Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Навигаторът (54)

53

Гласът на пилота на британския изтребител „Торнадо FB“ изпращя по интеркома:

— Добре дошли на красивия остров Кипър, родно място на Афродита — богинята на любовта.

Остин седеше зад пилота на мястото, което обикновено се заемаше от оператора на системата за свръхзвукови оръжия на самолета. Изтребителят направи кръг над британската военновъздушна база близо до древния римски град Куриум и се спусна надолу. Когато колесниците на самолета опряха настилката, Остин се взря в светлините на пистата. Полетът от Англия дотук беше деветдесет минути и той се удиви колко малка е станала планетата.

Преди няколко часа се качи на един хеликоптер на ЦРУ до Олбъни. Оттам един административен реактивен самолет го закара до военновъздушната база „Андрюс“ в Мериленд, където държаха блекбърда в специален хангар. Разбра, че летели с него само нощем.

Самолетът SR-71 беше разработен като стратегически разузнавателен самолет с голям обхват, който можеше да развива скорост над 3 маха и да достигне височина от двайсет и шест километра. Плоският корпус, черен, та чак синеещ, беше дълъг над трийсет и пет метра, без да се включва дългия метър и половина нос. От задната му част стърчаха два вертикални стабилизатора като перки на акула. Само единият от двигателите с мощност 32 000 конски сили можеше да захрани цял презокеански лайнер.

Остин получи високопротеиново ястие от пържола и яйца, медицински преглед и специален костюм, подобен на тези, които се използваха в космическите совалки. Докато го обличаше, вдишваше чист кислород, за да подготви тялото си за полета. Един ван го отведе до хангара, където държаха самолета, а вътре го закопчаха на специално проектирана пътническа седалка. Седем минути след излитането си самолетът се срещна с един танкер. По-малко от два часа след излитането си кацна в една от базите на Кралските военновъздушни сили в Англия.

Флаг беше уредил изтребителят да транспортира Остин през последната част от пътуването, защото това нямаше да бие на очи толкова, колкото американски военновъздушен самолет — британците отдавна поддържаха военна база в Кипър.

Една кола излезе на пистата и подкара успоредно с изтребителя до спирането му. Отвътре излязоха трима мъже в черни панталони, пуловери с високи яки и барети и поздравиха Остин при слизането му от самолета.

— Добър вечер, господин Остин! — каза ръководителят на групата, мургав американец от гръцко потекло, който се представи като Джордж. Обясни, че са го изпратили от Атина да се срещне с агенти от Кайро и Истанбул. Четвърти мъж, помощник в американското посолство в Никозия, който познаваше острова, беше отишъл да разузнае каква е ситуацията.

— Въоръжен ли сте? — попита Джордж.

Остин потупа издутината на гърдите на якето си. Докато Остин летеше за Мериленд, Флаг бе заповядал на един от хората си в Лангли да вземе от къщата на Кърт резервни дрехи и револвера „Боуен“ и да ги занесе в „Андрюс“.

Джордж се усмихна.

— Трябваше да се досетя, че няма смисъл да задавам този въпрос на бивш служител на ЦРУ. Но тези може да са ви от полза.

Той подаде на Остин чифт очила за нощно виждане и една берета.

Остин се качи в ленд роувъра. Кола на военновъздушните сили ги придружи до изхода, където един пазач им махна да минават. Известно време пътуваха по някаква тъмна магистрала със скорост почти сто и шейсет километра в час. Внезапно шофьорът наби спирачки и зави по път, който се изкачваше нагоре в планините.

Джордж подаде на Остин сателитна снимка и джобно фенерче. На снимката имаше сграда в идеална квадратна форма на върха на планината. До нея се стигаше по един-единствен път.

Телефонът на Джордж иззвъня. Той послуша мълчаливо известно време и прекъсна връзката. Обърна се към Остин:

— В замъка току-що са пристигнали една кола и една линейка.

— За колко време можем да стигнем там? — попита Остин.

— По-малко от час. По тези планински пътища човек трябва да се движи бавно.

— Това е въпрос на живот и смърт — настоя Остин.

Джордж кимна и нареди на шофьора да увеличи скоростта. Колата ускори и направи поредица от остри завои по тесните серпентини на пътя.

Докато се приближаваха към целта, разузнавачът на Джордж се обади пак. Беше видял как колата се изкачва по един от хълмовете под него, и помоли шофьора да примигне с фаровете, за да покаже, че са те. Шофьорът натисна два пъти бутона за късите светлини. След секунди някой сигнализира с фенерче отстрани на пътя.

Колата спря и Джордж свали прозореца си. В рамката на прозореца на другата кола се очерта мъжко лице.

— Пътят продължава още петдесетина метра — каза им мъжът.

— От тук нататък сме пеша — обърна се Джордж към разузнавача. — Ти ще водиш.

Остин излезе от ленд роувъра и сложи очилата за нощно виждане. После заедно с останалите последваха разузнавача по края на пътя. Подтичваха, за да стигнат колкото се може по-бързо.

 

 

Балтазар пренесе Карина по стълбите и я положи в протегнатите ръце на статуята.

Въздействието на лекарствата, които я бяха държали в безсъзнание, вече изчезваше. Тя се събуди и почувства, че ноздрите й си изпълват с мирис на масло. Когато зрението й се проясни, зърна чудовищното бронзово лице на Ваал. Ръцете и краката й бяха увити в превръзки, но поне главата си можеше да мърда. Тя протегна врат и видя Балтазар, застанал в основата на статуята.

— Съветвам те да не се съпротивляваш, Савска царице. Намираш се на много опасно място.

— Аз не съм Савската царица, ненормален глупак такъв! Пусни ме!

— Царственото ти високомерие те издава — отговори Балтазар. — Ти си потомка на Савската царица. Във вените ти тече нейната кръв. Изкуши ме така, както твоята предшественица е изкушила Соломон. Но Ваал ми изпрати Остин, за да ми напомни за дълга към семейството ми.

— Ти си не само глупак, но си и луд!

— Може би — кимна Балтазар.

Той огледа елементите от сцената като художник, обмислящ последните щрихи. Тъкмо посягаше към една от факлите на стената, когато чу нещо, което звучеше като стрелба.

 

 

Остин стоеше на едно коляно на края на пътя.

Пред него току-що беше припламнала една клечка, а бризът довя до носа му цигарен дим. Виждаше фигура, която крачи напред-назад.

Джордж го потупа по ръката и посочи първо към себе си, а после и към часовия.

Остин му направи знак да действа.

Джордж се приведе ниско и се промъкна към нищо неподозиращия мъж. Остин видя как двете фигури се сляха. Чу изсумтяване, а после часовият падна на земята. Джордж махна на останалите да се приближат.

— Не го направих чисто — каза той, застанал над поваления в безсъзнание мъж. — Извинявам се.

Някои от пазачите бяха чули сумтенето на часовия и дотичаха да проверят какво става. От всички посоки се разнесоха викове. Джордж беше осветен от лъча на електрическо фенерче. Той вдигна ръка, за да закрие очите си. Остин хвърли един камък, който повали Джордж на земята и го махна от пътя на последвалия залп.

Джордж бързо се изправи и стреля с автомата си. Светлината угасна, последваха викове на болка.

Остин се втурна към замъка и мина тичешком по моста над сухия ров. Наемникът, застанал на пост пред вратата, се опитваше да проумее какво става. За разлика от Остин той не разполагаше с предимството на очила за нощно виждане и не видя фигурата, която тичаше към него с приведени рамене.

Остин се блъсна в него като топка за боулинг. Пазачът падна по гръб и главата му се удари в стената на замъка. Мъжът се свлече безчувствен на земята.

Остин отвори тежката врата. Облъхна го студа на замъка. Хвана пистолета с две ръце и бързо претърси първия етаж. Откри стаята с голямата камина. Вратата в задната част на камината беше леко открехната и отвътре се процеждаше тънък лъч светлина.

Остин запрати настрана очилата за нощно виждане, ритна вратата и хукна надолу по стълбите. Премина през сводестия портал и се озова пред зловеща сцена — гротескната скулптура с Карина върху вдигнатите й ръце и Балтазар, който стоеше спокойно до статуята, сякаш го очакваше.

— Остин! — възкликна той и лицето му се разкриви от ярост. — Някак знаех, че си ти.

Като за начало, Остин искаше Балтазар да се разкара от Карина. Той насочи пистолета към него.

— Забавлението свърши, Балтазар! Слизай оттам!

Балтазар се шмугна зад статуята и заговори в гласовата тръба. Глухият глас сякаш излизаше от отворената уста на статуята.

— Закъсня, Остин! Савската царица почива в ръцете на Ваал.

Остин чу скърцане под краката си и отстъпи назад. На пода се отвориха капаци и разкриха басейн, пълен с масло.

Кърт стисна зъби, застана с широко разкрачени крака, прицели се в лицето на статуята и дръпна спусъка. Във всички страни се разлетяха парчета метал. Носът на статуята се отчупи и разкри кухата й вътрешност. Остин отново стреля. Тежкият куршум разтроши едната буза. А после Остин методично разруши и всички останали части от зловещото лице на статуята.

До ушите му достигна вик от болка и Балтазар излезе иззад статуята. Лицето му бе разкървавено от летящите парчета метал. Той посегна и грабна от стената една факла. Остин стреля почти без да се прицелва. Пропусна, но Балтазар толкова бързаше да намери прикритие, че изпусна факлата на стъпалата.

Балтазар слезе по стълбището, за да вземе пламтящата факла. Пистолетът на Остин беше празен. Той го пъхна в кобура и хукна към Балтазар.

Балтазар грабна горящата факла и се опита да я тикне в лицето на Остин. Кърт се наведе и заби рамо в корема му. Балтазар изпусна факлата. По физическа сила, той не отстъпваше на Остин, а яростта го правеше още по-силен. Двамата се сборичкаха, но загубиха равновесие и се изтърколиха по стълбите до ръба на басейна.

Балтазар нанесе на Остин удар с глава, изправи се и го ритна в ребрата. После насочи друг ритник към лицето му. Без да обръща внимание на изгарящата болка, Остин сграбчи ботуша на Балтазар и изви крака му. Балтазар застана на един крак, като напразно се мъчеше да запази равновесие, а после падна с главата надолу право в басейна с масло.

Остин трескаво се изправи на крака и видя, че Балтазар се мъчи да плува в гъстата течност. Главата и лицето му лъщяха от черното масло.

— Дръпни се, Кърт!

Превръзките, които държаха Карина, се бяха разхлабили по време на пътуването и тя бе успяла да се освободи и да се смъкне от ръцете на статуята. Сега стоеше на стълбите, стиснала факла в ръка. С бялата си рокля и красиви черти, разкривени от гняв, приличаше на агнел отмъстител.

— Чакай! — каза Остин и тръгна към нея.

Карина се поколеба. Започна да навежда факлата. А после видя, че Балтазар се опитва да изпълзи от басейна — задача, която се затрудняваше от маслото по ръцете му. Той се гънеше на ръба като някое змиеподобно чудовище, което се мъчи да изпълзи от адската бездна. Карина отметна ръка назад и хвърли факлата. Факлата описа полукръг във въздуха, последван от следа от въглени, и падна в средата на басейна с масло.

Чу се шумно изсъскване.

Остин се втурна по стълбите и сграбчи Карина за кръста. Бутна я зад статуята и се хвърли върху нея.

Макар че статуята ги предпазваше донякъде от непоносимата жега, спокойно можеха да се задушат от облака мазен черен дим, който изпълни помещението. Отворът в тавана отвеждаше част от пушека, но след броени секунди залата се изпълни с токсични изпарения.

Остин понечи да обвие по-здраво ръка около стройното тяло на Карина и напипа някаква ръчка на стената. Дръпна я и част от стената се отмести назад. През правоъгълния отвор нахлу студен въздух. Остин едва успяваше да говори, но изкрещя на Карина да изпълзи през отвора. След това я последва и плъзна обратно стената на мястото й.

Изрови от джоба си миниатюрно фенерче-химикалка, и огледа помещението. Намираха се в стая, малко по-голяма от гардероб. Въздухът беше застоял и влажен, но поне нямаше пушек. Остин предположи, че е била построена, с цел да предпази предците на Балтазар, когато са правили жертвоприношения на Ваал.

Останаха скрити зад статуята, докато маслото изгоря докрай. Едва тогава Остин предпазливо открехна вратата. Въздухът вонеше, но пушекът се беше разсеял. Изпълзяха иззад статуята и заслизаха по стълбите към вратата.

Докато минаваха край димящата огнена яма, Карина отклони погледа си. Остин хвърли поглед, като че ли очакваше Балтазар да изпълзи от дълбините й. Но видя единствено смъртоносната чернота на пропастта.