Ивет Манесис Корпорън
Когато кипарисът шепне (4)

3.

— Хайде, Дафни. Да тръгваме. Ще изпуснем ферибота, ако не побързаш — провикна се Попи, докато струпваше чантите в багажника на колата за краткото пътуване до пристанището.

— В десет часа има друг ферибот — каза Дафни, като се доближи до колата. — Колко цивилизовано! Не мога да повярвам, че вече не се налага да ставаме в ранни зори, за да хванем каики — тя подаде на Попи последната торба и затвори багажника.

Двете имаха отколешната традиция да стават в 6 часа сутринта (а когато пораснаха, изобщо не си лягаха, а оставаха на дискотека до сутринта), да пътуват един час до малкото градче Сидари в северната част на Корфу, откъдето пътниците за Ерикуса се качваха на примитивното и претъпкано каики за 90-минутното пътуване до острова. На каики нямаше първа класа и хората седяха наблъскани сред зарзават и покупки, селскостопански сечива, кози и кокошки, и бабички, които цял живот бяха живели сред морето, но не можеха да стъпят на лодка, без да получат морска болест и да започнат да повръщат в кофата, която се предаваше от ръка на ръка за всеобщо ползване. Дафни винаги беше смятала, че на бабичките им прилошаваше от зловещата воня от комуналната кофа, а не от бурното море.

— Все още плава, но вече не толкова често. Сега си имаме „Големия Ал“, галеното име на „Александрос ферибот“ — обясни Попи, завъртя ключа в стартера и подкара колата за десетминутното пътуване до пристанището. — Не плава всеки ден, но аз предпочитам да изчакам „Големия Ал“, вместо да се блъскам на старото каики, заедно с кокошките.

— А какво стана с Ари? Не ми казвай, че Ари вече го няма?! — възкликна Дафни. Ари беше легендарният козар на Ерикуса, който пътуваше до Корфу, за да продава домашно сирене. Макар да беше ненадминат в пазарлъците, Ари беше известен с отчаяните си опити да си намери жена. Неговите похотливи погледи и неприлични подмятания бяха за момичетата своеобразен ритуал за зрялост. Когато не доеше козите. Ари дебнеше и гледаше тайно младите жени, докато те се припичаха на слънце или пък „случайно“ се отриваше в тях на минаване по плажа. Той изглеждаше безопасен или поне те така се надяваха. Но все пак винаги оставаше усещане за несигурност, неудобство и дори намек за опасност, когато Ари се промъкваше наоколо. Едва когато стана голямо момиче, Дафни си даде сметка, че понякога се чувстваше така, сякаш някой я наблюдаваше, докато тя плуваше сама в залива. Веднъж, на излизане от водата, тя дори зърна Ари, скрит за едно дърво. Той не посмя да се доближи или да я заговори, само стоеше там и я гледаше.

Дафни тича през целия път към дома и допусна грешката да разкаже на я-я за случката. Дафни не можеше да повярва на очите си, когато видя как старицата се раздвижи с неподозирана ловкост, сякаш й бяха инжектирали серума на младостта. Забравила за изкривените си крака, крехките кости или скованите от артрита стави, я-я грабна мотичката от градината и хукна по нанадолнището, търсейки Ари. Накрая го намери да пуши и да пие фрапе на терасата на единственото кафене на острова. Я-я не се впечатли, че всички обедни посетители щяха да я чуят какво вика. Всъщност тя явно се радваше на публиката, пред която изрева обещанието си да му отреже мъжкото достойнство, ако още веднъж се осмелеше да се доближи до внучката й.

Попи заговори и прекъсна спомените й.

— Не се тревожи, Дафни, Ари е жив и здрав и все така си търси жена. Така че можеш да му отидеш на гости, ако си се затъжила за него. Може би дори ще размислиш и ще станеш кирия Ари, вместо госпожа Американска банкерша — Попи плесна волана, развеселена от мисълта как нейната елегантна братовчедка обитава селска колиба и си изкарва прехраната, като дои козите.

— Ще обмисля сериозно тази възможност — каза през смях Дафни, докато паркираха до пристанището.

Пътуването с ферибота беше просто прекрасно. Нямаше я блъсканицата и щайгите със зарзават от дните на каикито. „Големия Ал“ беше оборудван с редове истински седалки, работеща тоалетна и дори барче с леки закуски на долната палуба. Попи, Дафни и Еви седнаха на горната палуба, за да си говорят и да се наслаждават на гледките, както природните, така и човешките.

Еви беше запленена от делфините, които плуваха и скачаха около ферибота. Тя стоеше надвесена над перилата, захласната по тяхната красива синхронна хореография от скокове над водата. Дафни не можеше да откъсне очи от калейдоскопа от слънце и вода, който блещукаше по стените на пещерите и тунелите, издълбани преди хилядолетия в колосалните скали на Корфу от настойчивите ласки на Йонийско море. Тя затаи дъх, когато минаха покрай Канала на любовта, където преди хиляди години морето беше прокопало тунел през високата скала. Тя напрегна очи, за да види канала, и прехапа устни, когато видя десетките двойки, които плуваха там, спомняйки си как Алекс беше настоял двамата да преплуват протока под каменния свод, за да бъде вечна любовта им, както обещаваше легендата. Дафни се запита дали плуващите влюбени някой ден щяха да научат, също както нея, че историята беше приказка за възрастни, още една от бабините деветини на острова.

— Дафни, виж — Попи я дърпаше за ръкава. Тя изви глава наляво към млади момче и момиче, които седяха в другия край на палубата. Двамата бяха почернели, руси и много красиви по онзи небрежен хипарски начин, който вървеше най-добре с грамадна раница на гърба. Той беше висок, с дълга до раменете, изсветляла от слънцето коса и пронизително сини очи. Тя беше още по-руса, стройна и зашеметяваща. Той се беше облегнал на двете раници и галеше косата й, а тя си почиваше отпуснала глава върху голите му гърди.

— Можеш ли да си представиш какво е да си толкова млада и толкова влюбена? — попита шепнешком Попи.

Дафни видя как младият мъж се наведе и целуна момичето по челото. Тя потрепна с мигли и отвори очи, вдигна ръката му към устните си и я покри с нежни целувки. Той я целуна още веднъж, преди да се изправи и да слезе на долната палуба, оставяйки красивата си приятелка да се прилича на слънце. Дафни не каза нищо, но печалният копнеж в очите й говореше красноречиво, че да, тя можеше да си представи какво беше да си толкова млада и толкова влюбена. Всъщност тя си спомняше съвсем ясно. Но това, както много други аспекти от живота й, беше само спомен от друг, отдавна отминал живот.

Трансът беше разбит на малки парченца, когато Попи скочи от мястото си.

— О, боже мой! Дафни, виж. Виж кой е това!

Дафни проследи погледа на Попи до стълбата и не повярва на очите си, когато видя Ари. Сякаш времето беше спряло. Той все още носеше разкопчана до пъпа избеляла дънкова риза, същите оръфани, срязани над колената дънки и гумени чехли сайонарес, а косата му все още представляваше руно от буйни вълни, прилежно сресани назад и пригладени с гел на маллет^[1]. Единствената разлика, която забеляза Дафни, беше, че някога гарвановочерна, сега косата му беше обилно прошарена.

Братовчедките не откъсваха очи от Ари, който стоеше на най-горното стъпало, с фрапе в едната ръка и цигара в ъгълчето на устата. Той примижа срещу яркото слънце и огледа палубата, преди да се приготви за настъпление.

Ари свърна наляво и тръгна покрай перилото, като не спираше да пафка цигарата и да си пийва от кафето. Дафни се развесели, когато видя, че прочутата му полюшваща се походка с разкършени хълбоци и шляпащи ходила също бе останала непроменена през годините. Момичетата знаеха, че неговата обиколка на горната палуба не беше безцелна разходка. Малките му черни очички бързо набелязаха жертвата, при това не друга, а дългокраката красива германка, която изобщо не подозираше, че кроткото й плаване щеше да бъде разтърсено от легендарния Лотарио.

— Изобщо не се е променил, нали? — прошепна Дафни.

Ари стигна до мястото, където лежеше младото момиче, изтегнато върху раниците, със затворени очи и обърнато към слънцето лице. Около нея имаше достатъчно място, но вместо да стъпи встрани, за да заобиколи златистите й почернели крака, той се спъна в тях. Стъпвайки високо, той нарочно отри крак в бедрото й, като остави тънка бяла следа от одраскване там, където грубите му неравни нокти се отриха в кожата й. После залитна, уж че се беше спънал, и наклони фрапето. Младото момиче скочи като ужилено.

— Сигноми. Сигноми — измърмори Ари и се наведе, като се зае да бърше краката на момичето с мръсните си ръце. — Sorry. Desole. Traurig — Ари подхвана репертоара си от извинения на всякакви езици, докато момичето отдръпна краката си и ги сви до гърдите си.

Приятелят й се върна от барчето на долната палуба, за да открие как тормозят пред очите му неговата любима. Той пусна бирите, които носеше, и се спусна да се разправи с мъжа, който беше дръзнал да я докосне с нечистите си ръце.

Дългунестият германец се изправи над набития, закръглен грък и го изненада с яростно блъсване.

— Съжалявам. Стана случайно. Без да иска — мърмореше Ари на развален английски, като отскочи пъргаво. Туристът продължи да го блъска, докато го приклещи до перилото.

— Не я докосвай изрева младият мъж. — Английският му беше перфектен, както и целта му. Първият улар попадна точно в издутия корем на Ари. Изкара му въздуха и Дафни и Попи ахнаха, когато видяха как той извади сгъваемия джобен нож, с който на острова колеха животните. Но германецът не беше приключил. Следващият удар произведе остро пукане, когато влезе в съприкосновение с челюстта на Ари, главата му отхвръкна назад, а тялото му надвисна опасно над морските води.

— Bitte. Anschlag — примоли се момичето, умолявайки приятеля си да спре, ужасена, че гневният му изблик щеше да ги отведе в някой гръцки затвор.

— Той ще го убие — извика Дафни, опитвайки се да закрие очите на Еви, за да не гледа саморазправата. Иви се сгуши на гърдите на майка си и заплака, докато пасажерите в съседство крещяха високо. Но никой не се намесваше.

Наоколо вече се бяха струпали десетки сеирджии. Мнозина си бяха мечтали да направят същото с Ари в едно или друго време. Ако нападателят на Ари беше грък, те едва ли щяха да се възмущават толкова шумно.

Но възгласите нямаха никакъв ефект върху младия мъж, който беше твърдо решен да накара мургавия непознат да си плати, задето беше обезчестил приятелката му, макар че Ари вече беше окървавен и натъртен.

— Това вече е прекалено — извика Дафни, като целуна главата на дъщеря си и я премести в скута на Попи. Тя се изправи и тръгна към полесражението. Соленият гръцки въздух беше влязъл под кожата й и беше разпалил огъня, който беше тлял с години. Вирнала брадичка. Дафни се отправи към германеца и се опита да направи онова, което другите пътници нямаха смелостта да предприемат.

— Стига толкова — изкрещя тя. — Ще го убиеш — Дафни впрегна цялата си сила, за да издърпа ръцете му и да не допусне поредното кроше, но безуспешно.

— Стамата (стига)! — извика тя, като го задърпа с всички сили.

Сега всички погледи бяха приковани върху Дафни. Пътниците стояха и наблюдаваха безмълвно как тя се опитваше да разтърве двамата мъже. Накрая, засрамени от това, че една жена се беше оказала по-смела от тях, мъжете един по един започнаха да пристъпват напред.

— Стига толкова — един мъж с прошарена коса и моряшка шапка заговори пръв. Германецът не обърна внимание на нареждането на непознатия и отново връхлетя върху Ари.

— Казах, достатъчно — изръмжа мъжът. После пристъпи зад германеца, стегна го в железния обръч на ръцете си, вдигна го от палубата и въпреки че младежът се мяташе и риташе, гъркът спокойно го отнесе от другата страна на палубата и го пусна там.

Германецът притисна окървавените кокалчета на дясната си ръка в лявата си длан.

— Той си го заслужи.

— Знам това — каза гъркът. Той обърна гръб на младия турист и се върна там, където разчорленият Ари се беше свлякъл на земята.

— Малака (негодник) — заплю той Ари.

Дафни се върна при Еви и Попи.

— Браво на теб, братовчедке — каза Попи, когато Дафни седна до нея. — Ти наистина ли си мислеше, че ще спреш онзи мъж?

Дафни протегна разтрепераните си ръце и придърпа Еви към гърдите си, после зарови лице в ухаещите на лавандула коси на момиченцето.

— Добре ли си, миличка? Това беше просто един глупак, който се държеше много лошо. Ти не си се разстроила, нали? — Дафни се приведе към Попи и заговори тихо: — Не можех просто да си седя и да не направя нищо. Погледни ги всичките онези мъже, които стоят там. Никой от тях не направи нищо, докато не се намесих аз.

— Винаги е така, Дафни — каза Попи. — Те се мислят за по-смелия, по-силния пол, но ние знаем истината, нали?

— Да, ние знаем истината — съгласи се Дафни. Тя прегърна Еви още по-силно и зарея поглед над морската шир. Най-после видя пристанището на Ерикуса да изплува в далечината.