Емилия Екерман
Историята на едно мило хаотично семейство

Пътуване в миналото и виждане в настоящето.

Завръщането на „изгубените дъщери, на изгубените сестри“ и последно „сбогом“

Книгата съдържа 21 разказа, чийто действия и герои се преплитат в един роман и обхващат периода от 50 години, на които тя е едно огледално отражение. Това са истински, живени истории, а настоящите протичат на живо — live, с отворен край — open end.

Авторката живее от много дълги години в Берлин. В сънищата си тя често е в родното си село Карабунар със сцени от детските и младежките й години, докато един ден осъзнава какъв копнеж и носталгия по родния й край са обхванали нейното сърце. И тя започва да пише: за семейството си, роднини, съседи, приятели и познати. Това са най-вече близки хора с техните съдби, падания и ставания, слабости и добродетели. Миналото и настоящето, трагичност и комичност се преплитат в една жива картина на българските нрави, обичаи и традиции. За българите така типичната мистичност също намира своето място, а смъртта е описана почти без табу. Немската действителност е докосната само на повърхността, като контраст към българската.

Авторката показва по един много чувствителен и вълнуващ начин, как едно голямо и любещо семейство с топли и човешки взаимоотношения слагат отпечатъка си върху личността. А към него се разбират не само родителите, но баби и дядовци, роднини, приятели, съседи. Това са хората, даващи топлина и опора, това е животът в неговата първична форма, която за съжаление, все повече и повече отсъства в нашата съвременна действителност.

„Беше един топъл и слънчев ден през месец май. Небето бе лъчезарно синьо и спокойно, наоколо тихо, такава тишина, че даже въздухът не се движеше, като че беше спрял, сякаш животът, природата, бяха спряли, несъществуващи. Никаква човешка душа наоколо. Къщата и големият двор изглеждаха самотни и изоставени. А някога… тук бликаше пълен живот…“