Мариса Мейър
Скарлет (15)

Глава четиринадесета

Почти цяла сутрин Кай се бе взирал през прозореца, заслушан в монотонния брътвеж на новинарските емисии и военните, които му докладваха за бягството на най-търсения затворник в цялата Източна Република. Сега се извърна и видя, че на вратата стоеше министър Хюи, а до него Торин. И двамата имаха крайно нещастен вид.

Кай преглътна.

— Е?

Хюи пристъпи напред.

— Изплъзнали са се.

Пулсът на Кай спря. Направи неуверена крачка към бюрото на баща си и стисна облегалката на стола.

— Издадох заповед в издирването незабавно да се включат и резервните кораби. Уверен съм, че до залез-слънце ще проследим бегълците и ще ги заловим.

— С цялото ми уважение, господин министър, но не изглеждате съвсем убеден.

Хюи изпъчи гърди, но при все това лицето му порозовя.

— Напротив, Ваше Величество, убеден съм. Можем да ги открием. Само че… по-трудно става, защото корабът е краден. Цялото оборудване за проследяване е било свалено.

Торин въздъхна гневно.

— Момичето се оказа по-умно, отколкото го мислех.

Кай прокара ръка през косата си, угасявайки неочакваната искра на гордост.

— А освен това да не забравяме, че е лунитянка — добави Хюи.

— Човекът, който ще я залови, трябва да бъде нащрек — предупреди ги Кай. — На всички трябва да им стане ясно, че тя несъмнено ще опита да бръкне в умовете им, така че сами да се наранят.

— И това е вярно, но аз говорех за друго. В миналото сме срещали трудности при проследяването на лунните кораби. Изглежда, че знаят някакъв начин за обезвреждането на радарите ни. Боя се, че не сме съвсем сигурни как точно го правят.

— Те могат да обезвреждат радарите ни? — Кай хвърли поглед към Торин. — Вие знаехте ли?

— Чувал съм различни слухове — призна Торин. — С баща ви предпочитахме да вярваме, че това не са нищо повече от слухове.

— Не всички мои връстници приемат възгледите ми по въпроса — обади се Хюи. — Но аз самият съм убеден, че лунитяните обезвреждат радарите ни. Дали го правят чрез силата на ума си, или имат някакъв друг талант — не мога да кажа. Но дори и така, Лин Синдер няма да стигне далеч. Ще съсредоточим всичките си възможности в издирването й.

Кай успокои вътрешното си вълнение и лицето му застина като камък.

— Дръжте ме в течение.

— Разбира се, Ваше Величество. Има и още нещо, което, струва ми се, бихте искали да видите. Вече приключихме с гледането на записите от охранителните камери в затвора. — Хюи посочи бюрото на Кай с вградения в него екран.

Кай заобиколи стола, запретна дългите си ръкави, тъй като изведнъж му стана горещо, и седна. В ъгълчето се въртеше съобщение от съвета по националната сигурност.

— Приеми съобщението.

На екрана светна картина от затвора с чисто белите, лъскави стени. По протежението на коридора имаше гладки врати и идентификационни скенери. Появи се един от пазачите и посочи с ръка вратата. След него вървеше нисък, възрастен мъж със сива шапка на главата.

Кай подскочи. Това беше доктор Ърланд.

— Усили звука!

От екрана се разнесе познатият глас на доктора.

— Аз съм водещият учен в кралския екип за изследвания на летумозиса, а това момиче е най-важният обект на изследванията ми. Трябва да й взема кръвни проби, преди да е напуснала Земята. — Леко разсърден, той бръкна в торбата и извади нещо — една спринцовка, но торбата остана все така издута. Вътре имаше и друго.

— Имам заповед, господине — отвърна пазачът. — Трябва да получите официално разрешение от императора, за да ви пусна.

Докторът Ърланд прибра спринцовката обратно в торбата, а Кай се намръщи, защото знаеше, че той не бе искал подобно разрешение от него.

— Добре. Щом такъв е редът, разбирам — каза докторът. И тогава той просто застана там, спокоен и търпелив. И само след миг Кай зърна усмивката на лицето му. — Ето, виждате ли? Получих нужното разрешение от императора. Може да отворите вратата.

Долната челюст на Кай увисна, когато за негово удивление пазачът се обърна към вратата на килията, прокара чипа си през скенера и набра кода. Зелената лампичка светна и вратата се отвори.

— Много ви благодаря — каза докторът и мина край пазача. — Ще ви помоля да ни оставите за малко насаме. Няма да се бавя повече от минутка.

Без да спори, пазачът затвори вратата и тръгна безцелно в посоката, от която бяха дошли, оставяйки екрана празен.

Кай вдигна очи към Хюи.

— Разпитахте ли пазача?

— Да, сър, и той твърди, че си спомня как отказва да пусне доктора при момичето, след което той си е тръгнал. Беше объркан, когато му пуснахме записа. Казва, че не помни нищо от случилото се.

— Как е възможно?

Хюи се зае да закопчава сакото си.

— По всичко личи, Ваше Величество, че доктор Дмитри Ърланд е използвал обаянието си върху пазача, за да бъде допуснат в килията на затворничката.

Косата на Кай настръхна и той се тръшна на стола.

— Обаянието си? Смятате, че той е лунитянин?

— Това е теорията ни.

Кай се загледа втренчено в тавана. Синдер се оказа лунитянка. Доктор Ърланд — и той.

— Това някаква конспирация ли е?

Торин се покашля, както правеше винаги, когато Кай подхвърлеше някоя глупава теория, макар че според императора въпросът беше зададен съвсем на място.

— В момента разследваме всички възможности — отвърна Торин. — Поне вече знаем как е избягала.

— Имаме още два записа, на които се вижда как затворничката омайва пазача от следващата смяна — каза Хюи, — и след това бива преместена в нова килия. На въпросния запис тя има два крака, а лявата й ръка е различна от онази, с която е влязла в затвора.

Кай стана от стола.

— Торбата — рече той и тръгна към прозореца.

— Да. Доктор Ърланд е занесъл частите, трябва да заключим, с намерението да подпомогне бягството й.

— Значи затова е напуснал. — Кай поклати глава и се запита откъде ли се познаваха двамата със Синдер и какво ли бяха правили в действителност всеки път, когато тя идваше при него в болницата. Чертаели са планове, заговорничели са, замисляли са конспирации? — А аз си мислех, че само му поправя мед дроида — промърмори той под носа си. — Дори не се усъмних — звезди! Ама че съм глупак!

— Ваше Величество — обади се Хюи, — малкото сили, които не сме хвърлили в издирването на Лин Синдер, бяха насочени към проследяването на Дмитри Ърланд. Той ще бъде арестуван като предател на короната.

— Моля извинете, че ви прекъсвам — рече Нанси, андроидът, който бе преподавал на Кай като дете, а сега бе заел важната роля на негов личен асистент. Андроидът, който, преди колко — няма и четири седмици даже — се бе повредил и за първи път го бе отвел при Лин Синдер. Тогава тя не бе за него нищо повече от прочут механик. — Нейно Величество лунната кралица Левана желае незабавно да се срещ…

— Няма да позволя влизането ми да бъде възвестявано от андроид!

Хюи и Торин се извърнаха. В този миг с пламнали очи в кабинета връхлетя кралица Левана и изневиделица нанесе удар с ръка по синия сензор на Нанси. Без съмнение андроидът щеше да се катурне назад, ако не беше стабилизиращата хидравлика, която се задейства тъкмо навреме, за да предотврати падането.

След нея влезе и обичайният й антураж: Сибил Мира — главна чародейка в двора на кралицата, чиято роля бе смесица между кученце, сляпо привързано към господарката, и ликуващ слуга, който извличаше наслада от това да изпълнява най-жестоките желания на Левана. Веднъж Кай бе станал свидетел как по заповед на кралицата тя нападна и едва не ослепи една невинна прислужница, и то без капка колебание.

След нея влезе друг чародей — с по-нисък ранг от Сибил, който имаше тъмна кожа и пронизващи очи и, както се струваше на Кай, единствената му задача бе да стои зад кралицата и да излъчва самодоволство.

После влезе личният охранител на Сибил — русият мъж, който бе държал Синдер на бала, когато Левана за първи път заплаши да отнеме живота й. Въпреки че цял месец вече бяха негови гости в двореца, Кай и досега не бе научил името му. Вторият охранител, с огненочервената коса, беше онзи, който на бала се бе хвърлил между куршума и Левана и го бе поел право в рамото си. Очевидно раните от куршум не стигаха, за да получи човек почивка от изпълнението на дълга си като кралски страж. Впрочем, единствената следа от раната беше издутината от бинта под униформата му.

— Ваше Величество — обърна се Кай към кралицата — както той смяташе, със забележително отсъствие на презрение. — Каква приятна изненада.

— Само още един снизходителен коментар и ще ви накарам да откъснете сам езика си и да го заковете на портите на двореца.

Кай пребледня. Гласът на Левана, тъй приятен и мелодичен обикновено, сега беше твърд като стомана и въпреки че неведнъж я бе виждал разгневена, тя никога досега не бе сваляла тънкото покривало на дипломатичността.

— Ваше Величество.

— Вие сте я оставили да избяга! Моята затворничка!

— Уверявам ви, че правим всичко по силите ни…

— Аймъри, запуши му устата.

Кай усети как езикът му се отпуска. С разширени очи той посегна към устните си и тогава разбра, че не беше само езикът, а и гърлото, и челюстта му. Мускулите му бяха като атрофирали. Което все пак бе за предпочитане пред това да закове сам езика си за портите на двореца, но пък…

Погледът му се стрелна към чародея с яркочервената дреха, който се ухили очарователно насреща му. Кай кипна от гняв.

— Правите всичко, което е по силите ви, така ли? — Левана разпери длани върху бюрото на Кай. Двамата поведоха сражение с очи над нетскрийна, който още показваше в стопкадър празния коридор на затвора, застинал във времето. — Искате да ми кажете, млади императоре, че не сте подпомогнали бягството й? Че от самото начало не сте имали никакво намерение да ме унижите на ваша земя?

Кай почувства, че тя искаше от него да падне на колене и безмълвно да помоли за прошка, да обещае, че ще обърне небето и земята, за да задоволи желанията й — но гневът надви страха му. И тъй като способността му да говори му бе отнета, той сключи ръце на гърба на стола и зачака.

С крайчеца на окото си успя да види Торин и Хюи, които стояха неподвижни като статуи и само лицата им бяха смръщени. Сибил Мира невинно бе затъкнала ръце в ръкавите си с цвят на слонова кост и сигурно ги държеше на разстояние с лунната си мисловна магия. Единственото същество в стаята, което лунитяните не можеха да контролират с мисловните си трикове, беше Нанси. Тя беше уловена в ръцете на русия страж, а сензорът и вградената й камера бяха завъртени така, че да не могат да запишат случващото се.

Пръстите на кралицата побеляха върху бюрото.

— Очаквате да ви повярвам, че не сте поощрили бягството? Че нямате нищо общо с него? — Изражението й се изопна. — Със сигурност нямате вид на твърде покрусен човек, Ваше Величество!

Вътрешно Кай се смути дълбоко, но лицето му остана безизразно. В главата му се завъртяха слухове и суеверия, за които бе слушал през годините — слухове за това как Левана винаги узнава, когато някой говори за нея, все едно къде се намира на Луна, че дори и на Земята. Но той подозираше, че свръхестествените й способности да научава неща, които не биваше да стигат до ушите й, имаха съвсем правдоподобно обяснение.

Шпионирала го е, а преди него и баща му. Не се съмняваше в това, просто не знаеше как.

Кай разбра, че тя очакваше отговор от него, затова изви вежди и възбудено размаха ръка към устата си.

Левана затрепери от гняв и се отблъсна назад от бюрото. Източи врат, докато започна да гледа покрай носа си надолу към него.

— Говори.

Езикът му върна чувствителността си и Кай метна една недоволна усмивка на Аймъри.

Сетне стори най-непочтителното нещо, което можа да му хрумне — дръпна стола от бюрото си и седна. Облегна се назад и скръсти ръце на корема си.

Гневът запращя в тъмносивите очи на Левана, докато за кратък миг тя стана почти грозна.

— Не — рече Кай. — Не съм поощрявал лунитянката да бяга, нито съм й помагал с нещо.

— И защо да ви вярвам, след като на бала изглеждахте така омаян от нея?

Той сви вежди.

— Ако отказвате да ми повярвате, защо тогава не измъкнете насила признанието ми и да приключим с това?

— О, Ваше Величество, бих могла да пъхна в устата ви всички думи, които би ми се приискало да чуя. Но за беда, ние не четем мисли, а мен ме интересува единствено истината.

— В такъв случай, позволете да ви я поднеса. — Кай се надяваше, че изглежда повече снизходителен и по-малко ядосан. — Предварителното ни разследване показа, че за да избяга от килията си, тя е използвала едновременно способностите си на лунитянка и киборг и при все че е вероятно да е получила помощ от двореца, това е станало без знанието ми. Боя се, че не бяхме подготвени да задържим затворник, който е киборг и в същото време лунитянка. Разбира се, занапред ще работим по засилването на сигурността в затвора ни. А междувременно правим всичко по силите ни, за да открием бегълката и да я арестуваме. Направих сделка с вас, Ваше Величество, и смятам да спазя своята част.

— Вие вече се провалихте във вашата част от сделката — изплю тя в отговор, но после лицето й се смекчи. — Млади императоре, нали не сте си въобразили, че сте влюбен в това момиче?

Кай стисна ръце, дордето кокалчетата не го заболяха непоносимо.

— Всички чувства, които ми се е сторило, че изпитвам към Лин Синдер, очевидно не са били нищо повече от лунен трик.

— Очевидно. Доволна съм, че признавате това. — Левана сключи ръце отпред с престорена скромност. — Аз приключвам с фарса тук и незабавно отпътувам за Луна. Давам ви три дни да откриете момичето и да ми го доведете. Ако не успеете, ще пратя собствената си армия да я намери, а те ще разрушат всеки кораб, всяка товарна станция и всяка къща на смешната ви планета, докато не я заловят.

Бели петна засвяткаха пред очите на Кай и той скочи на крака.

— Защо не си признаете? От десет години си търсите причина да нападнете Земята и сега използвате това избягало, нищо и никакво момиче, за да осъществите плановете си.

Устните на Левана се свиха в ъгълчетата.

— Вие, изглежда, разбирате мотивите ми погрешно, затова нека ви кажа точно какво мисля. Някой ден аз ще управлявам Източната република, но от вас зависи дали това ще стане чрез война, или чрез мирен и дипломатичен брачен съюз. Но случаят с момичето няма нищо общо с войната и политиката. Искам това момиче живо или мъртво! И ако трябва, ще изпепеля страната ви до основи, за да го намеря.

Левана се отдръпна от бюрото и напусна кабинета, а антуражът й я последва, без да каже и дума и без да изрази емоция.

Когато всички си тръгнаха, Хюи и Торин се разтопиха пред очите на Кай — и двамата с вид, сякаш след пристигането на кралицата сега за пръв път си поемаха дъх. И вероятно бе точно така — Кай не знаеше какво им бе причинила Сибил, но можеше да се догади, че не е било приятно.

Нанси се изви на колелата си.

— Простете, Ваше Величество. Никога нямаше да я пусна да влезе, ако вратата не беше вече отворена.

С един жест Кай я накара да замлъкне.

— Какво съвпадение, че е избрала единствения момент, в който вратата не беше заключена и кодирана, да връхлети тук, не мислиш ли?

Процесорът на Нанси забръмча — очевидно изчисляваше вероятностите.

Кай прокара ръка през лицето си.

— Но както и да е. Напуснете всички. Моля ви.

Нанси изчезна през вратата, но Хюи и Торин останаха.

— Ваше Величество — обади се Хюи. — С цялото ми уважение, но имам нужда от разрешението ви…

— Да, добре. Направете, каквото трябва. Но сега ме оставете сам. Моля ви.

Хюи чукна петите си.

— Както пожелаете, Ваше Величество. — Торин изглеждаше готов да спори, но не го направи и след миг вратата изсъска след двамата.

Щом ключалката щракна, Кай рухна върху стола. Цялото му тяло се тресеше.

Изведнъж прозря, че не бе готов за това изпитание. Не бе достатъчно силен и умен, за да заеме мястото на баща си. Не можеше дори да опази кабинета си от Левана — как тогава щеше да защити страната си от нея, че и планетата?

Завъртя се в кръг на стола и прокара ръце през косата си. Градът под него привлече погледа му, но скоро той бе притеглен от безоблачното, яркосиньо небе. Някъде отвъд него бяха луната и звездите, и десетките хиляди кораби: товарни кораби, пътнически кораби, военни кораби, кораби за доставки и всички се бореха за пространството отвъд озоновия слой. А Синдер беше на един от тях.

Една част от него, една огромна част от него — и той не можеше да направи нищо — се надяваше, че Синдер просто ще изчезне като загасваща опашка на комета. Ей така, напук на кралицата, та да не може тя да се докопа до това единствено нещо, което толкова много желаеше. Най-сетне, тирадата й бе предизвикана чисто и просто от суетата й — нали Синдер бе направила онази глупава бележка, че кралицата не била хубава.

Кай потърка слепоочието си и си даде сметка, че ще трябва да се откаже от тези мисли. Трябваше да открият Синдер, и то бързо, преди милиони хора да са загинали заради нея.

Вече всичко опираше до политика. За и против, взимаш — даваш, сделки, договорки. Трябваше да намерят Синдер, трябваше да усмирят Левана, Кай трябваше да спре да се държи като измамено и възмутено момче и да започне да се държи като император.

С чувствата му към Синдер — истински или въображаеми — беше свършено.