Кристин Кашор
Лазурна (26)

24.

Отвори и Тилда. Изненада се, като видя кралицата пред прага, но в очите й се четеше благост.

— Влезте, Ваше Величество.

Битърблу не очакваше такова посрещане и то я изпълни със срам.

— Съжалявам, Тилда — прошепна тя.

— Приемам извинението ви, кралице — кимна й непринудено Тилда. — Окуражени сме, че през цялото време кралицата е била на наша страна.

— Наистина ли повярвахте? — учуди се Битърблу.

Прекрачи прага и се озова в ореол от светлина. Застанала до печатната преса, Брен я погледна спокойно. Саф седеше смръщен върху масата зад Брен. Теди се облягаше на рамката на вратата към задната стая.

— О, Теди! — възкликна доволно Битърблу. — Толкова се радвам, че си станал от леглото!

— Благодаря, кралице — беглата му усмивка подсказваше, че й е простено.

Сълзи напълниха очите й.

— Твърде мил си с мен.

— Винаги съм ви вярвал, кралице, дори когато не знаех коя сте — сподели Теди. — Вие сте благородна и чувствителна. Сърцето ми се стопля при мисълта, че имаме такава кралица.

Сапфайър изсумтя демонстративно. Битърблу си наложи да погледне към него.

— Съжалявам — каза тя. — Натрапих се в живота ви и излъгах. Съжалявам, че ви заблуждавах.

— Извинението не прозвуча особено убедително — Саф се плъзна от масата и скръсти ръце.

Враждебността й помагаше. Изправяше срещу чувството й за вина нещо солидно и остро. Битърблу вирна брадичка и впи очи в Саф:

— Извинявам се за всички грешки, които допуснах, но няма да се извинявам за извинението си. Бих искала да поговорим насаме.

— Няма да стане.

Битърблу сви рамене.

— Тогава всички ще ме изслушат. Откъде да започнем? От предстоящото дело за предателство, където ще ме призоват да свидетелствам как съм видяла да крадеш короната?

Сапфайър пристъпи решително към нея.

— Очаквам с нетърпение възможността да обясня защо съм бил в покоите ти — уведоми я невъзмутимо той. — Забавно ще е да съсипя репутацията ти. Разговорът ме отегчава. Приключихме ли?

Битърблу го зашлеви с всички сили. Той я сграбчи за китките, тя го ритна по пищяла, ритна го втори път, докато най-после Саф изруга и я пусна.

— Побойничка — просъска й.

— Самонадеян хлапак — не му остана длъжна Битърблу. Блъсна го, а по лицето й рукнаха сълзи. — Какъв е смисълът да съсипеш и двама ни? Ще те обвинят в предателство, Саф! Как ти хрумна такава ненадмината глупост?

— Ти си играеше с мен! Унизи ме и принуди принца ми да лъже заради мен.

— И затова извърши престъпление, което се наказва с обесване?

— Взех проклетото нещо, за да те ядосам! Приятно допълнение е, че и другите последици те изнервят! Радвам се, че осъждат крадеца на смърт!

Стаята опустя. Останаха сами. Твърде близо до задъханото му тяло, тя отстъпи назад до печатната преса, подпря се на нея и се опита да си събере мислите. Думите му криеха значение, което непременно искаше да проумее.

— Разбираш колко зле се чувствам, защото съм загрижена за теб — подхвърли тя.

— Хмм… Все едно… — обади се той зад гърба й.

— Знаеш, че колкото по-близо си до опасността, толкова повече ще се тревожа и ще се стремя да те закрилям. И това очевидно те забавлява — добави горчиво. — Задоволството ти обаче произтича от загрижеността ми.

— Е, и?

— Тоест, знаеш отлично колко държа на теб. Разбираш го толкова ясно, че извличаш удоволствие да ме нараняваш. И понеже вече го знаеш, не е необходимо да те убеждавам и да го доказвам. — Обърна се към него. — Съжалявам, че излъгах. Съжалявам, че те унизих и принудих принца ти да излъже. Сгреших и няма да се оправдавам. Ти ще решиш дали да ми простиш, или не. От теб зависи също дали ще поправиш глупостта, която извърши.

— Късно е — отсече Саф. — Знаят и други.

— Вземи короната от Спук и ми я върни. Щом е у мен, никой няма да ме обвини в лъжа, когато заявя, че никога не съм я губила.

— Няма как да я взема — отвърна Саф след кратко мълчание. — Разбрах, че Спук я продала на внука си. Договорихме се да я скрие и да я пази, но тя наруши дадената дума. Не съм се споразумявал с внука й.

— Май не си имал кой знае каква договорка и със Спук — отбеляза Битърблу, опитвайки се да осмисли всички изненадващи новини, включително, че Спук е жена. — Как така я е продала на внука си? Какво значи това?

— Явно е част от бизнеса.

— Бизнеса с кражбите и черния пазар? — попита презрително Битърблу.

— Спук е по-скоро търговец. Други крадат вместо нея. Продала е короната на внука си, вероятно на безценица, и сега той решава какво да прави с нея. Нещо като изпитание, разбираш ли? За да си спечели слава.

— Обяви ли, че короната е у него, ще си спечели и арест, и бесило.

— О, няма да го намерите. Дори аз не знам кой е, а съм по-близо до техния свят, отколкото ти някога ще бъдеш. Казвал се Грей.

— Какво ще направи с короната?

— Каквото поиска — отвърна нехайно Саф. — Ще я предложи на публичен търг вероятно. Ще я задържи за откуп. Семейството на Спук се е научило да експлоатира благородниците, без да си вреди. Ако шпионите ти душат усърдно и все пак го открият и изправят пред съда, десетки мъже и жени от обкръжението на баба му ще гарантират за него.

— Как по-точно? Като обвинят другиго? Теб например?

— Предполагам. Звучи правдоподобно.

Битърблу вдиша дълбоко, гневно. В този момент мразеше самодоволното му лице. Мразеше го, че извлича задоволство от това.

— Разбери колко иска Грей за нея.

— Ще откупиш короната си?

— А ти предпочиташ да те видя обесен ли? — попита Битърблу. — Изненадан ли си?

— По-скоро разочарован — уточни той. — Не е интересно, нали? Да разрешаваш проблеми с пари? Както и да е, няма да ме обесят. Ще избягам. И без друго е време да си тръгвам.

— О, чудесно! — процеди през зъби Битърблу. — Ще си заминеш. Какъв изумителен изход от глупавата каша, в която ни забърка. Не си в ред, знаеш ли? — Отново се обърна с гръб към него. — Губиш ми времето, а от него имам най-малко.

— Какво противно високомерие! — възкликна язвително Саф. — Върви си в златните стаи при копринените възглавнички, при раболепните прислужници и при бдителните си стражи!

— Точно така — Битърблу докосна челото си, където все още личеше белега от среднощното нападение. — Бдителни…

Вратата се отвори внезапно. Теди подаде глава.

— Извинете — заекна смутено, — реших да проверя дали всичко е наред.

— Нямаш ми вяра — възмути се Саф.

— Как да ти имам, като се държиш така? — Теди пристъпи В стаята и погледна към Битърблу. — Ще изляза, ако преча.

— Не стигнахме доникъде — обясни му изморено Битърблу. — Не ни пречиш, Теди, а и се нуждая от помощта ти.

— Какво да направя за вас, кралице?

— Ще ми кажеш ли кои лордове и дами в кралството са ограбвали най-безмилостно хората по заповед на Лек? Имаш ли информация? Необходима ми е отправна точка, за да издиря убийците на търсачите на истината.

— А! — възкликна доволно Теди. — Знам неколцина, които имат причини да се срамуват. Списъкът обаче едва ли ще е изчерпателен, кралице. Нямаме вести от много градове. Искате ли все пак имената им?

— Да — кимна Битърблу.

Ако получа списъка, посещението ми няма да се окаже абсолютна и жалка загуба на време.

Теди седна зад писалището да състави списъка. Битърблу се взря невиждащо в печатарската преса, за да не се налага да поглежда Саф. Той стоеше твърде близо до нея, забил очи в пода, свъсил вежди, мрачен и мълчалив.

Постепенно купчините листове пред нея дойдоха на фокус. Бяха напечатани страници, но не „Традиционните целувки“ на Дийт, нито речника на Теди. Тя започна да разбира какво вижда и възкликна:

— Това ли криехте от мен през цялото време? Невъзможно, нали, Теди?

Вдигна един от горните листове и забеляза, че онзи под него е същият.

— Ей! — Саф я блъсна и се опита да вземе листа.

— Остави я, Саф — обади се изморено Теди. — Вече няма значение. Знаем, че няма да пострадаме, ако разбере какво печатаме.

— Разбери колко иска Грей за короната, Саф. И се махни от мен! — Битърблу го изглежда толкова свирепо, че той наистина се отдръпна изненадано назад.

Тя взе по няколко листа от всяка купчина върху масата. Сви ги на руло и приближи до Теди, който й подаде краткия списък с имената на благородниците. После излезе от печатницата.

Навън спря под улична лампа. Разви листовете и ги огледа внимателно. Бяха озаглавени еднакво: „Уроци по четене и писане“. Всеки урок бе номериран. Първите съдържаха буквите от азбуката, напечатани с едър шрифт, и числата от нула до десет. Вторите уроци продължаваха с няколко лесни думи: игла, куче, ухо, път. После думите ставаха по-сложни, въвеждаха се нови числа. В долния ъгъл на всеки лист със ситен шрифт се посочваше място от града: Цветарски квартал, Източен град. Чудовищен мост, Зимен парк, Рибарски докове, Сянката на замъка, Западен град.

Уроци по четене? Толкова потайност за уроци по чет…

Нещо шибна Битърблу толкова силно по задната част на рамото, че я завъртя. Някой я блъсна и листовете се разлетяха. Тя падна, удари се в ръба на канавката и ръката й се счупи под нея. Изкрещя от болка.