Фридрих Незнански
Опасно хоби (17)

15.

Бай й се обади към края на работното време.

— Е, не искаш ли да кажеш какво и как? — попита, без да се представя, понеже смяташе, че Алевтина е длъжна да го познава по гласа.

И тя го позна. Но отговори също така отвлечено:

— Може ли по-конкретно?

— Ти кажи по-конкретно? — рече той добродушно и търпеливо. — Как е нашето момче?

— Повтарям въпроса си. — Алевтина се постара да скрие раздразнението си. — Какво по-точно те интересува? Дали е отлетял? За съжаление, да. И аз лично го преведох през митницата. Видях как самолетът излетя. През деня се обадих на „Аерофлот“, там потвърдиха: самолетът е пристигнал в Будапеща по разписание. Какво друго?

— Не се сърди, Алка — усмихна се Бай. — Ти нямаше късмет и по-рано. Приличаше на вещица. Значи не е имал никакви проблеми? Как така го изпуснахме? Излетял значи…

— Както чу — тя отговори сухо, уязвена от нелепото споменаване на предишната им връзка. — Но я ми кажи, защо толкова ти трябва? Каква е твоята роля в случая? Или е една от поредните ти велики тайни?

— Каква ти тайна! — промърмори Бай почти с досада. — Просто исках да те предупредя по най-бързия начин да ликвидираш всякакви компромати от личен характер, ако са останали от него. Имам сериозно подозрение, че нашето момченце е по-голям герой, отколкото съм предполагал… Само така го наричам, по стар навик, какво момченце е той, минал четирийсетака… Ами как беше по мъжката част, биваше ли го? — В гласа на Виталий се появиха подли и ехидни нотки.

— Напълно! — отвърна рязко Алевтина. — Някои „момченца“ не са и сънували подобни възможности. Например ти дори в най-добрите си години не си бил способен на такова нещо. Имаш ли още въпроси?

— Да, не бързай — продължи Бай, сякаш се канеше да изрече поредния цинизъм. — Я ми кажи, той не носеше ли нещо по-забележимо? Някой пакет или планшет, рулце? За пари — ясно…

— Защо питаш? — Алевтина се напрегна.

— Защо ли?… — Бай не бързаше да отговори. — Виж сега, нашето страстно момченце май е пречукало тъста си. Засега картинката е такава, Аленка…

— Какво значи пречукал?! — попита Алевтина, но изведнъж усети да я облива по гърба ледена вълна. Значи цяла нощ е правила любов с убиец?! Но как така? Той не би могъл до такава степен да я лъже! Щеше да усети интуитивно… Не, тук има някаква страшна лъжа, измама… Какви ги дрънка този негодник? И тя е принудена за най-голямо свое съжаление да изпълнява молбите му…

— По най-обикновения начин — печално продължи Бай. — Отивам днес при старчето според нашата уговорка, исках да обсъдим някои бъдещи варианти. А също да проверя дали младежът му е предал милиона, който изплатих вчера за три платна. Отиваме двамата с моя Андрюша на „Староконюшени переулок“, а там, мама миа, целият МУР се насъбрал. Изпратих Андрюша да погледне и послуша за какво си говорят хората. Та връща се Андрюша и докладва: твоят грък е пречукан днес. И колекцията му задигната. А сега, изглежда, са се заели сериозно, докарали са една „клечка“ от Главната прокуратура.

— Не може да бъде! — изведнъж отсече Алевтина. — От вчера до самото излитане беше непрекъснато с мен. А за убийство трябва време.

— Той беше и у дома. Тръгна си някъде между два и три, ако не се лъжа, но не помня точно. Знам ли къде е бил след това? Ами преди да дойде у дома? Със стареца говорихме сутринта. Пресметни. В десет говорихме, уточнихме се за цената и прочие. Искаше личо да докара картинките си, та да съм му прател кола. А аз помислих: защо да пращам Андрюша, когато зетят на гърка има кола. А той ми казва, че се скарали и изгонил Вадим. Рекох му: ами помирете се, кавгата е лош съветник. Убедих го, намерил Вадим, предал му платната и оня тръгнал. Излезе от къщи някъде към три без нещо, по-късно ще си спомня по-точно. А вие кога се срещнахте? Припомни си, Алка! Сега е много важно. Трябва да се знае буквално по минути. Допускам, че днес-утре ченгетата ще намерят и мен, а и теб.

— Господи, какъв зор имат за мен?

— Алка, недей така, щом им трябва, ще те намерят… Ако се разровят по-надълбоко, а между тях има истински майстори, могат да си спомнят и злополучния кредит, могат да прибавят и последната командировка…

— Я слушай, драги! — Алевтина го прекъсна сухо. — Защо ми се струва, че се каниш да ме шантажираш?

— За бога, какво говориш! — Бай се разбърза, явно разбра, че е прекалил. — Насочвам ти вниманието, да бъдеш подготвена предварително за неочаквани въпроси, дори от най-интимен характер, да ме прощаваш. Нали помниш, че лично ходатайствах, и то официално, за предоставяне на трийсет милиарда рубли кредит на неговата фирма? За какъв шантаж от моя страна става дума? Мисли какво говориш…

— Добре де. — Алевтина се успокои. — Съвсем не разбирам защо упорито говориш за него като за убиец? Какво, доказано ли е вече? Имаш ли свидетели, че със собствената си ръка е застрелял тъста си? Или това са само твоите идиотски предположения?

— Ах, ти, Алка, чиста душо… — Бай въздъхна дълбоко. — Там е работата, че едва днес разбрах: той няма да се върне! Нима не разбираш? Рекетьори отвлекли жена му, поискали откуп един милион долара. За да събере парите, старият Георгий бе принуден да ми продаде няколко свои картинки. А зетчето, вместо всячески да участва в спасяването на собствената си жена, вместо поне малко да помогне на тъста си, изведнъж спешно заминава в задгранична командировка. Не ти ли се струва странно? Като прибавиш и един милион долара, които му дадох, всъщност за откупа, и които той най-вероятно не е предал, прибави мъртвия тъст, обрания апартамент. Какви изводи могат да се направят? Като не искаш да слушаш доводите ми, мисли поне сама. Ти също има за какво да се притесняваш. Та казваш, не е изнесъл нищо, наподобяващо платна? Сега разбираш ли за какво те питам? По дяволите, с какво е заминал тогава! И как е ограбил стареца?

Съобщението за жената на Вадим едва не подкоси Алевтина. Тя потрепери и усети как подът се наклони под краката й, а столът, на който седеше, се пързулна към ъгъла и тя щеше да се претрепе в стената… Едва не изпусна слушалката.

— А ти… откъде знаеш… за жена му? — едва изрече тя.

— Хубава работа! Че той вчера сам ми разказа. А аз, като навлязох в семейните им проблеми, не започнах да се пазаря, макар че можех. Каквото поиска старият Георгий, това дадох… Виждаш ли, напразно било! Паричките ми отлетяха! Чакай, но какво излиза, Алка? Излиза, че нищо не си знаела! Значи и тебе… Браво! Между другото не си ли хлътнала вече по него? На стари години, а? Майчице, непрекъснато ме смайваш, честна дума! Да-да… Но не разбирам как те е излъгал. Ти си опитна жена, мъдра, нима не усети от пръстите му мирис на кръв?

Каква бъркотия! Алевтина сякаш пропадна в гъста и плътна мъгла. И друг път се е случвало подобно нещо, но тогава все пак са проблясвали някакви неясни перспективи, а сега пред нея е изправена мътна непробиваема стена. Нима е станало точно това, което нетактично каза и Бай? Дошло е незабелязано, извън трезвия й самоконтрол… Може пък само за миг да е усетила в обятията му възможност да се спаси от самотата, от неустойчивото и временното, това е било като спасителна глътка въздух за давещия се… Не, не забеляза нищо, нито смущение, нито страх от разобличение, нито старателно прикриван престъпен замисъл. Тази нощ може да не се разкри напълно пред Алевтина, но със сигурност бе искрен. Или тя вече не е жена. Затова всичко казано от Бай може да е или злостна лъжа, целяща нещо голямо, или потвърждение на актьорската гениалност на Вадим. Няма трети вариант.

Но какво иска от нея Бай? За какво все говори ли, говори… Господи, отщя й се да слуша това дърдорене!…

— … и затова — чу края на изречението — ще трябва веднага да си изработим единна линия. Да не се объркваме, разбра ли?

— Естествено — обади се тя нервно и зло.

— Слава богу, обади се, а аз си помислих, че си в пълна прострация. Алка, недей така, дръж се… Добре — въздъхна той, — всичко ти казах, сега остава да чакаме развоя на събитията. Обади се, ако има нещо, не се притеснявай. Дочуване.

— Дочуване.

Изведнъж тя се почувства като дълбоко и горчиво обидено момиче, сякаш някой негодник е взел и се е присмял на неговата тайна, наивна, първа детска любов. Доплака й се… Главното, не разбираше защо. От безкрайна жал към себе си сърцето на Алевтина бе готово да се пръсне на парчета, а пръстите й, гърдите, коремът, коленцата продължаваха да усещат близостта му, устните й горяха от последната му целувка… Алевтина се изплаши, че така може да полудее, и реши, че ще зареже всички задачи, ще седне в колата на Димка, ще полети към къщи и толкова ще се напие, че съзнанието й да се изключи напълно. Иначе може да направи някои неща, за които после много да съжалява. „Але-или“… Какво магаре!