Читателски коментари (за „Историята на едно мило хаотично семейство “ от Емилия Екерман)

Родолюбива книга!

К’во си говорим! Всичкото родолюбие в нея се събрало! Авторката вчера излязла от родното си село Карабунар и отишла да яде хамбургски салами, днес вече се колебае дали щяла да успее да преведе книгата си на български език, разби’йш ли!

Такава книга, ако можех да накарам мама да напише, щеше да ми хареса… но хич не мога да избягам от представата, която си изградих за разказвачката, а и това постоянно говорене за българите в трето лице….е..ее.. Екерман, превеждане на личните спомени от чуждия на родния език… много вероятно няма да дочета книгата още повече, че историите с които започва за родното й село са силно казано истории — по една дума за нещо, което вероятно на нея й навява асоциации и спомени, но на мен ми се струва все едно е направила конспект — трябва да се каже за робството, ткзстата, след смяната на режима опустяването, конспект..но не развит..пък може и да се промени нататък…искаше ми се да се върна назад с тази книга и да си спомня своите детски години..но няма да се случи — може би да е загубила при превода не знам.