Емилия Екерман
Историята на едно мило хаотично семейство (24)

Епилог

Една година след този майски ден, през 2006, се разделих с Юрген, а три години по-късно и с колата ми. Реших последната част от моя земен живот да извървя сама, напълно свободна.

Купих си една градина в северната част на Берлин и прекарвам там летните месеци на спокойствие и тишина, нещо като заместник на градината ми в Карабунар.

Моят син се ожени и ме ощастливи с две мили внучета. На 60 години се пенсионирах и прекарвам по 3–4 месеца годишно в България.

След като осъществих някои мои мечти и посетих важни за мен места и светилища в други страни, последните години пътувам често из родината ми, която едва сега опознавам. Там имам приятели, роднини, познати, които всеки път с радост срещам.