Фридрих Незнански
Опасно хоби (53)

51.

— Здравей — каза той и подаде на домакинята розата, която купи от улица „Маяковски“ за петнайсет хиляди. Днешният обед при Саид струваше почти толкова. А розата беше красива, толкова червена, почти черна.

Естествено, домакинята ахна от възторг. Беше по къси шорти, опънати върху прекрасното й дупе, Грязнов я шляпна лекичко приятелски по това дупе, и предизвика укорителния поглед на Турецки. Карина носеше една въздушна блузка-тениска, която съвременните дами наричат „боди“. Едва се държеше върху нея, живееше в движението на въздуха, което се образуваше от постоянното местене на Карина из безкрайното й жилище.

— Почакай де! — възкликна отчаяно Саша, като видя как тя току-що влезе в една стая и веднага изскочи от друга. — Не съм казал още всичко!

— Слушам те! — се чуваше от трета стая, от другата страна на големия хол.

— Но аз не те виждам!

— Идвам — извика Карина и излезе от кухнята, тоест зад гърба му. Той само можа да врътне глава от учудване.

— Чуй ме най-после!

— Слушам. — Тя покорно сведе очи. — Олеле, още не съм се преоблякла! Господи, как изглеждам! — И щеше да изчезне. Но Турецки успя да я хване за ръката.

— Дойдох, за да си върша работата…

— Аз пък си помислих… — щеше да се заинати Карина.

— За това после. Да поговорим. — Видя, че Карина кимна с готовност. — Хайде да вземем лист хартия, да седнем на масата и да напишем всичко за отмъкнатите ти картини.

— Аз съм ги отписала!

— Трябват ми. Служебно ми трябват. Разбираш ли? Названия, художници, какво е било нарисувано, кога са рисувани и какви са размерите на картините. Може да ги намерят и тогава ще знаем кой и на кого ги е продал. Важно е. Това е криминална история.

— Да, че после оня Бай да ми откъсне главата заедно със своя бандит? — без страх, а по-скоро с ирония изрече Карина. — Омръзнах ли ти вече?

— Така, мадам, с вас всичко е ясно — въздъхна Турецки. — Но когато завършим този тежък труд, ще те помоля за политическо убежище за една нощ. Защото още утре си обирам крушите и отивам в Питер…

Карина обидено нацупи устни, помисли и кимна.

— Ако едното не може без другото, аз съм съгласна. А сега ме остави, трябва да се оправя. Нали имаме гости. — Тя посочи с пръст Слава.

— Може да не се чорапогащиш, тези дрехи повече ти отиват — усмихна се Грязнов.

— Сега ще дойде Нинка и ще те издам. Вървете да си миете ръцете.

В огромната баня, където цялото семейство можеше не да се къпе, а да живее, Турецки видя натопен огромен букет кремави рози.

И му стана тъжно: какво прави тук с едничката си роза! Във ваната киснеше цялата му месечна заплата.

Грязнов проследи погледа му, разбра причината за тъгата в очите на приятеля си и го потупа по рамото:

— Не унивай, Саша. Тя много обича цветята. И сама си ги купува. Нинка казва, че това е единственият й каприз.

— Така ли? — Турецки погледна със съмнение. — Ами през зимата?

— Питай за по-прости неща…

В антрето силно се звънеше.

— Ето я и Нина — досети се Грязнов. — Стига си гледал цветната леха, направи ми място. Симпатична ваничка, нали? Още не си видял целия апартамент. Когато дойдох за първи път тук, разбрах, че нормалните хора не бива да живеят така. Другояче са ни учили.

На голямата кръгла маса блестяха кристал и сребро. В средата имаше висока ваза с тясно гърло с единствената роза, донесена от Турецки. Както се изрази Грязнов, това изглежда даже много — и потърка длани в очакване на приятната вечеря. Но Саша го охлади: първо работата. Ако иска, Грязнов може да помогне.

Но се втурна Нинка, млясна Турецки по бузата и се притисна до гърдите на Грязнов. Саша изведнъж си спомни, че заради Карининото кокетство не успя да й целуне поне ръката. Нищо, сега ще поправим положението, реши той и тръгна да търси Карина.

В апартамента имаше общо пет стаи, но изглеждаха повече, защото като минаваше от една в друга, непременно се озоваваше в хола. Така не запомни нищо, забеляза само една с много детски играчки и друга, много просторна, с огромно легло. Намери домакинята в кухнята, а тази стая също не отстъпваше по размери на никоя друга.

— Кариша, чуй — започна той с неприкрит ужас, като улови ръката й и целуна дланта й, — това е някакъв кошмар! Това не се среща и в лош сън! Как ли се разтребва! Колко прах! Майчице! Сигурно имаш цял щат слуги?

— Не, една мила женица ми помага, разбира се, но винаги чистя сама.

— Никога не съм си представял, че имаш такива таланти!

— Много работи не знаеш — отвърна тя. — Пусни ми ръката, сега ще повикам Нинка да се оправя с месото, а ние да пишем каквото ти трябва. — И изчезна.

Турецки я намери в една от стаите, там до прозореца имаше писалище. Приготвяше лист и писалка, после премести два стола.

— Това е ученическата стая — поясни тя. — Сядай и питай.

Превъзходната зрителна памет на Карина за втори път впечатли Турецки, беше се приготвила за дълъг и досаден разговор. Не можа да каже нито датата, когато са нарисувани, нито точните размери, но показваше с ръце и Саша разбираше, че може да й вярва. Затова пък назоваваше до най-малките подробности художниците, заглавията и сюжетите. Картините не бяха много, само десет, но тя ги помнеше добре. На въпроса как го е постигнала, отвърна просто:

— Знаеш ли, много ми харесваха. Такива прости и живи. Не ги обичам тия гър-гър! — тя показа как се танцува рок, но Саша разбра какво има предвид и се засмя — така картинно представи произведенията на някои авангардисти.

Представи ги красиво, гъвкаво, така че ти се иска да грабнеш самата Карина в ръце.

— Сашенка — изведнъж се примоли тя, — може ли да се преоблека? Вие, момчета, изглеждате окей, а пък аз все едно се връщам от плажа.

— Не преживявай, най-хубавият ти костюм си самата ти. Аз ще си махна сакото. И връзката. Не обръщай внимание на Нинка. Тя е на гости, а не ти. Не разваляй впечатлението. За първи път те виждам такава и много ми харесваш. Хайде да свършваме. Утре сутринта ще предам списъка където трябва. Сега със Слава ще ви разкажем за твоите оскърбители. Ще ахнете!

Накрая формалностите свършиха и четиримата поеха към масата. Е, Карина не можеше да се мери по кулинарни способности с Нинка. Ако едната печелеше с изобретателността си, другата го постигаше с обема. На масата доминираха две огромни блюда: върху едното имаше цял куп с най-различни пресни зеленчуци и подправки, а на второто — цвърчащи пържоли. Ако първото блюдо бе гарнирано с парченца лед, под второто аленееше горелка. А самите пържоли — зачервени, с хрупкава припържена коричка — имаха толкова мечтани размери, че не ти се обръща езикът да ги наречеш телешки пържоли. Можеха да бъдат наречени почтително стек. Саша забеляза, че Карина не уважава много разнообразието, на каквото бе особено щедра Нинка. На масата имаше и две сребърни купички — едната с черен хайвер, а другата с червен и кубче краве масло, също гарнирано с лед. Това бе цялата храна.

— Ето това се казва прием! — важно започна Грязнов. — Нина Галактионовна, нас не са ни посрещали така, а?

— Стига де — оправда се Карина, — обадихте се и веднага пристигнахте. Само това успях да приготвя.

— Горкото дете, то умира от глад — изказа съчувствието си Турецки.

— Не, наистина — разтревожи се Карина. — Чакайте, искате ли супа? Много ли сте гладни?

— Кариша — упрекна я Турецки, — остави ни поне това да изядем. После ще видим.

— Най-после и аз мога да пийна — мърмореше Грязнов и разглеждаше купчината бутилки, подредени на невисок бюфет. — Какво искаш? — попита той Турецки.

— Все ми е едно. Сутринта пих коняк при Милников, вечерта — водка направо от шишето. Сигурно ще е добре да завърша с някой мухозол или друго средство против дървеници от рода на „Слънцедар“, спомняш ли си това силно действащо средство?

— Ами как! — радостно подскочи Грязнов. — Помня го…

— Чакай, чакай — прекъсна го Нина, — къде успяхте и питие да ударите? Грязнов? Нали караш!

— Кой говори за мен?

— Нали сте били двамата? Единият без другия… нещо не си спомням да е бивало така. Признай си!

— Стоп! — Саша разпери ръце и ги спря. — Брек, както казват на ринга. Нина, аз наистина ударих половин чаша. Пих с един прост работник за спасението на собствената ми душа. Така беше, аз си пийвах, а той ни гледаше — мен и работническата класа. Лично видях как се отрони една сълза, догони я втора, и двете бавно потекоха по хлътналите му бузи. Но той не наруши дадената пред теб и пред КАТ дума…

Тапата гръмна в тавана, зазвънтяха чашите, напълнени с водка, шампанско, минерална вода, затракаха ножове и вилици, за да отворят розовата сочна плът, скрита под купчините разнообразни и пикантно дъхащи зеленчуци… Господи, какво му трябва още на човека! И над цялото това пиршество, над което се носеха многозначителни изрази като „М-да!“, „Ох!“, „Ехаа!“ и най-силно — „За твое здраве!“ — над всичко това в сребърния кристал цареше РОЗАТА — не красива, не пурпурна, а наистина почти черна.

Карина гледаше ту цветето, ту Саша и влюбеният й поглед говореше без думи: какво чудо! Къде я намери? Колко съм щастлива!…

Най-сетне мина първата фаза, когато всеки слуша само себе си и вижда това, което е под носа му. Настана омиротворението. Нужно бе общуване.

Без да е много гладен — нали обедът му бе двоен — Саша почувства лека умора и се учуди: откъде? Но си спомни, че отново, както неотдавна, не беше спал трийсет и шест часа и през това време… Започна да пресмята.

— За какво се замисли, момче? — попита Грязнов, като намаза дебело с червен хайвер сандвича си. — Нинка, гледай кога ще спечеля за такъв хайвер!

— Аз ли?… Мисля си къде успях да се появя днес.

— Гордееш ли се?

— Не, просто се чудя. Хванах Бай. Доставих го в Переделкино. После го хванах в Шереметиево. После го доставих в МУР. Отидох при Милников. Върнах се. Хукнах към вас на „Староконюшени“. Оттам при Кисота в министерството. Обратно в МУР. После у дома да се приготвя. И насам. Нещо да забравих?

— Не ми стана много ясно за този Бай. — Карина го докосна по лакътя. — Какво значи „хванах“, „водих“?

— Искаше да избяга. В чужбина. А ние го заловихме. И го накарахме да подпише, че няма да напуска… Да, най-главното — да изчезнат страховете ти, момиче. Така нареченият Андрюша, който е идвал при теб за картините, е убит тази нощ. Но нека Грязнов ти разкаже за това. При него се получава по-добре.

— Естествено — веднага се съгласи Грязнов. — Ако трябва да не се спи по цели нощи и да се вършат чудеса от храброст, да се преследват закоравели престъпници и да им се надяват белезниците, това ще бъде той. Ако трябва да се разказва за подвизите му — това ще е приятелят му, който дори не е член на Съюза на писателите. Имай съвест, Турецки! Ако искаш да ни стане мъчно за теб, кажи, няма защо да се превземаш като невинна ученичка. Между другото, ако този тип не беше се юрнал на летището, можеше вече да не седи сред нас… Карина, какво ти е?

Всички се обърнаха към нея и забелязаха как изведнъж пребледня.

— Ох! — замаха с ръце тя. — Не ме гледайте де… Стана ми страшно… Не знам защо. Предчувствие. И сърцето ме боли от снощи.

— Значи един на един — мъдро отбеляза Слава. И като се стараеше да подчертае смешната страна, разказа как одеве двамата отишли у Турецки, какво намерили там и защо Саша се е срещал с народа.

Но колкото и да се стараеше да ги разсмее, над масата увисна тягостно мълчание.

— Какво ви стана наистина! — Турецки щеше да се възмути. — Какво е това събитие? Ще помисли човек, че е станало нещо необикновено. Живот като живот. Винаги е било така: ние преследваме и нас ни преследват. Сякаш не знаете! Наливай, Слава, хайде, докато сме живи и можем, да пием за здравето на такива красиви жени!

— Трябва да се каже: тези, а не такива — възрази Нина. — Може да е пълно с такива, макар доста да се съмнявам. А тези ще намерите друг път!

— Поправката се приема — съгласи се Турецки и почувства, че клепачите му натежават. Прииска му се тишина и да си протегне краката.

Внимателната Карина за миг забеляза състоянието му, стана от масата и попита кой иска чай, кафе, сладолед, сок?

Грязнов каза, че предпочита, естествено, водката, стига да има компания, а Саша да ходи да спи, ако разреши домакинята. Нина не подкрепи Слава, каза, че ако иска да се напие, то си е негова лична работа, но помоли да не я забърква в игрите си. Гледай ти каква мърморана, рече Турецки, предвкусвайки сладкия сън.

Карина го заведе в спалнята си, отметна тежката кувертюра и му позволи да си избере колкото иска и от които иска възглавници, наоколо има доста. Турецки я хвана под плешките, леко я повдигна, прегърна я и я целуна по дръпнатите устни. Сложи я на пода и я погледна усмихнато. Но тя пошепна: „Спи!“ и многообещаващо повъртя пред носа му длани. После врътна дупето си, обуто с шорти, и избяга. А след минута той спеше дълбоко…

Събуди се от шума на кола, така му се стори. Но беше доста тихо. Какво го събуди? Отдалеч идеха тихи гласове, сдържан смях. Боботеше Грязнов, смехът на Нина се разливаше като сребро. Карина не се чуваше. Той се огледа и неочаквано дори трепна, като я откри до себе си. Е, не точно до него, но на същото легло. Лежеше малко настрани и го гледаше с големите си черни блестящи очи, не мигаше. Като котка преди скок.

И тя щеше да скочи, ако той не я хвана. Щяха да си чукнат челата, претърколиха се един през друг, прегърнаха се силно и притихнаха. Карина шепнеше нещо в ухото му, простенвайки, докато той не я пое с устните си. Целувката беше дълга-предълга. До пълна изнемога. Останаха без въздух, иначе…

— Ай, защо си облечена? — учуди се Саша, като усети с ръка шортите.

— Само полегнах да погледам как спиш… За да спиш и да не се отклоняваш с глупости.

— Какви глупости са това? Къде са гостите?

— Разтворих им най-големия диван, минах преди един час — целуваха се, а сега хихикат… Поолекна ли ти? Знаеш ли колко е часът? Минава дванайсет. Ти заспа в десет, като децата…

— Не съм спал толкова време, после… пийнах малко. И ме свали. Но сега!

— Чакай, Сашенка, нека аз да те милвам и целувам. А ти лежи и идвай на себе си. Няма да ти преча, лежи, почивай. — Тя говореше с все по-нисък глас, сякаш мяукаше, внимателно го милваше с ръчица по гърдите, по корема, пръстите й напипаха стар белег.

— Какво е това? — попита тревожно тя.

— От нож — усмихна се той. — Стара работа.

— Господи, бива ли така! — И го целуна по-нагоре към лакътя и пак усети с устни друг белег. — А това какво е? — вече уплашено ококори очи.

— Това е от куршум! — прошепна на пресекулки, като се сдържаше да не прихне с цяло гърло и да не я обиди. — Бандитски куршум, разбираш ли? Не лъжа, ей богу. Питай Грязнов, той ще потвърди.

— А тогава защо трепериш? — недоверчиво полюбопитства тя.

— Ама честно ли искаш? За да не прихна и да не събудя всички твои съседи. Имам още, да ти покажа ли? — Вече едва се удържаше да не избухне в смях.

— Няма нужда. — Карина впи в него устни. — Не възприемам повече. Защо не съм ги виждала преди?

— Защото преди те интересуваха мъжките ми достойнства, а сега, както виждам, бойната ми биография.

— Все пак си нахалник. Как не те е срам! Нали си полковник!

— А ти откъде знаеш?

— Може пък цял живот да съм мечтала да бъда любовница на млад и красив полковник…

— Карина, това е нещо ново. — Той леко се отмести и я погледна.

— Няма нищо ново… Но това не означава, че ще се откажа от теб. Не си мечтай. Гледай какъв хитрец! — Тя се изви, откопча шортите, смъкна ги до колене и помахвайки с крака, ги запрати нанякъде.

Той я улови под коленете и я притегли под себе си.

— Хайде, по-бързо, по-бързо… — цялото й тяло трепереше. — Ако знаеш как й завиждах…

Той разбра за кого говори и пред очите му за миг блесна лицето на жена му, но горещите ръце на Карина, силните й бедра, стиснали го спазматично отстрани, доказваха, че е по-ярка от мигновено видение. И Саша разбра, че веднага ще направи всичко, за което тя го помоли…