Ивет Манесис Корпорън
Когато кипарисът шепне (30)

29.
Кънектикът и Бруклин

2008 г.

Родителите на Алекс бяха настояли погребението да бъде в Епископалната църква, където Алекс бе кръстен. Те винаги се бяха смущавали, че синът им беше склонил да се ожени в гръцка църква с нейния чужд език и странни традиции. Но Дафни беше непоклатима, че първите стъпки в техния съвместен живот като мъж и жена трябваше да бъдат направени около олтара на църквата от нейното детство, където Алекс беше седял търпеливо седмици наред. Но колкото беше категорична Дафни, когато Алекс бе жив, толкова безразлична беше тя след смъртта му.

— Него го няма. Все едно — беше мантрата, която тя повтаряше, когато служителят от погребалната агенция я попита дали иска да го облекат в сивия или раирания костюм, когато полицаите я уведомиха, че шофьорът на камиона е бил пиян, когато е връхлетял върху колата на Алекс и когато пребледнялата майка на Алекс я попита дали можеха да се сбогуват със сина си в църквата, където беше пораснал. — Него го няма. Все едно — беше единственото, което Дафни успя да каже.

Но в деня на погребението печалното безразличие премина в измъчена благодарност. Дафни седеше като вкаменена и наблюдаваше богослужението. Това беше скромна, семпла, цивилизована церемония без вайкане, оплаквачки и жени, което се опитваха да се хвърлят в ковчега, както правеха почернените, опечалени жени на гръцките погребения. Свещеникът беше млад и русокос, с простичка бяла яка — пълна противоположност на разкошните одежди на православните свещеници, с които Дафни беше свикнала. Всъщност свещеникът беше нов в енорията и изобщо не познаваше Алекс. Дафни се огледа, докато той претупваше службата с безучастен, монотонен глас. Всичко изглеждаше толкова стерилно, лишено от емоция… и Дафни беше благодарна за това.

След погребението и обяда в клуба Дафни се довлече до черната кола, за да се върне в Бруклин и към реалността на живота без съпруга си. Еви, която не обичаше дългите пътувания с кола, хленчеше и плачеше от момента, когато се качиха на Паркуей.

— Искате ли да спра, госпожо? — попита шофьорът, гледайки я в огледалото за обратно виждане. — Всичко наред ли е?

— Да — промълви тя.

Когато плачът на Еви премина в оглушителен рев, той отново попита:

— Госпожо, искате ли да спра?

Без да отмества поглед от прозореца, Дафни набута нов биберон с мляко в устата на Еви.

Него го няма. Все едно.

Веднага щом прекрачи прага на апартамента, Дафни остави бебешката чанта на пода. Разкопча обикновената черна рокля и я остави да се смъкне от раменете й и да падне в краката й. Дафни изхлузи роклята и отнесе Еви в креватчето, благодарна, че бебето най-сетне беше заспало. Приспиването на Еви вечер се беше превърнало в постоянна битка, за която Дафни нямаше нерви и сили сега. Тя зави бебето в креватчето и свали медальона със синьото око против уроки от чантата, за да го окачи на бялата тапицерия на креватчето. После Дафни си наля една голяма чаша вино и се сви в леглото. Ръката й се пресегна към телефона.

Тя вдигна още на първото позвъняване.

— Не… — сълзите потекоха отново, щом чу гласа й. — Я-я… — тя едва пророни думата.

— Кукла му, кукла. О, Дафни му. Какъв черен ден. Черен, черен ден.

— Свършено е, я-я. Него го няма. Край — тя зарида. — Не мога да повярвам, че вече го няма.

— Кукла, толкова съжалявам. Той беше добро момче, мило момче — гласът на я-я й действаше утешително. Скоро чашата беше пресушена и Дафни се сви на кравай, със слушалката до ухото.

— Ти ще се справиш, кукла му. Ти си силно момиче. И ще бъдеш добра майка на детето си, знам това.

— Опитвам се, я-я. Но е толкова несправедливо и аз съм толкова изморена. Толкова съм изморена, я-я, струва ми се, че нямам сили да се грижа за малката. Как ще се грижа за нея, когато в момента не мога да се погрижа дори за себе си? — Дафни се разплака. — Искам да легна и да умра.

— Знам, кукла. Знам как се чувстваш — я-я познаваше това чувство.

— Я-я, ще направиш ли нещо за мен? — попита Дафни, като избърса сълзите си с края на чаршафа.

— Да, кукла му. Каквото пожелаеш.

— Разкажи ми някоя история — Дафни изрече думите с усилие. Тя протегна ръка към другата половина на леглото, където спеше Алекс, и погали възглавницата така, както галеше косата му. Положи ръка върху чаршафа там, където щеше да лежи главата му, ако той бе до нея.

— Ах, кала. Не, кукла му. Ще ти разкажа история.

Когато я-я заговори, Дафни затвори очи.

— Знам, че днес сърцето ти е разбито, Дафни му, съсипано и изтерзано. Но едно време имало едно друго красиво момиче, като теб, което мислело, че светът е свършил, когато изгубило любовта. Но не станало така. За нея животът продължил, Дафни му, както ще продължи и за теб. Тя се казвала Ариадна и била дъщеря на Минос, царят на остров Крит — я-я чуваше приглушеното хлипане на Дафни в другия край на линията.

— Когато героят Тезей дошъл на Крит, за да убие Минотавъра, той знаел, че не може да го направи сам. Като повечето мъже, той имал нужда от помощта на жена, за да осъществи задачата. И тъй като Минотавърът бил брат на Ариадна, хитрият принц усетил, че тя знаела тайната как Тезей да се доближи достатъчно, за да убие звяра. Затова Тезей зашепнал обещания на Ариадна; обещания за любов, романтика и безкрайни дни на щастие заедно. Ариадна повярвала в обещанията на Тезей, предала брат си и цялото си семейство. Тя подучила Тезей как да убие Минотавъра.

Когато той изпълнил мисията си, двамата млади избягали. Те отплавали от Крит и избягали от семейството и приятелите, които Ариадна била предала в името на любовта. След един ден в открито море те спрели на пристанището на остров Наксос. „Защо не отидем в Атина, за да ме представиш на твоя баща, царя?“, попитала Ариадна. „Ще прекараме нощта тук и ще отплаваме на сутринта“, уверил Тезей младата си любовница. Ариадна спала под звездите онази нощ, сънувала Тезей и децата, които щели да имат заедно. На другата сутрин Ариадна се събудила, за да започне новия си живот. Но се огледала наоколо и осъзнала, че Тезей и неговият кораб ги нямало. Тя била изоставена. Ариадна бродела из острова, безутешна в мъката си. Тя била изгубила всичко: любовта си, семейството си, родината си. Чувствала, че не заслужава да върви сред живите, и помолила царица Персефона да я призове и да я приеме в своето царство на вечния мрак. Един ден, докато спяла в гората, с окъсани дрипи, мръсна и сплъстена коса като диво животно, я намерили трите грации. Те съжалили момичето и забелязали стройното й тяло, което сега било покрито с кал и мръсотия, някога царските й одежди, които сега били овехтели и окъсани. Грациите разбрали, че това била Ариадна, изоставената от Тезей принцеса. Трите грации се навели над нея и й зашепнали на ухо, както спяла — Не се тревожи, млада Ариадна. Ние знаем, че сърцето ти е разбито, че си изгубила вярата и волята си за живот, но не се отчайвай. Ти имаш мисия в твоя живот и скоро ще я откриеш. Не се обезсърчавай, млада девойко, защото боговете обещаха да те прегърнат и да те пазят. Трябва само да имаш вяра, да вярваш, че всичките ти желания и мечти ще се сбъднат… защото твоето сърце, макар да е разбито, е чисто и неопетнено. На другата сутрин Ариадна се събудила и си спомнила как сънувала трите грации — или може би това не било сън? Тя погледнала към небето и видяла златна колесница, украсена с лозови листа и едри чепки зряло, сладко грозде. Колесницата се спуснала на земята и спряла точно до мястото, където лежала Ариадна. Колесницата управлявал самият Дионис, богът на виното и веселието. Ела с мен, казал той. Заедно с теб ще живеем блажено, по-щастливо и по-пълноценно, отколкото някога си си представяла. Дионис протегнал ръка на Ариадна и тя я поела. Ариадна се качила в колесницата до него и двамата се вдигнали в небето, на върха на планината Олимп, където се оженили и Ариадна станала богиня. Ариадна най-накрая заживяла живота, който й бил отреден от съдбата; не като принцеса на Крит, не като низвергната съпруга на Тезей, а като богиня, чиито дни били по-опияняващи и блажени, отколкото някога си била представяла.

Я-я завърши своя разказ и зачака Дафни да каже нещо. Но от другия край на линията не последваха думи, само лекото дишане на нейната съкрушена внучка, която беше заспала с телефона до ухото.

— Лека нощ, кукла му — прошепна я-я по телефона. — Сладки сънища, любов моя, моя красива богиньо.