Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Навигаторът (41)

40

Камериерът на Балтазар се запъти по облицования с тъмна ламперия коридор и спря пред дебела дъбова врата. Почука внимателно, крепейки подноса в едната си ръка. Никой не отговори. Устните му се разтвориха в лека усмивка. Знаеше, че Карина е в стаята, защото самият той бе пренесъл безчувственото й тяло там от хеликоптера.

Извади ключ от джоба си, отключи вратата и я бутна.

Карина стоеше от другата страна на прага. Лицето й бе разкривено от ярост. Стискаше тежката месингова основа на настолната лампа без абажур така, сякаш бе тояга. Бе подготвена да халоса първия, когото зърне. Не очакваше това да е човек, който държи поднос с чаша и кана от фин порцелан.

Без да сваля лампата, тя попита:

— Кой ме е съблякъл?

Камериерът отговори:

— Една жена от персонала. Изпраха дрехите ви. Господин Балтазар реши, че ще ви е по-удобно, ако облечете нещо чисто, докато изсъхнат.

— Можете да кажете на господин Балтазар, че си искам дрехите веднага!

— Можете да му го кажете лично — отговори камериерът. — Очаква ви в градината. Няма нужда да бързате, така каза. Елате, когато се почувствате готова. Може ли да оставя този поднос?

Карина го погледна гневно, но отстъпи настрана и му позволи да влезе в спалнята. Той остави подноса на една малка масичка. Без да откъсва поглед от лампата, излезе заднишком от стаята, като остави вратата отворена.

Карина се бе събудила преди няколко минути, за да установи, че се намира в непознато легло. Спомни си сладката миризма в таксито. Отметна завивките и установи, че е само по бельо. Започна да търси дрехите си из луксозната спалня. Единственото, което намери, беше дълга бяла памучна рокля с кръгло деколте, окачена в един шкаф.

Като я държеше в ръка, тя се огледа наоколо. Ако се изключеха решетките на прозорците, спалнята можеше да мине за стая в луксозен хотел. Карина се приближи до прозореца и тъкмо изучаваше грижливо поддържаната морава, когато чу почукване. Навлече роклята и грабна лампата.

След оттеглянето на камериера тя излезе в коридора и проследи с поглед как силуетът му изчезва в друг коридор. Върна се в спалнята и затръшна вратата зад гърба си. Ръцете й трепереха от напрежение. Тя остави лампата, отпусна се в едно от луксозните кресла и заплака.

Бушуващият у нея гняв, който й бе вдъхнал смелост да се подготви да нападне камериера, бе изчезнал. Тя избърса очите си и влезе в банята, където изми лицето си и среса разрошената си коса. Отпи голяма глътка чай, излезе в коридора и тръгна в посоката, в която се бе отдалечил камериерът, до две отворени врати, които водеха към вътрешен двор. Когато излезе навън, я обля ослепителна слънчева светлина. Карина се огледа.

Намираше се в прекрасна градина. Фонтан, в центъра на който се издигаше статуя на гола жена, заобиколена от голи херувими, пръскаше прохлада. Очите на Карина обаче се стрелнаха към Балтазар, който режеше цветя от една от лехите, заобикалящи фонтана.

Балтазар беше облечен неофициално, в бели панталони и черна риза с къс ръкав. На краката си носеше еспадрили. Когато Карина се появи в градината, той се усмихна и се приближи към нея, за да й поднесе букет цветя.

Карина скръсти ръце на гърдите си.

— Не ви искам цветята. Къде се намирам?

Той остави букета на една мраморна пейка.

— Вие сте моя гостенка, госпожице Мечади.

— Не искам да съм ви гостенка! Настоявам да ме пуснете!

Все още усмихнат, Балтазар погледна към нея така, сякаш бе колекционер на пеперуди, открил рядък екземпляр.

— Високомерна… Властна… Точно това очаквах от една потомка на Мекада.

Този отговор обърка Карина. Гневът й отстъпи място на смущение.

— За какво говорите?

— Ще ви направя едно предложение — той посочи към кръгла мраморна маса. — Да пийнем по нещо и да хапнем тапас, и ще ви разкажа историята.

Карина огледа градината. Двама мъже в черни униформи стояха до врата, която може би водеше вън от двора. Невъзможно бе да избяга. Дори да успее да се измъкне от това място, какво? Нямаше представа къде се намира. Щеше да е по-добре да изчака удобен момент. Тя тръгна към масата и седна с изправен гръб.

Камериерът се появи като по магия с кана в ръка и напълни водните им чаши. Последваха няколко блюда. Карина смяташе само да си боцне малко, вместо да приеме гостоприемството на Балтазар, но установи, че умира от глад. Изяде това, което сложиха пред нея, и се оправда пред себе си, че има нужда от сила. Не докосна розето. Искаше умът й да е ясен, за да се справи с това, което я очаква.

Балтазар сякаш четеше мислите й. Той беше познавач на човешките характери и не се опита да завърже разговор по време на храненето — само я попита дали храната й харесва. Когато се нахрани, Карина пресуши чашата си с вода и бутна чинията си настрана.

— Изпълних своята част от уговорката — каза тя.

— Така е — кимна Балтазар. — Сега и аз ще изпълня моята. Историята започва преди три хиляди години със Соломон.

— Цар Соломон?

— Самият той. Синът на Давид, царят на земите, в които влиза държавата, която днес познаваме като Израел. Според Библията Соломон е посетен от царицата на място, наречено Сава. Тя чула за мъдростта на Соломон и била любопитна. Когато пристигнала, била впечатлена не само от мъдростта, но и от богатството му. Двамата се влюбили един в друг. Той дори написал няколко еротични поеми, за които някои хора вярват, че са били посветени на нея, поне отчасти.

— „Песен на песните“ — досети се Карина.

— Точно така. Жената от поемите се представя: „Дъщери йерусалимски, черна съм, но съм хубава“.

— Тя е дошла от Африка — каза Карина.

— Така изглежда. В Библията я споменават малко. Коранът е по-подробен, а арабските хронисти, както и средновековните, подхващат тази нишка. Савската царица и Соломон се женят, тя му ражда син, а после се връща в родината си. Той има много съпруги, наложници и деца. Тя става още по-могъща и още по-богата.

— А синът?

— Според легендата отива при майка си и става цар.

— Красива приказка — отсече Карина. — А сега, може ли да ме освободите от гостоприемството си и да напусна това място?

— Но това е само първата част от историята — възпротиви се Балтазар. — От любовната връзка между Соломон и прислужницата на Савската царица също се ражда син. Той умира млад, но потомците му оцеляват. Преместват се в Кипър, където създават корабостроителен бизнес и се свързват с водачите на Четвъртия кръстоносен поход. След падането на Константинопол се преместват в Западна Европа и приемат испанско име.

— Балтазар — каза Карина.

— Точно така. За жалост, аз съм последният мъжки наследник на рода Балтазар. С моята смърт той също ще загине.

„Колкото по-скоро, толкова по-добре“ — помисли си Карина и от устните й се изтръгна крайно неженствен смях.

— Нима ми казвате, че сте потомък на Соломон?

— Да, госпожице Мечади. Както и вие.

— Вие сте още по-луд, отколкото си мислех, Балтазар!

— Изслушайте ме, преди да започнете да поставяте диагнози за психическото ми състояние. Синът на Соломон и Савската царица станал цар на Етиопия. Потомците му управлявали векове наред.

— Родена съм в Италия, но майка ми е разказвала историята за Менелик, царя на Етиопия. Това какво общо има?

— Значи знаете за Кебра Нагаст. Този свещен документ разказва историята на Савската царица и Менелик.

Сега Карина се озова на по-несигурна почва.

— Чувала съм името, но никога не съм го чела. Възпитана съм като католичка.

— Смята се, че Кебра Нагаст е бил открит през трети век в библиотеката в Константинопол. Може да е бил написан по-късно, но това няма значение. Ако го бяхте чели, щяхте да знаете, че в книгата се разказва историята на Соломон и Мекада, Савската царица. Дадох името „Мечади“ на експерт по ономастика, науката за имената. Той удостовери, че фамилното ви име е производно от „Мекада“.

— Това нищо не доказва! По тази логика всяко момче на име Джийзъс или Кристиан може да твърди, че е потомък на Спасителя.

— Съгласен съм, но има още една подробност. По чашата, от която пихте, когато изложихте Навигатора на пиедестала, полепнаха частици от вашето ДНК. Пратих пробата за анализ на три различни лаборатории, за да няма никакво съмнение. И в трите случая резултатите бяха едни и същи. Във вашето и в моето ДНК се съдържат еднакви части. Смятам, че тази еднаквост идва от Соломон — вие сте я наследили от Савската царица, аз от прислужницата й. Ще изпратя резултатите в стаята ви, за да ги видите лично.

— Лабораторните резултати могат да се фалшифицират.

— Така е. Но тези не са — усмихна с той. — Затова не смятайте, че ви държа затворена. По-скоро става въпрос за семейно събиране. При първата ни среща ми казахте, че бихте искали да вечеряте с мен. Ще вечеряме в шест часа.

Докато Балтазар се отдалечаваше, Карина извика:

— Чакайте!

Балтазар не беше свикнал някой да му дава заповеди. Той се обърна и по лицето му премина гневна искра.

— Да, госпожице Мечади?

Тя задърпа роклята си. Щом Балтазар смяташе, че е потомка на царица, значи щеше да се държи като царица.

— Това не ми харесва. Искам си моите дрехи!

Той кимна.

— Ще ви ги изпратя.

А после се отдалечи и изчезна през една от вратите във вътрешността на къщата.

Карина остана в двора, онемяла от смайване. Не знаеше какво да прави. Камериерът се приближи и докато раздигаше масата, съобщи:

— Господин Балтазар казва, че сте свободна да се върнете в стаята си.

Напомнянето, че е затворничка, я изтръгна от унеса й.

Тя се обърна, мина през вратата, тръгна по коридора и влезе в стаята си. Това, което доскоро й приличаше на затвор, сега сякаш се бе превърнало в спасително убежище.

Карина затвори вратата и се облегна на нея. Стисна клепачи, сякаш по този начин можеше да се пренесе на друго място.

Изключено беше да е от една кръв с тази отвратителна змия в човешки облик.

Самото му присъствие я отвращаваше и плашеше.

Още повече обаче я ужасяваше възможността историята да се окаже вярна.