Фридрих Незнански
Опасно хоби (29)

27.

Сънят му беше дълбок и чист. Никакви нощни видения — надбягвания, стрелба, кошмари — и сутрешна умора. Като отвори очи, веднага видя до себе си спокойното и почерняло тяло на Карина, забеляза по детски умиротвореното изражение на лицето й, изпънато като в застинала целувка. Забеляза устните й и капчиците пот по слепоочието.

Спомни си едва ли не последната фраза, която изрече нощес, когато лежаха тихо един до друг и изтощени се държаха за ръце, вперили очи в тавана.

— Какво ли ще стане, ако сега влезе някой и види тази впечатляваща картина? — Той вложи във въпроса си максимум хумор и предвкусваше отговора.

— Че съм безкрайно щастлива…

Той надигна глава и я погледна внимателно, а тя само затвори мълчаливо очи…

Сега, като я видя на слънчевата светлина, проникваща през притворените завеси — еха! — Саша се сепна малко късно, защото много добре си спомни: снощи прозорците бяха открити. Зави внимателно Карина с чаршафа, стана тихо и тръгна към банята.

— Бива си те! — рече на себе си. — Добре, че тя не вижда…

Косата му бе щръкнала, лицето — потно и зачервено, а в очите му грееше толкова щастлива закачливост, че му стана дори неудобно.

Изми се, среса се и едва после погледна часовника си: седем и половина. Даа… В нормата, по-точно крайната точка на нормалния му работен ден. Но нали е неделя, свободен ден! За какъв дявол стана?

Саша се отби в кухнята, където бе относително разтребено, намери наченатото снощи шампанско, капна в две чаши и се върна в стаята.

Карина лежеше с изпънат до брадичката чаршаф, и го следеше с тъмните си големи очи.

— Изведнъж ми се стори, че си си отишъл.

— Але — хоп! — Той направи широк жест с китката и й подаде чаша. — Заповядай, първата глътка е най-вкусната. След целувката…

— Знаеш ли за какво мечтах вчера?

— Ще ми откриеш ли тайната си? — отговори той и остави празните чаши на масичката до дивана.

— С всички сили се стараех да забременея…

Саша не повярва на ушите си и се опита да превърне всичко в шега. Попита с удвоена сериозност:

— Е как, стана ли? Нали помниш, много се стараех!

— Глупчо, аз наистина.

— Защо ти е? Имаш две деца, сигурно красиви. Впрочем къде са те?

— На юг, при мама… Нали е лято… Работата не е в тях, Саша, а в теб. Искам синът ми много да прилича на теб. А когато той се появи, може би ще ме заобичаш… Както аз те обичам… извинявай! — Тя зарови нос във възглавницата.

Като не знаеше какво да отговори, той само я галеше по копринения, атлазен, кадифен, невероятен… женски гръб.

— Но аз имам жена. И дъщеря — изрече най-накрая той.

— Ако те обичаха, щяха да са с теб, а не на края на географията — отвърна тя рязко и почти със злоба.

— А ти… сигурна ли си?

— Само за едно със сигурна: обичам те. И мога да те направя щастлив, разбираш ли. И от мен няма къде да бягаш. Завиждам на Нинка.

— А аз на Грязнов. — Саша се усмихна. — Но още не знам какво трябва да направя, за да не им завиждаме и двамата.

— Аз също, Каринка.

— Може пък да се решим, а, Саша? Три деца е много по-добре от две. А аз още мога и фигурата си няма да разваля… за теб. Защо мълчиш?

— Мисля.

— За какво?

— Веднага ли да започнем, или да порепетираме…

— Ох, все ми е едно, само да си ти… Как ми доскуча за теб, дори не можеш да си представиш. След онзи път никого не съм имала после. Никого. Какво говоря… Защо изчезна? Дори не ми звънна. Поне да беше ми изпратил поздрави…

— Искаш ли още шампанско?

— Това ли е отговорът?

— Не, по-скоро подготовката.

— За какво?

— Още не знам. Не ме припирай.

— Не те карам да бързаш. Просто искам да знаеш всичко. Всичко докрай. Но не искам да те хващам за гърлото. Когато обичат някого силно, тогава го щадят. Аз те щадя.

— Да, знам, има такава хубава руска думичка. Понякога е по-голяма от любовта. Във всеки случай е по-честно.

— А ти, глупчо, ще се съмняваш… Давай шампанското.

— Може ли един последен въпрос? Преди сън.

— Давай. — Карина се усмихна хитро.

— Ти ли пусна щорите? Снощи не бяха.

Тя погледна учудено към прозореца и се замисли.

— Не, не съм била аз. А ти?

— Значи хората са успели да видят твоето щастие — промърмори той и размаха отворената си длан пред носа си.

— Сашка — тя се закани с пръст, — аз само на теб го казах, за пръв и последен път, разбра ли?

— Благодаря за доверието. Ще се постарая да го оправдая. — Той впи устни в нейните и като се отдръпна, пое дълбоко дъх. — Идвам…

Така изкараха до пладне. В почивките между прегръдките и заглушените от целувките й стонове Карина пиеше шампанско. Саша се задоволяваше с кратки дръпвания от цигарата.

Грязнови се занимаваха със своите си неща, не ги отвличаха, не им даваха приятелски съвети, не ги викаха за компания.

Саша попита Карина чувала ли е фамилията Бай?

— Да, естествено — отвърна тя спокойно, като за нещо незначително. — Казва се Виталий Александрович. Дори обещах на Нинка да ти разкажа всичко, каквото знам за него. Сега ли искаш да чуеш? Но никак не ми се иска да развалям нито твоето, нито моето настроение, толкова ни е хубаво… Може би ще дойдеш у нас?

— Може би вечерта… Разбираш ли, не съм сигурен, че през деня няма да възникнат срочни работи. — Той се намръщи от неясни предчувствия. — Пък и трябва да се отбия на едно място… По служба, честна дума.

— Вярвам ти — въздъхна тя. — Правилно, всичко някога свършва. Какво пък, ще се наложи да ти разказвам. Щом съм обещала.

— Карина, не се обиждай! Кълна ти се, това е свързано с убийството. Костя ни даде почивка, но съм сигурен, че ще ни снесе нещо. Той не може по друг начин, не го познаваш? Ако искаш, вечерта наистина можем да се срещнем пак.

— Ще видим — философски отбеляза тя. — Но за всеки случай ще ти разкажа.