Карън Робърдс
Правосъдие (31)

Глава 31

Със сърце, блъскащо тежко в гърдите, Джес последва Луси и Джейдън в гората. Виеше й се свят, стомахът я болеше, краката й се подкосяваха, но бягаше, защото животът й зависеше от това. Хвърли един-единствен ужасен поглед през рамо, преди склонът, по който се спуснаха, да скрие гаража от погледите им, и видя от него да излиза мъжът, когото бе напръскала със спрея. Той я бе нападнал в офиса, беше се опитал да я удави и беше почти сигурна, че пак той я бе нападнал пред апартамента й. Прекалено сладникавият аромат на одеколона му се бе запечатал в паметта й — беше го усетила и трите пъти. Но дори не знаеше кой е, а втория мъж бе успяла само да зърне. Когато бе погледнала назад, бе успяла да забележи, че е въоръжен. Оръжието бе насочено право в нея. Тя се бе навела ниско към земята. Куршумът се бе забил в ствола на дърво малко пред нея и космите на тила й бяха настръхнали. Едно от момичетата изпищя.

— Тихо! — извика им тя настоятелно. — Всеки звук, който издадем, ще им помогне да ни проследят.

След това нямаше повече викове и писъци, но не можеха да тичат безшумно. Нощта не се беше спуснала още напълно, но под дърветата беше тъмно. Земята беше покрита с листа, които бяха хлъзгави, вейките късаха дрехите им. Наоколо жужаха насекоми, мирисът на мокра земя беше силен. Луси и Джейдън бяха на няколко крачки от нея и представляваха просто сенки в мрака.

Чуваше звуците, които преследвачът им издаваше. Беше сигурна, че ги преследват.

Сърцето на Джес подскочи, когато край нея изсвистя втори куршум — толкова близо, че раздвиженият от него въздух погали кожата на бузата й. Чу се звук, сякаш се бе забил в нещо солидно, и едно от момичетата падна.

О, не. Кръвта на Джес се смрази във вените.

— Джейдън! — извика Луси и се обърна. С два скока стигна до приятелката си и изпита облекчение да види, че е жива и стене.

— Удари ли те? — Джес коленичи до нея и хвърли страхлив поглед назад. Мъжете идваха, чуваше ги, трябваше да бягат…

— Кракът ми — изстена Джейдън и Джес забеляза, че го стиска здраво над коляното. Постави ръката си над тази на Джейдън и усети топлата кръв.

— Трябва да бягаме — настоя Луси и прихвана Джейдън през кръста. Хвърли поглед на Джес над ранения крак. — Този мъж е убиец. Той уби мис Хауърд… Алисън Хауърд. Ако ни хване, ще убие и нас.

— Откъде знаете, че е убил Алисън Хауърд? — Джес също прихвана Джейдън през кръста. Двете с Луси успяха да я изправят на крака.

— Видяхме го. Той също ни видя. Затова ни преследва. — Побягнаха тромаво, като влачеха Джейдън.

— О, мили боже. Знаех, че е мъртва.

— А ти коя си? — запита Луси.

— Казвам се Джес. Знам кои сте вие. Аз съм адвокат. Търсех ви.

Напредваха между гъстите дървета, като се спъваха в издадените корени и падналите клони. Друг куршум изсвистя край тях и се заби в ствола на дървото вляво от Джес. Джейдън извика тихо и уплашено, а Джес усети как студена пот я залива на вълни.

— Имате ли някаква представа къде сме? — запита Джес отчаяно и се опита да измисли план, маршрут за бягство, който би могъл да ги спаси. Ако спреят на Грейс не беше в джоба й и Луси не бе нападнала мъжа с лопатата, всички щяха да са вече мъртви, Джес не се съмняваше в това. Все още чуваха, че мъжът идва след тях. Сега се движеха по-бавно и по-методично. Джес потрепери, когато край тях прелетя друг куршум, този път, слава богу, далеч от целта.

— Не — отговори Луси.

— Трябва да ме оставите. — Гласът на Джейдън трепереше. — Скрийте ме под някой храст, където няма да ме намери, и бягайте. Без мен може би ще успеете да се измъкнете.

— Като че ли ще го направим — скара й се Луси и почти приведени на две, продължиха да се прокрадват между дърветата.

— Алеята. — Джес я помнеше. Вече дишаше много трудно. Джейдън не беше тежка, но беше висока и беше неудобно да я придържат. Но ужасът придаде сили на Джес. — Ако се опитаме да си представим къде е и вървим паралелно с нея, ще излезем на път.

— Погледни напред — каза Луси. И Джес погледна. Виждаше по-светла ивица сред дърветата. Страхът сви сърцето й, когато разбра, че скоро ще излязат от гората. Зад тях проехтя изстрел. Куршумът прелетя може би на трийсет сантиметра вдясно. Те наведоха глави и затичаха. Гората свърши и излязоха на поляна във формата на полумесец, която гледаше към река Потомак. Завладяна от паника, Джес видя, че и трите й страни се спускат стремглаво надолу към реката от височина поне трийсет метра. Небето беше вече тъмно, луната тъкмо изгряваше на хоризонта. Водата долу беше черна. Във въздуха се усещаше приближаваща се буря.

— Какво ще правим сега? — извика Луси, когато стана очевидно, че са стигнали до задънена улица. Ревът на водата долу бе толкова силен, че отчасти заглуши думите й.

— Ще се върнем назад — каза Джес.

Но беше прекалено късно. Обърнаха се с намерението да се скрият отново между дърветата, но от гората излезе мъжът, който я бе нападнал. Те замръзнаха на мястото си.

Гледаха го и знаеха, че са хванати в капан и че няма къде да отидат. Сърцето на Джес щеше да изхвръкне от гърдите.

Тя пусна Джейдън.

— Останете зад мен, момичета — заповяда им и застана пред тях.

— Хванах ви. — Тръгнал към тях, мъжът размаха пистолета едва ли не игриво. Само видът му бе достатъчен да извика силен страх, граничещ с ужас, у Джес. Тя си пое дълбоко дъх с намерението да извика на момичетата да побегнат към гората с мисълта, че той няма да може да застреля и трите.

Но от гората излезе друг мъж и тя бе така шокирана, че замръзна на мястото си.

— Мистър Дън! — ахна, когато той се приближи достатъчно, че да е сигурна в идентичността му. За миг си помисли, че са спасени. После видя пистолета в ръката му и шокирана осъзна, че него Луси бе нападнала в гаража. От доволните изражения на двамата разбра и нещо друго — бяха ги натикали в гората и бяха ги направлявали, за да стигнат до тук. Много лесно щяха да хвърлят телата им долу…

При тази мисъл на Джес й прилоша.

— Здравей, Джесика Форд — каза мистър Дън едва ли не сърдечно. Но оръжието в ръката противоречеше на тона му. За разлика от приятеля си, който държеше оръжието небрежно, това на мистър Дън бе насочено право в нея. Деляха ги не повече от три крачки. — Съжалявам, че се стигна до това. Харесвах те, знаеш ли.

Изправена пред сигурна смърт, съзнаваща, че двете момичета също ще умрат, Джес трябваше да приложи единствения останал й план — да печели време. Знаеше, че Марк ще прерови земята, за да я открие. Но как можеше Марк да се досети къде са?

— Не трябваше да пъхаш носа си в чужди работи — каза другият мъж на Джес. Чу някакъв тих шум зад себе си. Хвърли поглед през рамо и видя, че Джейдън се е строполила на земята. Луси беше клекнала до нея и се опитваше да превърже раната с помощта на потничето си. По челото на Джес изби студена пот, полазиха я тръпки. Щом Джейдън не можеше да бяга, едва ли щяха да успеят да се измъкнат. — Ако онази вечер не ме беше видяла с Тифани Хигс, нищо от това нямаше да се случи. А може би щеше. Вероятно щеше да се задълбаеш в това, какво ли се е случило с Алисън. Наблюдавах те, да знаеш. И те подслушвах. Добре, че сложих подслушвател в офиса на Алисън, когато тя започна да създава проблеми, в противен случай нямаше да знам какво направи днес и какво се канеше да кажеш на Райън.

— Кой си ти? — Кожата на ръцете й настръхна, когато Джес го погледна. Едната й ръка беше в джоба на сакото. Не знаеше колко спрей й е останал, но флаконът бе все още там. — Дори не те познавам.

— Знам. Но тъй като ме видя с Тифани Хигс, положих много труд да те отстраня от пътя си. Предполагах, че ще ме познаеш, ако ме видиш отново, а ако продължеше да работиш при Елис Хейс, рано или късно щеше да ме видиш. Какво можех да направя? Трябваше да се отърва от теб. Господ ми е свидетел, опитвах се.

Мистър Дън каза:

— Джесика Форд, запознай се с Ед Лали, шефа на охраната на Елис Хейс.

Стомахът на Джес се сви, защото тя осъзна, че през цялото време е бил с нея в сградата.

— Ти уби мис Хауърд — проговори Луси. Джес трябваше да признае, че момичето има кураж. Макар че може би беше глупаво да привлича вниманието към себе си в момент като този. — Ние те видяхме.

Лали наклони глава към Луси и Джейдън. Гърлото на Джес изведнъж се сви от страх, когато той вдигна оръжието си и се прицели внимателно в Луси. Чу как момичето си пое дълбоко дъх и бързо застана между тях. Лали свали леко оръжието. Джес усети, че коленете й всеки момент ще се огънат. Погледна мистър Дън. Може би имаше и друг начин да се измъкнат оттук живи. Ако можеше да ги накара да отидат в по-оживен район…

— Алисън е събрала доста материал, цяло досие, по случая Роб Филипс. Предполагам, че е било част от подготовката й за процеса. Засяга убийствата на четири млади жени и е жизненоважно властите да получат информацията. Ако ме заведете до компютър, ще вляза в материалите й заради вас.

Мистър Дън се засмя.

— Добър опит, мис Форд. Но няма нужда. Знам всичко за това. Мис Хауърд играеше ролята на адвокат на дявола, опитваше се да открие всичко, което прокурорите може би щяха да изкопаят. И откри! Бях много впечатлен от работата й, нямам нищо против да си призная. Прокурорите така и не откриха нищо. Никой не откри. Проблемът бе в това, какво направи мис Хауърд с информацията, след като я събра. Какво мислиш, че направи, мис Форд? Че е казала на някого от фирмата, може би? Че си е седяла мирно и тихо и е чакала да види дали прокурорите ще открият нещо? Не. Реши да я използва, за да забогатее. Изнудва чрез нея един от клиентите ни. Изпрати копие на сенатор Филипс и искане за три милиона, за да държи устата си затворена. Сенатор Филипс дойде право при мен, каза ми за информацията и за това, че го изнудват. Разбира се, по онова време нямахме идея кой стои зад изнудването. Но успяхме да стигнем до мис Хауърд. Надявам се, няма нужда да казвам, че бях бесен. Тя нарушаваше етиката. Не бях чувал за подобно нещо през живота си. Нарушаваше доверието на клиента. Нещо скандално за нашата фирма. Сенатор Филипс остави на мен да се справя с това. Така и направих. Платихме на мис Хауърд парите, които искаше, а после помолих мистър Лали да премахне петното върху нашата репутация. — Погледна Лали. — Свърши добра работа. Никой дори не разбра, че е мъртва, ако се изключат тези трите тук. После си върнахме парите. — Погледна Джес. — Това бе убийство в името на честта, мис Форд, толкова просто. Гордея се с него, не се срамувам.

Джес не разбираше.

— Но Роб Филипс…

— Той е наш клиент — каза твърдо мистър Дън.

Джес го гледаше втренчено и не знаеше дали да вярва на ушите си. Гневът взе превес над страха й.

— Щом говорим за нарушаването на професионалната етика, защо заплашихте сина на Тифани Хигс, след като знаехте, че казаното от нея е истина?

— Сенатор Филипс ни беше ядосан заради мис Хауърд и с право. За да бъде щастлив и отново да ни има доверие, трябваше да оправдаем сина му и ние направихме необходимото. Дължахме му го. Заплашихме сина на мис Хигс, да, но само защото не искаше да приеме пари. А ние щяхме да й дадем наистина добра сума.

— Само че тя щеше да разкрие пред медиите какво сте направили — каза Лали. — Това ме разтревожи.

— Затова я убихте. — Джес каза това много тихо. В гърдите й се бе образувала студена буца. Хвърляше бързи погледи наоколо, за да потърси път за бягство. До този момент нищо не й беше хрумнало. Освен отново да използва спрея.

— Човек прави необходимото. — Лали го каза така, сякаш това бе универсална истина.

— Значи Алисън е мъртва, Тифани е мъртва, но Роб Филипс е не само жив, но и свободен?

Мистър Дън каза:

— Трябва да бъдем предани на клиентите си.

Джес се замисли за екипа, в който работеше, и стомахът й се сви на възел.

— Не мога да повярвам, че и Пиърс е бил част от това.

— Не е достатъчно високопоставен. Не, мис Форд, когато се стигне до Елис Хейс, там се дърпа чертата. Справих се сам, единствено с помощта на мистър Лали, или както Алисън Хауърд го познаваше: Грег Абернати.

Изведнъж на Джес й се стори, че нещо се размърда сред дърветата. Гърлото й се сви. Кръвта й като че ли замръзна. Дали беше игра на въображението?

— Хвърлете оръжията! Федерални агенти! — Беше гласът на Марк. От гората излезе като че ли цял батальон агенти. — Хвърлете оръжията!

Една ръка сграбчи Джес малко над лакътя и тя едва не бе повдигната от земята. Лали я издърпа пред себе си и я задържа с ръка през кръста. Допря пистолета до слепоочието й. Ужасът я накара да задиша бързо, а сърцето й — да препуска.

— Назад, Райън! — извика той. — Или ще я убия.

И тогава Джес видя Марк. Той бе заел позиция за стрелба, обграден от други агенти, и беше може би на шест метра от нея. Пистолетът му бе насочен в Лали.

— Хвърли оръжието, Лали — заповяда Марк.

Лали се засмя и започна да отстъпва към ръба на скалите, като влачеше Джес със себе си. Изведнъж тя прозря, че единственият му път за бягство е в черните води на Потомак. Дали щеше да я дръпне със себе си? При тази мисъл краката й се превърнаха в желе.

Луси и Джейдън вече бяха обградени от агенти. Бяха на земята и я гледаха с ужас. Марк напредваше ритмично, в крак с напредването на Лали към скалите, но не се приближаваше. Беше се прицелил в главата на Лали. Но Джес го познаваше. Тъй като Лали бе допрял пистолет до слепоочието й, Марк щеше да стреля само ако нямаше никаква друга възможност.

Рискува да хвърли бърз поглед встрани. С периферното си зрение видя, че ръбът на скалите е може би на метър от тях. Сърцето й заби тежко. Дишаше плитко и неравномерно. Пулсът й се ускори.

— Пусни я, Лали. — Гласът на Марк бе тих и заплашителен.

Изведнъж Лали я отблъсна силно от себе си. Джес падна на земята и улови някакво движение зад себе си. Помисли си, че наистина ще скочи във водите на реката, а после от всичките й страни се разнесе стрелба.

Джес изпищя и се притисна към земята.

Секунди по-късно Марк коленичи до нея. Тя се хвърли в прегръдките му.

— Исусе Христе, тази вечер остарях с десет години. Добре ли си? — Отдалечи я от себе си и я огледа, а в очите му се четеше страх за нея.

— Добре съм. — Беше стиснала реверите на сакото му и сега облегна чело на гърдите му. Той я прегърна. Навсякъде около тях се стрелкаха тъмни сенки. Във въздуха се усещаше мирисът на барут и на нещо друго. Неохотно го идентифицира като кръв. Видя, че момичетата са обградени от агенти, които се грижат за раната на Джейдън.

На земята бяха проснати две тела.

— Какво стана? — Беше изненадана да открие, че още трепери.

— Лали се опита да скочи. Дън го застреля. Ние застреляхме Дън. Всичко свърши.

— О, мили боже! — За миг всичките й усилия бяха съсредоточени в това да диша. После вдигна глава и го погледна. — Как ни откри?

— Късмет. Най-големият на света. Прегледах записите от всички охранителни камери около „Куик Стоп“ и на една от тях видях мъж да хвърля две безжизнени тела в багажник. Записах номера на колата и я проследих чрез GPS. Когато открих къде е, повярвах, че все още се случват чудеса.

Джес му се усмихна и плъзна ръце около врата му.

— А виждаш ли, аз вярвах в теб.

И го целуна.