Карън Робърдс
Правосъдие (10)

Глава 10

„Господи, в каква каша се забърках!“

Тази бе първата, изпълнена с горчивина, мисъл на Марк, след като Джес изскочи навън и се втурна към ядосаната си сестра. Осъзна, че в тази така пълна със случки нощ предстои семейна сцена. Отгледан в света на жените, това не бе нещо ново за него, но пак предпочиташе да го избегне, ако може.

Нямаше такъв късмет.

Като държеше Джес под око, която пък не изпускаше от поглед сестра си, Марк спря „Събърбън“-а до тротоара, което не беше проблем в този отдалечен район на града. Не бързаше да се присъедини към Джес. Всъщност наслаждаваше се на тези няколко мига самота, за да прецени нещата. Мисълта, че Джес можеше да намери смъртта си тази вечер, го подлудяваше, което означаваше, че все още изпитва чувства към нея. Независимо колко упорито се беше опитвал, независимо колко беше убеждавал сам себе си в противното, тя все още притежаваше сърцето му.

Само няколко седмици след първата им среща той й беше предложил брак. Бързото влюбване не беше в природата му. След развода преди няколко години, не беше склонен да се поддава на чара на жените. Изневярата на съпругата му с негов колега, федерален агент, го беше излекувала завинаги от желанието за брак. Или поне така мислеше, докато не срещна Джес.

Връзката им се зародила в момент на опасност. От опита си на военен знаеше, че нещата могат да се развият наистина бързо, когато животът ти е застрашен, както бе станало с него и Джес. Като специален агент, натоварен да се грижи за безопасността на Анет Купър, той се беше втурнал към мястото на катастрофата, в която бе загинала тя, както и шофьорът и придружаващият ги федерален агент. Бе открил четвъртия пътник от изгорялата кола, единствената, която беше оцеляла, защото е била изхвърлена навън. Тази оцеляла беше Джес и от мига, в който я беше намерил да лежи замаяна и лошо ударена на тъмния хълм, по който колата се бе преобърнала, той се грижеше за безопасността й.

Оттогава бяха избягвали смъртта поне половин дузина пъти. И борейки се за живота си, се бяха влюбили. Бързината, с която това се случи, както и силата на чувствата им, го бяха хвърлили в паника, или поне така мислеше от гледна точка на времето. Паниката се беше засилила, когато се чу да й предлага брак — нещо, което не знаеше, че има намерение да направи, докато думите не излязоха от устата му. И какво беше направил? Как се беше справил? Почти веднага бе намерил начин да прецака връзката им.

Когато Кейтс, бивше негово гадже, което по игра на съдбата се оказа шефка на Джес, го бе изненадала, като се бе хвърлила в обятията му, докато чакаше да заведе Джес на обяд, беше реагирал така, както щеше да реагира преди връзката си с Джес и не само бе позволил на Кейтс да го целуне, а я бе целунал в отговор. Беше го направил дори след като знаеше, че Джес е в същата сграда и дори на същия етаж. На път да се срещне с него, да. Нарочно ли го беше направил? Не разбираше много от психология, не прекарваше много време в изясняване на мотивите си, но сега, в отдалечеността на времето, беше готов да отговори положително.

Познаваше Джес. Знаеше, че няма да понесе да види как любимият й целува друга жена.

И се беше оказал прав. След това нямаше връщане назад. Тя не прие извиненията му. Не му даде втора възможност. Истината бе, че той изпита едва ли не облекчение, когато тя му каза, че всичко между тях е свършено.

Докато не се опита да поднови стария си начин на живот, докато не се опита да живее без нея и откри, че нищо вече не му се струва правилно.

Зарови се в работа, прекалено твърдоглав, за да признае дори пред себе си, че е направил ужасна грешка. Но седмиците минаваха и тя му липсваше все повече и повече. Празнотата в живота му, ставаше все по-голяма и по-голяма. И дори ярките слънчеви дни му се струваха студени и сиви.

Без Джес.

Все още обмисляше всичко това, когато колега от ФБР му се обади и го информира за смъртта на Ленард Кауан.

Предполагаше се, че е самоубийство.

Той обаче не вярваше. Не толкова лесно. Не още.

След смъртта на мисис Купър, той вече не бе част от охраната на Белия дом, а работеше в Тайните служби. Този следобед бе зарязал разпита на заподозрян в пране на пари и бе тръгнал да търси Джес. Беше я намерил в съдебната палата и я бе изчакал да излезе.

Излъга я. В момента не му беше официално наредено да се грижи за безопасността й. Потърси я по собствена инициатива, защото едно знаеше със сигурност — нямаше да позволи да я убият. Хасбро почти със сигурност щеше да издаде такава заповед, след като научеше какво се е случило, но Марк нямаше намерение да чака.

„Твоята задача е да се грижиш за оцелялата.“ Така беше започнало и така щеше да остане. Защото той беше единственият агент, за когото бе сигурен, че няма тайна цел. Беше готов да защити Джес с цената на всичко.

Беше използвал смъртта на Ленард Кауан, за да се доближи до нея, а ето, че по-късно тя му бе послужила и като обяснение за нападението над нея. Ако това бе отговорът, тя все още беше в смъртна опасност. Щом веднъж започнеха, тези момчета никога не се отказваха. И никога не забравяха. Можеше само да се надява, че неуспехът ще ги накара да се скрият за известно време.

„Но мен не нападнаха.“

Да, не го бяха нападнали, така че може би грешеше. Може би нападението над Джес не беше последица от случилото се с Кауан. Може би бе едно от уличните престъпления, които във Вашингтон се случваха на всеки кръгъл час — просто потвърждение на факта, че Вашингтон си е Вашингтон. Или може би беше нещо друго. Защото, ако онези момчета бяха нападнали Джес, щяха да знаят, че трябва да убият и него.

Дори щеше да бъде по-умно да елиминират първо него. Освен ако, разбира се, убийците не бяха федерални агенти, които не искаха да премахнат един от своите. Въпреки това щеше да бъде опасно и дори глупаво да убият нея и да оставят него жив.

А може би знаеха, че двамата са скъсали, и мислеха, че не дава и пет пари за нея.

Глупаво предположение.

Смръщил вежди, Марк беше втренчил поглед в мрака и преценяваше възможностите.

— Мади. — Страхът в гласа на Джес го накара отново да обърне поглед към нея. Видя Мади да се превива на две, сякаш коленете й се бяха превърнали в желе, и веднага изскочи от колата. Тревогата го изпълваше и изнервяше, което беше странно, защото никога не се тревожеше за себе си. Дори ако по него хвърчаха куршуми и летяха ножове, дори да избухваха бомби в близост до него — всяка физическа опасност го правеше само по-студен и по-хладнокръвен.

Но жените в беда винаги успяваха да извикат тревога у него.

Чу риданията на Мади почти в мига, в който стъпи на паважа, и забави крачка. Беше се страхувал, че е улучена от куршум или прободена от нож в ново нападение, но ето, че най-лошият му страх се оказа неоснователен. Като баща на дъщеря, която сменяше настроенията си дори по-често от дрехите — а и това ставаше дяволски често — разпознаваше неутешимия плач още щом го чуеше. На него реагираше винаги по един и същи начин — не искаше да има нищо общо. Но понякога човек нямаше къде да избяга и просто трябваше да се справи.

За щастие, сега това се очакваше от Джес.

Тя коленичи над сестра си, която бе паднала на колене на тротоара и бе заровила лице в дланите си. Мади беше красиво момиче с големи сини очи, фини черти, леко квадратна брадичка, напомняща тази на Джес, но Марк намираше за обезпокоителна комбинацията от плитките и дрехите, каквито носеше и Тейлър в издутия си корем.

Може би защото не можеше да престане да мисли как би могъл да опази собствената си по-непокорна и по-малко ученолюбива дъщеря, щом умно момиче като Мади бе позволило да пострада така.

Късметът вероятно не бе достатъчен и тази мисъл смразяваше кръвта му.

— Той не дава и пет пари — проплака Мади. — Не мога да разчитам на него дори за това. Какъв проклет задник.

Марк не чу отговора на Джес главно защото, оглеждайки се наоколо за възможна опасност, видя възглавницата, която Мади бе захвърлила, и използва претекста да я вдигне, за да се отдалечи от тях. После се върна до колата си, за да извади чантата и дипломатическото куфарче на Джес, които тя, без съмнение, щеше да поиска. Вече при тях, стиснал възглавницата под мишница и преметнал чантата през рамо, видя, че Мади говореше и плачеше едновременно, а Джес й помагаше да се изправи. Мади беше с около десет сантиметра по-висока от нея и незнайно колко килограма по-тежка. Джес току-що беше преживяла физическа и психологическа травма, но никой не би предположил това, като ги гледаше. Джес бе тази, която бе в ролята на закрилницата. Прегърна Мади през кръста и по-младата сестра се облегна на по-възрастната, отпусна глава на рамото й, попивайки съчувствието и подкрепата, докато вървяха така към верандата. Марк, който ги гледаше, присви устни.

Според него Джес бе тази, която се нуждаеше от съчувствие и подкрепа. Но я се опитайте да я убедите в това.

Джес се грижеше за сестра си, за майка си, за всички. Това бе едно от нещата, които го подлудяваха у нея. Някога тази нейна черта го беше накарала да си помисли, че е подходяща за брак. Разбира се, това бе, преди да открие по-непривлекателните й черти като ревността, параноята и нелекия нрав, който се бе проявил накрая, когато тя му каза мнението си за него, преди да го изхвърли, както той мислеше тогава, завинаги от живота си.

Не че това бе възможно. Макар тя още да не беше го осъзнала, тайната за смъртта на Анет Купър, която двамата споделяха, ги свързваше навеки.

Беше като да имат дете. Заради Тейлър той беше завинаги свързан с бившата си съпруга, която бе алчна кариеристка и хвърляше вината за всичко върху другите.

Не беше необходимо непременно да я харесва. Но не можеше да направи нищо, за да промени ситуацията.

— Бе толкова неудобно. — В гласа на Мади се долавяха едновременно гняв и мъка. — Всичките онези двойки и аз. Сама. На първото събиране на групата. Брайс се закле, че ще дойде, и аз казах така на всички. И цялата група го чакаше. А той дойде едва пет минути преди края. И дори не се извини. Пет пари не дава.

Джес каза:

— Ако искаш, ще го намеря и ще му отрежа топките.

Марк чу думите й, защото в онзи момент бе зад тях, макар и не прекалено близо. Двете бяха стигнали до стъпалата. Беше почти абсолютно сигурен, че се шегува. Но, от друга страна, като знаеше колко ожесточено може Джес да защитава семейството си, неговите топки автоматично се свиха леко в отговор.

Мади подсмръкна, докато двете с Джес изкачваха четирите стъпала, които водеха към малката покрита веранда.

— Той е баща на детето ми. А казва, че не е готов за бебе. Е, знаеш ли какво, аз също не съм готова. Но ще го родя, готова или не — продължи с горчивина Мади. Вече не плачеше, което може би беше добър знак.

— Брайс е незрял.

Марк знаеше, че Джес внимава какво казва, защото не искаше да намали шансовете на двамата да се съберат. Разбира се, Мади и цялото семейство щяха да са завинаги свързани с бащата на детето й, независимо дали това им харесваше или не. И това щеше да бъде една от онези постоянни връзки, определени от съдбата. Но като че ли нито една от двете още не го бе осъзнала.

— Е, време е да порасна. — Този път горчивината на Мади бе ясно доловима.

Марк осъзна, че вероятно бе издал някакъв звук, с който бе напомнил на Джес за присъствието си, защото тя се обърна и го погледна. Погледът й срещна неговия, докато той изкачваше стъпалата зад тях. Той се възхищаваше на дупето й. Движенията на полата й го примамваха. За щастие, успя да си придаде невинно изражение, когато тя се обърна. Нямаше да позволи да бъде заловен. Долови гневните искрици в очите й и доби впечатлението, че не е желан. Посочи невинно възглавницата. Е, все някой трябваше да я внесе вътре.

— Ще ти помогнем да преминеш през това. — Джес успокояваше Мади в отговор на нещо, което тя бе казала. Погледът й отново срещна този на Марк, враждебен, както и преди. Той й се усмихна. А в отговор тя го изгледа така, сякаш се канеше да го убие. Всъщност, ако погледите можеха да убиват, той щеше да падне на място.

— Аз само… Само искам бебето ми да има баща. — Тъжното признание на Мади накара Джес отново да й посвети вниманието си. — Истински баща.

— Ние никога не сме имали, но пак се справихме добре. — Джес целеше да я придума да бъде силна. — Повярвай ми, мъжете често са надценявани.

Съобщението беше отправено и към двамата, но остротата определено бе за него.

— Но винаги сме искали да имаме. Поне аз.

Очевидно нямаше какво да се отговори на това, защото Джес не каза нищо. Вече бяха изкачили стъпалата и Марк дискретно чакаше Джес и Мади, все още уловени за ръце, да прекосят верандата. Завесите не бяха спуснати и се виждаше вътре в дневната. Той я познаваше добре — жълти стени, диван, тапициран с дамаска на цветя и обърнат с гръб към прозореца, дървен, люлеещ се стол й фотьойл, тапициран в син плюш, обърнати към камината, и плазмения телевизор над нея — затова не й обърна внимание, а само хвърли бегъл поглед, колкото да се увери, че е празна. През големия прозорец струеше светлина и падаше върху верандата, бялата градинска люлка и прашната папрат в саксия в далечния ъгъл.

Двамата с Джес бяха прекарвали тук вечерите през късната пролет. Просто седяха в люлката и наблюдаваха как светът преминава покрай тях. Това, разбира се, беше, когато все още си говореха. Споменът го накара да изпита носталгия по отминалите дни.

Но, както беше казала Джес, с връзката им беше свършено. В момента бе готов да остави нещата така. Последното, от което имаше нужда, бе нов брак, да не говорим за нова съпруга. Сигурно си беше загубил ума, че дори беше обмислял такава възможност.

Но ако някой се домогваше до Джес, щеше да я има само през трупа му.

Изведнъж му се стори, че така, на верандата, са прекалено изложени на погледи и опасности.

Мади и Джес вече бяха стигнали до входната врата. Мади извади ключа си. Пъхна го в ключалката, а Джес отстъпи, за да й направи място, и неслучайно му хвърли гневен поглед, когато той пристъпи, внимателно заставайки между нея и улицата.

Джес прошепна:

— Може би моментът е подходящ да си тръгнеш.

Той прошепна в отговор:

— Благодаря ти, Марк, че ми спаси живота.

— Тихо. Ще си тръгнеш ли, моля те?

— Не. И, освен ако не си измислила друго обяснение защо си с мен, май е по-добре да започнеш да се преструваш, че отново ме харесваш.

Очите й проблеснаха.

— Когато прасетата…

— Марк! — Вратата се отвори и в този момент — дали защото не беше възможно да не е чула как си шепнеха — Мади се обърна и го видя. Светлината от коридора падаше върху нея и той видя, че първата й реакция беше радост. Това беше добре, защото и той наистина харесваше Мади. После тя си спомни, че се предполагаше, че той е постъпил лошо със сестра й. Смръщи вежди и лицето й потъмня, а погледът й се спря на Джес. — Никой не ми е казал, че пак сте заедно с Атила от племето на хуните.

— Не сме заедно — отговори Джес. Името Атила, което Тейлър използваше във Фейсбук, напомни на Марк, че Мади е едва ли не най-добрата приятелка на Тейлър. Въздъхна. Дъщеря му оставаше при него през повечето уикенди, а да си самотен баща на млада дама, която изглежда твърдо решена да расте бързо, беше предизвикателство, каквото не беше очаквал. Училището с пансион беше само заплаха, макар че щеше да я изпълни, ако ситуацията с гаджето й останеше същата. Не знаеше какво да прави — дали да напляска дъщеря си, или да си оскубе косата от загриженост за нея. И така се беше превърнал в Атила от племето на хуните. Е, щеше да се справи.

— Радвам се да те видя, Мади. — Тонът му беше сух.

Чу превозно средство да се приближава и се напрегна.

Хвърли бърз преценяваш поглед на приближаващите се фарове и бързо бутна двете вътре в къщата, след което влезе и затвори вратата. Посрещнаха ги приглушени гласове и смях и Марк разбра, че някъде в къщата има и други хора, което не беше изненада. Джуди Форд Търнър Уелън, великолепната майка на Джес, която се бе омъжвала три пъти и в момента беше вдовица, обичаше да събира хора около себе си. Не й харесваше да бъде сама и затова около нея обикновено беше оживено. Нейният дом бе относително безопасно място за Джес и тя можеше да остане тук, докато той преценеше степента на заплахата. Изражението на Джес ясно му подсказваше, че тя не е щастлива от присъствието му.

Той се обърна и й се усмихна. Малко иронично, макар и не толкова, че Мади да го долови.

Джес нямаше кой знае колко голям избор. Ако го пратеше по дяволите, трябваше само да каже на майка й за нападението и Джуди щеше да го помоли да стои близо до дъщеря й с цената на живота си.

И двамата го знаеха, както стана ясно от бързата размяна на погледи.

Превозното средство, което бе извикало страх у него, дори не намали. През прозореца на дневната Марк го наблюдаваше как отминава. След това прогони от ума си мислите за коктейли и танци, които бяха породени кой знае от какво, и подаде възглавницата на Мади.

— Благодаря. — Тя я притисна до гърдите си.

След това Марк подаде чантата и куфарчето на Джес.

— Благодаря.

— Няма защо.

Джес го дари с фалшива усмивка.

— Е, благодаря ти още и задето ме докара, но…

Преди да е успяла да довърши обречения на неуспех опит да го прогони, глас откъм кухнята извика:

— Мади? Ти ли си? С кого разговаряш?

Джуди.

— С Джес — извика в отговор Мади. Вече се бе втурнала към кухнята. Марк отбеляза, че не го спомена. Джес го погледна многозначително, като че ли само с усилие на волята можеше да го накара да си тръгне.

— Как мина занятието? — Въпросът на Джуди достигна до тях. Мади отговори нещо, което Марк не разбра съвсем.

— Ако бях на твое място, щях да кажа, че климатикът ми се е повредил. — Съветът бе даден тихо и с поверителен тон. Очите на Джес мятаха мълнии. Марк я заобиколи и тръгна към кухнята. Беше минало известно време, откакто бе видял бъдещата си тъща, и не знаеше как ще го посрещнат. Откри, че няма търпение да разбере. Тъй като бе единствено дете, усещаше болезнено липсата на голямото и шумно семейство на Джес.

— Занятията не могат да ти помогнат при раждането. Помагат само лекарствата — чуха съвета на Джуди, както и скърцането на стола й по пода. Разговорът, въртящ се около бебетата и раждането, замлъкна веднага щом Джес и Марк влязоха в кухнята. Малко изненадан от внезапното мълчание, с което го посрещнаха, Марк огледа групата жени на средна възраст, седнали около кухненската маса. Те го гледаха в отговор с различни изражения на лицата, вариращи от смайване до предпазливост. Първата му мисъл беше, че не бяха очаквали появата на мъж и бяха загрижени, защото не изглеждаха възможно най-добре. Втората… Не знаеше, но беше заинтригуван. Две от жените ръкомахаха в опит да разпръснат някакъв малък бял облак. Едната жена бе със строго изражение на лицето и стоманеносива коса, която висеше безжизнена до раменете й. Другата, слаба, с оживено лице, имаше руса, късо подстригана коса. Бяха облечени небрежно — в тениски или блузи с дълги ръкави, а русокосата бе облечена в розов хавлиен халат.

— Ъ-ъ, между другото, Марк е тук — каза Мади.

— Марк. — Джуди като че ли беше доволна да го види. Широко усмихната, тя забърза към него. Приятно закръглена или, както тя обичаше да казва, с щедри извивки на тялото, петдесет и две годишната Джуди беше облечена в дънки и светлосиня тениска с някакъв надпис на френски отпред. Беше горе-долу с ръста на Мади, с къса платиненоруса коса, която се къдреше леко около ушите и на тила й, сини очи, правилни черти, пълни бузи и закръглена брадичка. Многото грим — днес сенките й бяха електриковосини — и малкото бръчки я караха да изглежда по-млада. Беше привлекателна жена и го знаеше. Флиртуваше така естествено, както и дишаше, и много харесваше мъжете.

За разлика от най-голямата си дъщеря.

Стигна до него и го прегърна. Марк я прегърна в отговор с истинска привързаност.

— Защо не сте ми казали, че пак сте заедно? — Тя го пусна и насочи въпроса си колкото към него, толкова и някъде зад него. Нямаше нужда Марк да се обръща, за да узнае, че там стои Джес.

— Работим по въпроса — отговори той, преди Джес да е успяла да си отвори устата, и тя го смушка с лакът в ребрата, когато мина покрай него. Беше оставила някъде чантата и куфарчето си.

— О, скъпа, гледах те по телевизията днес. — Джуди прегърна Джес, после се отдръпна и я огледа от главата до петите. — В красивия ти розов костюм. Изглеждаш наистина добре. Знаеш колко много те харесвам руса. И спечели делото! — После погледна дъщеря си малко по-внимателно и смръщи вежди. — Какво си направила с лицето си, за бога?

— Нищо сериозно. — Джес успя да се измъкне с този отговор, защото всички жени заговориха едновременно. Марк видя, че мястото, където онова копеле я беше ударило, започва да се подува и да посинява. Не се съмняваше, че тя има и други наранявания.

И изведнъж беше завладян от примитивното желание да убива. Сви ръце в юмруци. Като осъзна това, съзнателно отпусна длани.

Приятелките на Джуди говореха за излъченото по телевизията.

— Аз също те видях.

— Аз бях на работа, но те гледах през обедната почивка.

— Казах на всички, че си дъщеря на съседката ми.

— За първи път гледам по телевизията някого, когото познавам. Който не е арестуван, искам да кажа.

— Сега си истинска знаменитост.

Вместо да отговаря, Джес само се усмихваше. Джуди избра този момент, за да го представи.

— Това е Даян, Лени, Пат, Диди, Бетси… — говореше тя и махаше с ръка. — Литературният ми кръжок. А това е Марк, гаджето на Джес.

Джес направи кисела физиономия, но не каза нищо. Марк знаеше, че замълча само защото не искаше да спори с майка си пред гостите.

— Радваме се да се запознаем с теб. — Леко озадачен от погледите на събралите се дами, Марк реши да ги успокои с усмивка.

Те му се усмихнаха в отговор, но пак изглеждаха нервни.

Мади, която стоеше до хладилника и си наливаше чаша мляко, му се усмихна злобно. Добре, очевидно тук ставаше нещо, което той пропускаше. После димът достигна до него, той усети миризмата и изведнъж разбра — Джуди и приятелките й пушеха трева. Беше шокиран. Ококори очи. Жените, събрани около масата, го гледаха втренчено в отговор с виновни изражения на лицата.

— Не знаех, че имаш компания — извини се Джес на майка си и я хвана под ръка. Тъй като правеше така само в моменти на силен стрес, Марк осъзна, че Джес също е схванала ситуацията. — Няма да ти пречим. Нямаш нищо против да прекарам нощта тук, нали? Хм, климатикът ми се развали.

— Разбира се, че можеш да спиш тук. Винаги. Това е домът ти. — Джуди смръщи вежди, когато Джес дръпна Марк вън от кухнята. — А Грейс?

— Мисля, че ще прекара нощта при приятеля си — отговори Джес, махна за последен път на жените и двамата с Марк изчезнаха от погледите им.

— Това не е ли агентът от Тайните служби? — Въпреки решителните усилия на Джес, Марк все още бе достатъчно близо, за да чуе приглушения въпрос. — Мислиш ли, че забеляза нещо?

Без значение коя жена го бе изрекла, в гласа имаше тревога. Е, не беше чудно.

— Не се тревожи, той е страхотен — отговори Мади, после мрачно добави: — Понякога.

— Сигурна съм, че дори не забеляза. — В гласа на Джуди имаше увереност. — Знаеш какви са мъжете.

— Той наистина е хубав — каза друга жена. — И има хубава работа. За Джес ще е по-добре да се държи за него.

Като чу това, Джес му хвърли поглед, който би накарал всеки друг да трепне. Той вдигна и двете си ръце във въздуха в присмехулен жест, че се предава.

После като че ли всички заговориха едновременно, но, за щастие, те бяха прекалено далеч, за да чуят нещо. Бяха вече в коридора и Джес решително го дърпаше към вратата.

— Майка ти и приятелките й пушат трева в кухнята. — В гласа му се долавяше озадачение.

— Ако имаш проблем с онова, което видя, мога само да кажа, че вината е твоя, задето не си тръгна, когато се опитах да ти покажа вратата — каза му без никакви недомлъвки. — Диди е на химиотерапия. От това й е лошо и тревата е единственото, което помага. Когато е на лечение, всичките й приятелки от клуба по литература се събират и спят у тях. Е, всъщност стоят будни цяла нощ и разговарят. Предполагам, че тази вечер е ред на мама да бъде домакиня. — Спря пред вратата и го изгледа. — Повярвай ми, нито една от тях нямаше да е тук, ако знаеха, че ще се появя с теб.

— Хей, аз съм таен агент, не ченге. И това няма нищо общо с мен.

— Върви си. — Тя отключи вратата и се обърна към него, поставила ръка на бравата. — Оценявам всичко, което направи за мен тази вечер, но отсега нататък всичко ще е наред.

Въпреки че демонстрираше смелост, беше бледа, с широко отворени очи, наранена и толкова уязвима, че стомахът му се сви. Без никакво предупреждение, я хвана за раменете и се наведе, за да я целуне по меките прелестни устни.

Устните й се полуотвориха под натиска на неговите. Усети топлината им, влажността на вътрешността на устата й, през него сякаш премина електрически ток. Тя го целуна в отговор с уста, неочаквано гореща и жадна. И за миг въздухът между тях сякаш се наелектризира.

— Джес! — Гласът, дошъл някъде над тях, ги накара да се разделят и да вдигнат едновременно погледи. Марк бе леко зашеметен от целувката, затова му трябваше миг, за да осъзнае кого вижда. В края на стълбите стоеше Сара, облечена в лилава пижама и с навита на розови ролки коса. На двайсет и пет, втората сестра бе малко по-стройно подобие на майка им, макар да й липсваше неукротимият дух на Джуди и да слагаше доста по-малко грим. Тази вечер лицето й въобще не беше гримирано, по него бе размазан някакъв нощен крем, или поне така му се стори на падащата под ъгъл светлина. Вероятно щеше да спи така.

Понякога, да знаеш твърде много за жените, не бе нещо добре.

Джес се бе измъкнала от прегръдката му. Господи, не беше възможно да я е целунал. Поне не биваше да го прави, докато не премислеше някои неща. Истината беше, че не знаеше какво иска, когато ставаше въпрос за нея. Беше обаче стопроцентово сигурен, че няма да я остави да умре.

— Ти какво правиш тук? — запитаха едновременно двете сестри.

— Двамата с Рон се скарахме и той си тръгна. Аз също. — Смехът на Сара бе тъжен. — Може би, когато се прибере и види, че ме няма, ще премисли.

— О, Сара. Къде са момчетата?

— На лагер. До събота. — Сара присви очи. Марк си спомни, че тя не виждаше почти нищо без контактните си лещи, които очевидно не беше сложила. — Марк ли целуваше?

— Здравей, Сара — каза той и се прокле, защото бузите на Джес веднага пламнаха.

— Да и не, не сме отново заедно. Само ме докара тук, защото климатикът ми се развали. И си тръгва. — И тогава Джес го погледна. Погледът й му казваше, че нищо не се е променило. Той отвори вратата. Вътре нахлуха влага и горещина. Улицата навън бе тъмна и смълчана. Прекрасна и мирна лятна вечер или поне така изглеждаше. Виждаше тъмните очертания на „Събърбън“-а, който го чакаше до тротоара. — Лека нощ, Марк.

Той прецени, че убиецът няма да се опита да стигне до Джес в тази къща, пълна с жени. Можеше да я остави, сигурен в безопасността й. С тази мисъл в главата, се остави тя да го избута през вратата.

— Не мога да повярвам, че ме целуна — прошепна тя, когато той мина покрай нея. Това не беше нещо, което той искаше да обсъждат в момента и особено когато Сара беше наблизо.

— Остани вътре — беше отговорът му, след което излезе на верандата. — Чу ли? Просто за всеки случай.

— Не съм глупава — изсъска тя и затвори вратата.

На устните му заигра горчива усмивка. Огледа тъмния двор — професионален рефлекс — тротоара и улицата и не откри нищо необичайно. Отиде до колата и влезе. После извади телефона от джоба си и набра добре познат номер.

Хасбро отговори на първото позвъняване.

— Трябва да поговорим — каза Марк. — Случи се нещо. Джес има нужда от защита.