Карън Робърдс
Правосъдие (24)

Глава 24

Почукване на вратата накара Джес да подскочи. Преди да е успяла да отговори, Ленор подаде глава.

— Джес, Пиърс иска да прегледате заедно всяко дело, в което по хуманитарни причини е отменена екстрадиция от Бразилия. Трябва да провериш дали има такова в папките на Алисън.

Тонът й подсказваше, че въпросът е спешен. Вдигна въпросително поглед.

— Робърт Флорес е бил арестуван в Бразилия преди около час. Очевидно се е криел в Сао Пауло. Ще се опитат да го измъкнат оттам със самолет довечера, а ние се опитваме да ги спрем. Има рак на простатата в напреднал стадий и Пиърс мисли, че можем да използваме здравословното му състояние да го задържим там, докато измислим нещо друго.

Джес ококори очи. Робърт Флорес напоследък присъстваше много в пресата, говореше се, че бил избягал финансист, търсещ убежище. Криеше се, поне доколкото Джес си спомняше, от пет години. Сумата, която се предполагаше, че е присвоил, възлизаше на милиарди долари. Това, както и бягството му, го беше направило толкова известен, че Джес веднага се сети за кого говорят.

— Ние представляваме Робърт Флорес?

— Той богат ли е? Известен ли е? В беда ли е?

Това бяха риторични въпроси, но Джес кимаше в знак на съгласие.

— Значи го представляваме.

Разговорът им, изглежда, бе нарушил транса на Клемънтайн. Котката се обърна и грациозно скочи на бюрото на Джес.

— Котка. — Вниманието на Ленор веднага бе отвлечено. Тя гледаше изненадано Клемънтайн.

— Котката на Алисън. Хуманитарното общество, помниш ли? Взех я, но нямах време да я занеса у дома, затова я доведох тук. Ще я взема със себе си довечера. — Изгледа Ленор със смръщени вежди. — Пиърс ще лети до Бразилия?

Ленор поклати глава.

— Имаме фирма партньор в Бразилия. Има нужда от прецедентите най-късно до шест. Хейли вече си отиде у дома, за да се приготви за партито, а Андрю още взема показания под клетва. Така се зарадвах, като те видях да влизаш, че нямам думи да изразя радостта си.

— Кажи на Пиърс, че ще приготвя случаите. — Джес виждаше, че всяко зло наистина бе за добро. — Така няма да се наложи да отида на партито на мистър Дън, нали?

— Хората отсъстват от това парти само ако са умрели, инвалиди или уволнени. Нищо друго. Защо, мислиш, Пиърс иска информацията не по-късно от шест? Познаваш го — така ще му остане достатъчно време да се преоблече.

— На него може би. — Измърмори това с тревога.

— Ако беше тук по-дълго, нямаше да си изненадана. — Ленор се усмихна горчиво. — Непрекъснато се получава така. Аз вече съм се научила. Донесох роклята си на работа тази сутрин, а в женската съблекалня на гимнастическия салон има душове и страхотно голямо огледало.

Джес мислеше бързо.

— Добре, ще се справя.

Ленор й се усмихна и излезе. Джес погледна Клемънтайн, която се миеше, замисли се дали да не я върне в чантата, после реши да я остави. Чувството, че я наблюдават, бе така силно, че космите на тила й настръхнаха. Но нямаше време да му обърне внимание. Обади се на Грейс. След няколко минути бе така заета да преглежда делата, че забрави за всичко друго.

Когато Марк се появи, се закова на прага и я изгледа гневно.

— По дяволите, уплаши ме. — В гласа му се долавяше гневна нотка, но изглеждаше радостен да я види. Тя му се усмихна разсеяно. Поглед към часовника й каза, че до шест часа остават двайсет минути, а тя продължаваше трескаво да чете различните дела. — Оставяш ми съобщение, че трябва да те закарам донякъде, и после си изключваш телефона? Предположих, след като те познавам, че си тръгнала без мен и си изпаднала в беда. Счупих всички рекорди за скорост, за да дойда тук.

— Затвори вратата. — Този път дори не го погледна. — Бях изключила само звука, а и това бе едва преди час и дълго след като имах нужда от услугите ти. Но забравих, че съм го изключила. Имам доста работа, както можеш да видиш.

— Има котка на бюрото ти. — Изглеждаше изненадан. Клемънтайн бе вдигнала глава и го гледаше, но не показваше намерение да се размърда, след като се бе свила така удобно на кълбо.

— Затова ти казах да затвориш вратата. — Хуманитарното общество. Отидох до там без теб. — Знаеше, че това няма да му хареса, но пък нейната цел не беше да му се харесва. Като го видя да замръзва, сведе отново поглед към компютъра. — Оцелях, както виждаш. Виж, имаш ли нещо против да оставиш лекцията за по-късно? Наистина трябва да свърша работата.

— А да не мислиш, че аз се въртя наоколо само защото обичам адвокатите? Нима не разбра, че навън може би те дебне някой, който сериозно иска смъртта ти?

— Е, ако е така, той пропусна шанса си този следобед. — Вдигна поглед към него и видя, че все още е ядосан, затова смени темата. Каза му нещо, което и бездруго трябваше да знае: — Разбрах защо Тифани рухна на свидетелската скамейка. Някой я е заплашил, че ще убие детето й.

Марк смръщи вежди.

— Дори не знаех, че има дете. Ти как разбра?

— Майка й ми се обади. Очевидно от прокурорския офис се канят да обвинят Тифани в лъжесвидетелстване. Съгласих се да бъда временно неин адвокат и майка й ми разказа всичко.

— Съгласила си се да бъдеш адвокат на Тифани Хигс?

— Да. Временно.

— Предполагам, че това никак няма да се хареса на шефовете ти.

— Само така можех да накарам майката да говори. И ти казах за заплахата, защото ще имам нужда от помощта ти, за да намеря Тифани. Ако е жива и е добре, тя ще има нужда от мен. Но започвам да се съмнявам, че е жива. Обаче сега не мога да говоря за Тифани. Трябва да свърша работата. Остави ме сама.

Махна с ръка.

— Ако трябва да отидеш до апартамента си и да се върнеш тук до седем, нямаш време. Трябва да тръгваме. Или ще пропуснеш партито?

В гласа му се долавяше такава надежда, че Джес щеше да се усмихне, ако умът й не бе така зает с делата.

— Очевидно не е разрешено да се пропусне това парти. — Джес отново вдигна поглед към компютъра. — Ще се наложи да се преоблека тук. Грейс ще донесе всичко, от което имам нужда. Ако ще се преобличаш, можеш да ми свършиш голяма услуга. Вземи Клемънтайн — котката — със себе си и се погрижи да я настаниш. Храна, котешка тоалетна, вода, всичко е в чантата.

— Поставила си се в опасност, за да отидеш до Хуманитарното общество и да вземеш котката? — В гласа му се долавяше очевидно недоверие. — Защо?

— Това е котката на Алисън Хауърд. Хуманитарното общество я беше прибрало — каза, вече сведена към папката, която четеше. Усещаше погледа му върху себе си. — Ще ти обясня по-късно. Моля те, помогни ми и ме остави да довърша това. Трябва да го занеса на Пиърс до шест.

— Искаш да се справя с котката.

Тя отново вдигна поглед.

— Моля те.

— И няма да излизаш от сградата, докато не се върна?

— Да, обещавам. Марк…

— Добре, чудесно. Хайде, Кити.

Клемънтайн се остави той да я вземе и да я затвори в специалната чанта и Джес се усмихна. Като си спомни, че Марк се грижи за котката на Тейлър, защото майката на Тейлър беше алергична, Джес не бе така впечатлена от успеха му, както можеше да бъде при други обстоятелства. Но чувстваше, че Клемънтайн е в добри ръце, когато той излезе с нея.

В шест без три минути Джес беше забравила и за Клемънтайн, и за Марк, и за всичко на света. Беше намерила шест солидни случая, които бразилските адвокати от партньорската им фирма можеше да цитират като прецедент и да поискат екстрадицията да бъде отменена по хуманитарни причини. Направи информацията на файл, приложи към нея и индекс и натисна бутона за изпращане точно в 17:59. След една минута, точно в 18:00, получи електронна поща от Пиърс, който потвърждаваше получаването й.

Победа.

Зави й се свят от радост и се завъртя весело на стола.

— Какво правиш? — запита Грейс.

Почувствала се глупаво, Джес спусна крака на пода и се обърна с лице към сестра си. Грейс беше облечена в жълта, прилепнала по тялото, рокля без ръкави, която я караше да прилича на слънчев лъч или на по-руса, по-млада и по-красива Джаки Онасис. Пред ръката й бе преметната бяла платнена чанта, а през едното й рамо — черната подплатена чантичка с необходимите й неща и изискана чанта от „Шанел“.

— Свърших — отговори Джес и стана. — Готова ли си?

— О, да. — Сериозна като войник, впуснал се в битка, Грейс последва Джес в женската съблекалня в мазето.

Когато Грейс бе готова — тоест, извършила магията — дори Джес бе впечатлена.

— Изглеждаш великолепно — каза й Грейс, гледайки с гордост творението си.

— О! Да! — съгласи се Ленор от другия край на помещението. Бялата бална рокля на Ленор подчертаваше женствените извивки на тялото й и в същото време я караше да прилича на добрата Гленда от „Вълшебникът от Оз“. В контраст, слабата фигура на Джес я караше да изглежда елегантна и изискана. Думите на Грейс, че очите не трябва да са гримирани силно, а устните трябва да са подчертани, бяха материализирани чрез сенки, тънка очна линия и ярко червило, които по някакъв вълшебен начин правеше по-пълни и по-секси иначе доста обикновените й устни.

— Трябва да тръгваме, момичета — каза Ленор. След като вдигна поглед към големия кръгъл часовник на стената, Джес видя, че остава само минута до седем. Грейс й подаде чантата и трите излязоха от съблекалнята и взеха асансьора до фоайето.

— Благодаря, Грейси — каза Джес тихо, когато асансьорът спря и Ленор излезе, като ги остави сами за миг.

— Отивай там и ги срази. — Грейс й се усмихна и я побутна леко. Джес пристъпи във фоайето, вече препълнено и шумно, защото всички се бяха събрали там в очакване на лимузините. Джес едва успяваше да разпознае колегите си, които тази вечер бяха особено изискани във вечерните си тоалети.

Джес си пое дълбоко въздух и като внимаваше много как стъпва заради високите токчета и мраморния под, тръгна към Андрю, когото видя да стои близо до вратата на фоайето, а Грейс й махна с ръка и тръгна към страничния изход. Андрю изглеждаше великолепно в черния смокинг и Пиърс сигурно щеше да одобри тоалета му. Андрю очевидно ги беше видял да излизат от асансьора, защото следеше Грейс с поглед, в който се четеше възхищение.

Джес се усмихна горчиво. „Толкова по въпроса за моята красота.“

— Кое е това момиче? — запита Андрю, когато стигна до него. Джес видя, че цялата банда е там — Пиърс, Андрю и Хейли, прекрасна в черната си рокля, която накара Джес да се зарадва, че Грейс бе настояла за друг цвят, и Ленор, божествена в роклята си на вълшебница. Тя се усмихна на Пиърс, който с пригладената назад черна коса и очевидно скъпия черен смокинг, изглеждаше безупречно.

— Сестра ми. — Джес се обърна и видя Грейс да изчезва през въртящата се врата. Обърна се и видя, че Пиърс също гледа Грейс, докато Ленор го гледаше така, че не оставяше съмнение на кого принадлежи сърцето й. Хейли също гледаше втренчено след Грейс.

— Може би някой от тези дни ще ме запознаеш с нея — каза Андрю.

Усмивката на Джес беше неангажираща.

— Може би.

Всъщност последното, което искаше, бе Грейс да има една от своите краткотрайни, но шеметни връзки, с неин колега. Андрю не знаеше, но Грейс щеше да го сдъвче и изплюе.

— Радвам се, че този път си облечен както трябва. — Кристин се приближи до тях и огледа Андрю от главата до петите. Тя беше облечена в горскозелено вечерно кимоно, обсипано с мъниста, и с червената си коса напомняше на Джес коледно дърво. — Поне не си толкова глупав да правиш една и съща грешка два пъти.

— Не и аз — съгласи се Андрю. После, когато Кристин извърна поглед, намигна и притисна с длан възела на папийонката си, тя проблесна в множество разноцветни светлини. Джес отвори уста от изненада, ужасена. Но докато Кристин отново погледна към него, папийонката беше отново съвсем обикновена черна папийонка. Джес не мислеше, че Пиърс е видял, защото беше полуизвърнат и разговаряше с кралицата на закононарушенията.

— Идиот. — Хейли го изгледа гневно, а Андрю се усмихна и отговори нещо. Джес не чу какво, защото точно тогава от асансьора излезе Марк, толкова скандално красив в черния си смокинг, че дъхът на Джес секна.

Никой не изглеждаше като Марк.

Тя не беше единствената, която бе забелязала. Всички жени обръщаха глави след него. Джес видя Кейтс, облечена в сребриста рокля с едно голо рамо, която подчертаваше всяка извивка на тялото й, да му маха с ръка. Джес присви очи, мускулите й се напрегнаха, стисна здраво зъби. Той вдигна ръка в отговор и Джес, макар че не искаше да го признае, изпита остра ревност.

След миг той видя Джес и тръгна право към нея.

— Красива си — наведе глава и прошепна в ухото й. Точно това искаше да чуе и му се усмихна. „И ти“ беше на устните й, но не го каза. Напомни си, че са приключили.

— Как е Клемънтайн? — запита тихо.

— Последния път, когато я видях, драскаше по дивана ти.

Тогава пристигнаха колите и възможността за разговор бе изгубена. Всички се качиха и бяха откарани на групи от по осем или десет до имението на мистър Дън, което гледаше към река Потомак.

Имението се казваше Хълмът на жабите и името му идваше от стотиците малки зелени дървесни жаби. С падането на мрака жабите запяваха от клоните на високите борове, дъбове и кестени. Имението бе красиво, изградено от бял камък и с покрив от черни плочи, от мансарден вид, и доминираше над повечето от сто акра, които тази вечер бяха оживени. Музиката, светлините и гостите бяха навсякъде. Зад къщата имаше тераси, които водеха към моравата с тенис кортове и огромен плувен басейн. Гостите се бяха събрали на терасите. Мистър Дън беше вдовец и прекарваше малко време в имението. Предпочиташе луксозния си апартамент в града. Но имението се поддържаше в идеален ред и винаги го очакваше.

— Чух, че Пиърс те е взел в екипа си на пълно работно време. — Кристи спря до Джес до масата под огромен навес от платнище, който трябваше да послужи като убежище, в случай че дъждът завали отново. Близо до тях няколко десетки гости танцуваха на музиката на живия оркестър. Сред танцьорите Джес видя Даян Бабидж, водещата националните новини, Кени Адкинс, иконата кънтри изпълнител и Крю Оуен, бивше футболно величие, чиято бивша съпруга наскоро беше открита мъртва. Андрю също танцуваше, но тя не познаваше жената. Останалите от екипа не се виждаха никъде. Очевидно незаинтересувана от величията край тях, Кристин бе погълната от храната. Чинията й вече беше пълна със студени стриди, шведски кюфтета и парченца сирене, към които тя добави и три пасти от подноса пред себе си. В чинията на Джес имаше една паста и две окъпани в шоколад ягоди, но в момента не й се хапваше нищо. Беше отишла до бюфета, който се намираше близо до басейна и вече бе претъпкан, защото беше видяла Роб Филипс на горната тераса. Той беше тук с родителите си като почетен гост заедно с още може би петстотин изтъкнати гости. Днешният списък включваше и филмови звезди, сенатори и конгресмени, съдии — и половината кабинет. Охраната също беше навсякъде, дискретно облечена официално като гостите, но въпреки това биеща на очи. Първоначалният импулс на Джес беше да отиде право при Филипс и да запита какво знаят за Тифани, но реши, че подобно действие не е удачно, и вместо това се отдалечи в другата посока. Преди да започне да обвинява, когото и да било в каквото и да било, трябваше поне да знае за какво говори. На този етап все още съществуваше далечната възможност Тифани да е наистина във ваканция, за да избегне стреса от процеса. И Алисън наистина да е на меден месец.

— Да — отговори Джес и добави още една ягода в чинията си. Пикантният аромат на храната, както и редиците японски фенери и музиката, създаваше екзотична атмосфера. — Аз съм извън себе си от щастие.

— Добро действие от негова страна, ако питаш мен. Пиърс е умен човек. — Кристин погледна зад Джес и кимна. — А също и амбициозен.

Джес се обърна и видя Пиърс да танцува с жена, която тя не познаваше.

— Амбициозен? — Джес долови неясна нотка в гласа на Кристин. Двойката беше извън навеса, в далечния край на разкошния басейн, и се полюляваше леко в сенките на високия девет метра водопад, придаващ на пейзажа естественост. Басейнът беше огромен, лагуната имаше съвършена форма и пищната зеленина създаваше впечатлението за тропически остров. Джес трябваше да признае, че резултатът е наистина впечатляващ.

— Не знаеш ли коя е тя? Марго Найт.

— Наследницата на империята на кетчупа? — Дори Джес беше чувала за нея. И двамата й родители бяха загинали в самолетна катастрофа преди две години и сега мис Найт струваше, или поне така се говореше, половин милиард долара. Беше в началото на трийсетте, тъмнокоса, стройна и бляскава в роклята си в гръцки стил. Беше обвила ръце около врата на Пиърс и се притискаше в него, усмихваше се, вдигнала поглед към лицето му, а изражението й бе на жена, която има това, което иска. Джес не трябваше да се оглежда много, за да види Ленор, застанала недалеч в групата на Елис Хейс, отпиваща от питието си и наблюдаваща двойката над ръба на чашата.

— Пиърс се стреми към политическа кариера, а големите пари винаги помагат. Тя се върти около него от известно време и виждам, че той също е заинтересуван.

„Бедната Ленор“ бе мисълта, която мина през главата на Джес, но тя не каза нищо на глас.

— Ще ми дадеш ли една ягода? — Марк се появи зад нея, протегнал чинията си. Той я държеше непрекъснато под око. До този момент не бяха имали време за личен разговор, но Джес беше повече от сигурна, че отново ще чуе упреци за отиването си до Хуманитарното общество. Тя се интересуваше повече къде беше той през целия ден и каква, според него, трябва да бъде следващата стъпка в търсенето на Тифани.

— Вземи си сам. — Усмихната, тя издърпа чинията си далеч от него, после го представи на Кристин.

— Свидетелствал ли си някога като експерт? — Тя го измерваше с поглед. — Мисля, че всички жени съдебни заседатели ще бъдат омаяни от теб.

Марк изглеждаше изненадан. После се усмихна.

— Какво имаш наум?

Джес ги остави и продължи нататък. Искаше да разгледа целия бюфет. Хейли беше в далечния му край.

— Кажи ми нещо: Има ли причина този секси таен агент да те следва навсякъде, където отидеш? — запита Хейли, докато Джес гледаше печеното свинско със смесица от очарование и отвращение.

— Разбира се. Мисли, че съм секси — отговори Джес и се усмихна спокойно. Продължи нататък, защото месото въобще не я интересуваше. Изражението на Хейли струваше милиони и Джес се поздрави за това.