Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еверт Бeкстрьом (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Linda, som i Lindamordet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Лейф Г. В. Першон

Заглавие: Убийството на Линда

Преводач: Ева Кънева

Година на превод: 2014 (не е указано)

Език, от който е преведено: шведски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: шведска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Излязла от печат: 07.07.2014

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Колибри

ISBN: 978-619-150-326-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10823

История

  1. — Добавяне

35

На следващата сутрин „Смоландспостен“ излезе с дълга статия за грандиозния културен скандал, избухнал в града. Ян Левин реши непременно да изреже материала и да го прикрепи към записките от пътуването си.

Улв Г. Гримторп, областен прокурор и отскоро депутат от Християндемократическата партия, остро разкритикувал популистката и в дългосрочен план гибелна в морално отношение културна визия, която по негово мнение преобладавала в културния сектор в община Векшо.

Силното му негодувание било предизвикано от конкретен проект, насочен към млади жени от чужд произход. Така нареченият „Вело-плувен проект“ имал за цел да научи млади имигрантки да карат велосипед и да плуват. На желаещите да се включат общината осигурила триседмично лятно училище през юни в спокойна извънградска обстановка близо до езеро, инструктори, велосипеди и надуваеми плувки. Всички четиринайсет участнички в курса се научили да карат велосипед и да плуват и се представили отлично на крайния изпит.

Журналист от вестника бе интервюирал три от тях и те единодушно твърдяха, че физическите умения, които са усвоили по време на курса, ще им помогнат да се усъвършенстват и в интелектуално отношение; да се освободят от патриархалните окови, които ограничават техния живот и живота на жените с подобна съдба; да повярват в собствените си сили, да укрепят усещането си за самостоятелност и себеуважение и стъпвайки върху тези основни постижения на личността, да се посветят на традиционни културни занимания и ценности.

Бенгт А. Монсон, служителят в общинския сектор „Култура“, отговорен за гореспоменатия проект и за други така наречени особени проекти, описваше „вело-плувния проект“ като безпрецедентен успех.

„Ако някой твърди, че този проект няма нищо общо с културата, значи, този човек изобщо не знае какво представлява културата“, заявяваше той в интервюто и обявяваше, че през зимата се подготвя продължение на проекта, което цели младите имигрантки да се научат да карат ски и кънки.

Според депутат Гримторп обаче това било съвършена глупост, финансирана с трудно спечелените пари на данъкоплатците; жалък и крайно прозрачен претекст, за да могат различни ляворадикални културни сноби да оправдаят почивката си в компанията на млади жени.

„Двеста хиляди крони — възмущаваше се гръмко Гримторп. — Какво общо има това с културата?“

Според него тези средства трябвало да се заделят за театъра във Векшо, за местния камерен оркестър, за библиотеката и за различните мероприятия, организирани там. Освен това, отпускайки такава сума за въпросния абсурден проект, общината лишавала от стипендии много млади и обещаващи художници — живописци и приложници — и скулптори.

„Този Гримторп явно е много черноглед“, помисли си Ян Левин и, кой знае защо, се сети за онова лято преди близо петдесет години, когато му купиха първото му истинско колело: червен „Крешент Валиант“ Сигурно кръстен на онзи принц Валиант от комикса. Тогава бащата на Левин му разказа за благородния принц и рицар Валиант.

Принц Валиант бил живял преди много, много години. Тогава нямало велосипеди. Вместо велосипед Валиант имал кон. Силен дорест кон, който бил буен и неуправляем като първия велосипед на Ян Левин. Конят се казвал Арвак, разказа татко му, и бил кръстен на Арвакр, коня, който в исландската митология тегли слънцето по небето. През лятото, когато Левин се учеше да кара колело, този Арвак трябва да е имал много работа.

Татко му каза, че всичко това го пише в комикса за принц Валиант, публикуван в „Алерш Векотиднинг“, или „Семеен журнал“. Ян Левин и баща му прекараха цяла вечер на тавана на старата плевня във вилата. Ровиха из купчина кутии и кашони и откриха стотина вестника, където се разказваше за благородния принц Валиант. Всяка вечер преди да заспи, Ян Левин четеше с татко си една или две истории за вълнуващия му живот.

И все пак на Ян му се струваше странно, че велосипедът му „Крешент Валиант“ е кръстен на принц Валиант. Нали принц Валиант имал дорест кон на име Арвак, понеже по онова време нямало велосипеди? Защо тогава червеният велосипед на Ян не се казваше Арвак Валиантски, а Крешент Валиант? Кой всъщност е Крешент?

„Сигурно малкото име на принца е Крешент — предположи тогава Ян Левин. — Принц Крешент Валиант.“ Реши сутринта да попита баща си, който знаеше много неща, но после заспа и доколкото си спомняше сега, петдесет години по-късно, така и не зададе въпроса си. Но, макар и седемгодишно дете, тогава той доста се позамисли за велосипеда и принца, защото темата го затрудняваше, макар да знаеше какво е митология.