Ане Холт
Какво избирате, госпожо Президент (50)

30

— Намерихме госпожа Президента — прошепна Ингер Юхане Вик. — Направо да не…

Не знаеше как да се изрази и усети пристъп на смях. Стори й се точно толкова подходящо, колкото да се разхили на погребение, и тя се взе в ръце. Сълзите й обаче отново рукнаха. Чувстваше се изтощена, а и абсурдната ситуация се подсилваше от непоколебимото убеждение на Хане да не сигнализират в полицията. Ингер Юхане опита какво ли не: разумни доводи и разсъждения; горещи молби; откровени заплахи. Нищо не даде резултат.

— Жена като Хелън Бентли преценява най-добре — шепнешком обясни Хане и внимателно зави госпожа Президента. — Помогни ми, ако обичаш.

Хелън Бентли дишаше равномерно и тежко. Хане докосна китката й с два пръста и заби поглед в ръчния си часовник. Устните й започнаха беззвучно да отброяват. После предпазливо намести ръката на госпожа Президента върху хълбока й.

— Нормален пулс на спящ човек — обясни тихо тя. — Не ми се струва да е припаднала. Заспала е. Откъртила е, напълно е изтощена, както физически, така и психически.

Насочи безшумно количката към съседната стая и пътьом изгаси командваното с глас осветление:

— Тъмно!

Светлината от лампите бавно избледня. Ингер Юхане последва Хане и затвори вратата след себе си. Влязоха в по-малка стая. Вътре с пълна сила бумтеше феноменална газова камина с рамка от матирана стомана и разклащаше сенките по стените. Ингер Юхане се разположи в дълбок шезлонг и отпусна глава върху меката облегалка.

— Хелън Бентли не се нуждае спешно от лекар — обясни Хане и спря количката си до шезлонга. — Но за всеки случай леко ще я разбуждаме на всеки час. Може да си е навлякла леко сътресение на мозъка. Аз ще дежуря първа. Кога обикновено започва да се размърдва Рагнхил?

— Към шест — отвърна Ингер Юхане и се прозя.

— Значи ще дежуря първа. Поне ще имаш няколко часа да поспиш.

— Чудесно. Благодаря ти.

Но Ингер Юхане не стана. Беше се вторачила в пламъците над изкуствените пънове. Превръщането на красивото прозрачносиньо дъно в жълто-оранжев огън оказваше почти хипнотично въздействие върху нея.

— Знаеш ли — подзе тя и усети полъха от парфюма на Хане. — Не съм срещала друг такъв човек.

— Като мен ли — погледна я с усмивка Хане.

Ингер Юхане се изсмя и вдигна рамене:

— И като теб донякъде. Но точно сега имах предвид Хелън Бентли. Отлично си спомням предизборната кампания. Нали винаги съвсем добросъвестно следя…

— Съвсем добросъвестно — прекъсна я със смях Хане Вилхелмсен. — Ти си патологично обсебена от американската политика! Мислех, че съм тежък случай, защото съм безкрайно очарована от тази страна, но ти си много по-зле. Искаш ли…

Поклати глава, сякаш обмисляше дали с въпроса си няма да премине важната граница между любезност и приятелска покана.

— Какво ще кажеш за чаша вино? — все пак попита тя, но съжали за смелостта си. — Май не е добра идея. Стана доста късно. Забрави.

— Ще ми се отрази великолепно — прозя се Ингер Юхане. — С удоволствие ще си пийна!

Хане се приближи с количката към вграден в стената шкаф. Отвори го с леко натискане на вратичката и без колебание извади бутилка червено вино. При вида на етикета Ингер Юхане зяпна от почуда.

— Не отваряй тази — побърза да я разубеди тя. — Нали ще пийнем само по чашка!

— Тази колекция е проект на Нефис. Само ще се зарадва, ако разбере, че сме се почерпили с хубаво вино.

Отвори бутилката, сложи я между бедрата си, взе две чаши със столчета и внимателно ги остави в скута си. Затвори шкафа и се върна при Ингер Юхане. Наля щедро в двете чаши.

— Изборът й е цяло чудо — отбеляза Ингер Юхане и опита от виното. — Фантастично. Виното, имам предвид! — Вдигна чашата за дискретна наздравица и отново отпи.

— С какво спечели според теб? — попита Хане. — Как успя, след като абсолютно всички коментатори твърдяха, че е твърде рано за жена президент?

— Най-вече с фактора Хикс.

— Фактора Хикс?

— Онова, което не се поддава на обяснение. Сборът от добродетелите, които човек не е в състояние да посочи. Тя имаше всичко. Ако някоя жена разполагаше с шанс да спечели, то това беше именно тя. И само тя.

— А Хилари Клинтън?

Ингер Юхане примлясна и преглътна малката глътка на езика си.

— Това май е най-хубавото вино, което съм пила през живота си — призна тя и се вторачи в чашата. — За Хилари беше твърде рано. Самата тя го осъзнаваше. Но и нейният час ще удари. По-нататък. Тя е здрава и според мен може да бъде актуална, докато навърши седемдесет. Има още време. Предимството на Хилари е, че са известни всичките й кирливи ризи. Преди да стане първа дама, й обърнаха хастара. Да не говорим за осемте години в Белия дом. Отдавна са изнесли компроматите срещу нея. Но като че ли е нужно хората да погледнат на тях от дистанцията на времето.

— Но те проучваха и Хелън Бентли — напомни Хане и се опита да се надигна в количката. — Преследваха я като кръвожадни песове.

— Естествено. Не изровиха обаче нищо. Или поне нищо съществено. Тя прояви достатъчно здрав разум и призна, че следването й не е било престой в манастир. Направи го, без да изчака да я попитат, и го заяви с широка усмивка на уста. Дори намигна на Лари Кинг в живото предаване. Край на спекулациите. Гениално.

Вдигна чашата срещу огъня в камината и видя как течността променя цвета си от наситеночервено към светлорозово по ръба.

— Освен това Хелън Бентли е била във Виетнам на обиколка — усмихна се отново Ингер Юхане. — През 1972-ра. Тогава е била на двайсет и две години. Съвсем разумно не спомена нищо по въпроса, преди някакъв зевзек, или по-скоро политически валяк, още в началото на номинациите да подчертае, че САЩ се намират във война с Ирак и главнокомандващият трябва да има военен опит. Което, разбира се, е пълна глупост. Само се сети за Буш! Поперчи се с униформата си на летец като млад и повече нито стъпи, нито литна извън територията на САЩ. Обаче какво стана…

Главата й олекна от виното.

— Хелън Бентли извъртя цялата история на сто и осемдесет градуса. Застана пред камерите и сериозно обясни: причината да не споменава за прекараните дванайсет месеца във Виетнам се криела в нежеланието й, при цялото й уважение към осакатените и психически травмирани ветерани, да трупа точки от служба, която в общи линии се свеждала до седене зад пишеща машина. Взела участие във войната не по принуда, а защото го счела за свой дълг. Върнала се като зряла и поумняла жена и смятала цялата война за съдбоносна грешка. Такава била и войната в Ирак, която тя в началото одобрявала, но после станала свидетел как офанзивата се превръща в кошмар. За да се измъкнат от него, американците били принудени да впрегнат всичките си сили и да измислят благоприличен и надежден изход. Възможно най-бързо.

Тя бързо покри чашата си с ръка, когато Хане понечи да й долее.

— Не, благодаря. Беше много хубаво, но вече е време да си лягам.

Хане не настоя и запуши бутилката.

— Помниш ли как заедно с теб гледахме церемонията по встъпването в длъжност на госпожа Президента? — попита тя. — И обсъждахме как им се налага да планират живота си с невероятно старание? Сещаш ли се?

— Да — кимна Ингер Юхане. — Тогава бях някак си по… по-впечатлена от теб.

— Защото не си цинична като мен. Все още си способна да се ентусиазираш.

— Невъзможно е да остана равнодушна — съгласи се Ингер Юхане. — Докато Хилари Клинтън поддържа непопулярния имидж на твърда, непоклатима и своенравна жена…

— Тя полага огромни старания да го промени, доколкото виждам.

— Да, определено си права. Но за това е нужно време. Хелън Бентли притежава нещо… — Поклати глава и приглади косата зад ухото си. Чак сега забеляза следи от пръстчетата на Рагнхил по стъклата на очилата си. Свали ги и ги избърса с ризата си. — Притежава нещо, което не се поддава на описание — заключи тя след известно време. — Факторът Хикс. Тя е нежна, красива и женствена, а същевременно е доказала силата си с кариерата си и участието си във войната. Много костелив орех е и има много врагове. Но се отнася към тях… някак различно. — Намести очилата на носа си и погледна Хане. — Разбираш ли какво имам предвид?

— Да — потвърди Хане. — С други думи, бива я да заблуждава хората; да убеди дори яростните си противници, че им засвидетелства полагащото им се уважение. Аз обаче се питам какво й има.

— В смисъл?

— Стига, де — усмихна се Хане. — Нали не мислиш, че е такъв ангел, какъвто изглежда?

— Ама нали… Ако имаше нещо гнило, все някой щеше да го разкрие! Американските журналисти са най-добрите… най-лошите в тази област — отбеляза Ингер Юхане.

За нейно учудване Хане изглеждаше весела — за пръв път в кратката им и крехка дружба. Сякаш легналата на дивана, изпаднала в несвяст и доскоро в неизвестност Хелън Бентли я изтръгна от непробиваемата й обвивка от дружелюбно равнодушие. Целият свят бе притаил дъх и с нарастващ страх очакваше да научи какво се е случило с американския президент. Хане Вилхелмсен очевидно изпитваше удоволствие от възможността да измъчва тънещите в неведение хора. Ингер Юхане не знаеше как да разтълкува поведението й и дали го одобрява.

— Колко си ми глупава — засмя се Хане и се протегна, за да я смушка. — На земята няма нито един човек, който да не се срамува от своя постъпка и да не се бои, че другите ще научат за нея. Колкото по-високо стоиш в социалната стълбица, толкова по-пагубно е за теб и най-дребното провинение от миналото. Нашата спяща приятелка също си има тайни.

— Ще си лягам — обяви Ингер Юхане. — Ще останеш ли будна?

— Да. Поне докато се събудиш. Сигурно ще задремя в количката, но имам много неща за четене.

— Докато Рагнхил се събуди — поправи я Ингер Юхане, прозя се още веднъж и, нахлузила домашни пантофи на Хане, се затътри към кухнята, за да донесе вода.

На вратата се обърна.

— Хане — прошепна тя.

— Да?

Хане стоеше с гръб към нея, загледана в играещите пламъци. Беше си наляла още вино и вдигна чашата.

— Защо толкова твърдо настояваш да не известим полицията?

Хане остави чашата. Бавно обърна инвалидната количка към Ингер Юхане. Стаята тънеше в мрак, като изключим огъня в камината и жалките остатъци от майска вечер, които все още твърдоглаво напираха през прозорците. Лицето й изглеждаше още по-изпито сред големите сенки. Очите й се губеха.

— Защото й обещах — отвърна тя. — Забрави ли? Подадох й ръка. После тя изгуби съзнание. Обещанията трябва да се спазват. Съгласна ли си?

— Да — усмихна се Ингер Юхане. — Поне за това сме на едно мнение.