнал“. Ян Левин и баща му прекараха цяла вечер на тавана на старата плевня във вилата. Ровиха из купчина кутии и кашони и откриха стотина вестника, където се разказваше за благородния принц Валиант. Всяка вечер преди да заспи, Ян Левин четеше с татко си една или две истории за вълнуващия му живот.
И все пак на Ян му се струваше странно, че велосипедът му „Крешент Валиант“ е кръстен на принц Валиант. Нали принц Валиант имал дорест кон на име Арвак, понеже по онова време нямало велосипеди? Защо тогава червеният велосипед на Ян не се казваше Арвак Валиантски, а Крешент Валиант? Кой всъщност е Крешент?
„Сигурно малкото име на принца е Крешент — предположи тогава Ян Левин. — Принц Крешент Валиант.“ Реши сутринта да попита баща си, който знаеше много неща, но после заспа и доколкото си спомняше сега, петдесет години по-късно, така и не зададе въпроса си. Но, макар и седемгодишно дете, тогава той доста се позамисли за велосипеда и принца, защото темата го затрудняваше, макар да знаеше какво е митология.