Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маршът на Турецки (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Опасное хобби, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Фридрих Незнански

Заглавие: Опасно хоби

Преводач: Венета Козарева

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: „Атика“, ЕТ „Ангел Ангелов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: Роман

Националност: Руска

ISBN: 954-729-008-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3456

История

  1. — Добавяне

55

Докладът пред Меркулов бе кратък. Костя огледа донесените от Турецки ксерокопия, осъдително поклати глава — не се знае по чий адрес бе реакцията му — и каза, че тази част от следствието скоро ще я смятат за завършена. А за намерените следи в архивите на Ермитажа отбеляза, че това вече е съвсем друга работа, изисква особено внимание. За което ще докладва лично на главния прокурор. Само Бог знае какво решение ще вземат там.

Турецки трябваше да излети за Урал още днес. Разследването на убийството на президентския представител бе взето под особен контрол.

Следователите от неговата група се събраха за последен път в кабинета на шефа, за да обсъдят плана за завършване на следствието и предаването му в съда. Вече всичко бе достатъчно ясно, по принцип следствието беше приключило. Оставаше обвиняемите и адвокатите да се запознаят с материалите преди завеждането на дело. Какви ли обвинения могат да бъдат предявени на министри и прочие големци, които отдавна почиват по алеите на Новодевическия манастир?

Кругликов ги зарадва. Доложи, че Милников и колегите му сравнително бързо са разгърнали операцията. И по посочения списък почти веднага са назовани няколко творби: същия Мане, Дега с шапките и редица други, които просто са били смятани за изгубени. Както в известната пиеса на Василий Шукшин: има колела, но всъщност никога не ги е имало, дявол да го вземе… И в най-скоро време ще се наложи Виталий Александрович Бай да дава ясни показания по тези въпроси.

За съжаление основният виновник вече не можеше да бъде разпитан. Погребали са го вчера на Троекуровското гробище. Грязнов е ходил на погребението. А сега всеки момент се готви да замине за Унгария. Сведенията, които е получил Милников от своите унгарски колеги, сочат, че намиращият се в Будапеща Вадим Богданов, наистина аржентински гражданин, е развил не много ясна валутна дейност, но с явен криминален уклон. Грязнов очаква само заповед да действа.

Но днес Слава изпращаше Турецки на летище Домодедово.

По пътя разказа как е минало погребението на Константиниди. Имало е доста хора и всичките непознати за него, а като че ли и за Лариса Георгиевна. Някои отивали после при нея и скръбно й стискали ръката в израз на дълбоки съболезнования.

Казвали, че с покойника ги свързвали дълги години служба на изкуството. Интересували се от останалите платна, предлагали услугите и помощта си за уреждането на по-нататъшната им съдба. Други мълчаливо стояли до ронещата се яма, по същия начин мълчаливо си тръгвали, сякаш са дошли да се убедят, че повече няма да имат работа със стария колекционер. Изобщо странно погребение.

Лариса помолила Грязнов да я откара у тях, била без колата си, дошла на гробищата с Полина Петровна, с катафалката. Слава откарал двете на „Староконюшени“ и почувствал облекчение. Лариса го поканила да поменат стария. Можел да остави колата до сутринта. В края на краищата за Грязнов старецът е човек, склонен да нарушава законите, а за дъщеря си остава баща. Пили по чаша водка, без да се чукат, после дошъл следващият пазач и Грязнов напуснал жилището на Константиниди със спокойно сърце.

Турецки пък посвети Слава в разкритията си в Ермитажа и двамата споделиха мнението си, че историята е много кална, защото следите й водят в недрата на бившия КГБ. Дали Федералната служба за сигурност ще посмее да разбута прашните томове. Или ще реши, че в този момент е излишно — няма да се съветват с Турецки и Грязнов. Но едно е сигурно, нашата родна държавна мафия се е занимавала с кражба и препродаване на картини, подменяла е оригиналите с копия. Тази мафия е отгледана в дълбините на беззаконието във властта и абсолютната слободия. Засега можем само да се досещаме какво място е заемал Константиниди в нея. Не прилича да е бил голям шеф, но няма съмнение, че е бил доста близо до престола.

Кругликов ще провери намерените у Константиниди платна по каталога на Интерпол и тогава ще се реши окончателната им съдба. Но най-вероятно няма вече да са необходими на Лариса Георгиевна. Веднъж тя каза, че щастието все едно не може да се купи за всичките бащини милиони.

Турецки реши да поразвесели поне малко приятеля си и му разказа с какви големи усилия се е спасил от посегателствата върху невинността си от страна на отговорна служителка в Ермитажа. Посмяха се и изведнъж Грязнов стана сериозен, каза, че Каринка им предложила да отидат заедно на пътешествие, щом завърши това гадно следствие. С моторен кораб, в луксозна каюта, по цялото Средиземноморие…

— Да — философски отбеляза Турецки, — това е недостъпно за мен, уви. Но какво ви пречи да отидете? На ваше място щях да приема с удоволствие.

— Тя каза, че в луксозните каюти имало едва ли не три стаи — със слаба надежда подметна Грязнов.

— Слава! — закани се с пръст Турецки. — Шефът вече ми направи забележка. Той вижда всичко. Щастливо плаване. Дори не знам кога ще се прибера в Москва.

Оказа се, че е много близо до истината. Защото уралското убийство, макар и дръзко, нямаше видими следи, за които да се залови веднага. Тоест било е изпълнено във висша степен професионално.