Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Навигаторът (49)

48

Конят фучеше към пропастта като боен танк. Остин се мъчеше с всички сили да се задържи на седлото. Усещаше се ужасно тежък от оръжията и бронята си. Единият му крак се бе изплъзнал от стремето. Покритата му с шлема глава подскачаше като на кукла. Щитът му искаше да се изплъзне от ръката. Дългото копие сочеше къде ли не само не и там, където искаше той.

Копитата на Вал трещяха по металния мост. През процепите за очи Остин зърна, макар и размазано, блестящ връх на копие, както и емблемата с глава на бик на туниката на Балтазар. А после конете слязоха от моста и отново се озоваха на тревата.

Остин изпусна дъха, който бе сдържал, и стисна по-силно юздите. Накара коня да забави ход и го обърна, за да се изправи отново срещу Балтазар, който стоеше от другата страна на пропастта и спокойно наблюдаваше хаотичните му действия.

— Добър опит, Остин! — изкрещя той. — Но май ти е малко трудно да запазиш равновесие.

През тълпата премина смях.

Остин свали шлема си и избърса потта от очите си с опакото на желязната си ръкавица. Без да обръща внимание на болката от полузарасналата си рана, изкрещя в отговор:

— Бях разсеян от мисълта за новото си бентли!

Балтазар свали ключа за колата от шлема си и го вдигна високо над главата си.

— Бентлитата се броят наесен! — подигра се той.

Остин бръкна в шлема си за сгънатата хартия и я вдигна, като зае позата на Статуята на свободата.

— Златото се харчи, след като се намери.

Усмивката не слезе нито за миг от лицето на Балтазар. Той закачи ключа обратно на рога и нахлупи шлема на главата си.

Остин се обърна в седлото и погледна към самотната фигура в бяло, седнала в бентлито. Помаха й и фигурата му махна в отговор. Този жест му вдъхна кураж. Той пъхна хартията в шлема си и го сложи на главата си.

Тръбата изсвири предупредително.

Остин подпря щита на седлото и вдигна копието няколко пъти, за да усети баланса му. Наклони глава напред и през процепите за очи проследи с поглед как Балтазар вика Адриано при себе си, навежда се от седлото и му говори нещо.

Повторен рев на тръбата разцепи въздуха.

Остин наклони копието под ъгъл от лявата си страна, така че върхът да е на пътя на срещуположния ездач.

Тръбата изрева за трети път.

Остин се извини на Вал и заби шпори в хълбоците му. В отворите за очите му фигурата на Балтазар започна да наедрява. Остин се приведе ниско зад щита, като държеше копието насочено към гърдите на Балтазар, както го бе посъветвал Оръженосеца. Тежкото му дишане отекваше в шлема като парен влак.

В последната секунда Балтазар вдигна копието си. Върхът му улучи шлема на Остин под процепите за очи и го свали от главата му.

В следващия миг двамата слязоха от моста.

Остин завъртя коня си точно навреме, за да види как шлемът му падна на земята близо до мястото, където мостът стигаше до ръба на пропастта. Адриано се втурна напред и го грабна. Подаде го на Балтазар, който извади листа с преувеличен жест. Прочете думите, написани от Остин, и подаде листа на наемния си убиец. Адриано се отправи към един джип, но преди да потегли, подаде шлема на един от облечените като рицари мъже, който хукна напред и го метна към Остин.

— Жалко, Остин! — провикна се Балтазар. — Но още можеш да спасиш жената.

Тръбата удави любезното предложение на Остин, Балтазар да се хвърли от моста.

И двамата мъже едва успяха да си сложат шлемовете, преди хералдът да протръби сигнала да наведат копията.

Оръженосеца беше казал, че третия път ще е „истинския сблъсък“.

Остин се стресна от лекотата, с която Балтазар насочи копието точно където трябва. Но металната сърцевина на собственото му копие щеше да му даде предимство и Остин възнамеряваше да го използва. Стисна зъби и наведе глава.

Тръбата отекна отново.

Конете полетяха напред. Балтазар се беше привел толкова ниско, че се виждаха само рогата на шлема му. Остин се прицели право в щита му. Копието на Балтазар го улучи в средата на собствения му щит. И точно както бе предрекъл Оръженосеца, копието се счупи.

Копието на Остин проби щита на Балтазар, сякаш беше от въздух. Ако се беше прицелил по-добре, щеше да набоде Балтазар на острия връх като на шиш. Върхът се заби в един от ъглите на щита, проби го и събори Балтазар.

Балтазар рухна на каменния мост и изчезна зад ръба.

Остин изруга така, както само моряк умее. Не изпитваше към врага си и капка съчувствие. Ядосваше се само, че ключът от колата остана на шлема на Балтазар.

А после отново изруга, но този път от радост. Двата рога на шлема на Балтазар се показаха над ръба на моста. Балтазар се опитваше да се изкачи. Тежестта на бронята и шлема обаче никак не му помагаше. Шлемът висеше от ръката му.

Остин свали шлема си, хвърли копието, смъкна се от седлото и хукна по моста.

Балтазар бе успял да се закрепи с ръце на моста. Като видя, че Остин се навежда над него, изрече умолително:

— Помогни ми!

— Сега ще облекча бремето ти — каза Остин и откачи ключа от рога.

Изкушаваше се да изпрати Балтазар в забвение само с едно леко бутване. Но хората на Балтазар се бяха съвзели от шока от повалянето на шефа си и тичаха към моста.

Остин се обърна и хукна към колата.

Щом приближи, видя, че Карина е облегнала глава на таблото, сякаш не може да гледа сблъсъка. Извика я. Фигурата на мястото до шофьора вдигна глава. Небръснатото лице на един от хората на Балтазар се ухили на Остин изпод шала, с който бе покрита главата му.

— Благодаря, че ме спаси — изимитира мъжът женски глас и бръкна под диплите на роклята за пистолет. Но ръката му се оплете в гънките.

Остин замахна с облечения си в желязо десен юмрук и изля яростта си в съкрушителен удар по брадичката на мъжа. Тялото на мъжа се отпусна безчувствено. Остин го издърпа от колата, седна зад волана и измърмори молитва Балтазар да не е сменил ключа с друг. Двигателят заработи.

Остин реши да не се отклонява от моста и да не навлиза в непозната територия. От горите, които виждаше в далечината, можеше да няма изход.

Хората на Балтазар бяха успели да извлачат господаря си на моста. Той им заповяда да хванат Остин. Половин дузина мъже тръгнаха по моста към него. Остин взе захвърленото на земята копие, качи се в колата и насочи върха му през прозореца така, сякаш му предстоеше турнирен сблъсък. Даде заден, отдалечи се от пропастта и след това се устреми към моста.

Балтазар видя летящото към него бентли и се наведе зад преградата. Копието помете хората му от моста сякаш разчистваше трохи от масата.

Когато стигна до другия край на моста, Остин захвърли копието и натисна газта. Гумите започнаха да се въртят на тревата, но Остин държеше поднасящата кола под контрол и я изкара на пътя, който водеше към палатките.

Хвърли бърз поглед в огледалото за обратно виждане. Един джип летеше след него. Изглежда някой се беше обадил по радиото, защото друг джип се показа току пред носа му и полетя насреща му. Остин насочи бентлито към джипа отпред и стовари ръка върху клаксона.

Шофьорът на джипа навярно предполагаше, че по-тежкият автомобил ще спечели играта на нерви. В последната секунда бентлито се отклони настрана. Предният джип се блъсна челно в този, който преследваше Остин отзад.

Остин профуча към алея, която водеше до голяма къща в далечината. След около километър и половина стигна до затворена порта и будка на пазач. Намали в очакване, че ще се подаде охранител, но никой не се появи. Явно пазачите на портата бяха получили разрешение да напуснат поста си, за да гледат двубоя.

Излезе от колата и влезе в будката. Натисна бутона за отваряне на двойните чугунени порти.

Когато излезе от будката, чу шум от двигатели. Към портата фучеше конвой от черни джипове. Остин мина с бентлито през отворените порти, спря колата и се върна в будката. Затвори портите, вдигна един тежък стол и стовари крака му върху бутоните на таблото и ги разби.

Конвоят се намираше на по-малко от двеста метра от него.

Остин се покатери на едно дърво и запълзя по дебел клон, за да се прехвърли от другата страна на оградата. Скочи на земята, трескаво се качи в бентлито и натисна газта. Колата се понесе по широк път между зелени пасища и ниви. В далечината се виждаха силози на ферми. Никой не го преследваше. Той хвърли поглед към синьото небе, по което не плуваше дори едно облаче, и му хрумна, че Балтазар може да има хеликоптер.

Яркочервената кола щеше да е идеална мишена от въздуха.

Остин зави по една малка алея. Клоните на дърветата от двете й страни образуваха плътен балдахин, който криеше колата от поглед отгоре.

В този момент зърна един автомобил, спрян на банкета. Мъж в тъмен костюм се бе облегнал на калника и се взираше в някаква карта. Като видя червената кола, която летеше с пълна скорост към него, мъжът вдигна глава. Остин профуча край него и за миг зърна лицето му. Натисна спирачките, даде на заден ход и спря.

— Здрасти, Флаг! — каза той.

Човекът от ЦРУ изглеждаше някак не намясто тук в изрядния си тъмен костюм и вратовръзка. Като видя Остин, устните му се извиха в усмивка. Очите му се плъзнаха по бентлито и бронята на Остин.

— Готино возило. От НАМПД май ти плащат добре. И костюма си го бива.

— Не са мои — светна го Остин. — Взех ги назаем от Балтазар. Какво правиш тук?

— Разбрах, че Балтазар има къща тук, и реших да поогледам.

Остин посочи с пръст зад гърба си.

— На няколко километра по-назад е. Къде се намираме?

— Северната част на Ню Йорк. А приятелката ти?

— Не можах да стигна до Карина. Колко бързо може да дойде подкрепление?

— Полицията може да се окаже по-бърза.

— Местната жандармерия няма никакъв шанс срещу наемниците на Балтазар.

Флаг кимна и извади телефон от вътрешния си джоб. Набра номер и проведе няколкоминутен разговор.

— Ще дойде екип от Лангли. До два часа ще са тук.

— Два часа! — не повярва на ушите си Остин. — Все едно ми казваш „две години“.

— Най-доброто, което могат да направят — сви рамене Флаг. — Колко от лошите, казваш, видя?

— Около три дузини, ако броим Балтазар.

— Значи силите са горе-долу равни, като се има предвид, че сме две корави момчета от старата агенция — отсъди Флаг, отвори вратата на колата си и бръкна под седалката, за да извади един деветмилиметров пистолет „Глок“, който подаде на Остин. — Този е резервен. — И се потупа по гърдите. — Аз вече съм въоръжен.

Остин си спомни, че Флаг е ходещ арсенал.

— Благодаря — пое оръжието той. — Качвай се.

Флаг се настани в бентлито на мястото до шофьора.

— Мамка му, Остин! — измърмори Флаг. — Бях забравил колко скучен стана животът ми, откак напусна.

Остин превключи на ниска предавка и обърна колата.

— Дръж се! — надвика той острото изскърцване на въртящите се гуми. — Животът ти ще стане много интересен.