Мариса Мейър
Скарлет (11)

Глава десета

Над главата му нещо издрънча и Трън подскочи.

Мъжки глас попита:

— Чу ли това?

Трън клекна между краката на кораба и долепи гръб до един метален лост.

— Капитанът е цар — прошепна той. — Капитанът е цар, капитанът е ца…

Едва доловимо бучене завибрира над главата му. Близо до носа се запалиха бледите навигационни светлини.

— Капитанът е…?

Но преди да смогне да довърши, корабът се затресе. Люкът се отвори и рампата започна да се спуска към бетонния под. Сърцето на Трън подскочи и той се хвърли настрани тъкмо навреме, за да не го смаже.

— Ето там е!

Един лъч освети Трън, когато той се залюля върху спускащата се рампа, за да се покатери отгоре й.

— Рампион, затвори люка!

Корабът не реагира.

Чу се изстрел от пистолет. Куршумът изсвистя покрай лампата на тавана.

Трън се скри зад една от пластмасовите щайги в товарното отделение.

— Рампион, затвори люка!

— Не ми давай зор! Работя по въпроса!

Трън се вкамени, после вдигна очи и огледа тръбите на тавана.

— Рампион?

Последва тишина, която бе прекъсната от трясъка на рампата в бетона навън и тропота на ботушите на войниците, а сетне се чу скърцане и рампата започна да се вдига. Дъжд от куршуми заби по пластмасовите щайги, отскачайки от металните стени. Трън покри главата си и зачака рампата да се затвори достатъчно, че да препречи пътя на куршумите, а сетне се измъкна иззад щайгата и хукна към пилотската кабина.

Целият кораб се тресеше, когато рампата се затвори с трясък. Залп от куршуми отскочи от корпуса.

Като буташе настрани неотворените щайги, Трън бързо се затича към аварийните светлини, които обграждаха кабината. Удари си коляното в нещо твърдо и като зареди ругатня след ругатня, тръшна се на седалката на пилота. Прозорците бяха мръсни и в тъмния склад не се виждаше друго, освен мъждивите лампи в офиса на Алак и фенерите, които шареха по Рампион, търсейки друг вход за кораба.

— Рампион, приготви се за излитане!

Основните екрани и копчета на контролното табло светнаха, но само те.

От високоговорителите се чу същият сух женски глас.

— Трън, не мога да пусна автоматичното излитане. Трябва ръчно да вдигнеш самолета.

Той се облещи пред таблото.

— Защо корабът ми разговаря с мен?

— Това съм аз, идиот такъв!

Той наостри уши и се приближи към високоговорителя.

— Синдер?

— Чуй ме! В системата за автоматичен контрол има неизправност. Акумулаторът също не е наред. Мисля, че все пак ще може да тръгне, но ще се наложи да излетиш ръчно, без помощта на компютъра.

Думите отекнаха сухо в компютърния глас и бяха прекъснати от нов снаряд от куршуми по затворения люк на кораба.

Трън преглътна тежко.

— Без помощта на компютъра ли? Как така?

След кратка пауза отново се чу гласът и Трън си помисли, че въпреки монотонното му звучене може да различи крясъците на Синдер.

— Можеш да управляваш кораб, нали?

— Ъх. — Трън поогледа копчетата на таблото. — Ами май да.

Той изправи раменете си и дръпна лоста на тавана. След миг складът бе разсечен от слънчевата светлина и покривът се отвори в средата.

Нещо тропна силно отстрани на кораба.

— Добре де, чувам ви. — И Трън натисна стартера.

Двигателят забръмча и светлините на таблото потъмняха.

— Потегляме!

Нов удар проехтя отвън пред люка. Трън включи няколко копчета, приведе в действие режима на висене и бавно вдигна кораба от земята. Магнитите под града повдигнаха машината с лекота като пух от глухарче и тя се надигна плавно, а Трън изпусна дълга въздишка.

Тогава корабът затрепери несигурно и започна да се накланя на една страна.

— Уха, стой! Уха! Уха, недей така, де! — пулсът на Трън заби бясно, докато изправяше кораба.

— Акумулаторът ще падне! Трябва да включиш резервните двигатели!

— Какво трябва да вклю… о, забрави! Намерих ги!

Моторът се запали наново. От внезапната мощ корабът се килна на другата страна и Трън чу хрущене, когато се блъсна в съседния кораб. Рампион потрепери и започна да се спуска обратно към земята. Нов порой от куршуми забарабани по десния борд. По гърба на Трън се търкулна капчица пот.

— Какво правиш?

— Престани да ме разсейваш! — викна той и стисна ръчката, за да изправи кораба. Но прекали. Този път корабът се килна много надясно.

— Ще загинем!

— Не е толкова лесно, колкото изглежда! — Трън изправи кораба отново. — Обикновено за това се грижи автоматичният стабилизатор, а не аз!

За негова изненада ни един саркастичен отговор не се изсипа отгоре му.

Миг след това светна нов екран. МАГНИТНИТЕ ПРОВОДНИЦИ СЕ СТАБИЛИЗИРАТ. ИЗХОДНА МОЩНОСТ: 37/63… 38/62… 42/56…

Като се разтресе още веднъж във въздуха, корабът под него застана неподвижно.

— Браво! Точно така!

Кокалчетата на Трън побеляха, докато стискаше лоста, за да извие носа на кораба нагоре към отворения покрив. Мъркането на двигателя прерасна в рев, когато се понесе нагоре. Капитанът чу как и последният рикошет от куршуми заглъхна, а корабът излетя от склада и бе окъпан в светлината на жълтото слънце.

— Хайде, миличка Рампион — рече той нежно и стисна очи, докато корабът — без да се съпротивлява, без да трепне — остави назад защитното магнитно поле на града и с пълната мощ на двигателите си прониза тънките облаци, които се носеха в сутрешното небе. Високите небостъргачи в центъра на Нов Пекин се изгубиха и тогава останаха само той, небесната шир и безпределният пейзаж на космоса.

Пръстите на Трън стискаха лоста за управление с желязна хватка, докато корабът не изхвърча вън от атмосферата на Земята. Леко замаян, той регулира мощта на двигателите, докато корабът премина в естествено орбитално движение, и едва тогава откъсна ръцете си от управлението.

Треперещ, той се отпусна тежко назад в стола. Дълго време мълча, като изчакваше ритъмът на сърцето му да се успокои.

— Добра работа, момиче киборг — рече той. — Ако си се надявала да получиш постоянно назначение в моя екипаж, наета си!

Високоговорителят мълчеше.

— При това не на някоя скромна позиция. Постът първи помощник-капитан е свободен. Е, всъщност, кажи-речи всички постове са свободни. Механик… готвач… пилот. Би било добре да станеш пилот. Така няма да ми се налага да мина през всичко това отново. — Той почака. — Синдер? Там ли си?

Когато отново никой не отговори, той се надигна от стола си и с несигурна крачка излезе от кабината, мина край товарното отделение и излезе в коридора, който се разклоняваше към стаите на екипажа. Краката му едва го държаха, когато отвори люка, който водеше към долното ниво на кораба. Трън затропа шумно по стълбата и слезе в малкия коридор между машинното отделение и площадката с двата малки кораба. Екранът до машинното отделение не показваше никакво предупреждение, че вътре има космически вакуум или опасна компресия. Не казваше нищо и за това, че там има живо момиче.

Трън докосна с пръст иконата за отключване на екрана, дръпна ръчното резе на вратата и отвори.

Двигателят бучеше оглушително, вътре беше топло и миришеше на гума.

— Ехо? — викна той в мрака. — Момиче киборг? Тук ли си?

Ако беше отвърнала, то думите й се бяха удавили в бученето на мотора. Трън преглътна.

— Включи… лампите?

Една червена лампа светна над вратата и хвърли мрачни сенки над огромния въртящ се двигател и множеството жици и намотки, които изпълзяваха изпод него.

Трън присви очи — беше забелязал нещо почти бяло.

Като застана на четири крака, той залази към нея.

— Ей, момиче киборг?

Тя не помръдна.

Трън приближи и видя, че Синдер лежи по гръб, а тъмната й коса е разпиляна по лицето й. Роботизираната й ръка беше включена към компютърния порт в отворения панел.

— Хей, Синдер — каза той, като се надвеси над нея. Повдигна клепачите й, но погледът й беше тъмен и празен. Като проточи врат, Трън долепи ухо до гърдите й, но дори сърцето й да биеше, пулсът й бе удавен от рева на двигателя.

— Хайде де — измърмори той и като взе ръката й, извади конектора от компютъра. Най-близкият панел угасна.

— Автоматичната система за управление е изключена — изпя някъде отгоре машинен глас и стресна Трън. — Включвам системата по подразбиране.

— Добър план — каза той под нос и хвана Синдер за глезените. Бавно я издърпа в коридора и я облегна на стената. От каквото и да бяха направени киборгските й части, то беше доста, доста тежко.

Той отново долепи ухо до гърдите й. Този път се чу слабо пулсиране.

— Събуди се — каза той и я разтърси. Главата на Синдер падна рязко напред.

Трън седна на пети и стисна устни. Момичето беше ужасно бледо и мръсно заради прехода им през канализацията на града, но на светлината в коридора се виждаше, че диша, макар и много слабо.

— Какво? Да не би да си имаш копче за включване или нещо друго такова?

Погледът му падна върху металната й ръка, от която все още висяха кабелът и накрайникът за свързване. Трън взе ръката й и я огледа от всички страни. Помнеше, че в три от пръстите й имаше фенерче, отвертка и ножче, но не знаеше какво бе скрито в показалеца й. Ако там имаше бутон за включване, то той не виждаше как да стигне до него.

Но от друга страна, конекторът.

— Точно така! — Трън скочи и едва не се блъсна в стената. Натисна нещо по екрана, който отваряше вратата към площадката с малките кораби. Щом влезе, над главата му се запалиха белите лампи.

Той хвана Синдер за ръцете, завлече я вътре и я остави между двата малки сателитни кораба, които клечаха като отровни гъби сред бъркотията от кабели и инструменти.

Като дишаше тежко, той отви кабела за зареждане на единия кораб, сетне спря и се вторачи в кабела на момичето, после в кабела на кораба, после в момичето… отново изруга и пусна и двата. Бяха мъжки. Дори и той виждаше, че няма как да се свържат.

Трън заудря с кокалчета слепоочията си и се насили да мисли, да мисли, да мисли.

Осени го нова идея и той погледна надолу към Синдер с присвити очи. Тя сякаш бе пребледняла още повече, но може и да изглеждаше така от светлината.

— О… — промълви той. Още една мисъл му бе хрумнала. — Олеле. Нали не мислиш, че… о, това е отвратително!

Той отпъди погнусата си и внимателно придърпа момичето към себе си, така че тялото й се отпусна над едната му ръка. С другата той заопипва през сплетената коса главата й, докато накрая намери малкото резенце точно над врата й.

Извърна поглед встрани, докато го отваряше и едва после се осмели да надникне с крайчеца на окото си.

В малката кутия в черепа й цареше пълен хаос от жици, компютърни чипове и превключватели, чието предназначение Трън изобщо не разбираше. Но той си отдъхна, щастлив, че контролният панел скриваше напълно от поглед мозъчната тъкан. Най-отдолу забеляза миниатюрен контакт, голям колкото двата накрайника.

— Ох — измърмори Трън и взе отново кабела от кораба, като се молеше да не прави огромна грешка.

Напъха края на кабела за зареждане в контролния панел. Той пасна точно.

Трън преглътна.

Нищо не се случи.

Настани се удобно, като държеше Синдер на една ръка разстояние. Отмести косата от лицето й и зачака.

След дванайсет удара на сърцето й нещо забръмча в черепа й. Звукът се засили, а после спря напълно.

Трън преглътна.

Лявото рамо на момичето рязко се дръпна от ръката му. Той я пусна на пода и главата й застана на една страна. Кракът й отхвръкна и едва не го удари в слабините, затова Трън се отдръпна назад и се облегна върху гумите на кораба.

Момичето пое бързо дъх, задържа го за няколко секунди, а сетне го изпусна, като издаде стон.

— Синдер? Жива ли си?

Последваха няколко по-леки спазма в изкуствените й крайници, а после тя сгърчи лицето си, като че ли бе отхапала лимон. Клепачите й потрепваха, но накрая смогна да го погледне с присвити очи.

— Синдер?

Тя се надигна и седна. За известно време устата и езикът се движеха, без да издадат никакъв звук и когато заговори, думите й излязоха силно завалени.

— Автоматичното управление… изцеди енергията ми почти докрай.

— Струва ми се, че не е било „почти“.

Тя се смръщи, без да разбира какво й казва, а сетне хвана кабела, включен в мозъка й.

Дръпна го силно и тръшна вратичката със замах.

— Отворил си контролния ми панел? — попита го тя и зад думите й този път малко по-ясно се долови гняв.

Той се смръщи.

— Не съм искал да го правя.

Синдер го погледна сърдито — не беше ядосана, но не изпитваше и благодарност. Дълго време те се взираха един в друг, а оттатък коридора моторът бръмчеше и една лампа в ъгъла започна ту да присветва, ту да гасне — скоро щеше да изгори.

— Е — измърмори накрая Синдер. — Може да се каже, че си мислил бързо.

На лицето на Трън изгря усмивка на облекчение.

— С това важните мигове в отношенията ни стават два, нали така?

— Ако под „миг“ разбираш, че за първи път, откакто те срещнах, не ми се ще да те удуша, е, тогава, струва ми се, имаш право. — Синдер се тръшна тежко на пода. — А може би съм твърде уморена да душа, когото и да било.

— Ще се възползвам от това — каза Трън, опъна се до нея и изпита наслада от коравия, студен под, под гърба му, извънредно неприятната ярка светлина от лампите над тях, вонята на канализация по дрехите им и съвършеното усещане за свобода.