Ивет Манесис Корпорън
Когато кипарисът шепне (25)

24.

— Я-я — Дафни отвори портата и се учуди, когато не видя баба си да седи край огнището, — я-я?

Вратата на къщата се отвори със скърцане и я-я се подпря на рамката.

— Кукла му, ти се върна. Затъжих се за теб.

— Я-я, елла, запознай се със Стивън. Толкова отдавна искам да се запознаеш с него.

— Ах, не. О американос. Пу еинаи. Къде е той? — старицата улови ръката на Дафни и тръгна към Стивън. Беше по чехли, очертанията на разкривените и подути стави на пръстите на краката й се виждаха ясно под тънката материя на чорапите й.

Докато вървяха заедно към вътрешния двор, където ги чакаше Стивън, Дафни забеляза, че я-я се облягаше на ръката й малко повече от обикновено. Я-я беше дребна жена, която за разлика от повечето други вдовици не прекарваше дните си в сладокусен цикъл от готвене и ядене. Въпреки че не беше възможно да е качила няколко килограма през последните 24 часа, Дафни беше категорична, че баба й никога не й беше натежавала толкова много.

Когато се доближиха, Стивън се усмихна учтиво и протегна ръката си.

— Те еинаи афто? Какво е това? — тя погледна от Стивън към Дафни. — Дафни му. Моля те, кажи на твоя младеж, че това тук не е бизнес среща. Това е нашият дом.

— Стивън, мили — Дафни протегна свободната си ръка и докосна рамото му с върховете на пръстите си, — хората тук се приветстват с прегръдка и целувка, а не с ръкостискане. То е за бизнес срещи — тя се огледа и видя, че я-я, Попи и дори Еви ги гледаха сащисани. — Това е нашето семейство.

Без повече приказки Стивън кимна и пристъпи напред. Той обви ръце около старицата и я прегърна. Я-я се приведе и го целуна по двете бузи. Когато тя се отдръпна, Стивън й се усмихна, а съвършените му бели зъби проблеснаха на слънцето. Я-я присви очи и се вгледа внимателно в неговите.

Дафни прехапа устни, когато видя как я-я се взря дълбоко в очите на Стивън. Тя проникна отвъд миглите, мътно сините ириси, през черните му зеници и сякаш надникна в душата му. Дори дърветата спряха да шумолят, за да не разсейват я-я от нейната мисия.

— Ах, кала. Добре — тя явно беше видяла, каквото й трябваше.

Докато наблюдаваше тази сцена, Дафни неволно се запита какво се въртеше в ума на старицата. Дафни познаваше баба си достатъчно добре, за да прецени, че тя търсеше нещо в Стивън, щом го гледаше по този начин. При я-я нямаше съвпадения и случайни неща. Всичко в нея — всяка дума, всеки поглед, всяко брики с кафе бяха натоварени със смисъл.

— Попи, Еви — Дафни се изправи, без да изпуска я-я, — защо не покажете на Стивън градината и не го запознаете с Джак? Ние ще приготвим обяда.

Тя се обърна към Стивън и се усмихна:

— Само за няколко минути, но ще бъде добре за Еви, тя е стеснителна и не се отпуска бързо.

— Разбира се — Стивън се огледа наоколо, търсейки Еви, която беше забелязала още един паяк, който плетеше фината си мрежа сред извитите клони на лимоновото дърво. — Ела, Еви — извика той. — Къде е това прочуто магаре, за което толкова съм слушал?

— Виж — тя посочи паяжината. — Това е Арахна.

— О, паяк. Хм, както знаеш, в Ню Йорк също си имаме паяци. Да. Но нямаме магарета, кокошки и пилета, а както чувам, ти тук имаш от всичко.

— Не, тя не е обикновен паяк — Еви най-сетне откъсна очи от паяжината и погледна Стивън. — Това е Арахна. Тя е момиче, което се възгордяло. Tea Попи ми каза. Атина я наказала и я превърнала в паяк — тя се вгледа откровено в лицето му, скръстила ръчички пред гърдите си. — Така става, когато си мислиш, че си по-добър от всички други.

— Ех, малка Еви. Несъмнено си научила много нови неща, откакто си тук — докато Стивън говореше, нещо малко и черно прелетя над главите им и попадна право в капана на паяка. — Охо, виж това. Видя ли, твоята Арахна се оказа достатъчно умна, за да улови тази малка приятелка — той се доближи да разгледа отблизо паяжината.

Стивън и Еви се загледаха в борбата на мухата с лепкавите нишки. Малкото й черно телце и крила се извиваха и бореха, докато накрая капнаха от умора. Паякът дори не помръдваше. Той си стоеше в другия край на паяжината, сякаш очакваше да наближи часът за вечеря.

— Знаеш ли какво ще стане сега, Еви? Тази муха ще се превърне в блюдо за вечеря. Паяците изсмукват кръвта на насекомите, които имат глупостта да се уловят в техните мрежи. Хм, това е много яко. Ако питаш мен, тези малки осмокраки паячета са много умни. Те имат всички основания да се гордеят, без да се интересуват какво мисли Атина.

— Невинаги — Еви се обърна към Стивън, а котешките й очи блестяха лукаво. — Теа Попи казва, че Арахна понякога се възгордява и сама пада в капана си. Яни също ми каза, че горделивците трябва да внимават.

— Е, смятам, че това е добър съвет. Но ти не забравяй, момиченце, че гордостта може да бъде добро качество — тя може да те тласка да постигаш повече, да бъдеш по-добър, най-добрият. А не е лошо да бъдеш най-добрият — ето, виж майка ти — заяви Стивън. Но Еви вече бе насочила вниманието си към други, по-интересни обекти. Тя се обърна и се затича надолу по стълбите към кокошарника, преди Стивън да е изрекъл последните думи.

Докато Еви се отдалечаваше, Попи налетя Стивън като муха на мед. Тя погали бицепса му с пухкавите си пръсти.

— Ела, аз ще ти покажа всичко. Дафни ми разказа колко си умен в бизнеса, колко много е научила от теб. Аз също искам да те помоля за нещо. Така де, щом ще ставаме братовчеди, роднините трябва да си помагат, нали? Аз имам една идея и никой друг по нашите острови не може да ми помогне да я осъществя. Ако исках да се науча да чистя риба или да правя сирене, нямаше да има проблем, щях да намеря кой да ми помогне. Но в бизнеса… — Попи прокара пръстите на дясната си ръка по шията и брадичката си, гръцкият еквивалент на показване на среден пръст в Щатите. — Бизнес, типота… Лайняна работа.

— Хм, ти си огън жена, също като братовчедка ти — Стивън поклати глава и й се усмихна.

— Ние си приличаме с Дафни. Но тя беше късметлийка, порасна в Америка. Тук, ние нямаме този късмет. Нямаме толкова много възможности, толкова голям избор. Аз от години работя в кафенето и знам, че съм способна на повече. Гледах, мълчах и се учех. Знам, че мога да се справя. Не искам повече да работя за неколцина малака, които разреждат напитките, пушат си цигарите, спят с туристките и се наричат големи бизнесмени. Аз имам идеи, Стивън. Искам да съм като братовчедка ми. Искам да съм като Дафни — Попи погледна към Дафни, с пълни с копнеж и обич очи.

— Дай да ги чуем тези твои идеи — каза Стивън, докато се разхождаше.

Дафни проследи как Попи отведе Стивън. Тя се напрегна да чуе какво му говореше братовчедка й, но напразно. Двамата изчезнаха в кокошарника, преди Дафни да успее да чуе нещо. И може би това беше за добре, помисли си Дафни.

Дафни се обърна отново към я-я и стисна осеяната й със старчески петна ръка малко по-силно, като внимаваше да не й причини болка, знаейки колко я мъчеха отеклите от артрита стави. Я-я заговори първа:

— Значи, това е твоят американец.

— След една седмица той ще бъде нашият американец.

— Не, няма да бъде моят, със сигурност — я-я поклати глава.

— Защо, какво има? Какво не е наред?

— Какво ли? Има нещо, което никак не е наред, Дафни. Той е прекалено слаботелесен, също като теб. Този мъж има толкова много пари, а не си позволява да си купи храна. Понякога не ги разбирам американците. Тц-тц-тц. Хайде, ела да видим яхнията. Да не вземе да загори — с тези думи я-я явно завърши анализа на Стивън.

Дафни отчаяно искаше да разбере какво беше видяла я-я, когато надникна в очите на Стивън, но имаше толкова други важни неща, за които искаше да говори с баба си, толкова много въпроси. Защо се беше заловила да приготвя стифадо, когато знаеше, че тялото щеше да я боли дни наред от непосилния труд? Защо след толкова много споделени истории и тайни тя не беше доверила на Дафни историята за Дора и случилото се през войната? Дафни знаеше, че можеше да попита баба си за всичко и тя щеше да й каже истината. Но колкото повече мислеше каква би могла да се окаже истината, толкова повече нарастваше тревогата й. Двете прекосиха бавно вътрешния двор, а Дафни прехвърляше в ума си въпросите, които искаше да зададе, как точно щеше да ги формулира и какви можеха да са отговорите.

— Виж, кукла — вътрешният диалог на Дафни беше прекъснат от я-я, която посочи лимоновото дърво. — Виж, Дафни. Виж, точно както ти казах. Точно както казах на Еви.

Я-я посочи паяжината, същата, която Еви беше забелязала преди малко. В единия край на сложната мрежа зееше дупка, през която мухата беше избягала от капана.

— Виж, Дафни му — каза я-я. — Хюбрисът е опасно нещо. Разсейваш се за един миг и твоите скъпоценни притежания могат да се откопчат дори от най-красивите капани.