Кристин Кашор
Лазурна (44)

43.

Краят на декември и януари

Успокояваше я, когато толкова малка част от света изглеждаше ясна, да съставя списъци с неотложни задачи, а после да избира на кого да ги възложи. Успокояваха я срещите с помощниците й и разбираше — най-сетне — защо Хелда, Теди или Гидън са ги препоръчали. Разговорите с тях я успокояваха и я окуражаваха, че задачата навярно не е сред най-безнадеждните пет на земята. Нямаше и как да бъде, защото задачите бяха много повече от пет.

Хава изненада Битърблу с няколко наистина уместни препоръки. С новата главна тъмничарка например Хава се бе запознала на сребърните докове — монсийска Даровита на име Голди, отраснала на лиенидски кораб и станала командир на военноморския затвор в столицата на Рор. Върнала се в Монсий след смъртта на Лек, ала разбрала, че монсийската стража не наема жени за никаква работа, камо ли да ръководи затворите й. Голди притежаваше Дарба да пее.

— Новата ми главна тъмничарка е пойна птица — прошепна си Битърблу, седнала зад писалището. — Какъв абсурд!

По-абсурдно обаче изглеждаше в монсийската стража да не постъпват жени. Прие едното, за да промени другото. Промяната се оказа вълнуваща. Делсийците я съветваха по въпроса, защото в армията им от десетилетия служеха жени.

— Откакто си съюзник на Делс, Битърблу, естилската революция не ме тревожи толкова — призна По, изпънат по гръб на дивана в дневната й. — Избухне ли война, те са сериозна сила. Ще те подкрепят, ако възникнат проблеми.

— Значи вече не се страхуваш, че ще ме нападнат всеки момент?

— Продължавам да се боя. Грози те опасност заради Съвета.

— Аз съм кралица, По. Никога няма да съм в безопасност. Колкото до войната, делсийците не бих се намесили.

— Делсийците са се престрували, че не съществуват. Сега се държат като съседи. Ти очарова техния четец на мисли, което не става лесно.

— Едва ли е толкова трудно, щом Катса е очаровала теб.

— Не ме намираш за чаровна? — попита я Катса, която седеше на пода, облегнала гръб на дивана. — Дай място! — тя избута краката на По.

— Толкова ли е трудно да помолиш вежливо?

— Моля те вежливо поне от десет секунди, но ти си правиш оглушки. Хайде! Искам да седна — отсече тя.

По се престори, че се премества, но се претърколи от дивана и се просна върху нея.

— Колко предсказуемо — измънка Битърблу, когато двамата се сборичкаха върху килима.

— Файър е снаха на краля и мащеха на жената, която командва делсийската армия, Битърблу — извика По с лице, притиснато в килима. — Безценна приятелка е!

— Тук съм. Не е нужно да крещиш — отбеляза Битърблу.

— Крещя от болка! — извика той.

— Това писмо ме затруднява — промърмори Битърблу. — Какво да напиша на стар чуждоземен крал, за чието съществуване доскоро не съм подозирала, а моето кралство едва се крепи?

— Напиши му, че се надяваш да го посетиш! — извика По, който някак бе надделял в схватката и, възседнал Катса, притискаше раменете й в пода.

Битърблу въздъхна.

— Да му поискам ли съвет, Катса? Познаваш го. Как ти се стори?

Сега Катса седеше спокойно върху корема на По.

— Красавец е — каза тя.

Сломеният й съперник простена.

— Как го разкраси? Насини го с юмруци или го блъсна надолу по стълбите?

— Не бих блъснала седемдесет и шест годишен мъж по стълбите — вирна брадичка Катса.

— Е, тогава ще чакам с нетърпение да стана на толкова — примири се По.

— Не съм те блъскала по стълби — подсмихна се Катса.

— Ще ми се да видя как го правиш.

— Не се шегувай. Не е смешно.

— О, Катса…

Те се прегърнаха, а Битърблу подбели очи и продължи да се бори сама с писмото до крал Наш от Делс.

— Срещала съм много крале, Битърблу — погледна я Катса. — Наш е порядъчен мъж, заобиколен от почтени съветници. Петнайсет години са ни наблюдавали дискретно и са чакали да установим по-справедлив ред, вместо да ни завоюват. По има право. Помоли го да го посетиш. И е съвсем уместно да му поискаш съвет. Не съм се чувствала по-щастлива — добави с въздишка тя.

— Щастлива?

— Зарадвах се, че съм намерила земя, където не подпалват прибързано войни, с крал, който не е задник, а съседната Пикия също е миролюбиво кралство. Това променя съотношението на силите в света!

 

 

Предимството да пътуваш през тунел е, че не зависиш от времето. Делсийците имаха избор — да се върнат през зимата или да дочакат пролетта. Един ден обаче Файър призна на Битърблу, че съпругът й липсва.

Битърблу се опита да си представи що за мъж е той.

— Като теб ли е?

— Стар е като мен — усмихна се Файър.

— Как се казва?

Бриган.

— Откога сте женени?

Четирийсет и осем години.

Бяха в задната градина, защото Битърблу искаше да покаже на Файър как Беламю е изваяла майка й — неудържима и силна, превръщаща се в планински лъв. Битърблу спря, скръсти ръце и усети как ботушите й подгизват от снега.

Какво има скъпа?,попита я Файър.

— За пръв път чувам за двама души, живели толкова дълго заедно в хармония, без смъртта да ги раздели. Мисълта ме прави щастлива.

 

 

На Файър x липсваха два пръста. Когато го забеляза за пръв път, Битърблу се уплаши.

Не ги е отрязал баща ти, успокои я Файър, а после я попита слуша ли й се тъжна история.

Така Битърблу научи, че преди четирийсет и девет години Делс бил кралство без облик, възстановяващо се от голямо зло. Като Монсий.

Татко също беше чудовище, сподели Файър.

— Чудовище като теб ли? — учуди се Битърблу.

Чудовище като мен, кимна Файър. В делсийския смисъл на думата. Беше красив мъж със сребърна коса и могъщ ум. Ала беше и чудовище в смисъла, който тук влагате в думата. Жесток човек като баща ти. Използваше силата си, за да унищожава другите. Унищожи краля и кралството ни. Затова дойдох при теб, Битърблу.

— Защото баща ти е унищожил кралството ви? — обърка се Битърблу.

Защото, когато чух за теб, сърцето ми се отвори, обясни търпеливо Файър. Почувствах, че знам срещу какво си била изправена и срещу какво се изправяш.

Битърблу разбра.

— Дойде да ме успокоиш ли? — отрони тя.

Не съм млада, Битърблу, усмихна се Файър. Не дойдох да се поразтъпча. Слушай, ще ти разкажа историята.

Битърблу скръсти отново ръце и сведе глава, защото историята на Делс наистина се оказа тъжна, ала и я обнадежди в какво е възможно да се превърне Монсий след четирийсет и девет години и какво е способна да направи тя.

Файър изрече още нещо, което й вдъхна надежда. Имкер — първото, истинското име на Лек.

Битърблу веднага отиде в библиотеката.

— Дийт? Пазим ли списъците с новородените в седемте кралства през годината, когато Лек се е появил на бял свят? Ще потърсиш ли дете, чието име звучи като Имкер?

— Име, което звучи като Имкер — повтори Дийт, втренчен в нея иззад новото си писалище, покрито с миризливи, прогорели свитъци.

— Лек казал на лейди Файър, че първото му име било Имкер.

— Чула е името преди петдесет години, не го е виждала написано, почти сигурно не е на нейния език и ви го е предала мислено петдесет години по-късно — изброи саркастично Дийт. — А аз трябва да си спомня всички подобни имена от списъците с новородени от всичките седем кралства, защото съществува минимална вероятност лейди Файър да е запомнила правилно името и то да е вписано в архивите ни?

— Знам, че си развълнуван колкото мен — отсече Битърблу.

Устните на Дийт трепнаха.

— Дайте ми време да си припомня, кралице.

 

 

Когато ни посетиш, каза й лейди Файър, ще видиш как Лек се е опитал да пресъздаде Делс тук. Няма да се натъжиш, надявам се. Кралството ни е красиво и не искам да ти причини болка.

Бяха в кабинета на Битърблу и гледаха към мостовете.

— Надявам се домът ти да ми хареса, щом напомня моя — отвърна Битърблу след известен размисъл. — Лек беше… какъвто беше. Успял е някак да придаде красота и причудливост на замъка. Не бих искала да го променям. В крайна сметка творците на Лек са създали изкуство, което разкрива истината. Започнах дори да оценявам безполезните мостове. Те съществуват сякаш безпричинно, единствено като паметник на истината за случилото се и защото са красиви.

Битърблу впери поглед в Крилатия мост, политнал в небето като синьо-бяла птица. После погледна към Чудовищния мост, където бяха изгорили тялото на майка й, и към огледалния Зимен мост, който отразяваше мразовитото сиво небе.

— Достатъчно основателни причини, предполагам — добави тя.

 

 

Скоро ще заминем, каза Файър. Наистина ли ще изпратиш някого с нас?

— Да — кимна Битърблу. — Хелда ми помага да реша кого. Не познавам повечето, Файър. Съжалявам, че не изпращам по-близки приятели. Те са заети с естилската революция и с моите проблеми тук. Боя се също, че чиновниците и войниците ми все още са твърде нестабилни да те придружат.

Трудно се описваше въздействието на Файър върху чиновниците и стражите й, а и върху поданиците й с по-податливи умове. Някои тя изпълваше с дълбоко умиротворение, други не се свъртаха на едно място. Битърблу се чудеше кое е по-добре. Хората й тепърва щяха да се учат да се чувстват удобно в съзнанието с.

Един човек, когото познаваш, ни помоли да тръгне с нас, каза Файър.

— Така ли?

Моряк. Иска да участва в експедициите ни из източните морета. Разбрах, че имал неприятности със закона, Битърблу.

А! Битърблу си пое дълбоко дъх, за да потисне тъгата и да приеме неизбежното. Имаш предвид Сапфайър. Да, той открадна короната ми.

Файър изгледа мълчаливо дребничката Битърблу, притихнала пред прозореца.

Защо ти открадна короната?

Защото ме обичаше, а аз го нараних, прошепна безгласно Битърблу.

Ще го посрещнем с отворени обятия, увери я нежно Файър след миг.

Грижете се за него.

Разбира се.

Той умее да подарява красиви сънища, добави Битърблу.

Красиви сънища?

Да. Такава Дарба притежава. Ако пожелаеш, ще ти подари най-прекрасните, най-утешителни сънища.

Е, вероятно цял живот съм чакала да срещна твоя крадец, каза Файър.