Ане Холт
Какво избирате, госпожо Президент (16)

10

— Мамо! Това е самата истина! Питай Каролине!

Тя се отпусна обезсърчено над масата и удари с ръка по плота. Гримът от зачервените й очи се стичаше по скулите й на сиви вади. Косата, снощи вдигната с пъстри ленти и връзки във възхвала на осемдесетте, сега висеше по гърба й — жалки останки от празненство, надминало очакванията за купон. Ръкавите на сакото на костюма й бяха хлабаво вързани около тялото, а в колана на полата бе мушнала половинлитрова бутилка с кока-кола.

— Защо не ми вярваш? Никога не вярваш на думите ми!

— Напротив — спокойно възрази майката и пъхна продълговата тава във фурната.

— Не! Мислиш си, че пия и се…

— Внимавай с приказките! — Гласът на майката стана по-остър, докато затръшваше вратичката на фурната. — През есента се местиш от къщи, млада госпожице. И тогава ще правиш каквото си искаш. Но дотогава…

Жената се обърна към дъщеря си. Сложи ръка на хълбока си и понечи да й каже нещо. После затвори уста и приглади примирено косите си.

— Попитай Каролине — изхленчи дъщерята и взе чаша, наполовина пълна с мляко. — Нали бяхме там двете. Не знам откъде се появиха, но се качиха в кола. Синя. Вярно е. Това е самата истина, мамо!

— Не се съмнявам ни най-малко — отвърна майката с напрегнат глас. — Само се опитвам да те убедя, че не сте видели американския президент. Сигурно е била друга жена. Нима не разбираш! Не схващаш ли — простена тя, седна на масата и понечи да хване ръката на дъщеря си. — Ако някой отвлече американския президент, няма да се разхожда най-спокойно точно на паркинга до Централната гара призори на Седемнайсети май под погледите на минувачите. Престани с…

Момичето отскубна ръката си.

— Под погледите на минувачите? На минувачите? Там нямаше други хора, освен нас! Бяхме само двете с Каролине и…

— Откажи се от това твое постоянно драматизиране! Разбери най-сетне…

— Ще звънна на ченгетата. Жената беше облечена в същите дрехи, както съобщиха по телевизията. Досущ. Кълна се! Ще се обадя, мамо.

— Ами, направи го. Щом държиш съвсем да се изложиш. Но не забравяй, че се наричат полицаи. Не ченгета. Хайде, обади се.

Майката се изправи. От фурната се носеше неприятна пара. Тя открехна прозореца.

— И кой, по дяволите, кани гости на вечеря на Седемнайсети май — промърмори момичето и отпи от чашата с мляко.

— Внимавай с приказките! Стига с тези напълно излишни ругатни!

— На този празник хората канят гости на закуска, мамо. На закуска или в краен случай на обяд. Никога не съм чувала за шибана…

Тенджерата издрънча върху кухненския плот. Жената си свали престилката и направи две енергични крачки към дъщеря си. После удари с длани по масата.

— Ние каним гости на вечеря на Седемнайсети май. Ние, семейство Скоу. Това е традиция поколения наред и ти — вдигна предупредително треперещия си показалец тя — трябва да се появиш в трапезарията точно в шест, и то в значително по-добър вид от сега. Ясно?

Майката изтълкува мърморенето като знак на съгласие.

— Но аз видях госпожа Президента — настоя момичето, едва доловимо. — И тя хич не изглеждаше като похитена.