Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Навигаторът (51)

50

Остин и Флаг седяха в бентлито с включен двигател и наблюдаваха входа към имението на Балтазар.

— Ти май спомена, че тия типове са недружелюбни — вметна Флаг. — Но изглежда ни очакват.

— Точно от това се страхувам — отговори Остин.

Бяха прекарали последния час в опити да намерят друг път към имението на Балтазар, но се сблъскаха с гъсти гори и електрифицирана ограда. Загубиха се в лабиринта от черни пътища около имението и се озоваха обратно пред главната порта. Намериха я широко отворена.

Остин се облегна на волана.

— Навярно точно тази мисъл минава през ума на омара, преди да влезе в капана. Карина е моя приятелка, а не твоя. Можем да изчакаме подкрепленията.

— Подкрепленията само ще ни се пречкат — подсмихна се Флаг и извади трети пистолет. — Карай бавно. Аз ще се оглеждам за червенокожи.

Остин включи на скорост и мина бавно през портите. Флаг се настани на облегалката на седалката с пистолет във всяка ръка. Никой не се опита да ги спре. Дърветата от двете страни на пътя свършиха и Остин се устреми към турнирната арена. Всички палатки бяха смъкнати. Платът беше накъсан и покрит със следи от автомобилни гуми. Зрителската ложа изглеждаше непроменена, с изключение на един добавен елемент за украса.

Когато приближиха, Флаг възкликна:

— Какво е това, по дяволите?

Пред ложата висеше човешка фигура. Брадичката й се допираше до гърдите, а ръцете и краката й се люшкаха безжизнено.

Остин стисна глока и се приближи още.

— Мамка му! — изруга той.

— Някой твой познат ли?

— Боя се, че да.

Беше Оръженосеца. Едно копие го беше приковало към ложата като пеперуда в хербарий.

Остин мина покрай ложата и страховитата й украса и се приближи към джипа, с чийто шофьор си бе играл на издръжливост на нервите, и другия, с който той се беше сблъскал. И двете машини бяха понесли сериозни щети.

— Какво се е случило тук? — попита Флаг.

— Дерби по унищожаване — отговори Остин и продължи към клисурата.

Полето, което доскоро бе задръстено от коли и хора, беше пусто. Дори конете бяха изчезнали заедно с ремаркетата си. В тревата се виждаха дълбоки следи от гуми, които подсказваха за движение на тежки камиони.

Остин описа двубоя си с Балтазар и сблъсъка си със заместника на Карина. После се обърна и подкара отново бентлито към зрителската ложа. Каза на Флаг, че дължи услуга на Оръженосеца. Двамата извадиха копието и внимателно обвиха тялото в едно парче плат от палатките. След като положиха трупа в ложата, огледаха страничните пътища и откриха празен хангар и писта, които обясняваха бързото бягство на Балтазар.

Решиха да поогледат къщата. Остин сви по алеята към сградата. Двуетажната хасиенда сякаш бе излязла от някоя испанска провинция. Светлокафявите стени бяха гладко измазани. Ниски парапети красяха ъглите на покрива, облицован с червени плочи. Сводести прозорци ограждаха просторна веранда.

Остин паркира пред къщата. Никой не ги посрещна. Двамата с Флаг излязоха от колата и тръгнаха през двора към високи двойни врати от тъмно дърво. Остин ги отвори. Никой не му пръсна черепа, така че спокойно се озова в широкото фоайе.

Двамата с Флаг се редуваха да си пазят гърбовете, докато минаваха от стая в стая на първия етаж. После претърсиха втория етаж. Намериха стаята с балкона — кабинет с голямо бюро и кожени столове. Остин излезе на балкона. От него се виждаха околните морави и поля. Нищо пред очите му не помръдваше, с изключение на няколко врани.

— Ей, Остин! — провикна се Флаг. — Твоят приятел ти е оставил бележка.

Сочеше към един лист, залепен за едно дистанционно управление на странична маса. Под логото с глава на бик бяха изписани думите:

„Скъпи Остин, моля те, пусни си видеото. В. Б.“

— Прекалено е учтиво. Може да е скрита бомба — изрази съмнение Флаг.

— Не мисля. Балтазар обича да изтезава жертвите си, преди да ги убие.

Изражението на Флаг издаваше съмнение, но взе дистанционното и натисна бутона за начало.

Една част от стената изчезна, за да разкрие широк телевизионен екран, на който се появи усмихнатото лице на Балтазар. Видеото очевидно бе заснето в кабинета, защото зад гърба на Балтазар се виждаше вратата към балкона.

— Здравей, Остин — каза Балтазар. — Извинявам се, че тръгнах толкова припряно, но трябваше да уредя някои семейни дела. Госпожица Мечади е с мен. Ти не знаеше, че тя е пряка потомка на Соломон и Савската царица, нали? Трябва да изпълня мисията на семейството си и да я предложа на Ваал. Имах планове да я пощадя, но Ваал те изпрати като напаст, която ми напомни да се върна към семейните традиции. Адриано ще остане разочарован, но пък ще получи теб. Предлагам да не спираш да се оглеждаш. Благодаря ти, Остин. Беше истинско удоволствие да се сражавам с теб. Можеш да задържиш колата. Имам и други.

Изображението избледня и се стопи.

Флаг се намръщи.

— Тоя е пълна откачалка.

— За жалост смъртоносна откачалка, която държи Карина. Ти успя да откриеш това място. Случайно да си намерил и други дупки, в които може да се скрие?

— Достатъчно трудно ми беше да открия тази барака — поклати глава Флаг. — Още работим по въпроса, но той има толкова много фалшиви корпорации, че е много трудно. Кой е този Адриано?

— Герой от кошмарите ти — отвърна Остин и протегна ръка. — Трябва ми телефонът ти.

Дзавала тъкмо се качваше в хеликоптера, когато чу мелодията на „Ла Кукарача“ от джоба, в който държеше телефона си. Вдигна го до ухото и чу познат глас:

— Все още приемаш обаждания, тъй че предполагам, че не си избягал в Мексико със златото на Соломон.

Дзавала се ухили широко.

— А Балтазар май се е отегчил до смърт от духовитостите ти, защото продължаваш да ги ръсиш.

— Нещо подобно — призна Остин. — Открихте ли мината?

— Аха! Няма грам злато, Кърт, но открихме друго съкровище, скрито в нея — другата част от картата на пергамент в кутия, която очевидно е принадлежала на Томас Джеферсън.

— Пак Джеферсън! Ще оставя тази част на теб и семейство Траут. Балтазар още държи Карина. Трябва да говоря със Саксън.

Дзавала подаде телефона на Саксън, който възкликна:

— Кърт, можеш ли да повярваш?

Остин го прекъсна:

— Интересувам се, но не сега. Балтазар ми остави съобщение. Ще ти пусна да чуеш точните му думи. Ако ти подскажат нещо за плановете му, колкото и малко вероятно да ти изглежда, искам да ми кажеш.

Остин щракна дистанционното на телевизора и вдигна телефона, за да може Саксън да чуе смразяващото сбогуване на Балтазар.

От другия край на линията последва стъписано мълчание, а после Саксън попита:

— Той вярва, че Карина е потомка на Соломон?

— Май да. Какво означава споменаването на Ваал?

Саксън бързо възвърна самообладание.

— Той каза, че ще предложи Карина на Ваал. Това може да означава само едно: че ще я принесе в жертва на бога Ваал. Това копеле! Трябва да я намерим, преди да е станало късно.

— Ти го познаваш по-отдавна, отколкото аз. Имаш ли представа къде може да я е отвел?

— Нищо конкретно.

— Компанията му притежава военен кораб. Дали я е завел там?

— Не мисля. Споменава за семейните си корени. Това означава твърда земя. Може да говори за Испания, където семейство Балтазар се е преместило след кръстоносните походи. Макар че първоначалният им дом е бил в Кипър. Там са просперирали много години. Или Испания, или Кипър. Готов съм да заложа живота си, че е едно от двете.

— Решавай, Саксън. Не за твоя живот се боя сега.

— Извинявай. Ъъъ… чакай. След като корабът ми изгоря, се постарах да науча всичко за семейство Балтазар. Открих, че за тях се споменава в историята на тамплиерския орден. Семейство Балтазар било свързано с него, но очевидно са скъсали отношения, в противен случай и Балтазар са щели да бъдат заличени от лицето на земята заедно с останалите тамплиери. Символът на ордена е бил глава на бик. Бикът е също така и едно от въплъщенията на Ваал.

Остин остави ума си да се понесе обратно към обиколката с хеликоптер, която двамата с Джо предприеха след нападението на контейнеровоза. Хеликоптерът мина ниско над един кораб с руда и тогава Остин за пръв път видя символа с главата на бик. Под името на кораба беше мястото на регистрацията му.

Никозия, Кипър!

— Благодаря, Саксън! Много ми помогна. Кажи на Джо, че ще поддържаме връзка.

Остин затвори и предаде на Флаг най-същественото от разговора.

— Кипър! — измърмори Флаг. — Та това е на другия край на света.

— Близо до турското крайбрежие. Ако знаех, че Балтазар ще се отправи нататък, щях да си остана в Истанбул. Имате ли хора там?

— Един човек, който е израснал на острова. И допълнителни части в региона. Мога да намеря няколко души, които здравата да изненадат този господин.

— Балтазар е опасен. Няма да допусне никой да застане на пътя на съдбата, предопределена на семейството му. Ще убие Карина, преди някой да стигне до него. Накарай хората си да го следят и им кажи да пристъпят към действие само ако са принудени. А дотогава аз ще видя дали ще успея да взема някой от самолетите на НАМПД. Ще съм само на няколко часа след него — Остин поклати глава. — За жалост дотогава той може да причини много нещастия.

— Точно затова си мислех, че няма да е зле да стигнеш там преди него.

Остин не беше в настроение за шеги.

— Не знаех, че ЦРУ е овладяло изкуството на телепортирането.

— Не е толкова сложно. Мислех си за „Блекбърд“.

От дните си в ЦРУ Остин беше добре запознат с прозвището на SR-71 — високоскоростен самолет с голяма височина на полета, който беше изпълнявал тайни разузнавателни мисии за ЦРУ, преди в края на деветдесетте години на ХХ век да бъде изместен от самолети с дистанционно управление и сателити. Легендарният самолет можеше да прелети над Атлантика за два часа.

— Мислех, че са прекратили използването на цялата флотилия — каза той.

— Това е историята, която разпространихме за прикритие — отговори Флаг. — Запазихме един, за да превозва членовете на ЦРУ при спешни ситуации.

— Според мен това е спешна ситуация — прецени Остин.

— Великите умове мислят по един и същ начин — засмя се Флаг и извади мобилния си телефон. Зае се да преодолява бюрократичните спънки и все още говореше, когато се чу свистенето на ротори на хеликоптер.

Остин излезе на балкона и видя два хеликоптера, които правеха ниски кръгове над къщата.

— Кавалерията пристигна — съобщи той.

Флаг пъхна телефона в джоба си.

— Винаги съм бил на страната на индианците, но в този случай ще направя изключение, защото съм в добро настроение. Току-що говорих с една важна клечка. Не беше лесно, но имаш билет първа класа на този блекбърд.

Новината беше добра, но Остин беше реалист. Шансовете му за успех не бяха големи.

Погледът му стана по-суров. Ако Карина пострада, Остин щеше да посвети целият си живот на една-единствена цел.

Да прати Балтазар в ада!