Ивет Манесис Корпорън
Когато кипарисът шепне (28)

27.

Дафни и я-я седяха и пляскаха в такта на бузукито, което гърмеше от касетофона в кухнята.

— Опа, Еви — Дафни сияеше от щастие, като гледаше как малкото й момиче танцува в ритъма на музиката.

— Браво, кукла му. Браво, Еви — похвали я я-я, докато Еви се въртеше, а розовата й нощница се издуваше разперена като балон.

— Обича купоните, също като леля си Попи — засмя се Дафни. Не беше тайна, че в тяхното пъстро голямо семейство Попи беше най-голямата купонджийка.

И тази вечер не беше по-различна от останалите. Дори след изминалия празничен ден, изпълнен с угощения, пиене и клюкарстване с всички гости, които се бяха отбили да посрещнат и почетат Стивън в Ерикуса, Попи беше неуморима. Тя предложи да изпрати Стивън до хотела, така че Дафни да раздигне масата и да приспи Еви. Отначало Дафни не се съгласи. В края на краищата Стивън беше неин годеник и вече се мусеше, че тя нямаше да нощува при него, а вместо това предпочита да спази строгия морален кодекс на острова. Но Стивън явно нямаше нищо против. Той изглеждаше завладян от духа на Ерикуса, първо с няколко бутилки „Митос“, после с изстудените шотове узо, които Попи представи като неизменна традиция на острова, която непременно трябваше да спазят. Накрая Попи му обеща да му разкрие най-дълбоките, най-тъмните и най-смущаващите тайни от детството на Дафни, когато стигнеха до бара на хотела. Тогава Стивън целуна Еви, я-я и Дафни за лека нощ, след което хвана Попи под ръка и двамата се понесоха към хотела.

— Чудесно — я-я постави ръка върху коляното на Дафни, докато гледаха как танцуваше Еви. — Толкова ми е хубаво, когато си тук, когато двете с малката сте тук. Дори да е само за малко.

Еви се завтече към прабаба си и я прегърна. Момиченцето притихна за момент, колкото я-я да почувства топлината на меката бузка на Еви до своята. Но после, веднага щом започна следващата песен, Еви се изпъна отново, готова за последното изпълнение от тазвечерната гала. Застанала на пръсти, с вдигнати ръце над главата, тя танцуваше между майка си и прабаба си, а музиката обгръщаше нощта като разкошен кашмирен шал.

Когато танцът завърши, Еви отново се сгуши в я-я и я прегърна. Този път старата жена притисна момиченцето до себе си, погали го по косата и запя тихо.

Обичам те тъй както никой друг…

Не мога с дарове да те покрия

и нямам злато, перли и богатства,

но ще ти дам каквото имам,

а това, любима моя рожбо, е моята любов.

Едно ти обещавам,

че винаги ще те обичам.

Когато песента свърши, Еви целуна я-я по върха на носа и отиде да си играе с котето.

— Кукла му — усмихна се я-я на Дафни. — Винаги си спомняй за мен, когато чуеш тази песен — тя вдигна ръце към гърдите си и сви изкривените си пръсти върху сърцето си. — Двете с майка ти пеехме тази песен, докато те гледахме как спиш в люлката, точно тук, където седиш сега. Стояхме тук часове наред, Дафни, гледахме те как дишаш, благодаряхме на небесата за твоето съвършенство и се молехме на агиос да върви до теб и да те пази.

Маслините и кипарисите наоколо затрептяха от нежния бриз. Когато тяхното тихо шумолене изпълни въздуха, я-я заговори отново:

— Дафни му, аз винаги ще ти пея. Дори когато не можеш да ме чуеш, дори в твоя нов живот толкова далеч от мен, знай, че аз винаги ще бъда край теб, ще ти пея тези думи, ще ти напомням, че те обичам.

— Знам това, я-я му. Винаги съм го знаела — и наистина беше така. В живот, пълен със загуба, я-я беше останала единствената опора за Дафни. Нейният пристан. Я-я винаги беше човекът, който щеше да я обича безусловно и напълно.

Тези последни дни преди сватбата трябваше да са време на блаженство за Дафни. Но колкото и да беше щастлива да брои оставащите дни до деня, когато Стивън и тя щяха да станат съпруг и съпруга, заедно с нарастващото вълнение с всеки изминал ден Дафни изпитваше и нещо, което не беше очаквала: меланхолия. Колкото повече наближаваше сватбата, толкова по-реална ставаше перспективата, че скоро Дафни отново щеше да напусне острова, за да започне своя нов живот; живот под знака на лукса, финансовата сигурност и всичко онова, за което се беше борила и молила през всичките тези дълги години след смъртта на Алекс. Но сред вълнението около плановете за бъдещето изникваше нещо, за което Дафни не се беше замисляла. Началото на нов живот означаваше краят на друг живот.