Фридрих Незнански
Опасно хоби (28)

26.

Хората на Емеляненко пристигнаха в болницата в десет и половина. Акимов познаваше единия — Игор, който цял ден неотлъчно бе до Никита. Вторият се представи кратко:

— Николай.

Володя им обясни накратко ситуацията, каза, че не е могъл да се заеме лично с издирването на медицинската сестра, защото няма право да напуска поста си. Пък и тя отдавна е изчезнала, както смята главният лекар. Бялата манта, шапката и прочие подсказват, че бандитите от нищо не се страхуват.

Игор сподели, че след акцията е успял да си дремне мъничко и никак не му се спи. А Николай не участва в днешните събития и е готов да носи службата си докрай. Лекарката, която придружи ох раната до втория етаж, предложи на Акимов своето походно легло, за да може да дремне час-два. Вече бе оценила бдителността му и добави, че следващата инжекция ще я направи лично. И ще го събуди, разбира се.

Охраната застана на пост край болната и в средата на коридора, за да има по-голяма видимост. Игор пъхна един пакет на Акимов, бил лично от Никита Семьонович. Володя го отвори и видя два хубави сандвича с шунка, които побърза да раздели с главната лекарка. Тя отказваше, но скоро вечеряха вкусно и пиха силен чай от термоса.

Тъкмо всичко се успокои — хайде пак! — появиха се нови гости. Краткото позвъняване на заключената врата вдигна Акимов и той лично отиде да отвори.

Веднага му мина сънят: видя усмихнатите физиономии на Грязнов и Турецки и дори му стана неловко.

Наложи се да повтори всичко отначало. Не влязоха в болницата, а седяха на пейката близо до входа.

Володя категорично отхвърли предложението да го сменят и само се засмя, като отвори донесения от тях пакет с няколко апетитни мъжки сандвича с… шунка.

Обясни защо се смее. Но стана сериозен, когато Турецки разказа за беседата в двора на „Комсомолски“. Стана им напълно ясно, че преследването за Лариса е започнало. И най-вероятно ще е безпощадно. Причината? Все пак може да са няколко. Помнеха днешната бурна реакция на Ованесов за сто и седемнайсети член. Особено за четвърта алинея. Направо хваща максималното наказание! Ясно личаха контактите: и в отвличането на Лариса, и връзката, и дори познанството на Богданов и Гурам, макар той да отричаше. Най-сетне всичко, взето заедно, бе пряко свързано с убийството на бащата на Лариса, с милионния доларов откуп и уникалното по наглостта си ограбване. Нито един специалист в тази област не би могъл да назове дори приблизителната ценност на откраднатите произведения. Тоест получаваше се един много здрав възел и краищата му бяха скрити със завиден талант.

Като разсъждаваше така, Турецки разбираше, че сам се обрича да обедини двете дела, колкото и да се противеше душата му.

След хубавия хладък душ, който взе вкъщи, и голямата чаша силно кафе той, както и Слава, който също се пъхна под душа, се чувстваше вече горе-долу сносно. Но въпросът дойде сам, някак, независимо от Турецки:

— Според теб, Слава, колко дълго може да изкара човек без сън?

— Веднъж не спах три денонощия, имах такова дело… — Грязнов искаше да премине към личните спомени, но Саша го прекъсна. Посочи, че е имало времена, когато със седмици не му се е доспивало. Възрастта беше друга, а и силите. Когато пак повториха предложението си да сменят Акимов, а той вече категорично отказа и заяви, че няма да има никакви пропуски, Турецки и Грязнов въздъхнаха облекчено. Осъзнаха долния егоизъм на поведението си, станаха от пейката и пожелаха на Володя приятно дежурство. Утре, обеща Турецки, повтаряйки думите на Меркулов, ще преместят болната в секретното отделение на „Склифосовски“, а ако позволява състоянието й, и вкъщи — собствения й дом или у баща й. Най-вероятно последното. Там тя просто е нужна. Пък и трето денонощие вече има охрана.

Така си тръгнаха за Москва, оставиха на Акимов колата на Грязнов и обещаха да се погрижат за ремонта на собствената му. Ако имат късмет — на държавни разноски.

Турецки караше съсредоточено и по навик гледаше в огледалото за обратно виждане. Засега не се виждаше опашка. Така ще е до време, помисли той.

На задната седалка се бе излегнал Грязнов и похъркваше — такива са предимствата на нощния пътник. Саша го съжали и му позволи да заеме задната седалка, да не му пречи с разговори. Нощем шосетата не са осветени добре и трябва да си максимално предпазлив. Тихичко свиреше нощният „Маяк“ — нещо сантиментално, трогателно, успокоително и не го отвличаше от мислите му. Понякога не човек, а обстоятелствата, притискащи го отвред, много по-жестоко диктуват условията на поведение. Но това си е обикновено самосъжаление. Случва се понякога, когато много искаш нещо, нещо остричко, пикантничко, привлекателничко, а слабеещата съвест уж протестира и едновременно сякаш те изкушава: от какво се страхуваш, защо се стъписваш? По дяволите, нали в живота най-често търсим и намираме това, което в крайна сметка не ни е толкова нужно. Ловим призраци, които изпълваме със собствената си свежа кръв, с диханието си, а боязливо се отказваме от нещо, което ни изпраща лично Господ Бог. За наслада… Или за щастие… Кой знае за какво още?

Славната му женичка, оказала се в чужда държава заедно с малката им дъщеря, както винаги изпраща писмени поздрави, понеже телефонните разговори с Рига са скъпи. И нито тя, нито леля й, обожаваща „племенничката с нейното отроче“, се сещат, че държавните граници дори да са нищожни като тази, могат по високопарния израз на досадните журналисти да преминават и през човешките души.

Наистина, какво я задържа там? Лятото край морето — ясно. Стремежът да живее в чужбина — също е обясним. Още повече че той се роди не днес, а неотдавна, когато бе популярно: „Искаш ли за шестнайсет рубли да отидеш в чужбина? Бягай в Рига.“ Ами да! Кафенета на всеки ъгъл с мензурките силен „Рижки балсам“ и сервитьорки, които с удоволствие откликват, ако говориш на немски. „Гутен таг, ауфвидерзеен!“ И те се разкапват от умиление. Не, сега е друго! Такива „чужбини“ сега на всяка крачка в държавата: не, мерси. Сигурно в една от тях вече се подвизава онзи подлец Вадим Богданов… фу, дяволска работа!

За какво е седнал да разсъждава? Я стига, все за Ирина и нейните капризи…

Но ако се погледне от друга страна, той също не е сладък мед. Като се има предвид работата му. Онези двайсет и четири часа, когато мислите му са погълнати само от нея, родната… Къде ще намери време за съпругата? Освен в нощ като сегашната, при условие че не стане нещо извънредно и Шура Романова не нададе вой по никое време с любимия си украински израз: „Ах, момци! Що сте сторили!“

Ако беше тук Ирка, току-виж верният й съпруг — наистина ли е верен? — едва ли щеше да се впусне посред нощ в приключения, знае се какви… Нали и той, Александър Борисович, също е жив човек. Нека си има странности. И онова, което прави най-често, само помага на работата. Нищо повече. Ако пък работата е свързана със съвсем малко удоволствие, още по-добре.

Край дома на Слава улиците бяха доста разкопани. Събудилият се Грязнов не можа да съобрази веднага, че са пристигнали. Само тръсна глава и зададе съвсем идиотски въпрос:

— Не можа ли да дремнеш?

Именно от пределно искрения тон Турецки щеше да припадне. Смя се така, че Грязнов се окопити и съумя да оцени колко дълбока мисъл е изрекъл.

— Къде щеше да си сега, скъпи приятелю! — тресеше се Саша.

— Аха — съгласи се Славка. — Правилно. Съвсем съм се повредил. Заобиколи тази камара и веднага наляво, а после надясно и в съседния двор, в нашия. Тук две коли да се срещнат, и край. Като козлетата на моста. Виж, пристигнахме!

Изглежда, чак сега позна кооперацията, в която живее, и се събуди напълно. С такъв здрав сън е хубаво да си пожарникар, отбеляза Саша и му разказа един много популярен виц.

Така по нощния път в душата на Турецки изчезнаха в някаква неясна мъгла малкото, ако ги е имало, мъки на съвестта…

Чакаха ги, естествено. И то отдавна. Доказателство за което бяха любимите кюфтета на Славка — огромни, с чесън, той не пропусна да ги пипне с неумит пръст и да поклати осъдително глава — изстинали са! Лошо! Нина, разхубавена и понапълняла, Саша не я бе виждал отдавна, се спусна да поправя положението. Целуна Турецки по бузата и веднага съживи някогашната разкрепостеност и свобода на отношенията им.

След подобно начало Саша нямаше друг избор, освен да заобиколи масата, да се наведе над Карина и като поеме една солидна порция от възхитителния й парфюм, да я целуне по врата, покрай ухото.

— Искам да се изкъпя — заяви Турецки без всякаква задна мисъл.

— Колко сме бързи! — възхити се Нина. — Има време, не всичко наведнъж, соколе наш!

Той почувства как неволно бузите му пламнаха. Някога първата му любовна среща с Карина стана точно в банята и в дома на Славка, тази хитруша Нина не пропусна да му го напомни.

— Ама че сте глупави! — солидно рече той. — Трябва да си измия ръцете. Половин ден съм на кормилото. А както виждам, на вас все това ви е в акъла.

Карина се засмя кръшно, като изтриваше с върха на салфетката ъгълчетата на очите си.

— Смейте се, но помнете, че най-добре се смее последният — рече той и отиде да си мие ръцете.

— Някой да възразява? — намеси се двусмислено Карина. — Затова сме се събрали… — Тя се надяваше, че той ще я чуе. Турецки чу, обърна се и намигна.

Сега дойде ред Карина да се изчерви.

Единственото, което Нинка не търпеше на масата — Турецки скоро забеляза, — бяха разговорите за работа. Както и да се обсъждат плановете за утре. Няколко пъти бърборенето засягаше темата от днешния ден и Нина веднага пресичаше всеки опит нещо да й обяснят или съобщят как…

— Никак! — веднага се обаждаше тя. — Ще преживеем до утре. Да ви е сладко, скъпи гости, хапвайте! — подхвърляше подигравателно. — Служебните разговори пречат на храносмилането. И тогава няма значение ядеш ли или не, няма смисъл. Извинете, но не сме готвили вечерята, за да напълним тоалетната чиния.

Накрая мъжете се абстрахираха, намериха си по-подходящи теми и просто забравиха какво ги чака утре. Или в понеделник, понеже Костя им даде почивен ден, който можеше да се нарече ден за наспиване, ако до Турецки не седеше такава превъзходна жена като Карина и от време на време не докосваше с лакът ръката му.

Жените ядяха малко, за разлика от мъжете. Късно е вече, почти полунощ. За тях вечерята бе просто за компания. Турецки и Грязнов така се нахвърлиха върху масата, че не можеха да спрат: изминалото денонощие ги скапа. Пък и готвачът, честно казано, бе превъзходен.

Саша отдавна ненавиждаше пелмените полуфабрикати от магазина, свареното в тенджерата саламче, вечните консерви или изключително безвкусните и скъпи обеди в стола на прокуратурата. Още един фактор, който обяснява вредата от дългото отсъствие на съпругата му. Но за това помисли някак бегло, между другото.

Карина се усмихваше загадъчно. Като я поглеждаше, той никак не разбираше какво се е променило у нея, и то в по-добра посока, станала бе по-привлекателна и някак си недостижима.

Без да мисли дълго и без да търси определен извод, реши лично да я попита, като предполагаше, напълно справедливо, че подобен въпрос към жена ще бъде извънредно приятен.

— Новият живот — започна Карина, без да се замисля, сякаш отдавна се бе подготвила да отговори, и се надвеси над него, — хубавият живот, но… можеше да бъде още по-хубав. Можеше да е изумителен…

„Турецки, пази се!“ — сякаш прозвуча в думите й, дори повече в интонацията, с която бяха изречени думите.

„От нищо не ме е страх“ — отговори на Карина неговият възхитен поглед.

„Внимавай, откога скучая…“

„Много ще се старая!“ — Той скромно наведе очи.

Саша се надигна тежко от масата, много усърдно поблагодари на домакинята за божественото пиршество. Пиха с мярка, не искаха да прекаляват. Турецки се запъти към определената за него стая под одобрителния и ободряващ поглед на Нина Галактионовна. Стаята бе най-отдалечената в жилището, вътре предвидливо бяха разтворили новия диван. Той се съблече, взе душ и легна по диагонал с разперени ръце.

Чувстваше се много удобно. Сега не го смущаваха възможните неудобства на другите.

След известно време на вратата се показа лукавата физиономия на Нинка и хитро се осведоми няма ли да го притесни присъствието на една забележителна жена.

— Напротив — разреши Турецки.

Преди да излезе, Нинка изгаси лампата. Сега по стените се люлееха само синкавите отблясъци на уличните лампи. В светлата рамка на вратата се показа фигурата на Карина. Силуетът й бе приятен за окото и привлекателен. Тя се съблече мълчаливо, остана по нещо леко и прозрачно — комбинезон или малко по-дълга блузка — добре сложена, много пищна, без да е напълняла поне малко, макар да е имала поводи за това през последната година и половина, че може и две. Оправи гъстите си дълги коси, коленичи на дивана и попита тихо със загадъчен глас:

— Как ще заповядате да легна? — Тя посочи с ръка през него. — Така? Или ще позволите до вас?

Саша се направи, че размишлява, докато я гледаше, и Карина видя неговите бляскащи в тъмното очи. Като на котарак. Изведнъж той се понадигна, хвана я под мишниците, стовари я върху гърдите си, а жадните им устни сами се намериха…