Ане Холт
Какво избирате, госпожо Президент (1)

1

I got away with it. (Размина ми се.)

Мисълта я накара да се поколебае за миг. Веждите на стареца пред нея увиснаха. Синкав слой, предизвикан от януарския студ, покриваше измъченото му от болестта лице. Хелън Лардал Бентли понечи да си поеме въздух и най-сетне повтори думите, както настояваше мъжът:

— I do solemnly swear… (Тържествено се заклевам…)

Текстът в над стогодишната Библия в кожена подвързия почти не се четеше, изтъркан от пръстите на три поколения дълбоко религиозни Лардалци. Добре скрита зад лутеранската фасада на американското благополучие, Хелън Лардал Бентли все пак си оставаше Тома Неверни. Затова предпочиташе да положи клетвата с дясна ръка върху нещо, на което въпреки всички вярваше с цялото си сърце: историята на собственото си семейство.

— … that I will faithfully execute… (… че честно ще изпълнявам…)

Тя се постара да прикове погледа си в неговия. Искаше да се вторачи в Chief Justice (Върховен съдия) така, както всички бяха впили очи в нея; необятната тълпа, зъзнеща под зимното слънце, и демонстрантите, застанали твърде далеч, та да ги чува от трибуната, но въпреки това тя знаеше какво скандират:

— TRAITOR! TRAITOR! (Предател!) — викаха те в един глас агресивно, докато стоманените врати на специалните превозни средства, докарани от полицията рано тази сутрин, заглушиха думите им.

— … the office of President of the United States… (… длъжността президент на Съединените щати…)

В момента очите на целия свят бяха насочени към Хелън Лардал Бентли. Гледаха я с омраза или с възхищение, с любопитство или скептицизъм, а в някои от най-спокойните отдалечени кътчета на земното кълбо дори и с пълно безразличие. През тези минути, продължили цяла вечност, тя беше подложена на обстрела на стотици телевизионни камери и представляваше центърът на света. Не биваше, не трябваше да мисли за това.

Нито сега, нито когато и да е в бъдеще.

Тя притисна ръка към Библията и леко повдигна брадичка.

— … and I will, to the best of my ability, preserve, protect and defend the constitution of the United States. (… и с всички сили ще защитавам, ще пазя и ще браня Конституцията на Съединените щати.)

Масите изригнаха в радостни възгласи. Явно бяха откарали демонстрантите. Хората на почетната трибуна усмихнато й честитяха: някои топло, други — по-сдържано. Приятели и критици, колеги, семейството и някой и друг враг, който никога не й е мислил доброто; всички оформяха с устни думите, беззвучно или смело и високо:

— Честито!

Тя отново усети прилива на страх, потискан повече от двайсет години. И точно в този миг, само секунди след като влезе в длъжността си на четирийсет и четвъртия президент на Съединените американски щати, Хелън Лардал Бентли изправи гръб, поглади категорично косата си с ръка, докато плъзгаше поглед над събралото се множество, и реши веднъж завинаги:

— I got away with it. It’s time I finally forgot. (Размина ми се. Време е най-после да забравя.)