Фридрих Незнански
Опасно хоби (43)

41.

Алевтина Филимоновна бе крайно объркана. Десет часа не е чак толкова късно, но странното позвъняване…

Турецки, кой знае защо тя веднага го позна по гласа, напомни за себе си, извини се и с малко фамилиарен глас започна да дрънка разни глупости, от сорта, че не можел да забрави тяхната среща в кабинета й. Да не е пийнал? После намекна, че може пак да се срещнат и ни в клин ни в ръкав попита какво е личното й мнение за Виталий Александрович.

Кисота лесно се досети, че следователят бъбри толкова дълго тъкмо заради този въпрос. И тя застана нащрек. Между другото спомена, че е чувал от Бай — тя била ходила на вилата му в Переделкино. Е? Какво, престъпление ли е да отидеш на вилата на някой познат? — учуди се Кисота на наивността на следователя. Но какво значение има? Дворът му е много добре планиран, каза Турецки, нима Алевтина Филимоновна не е обръщала внимание? И не помни ли случайно колко врати има там — една или две?

Сякаш някой блъсна Кисота в гърдите. Тя вече имаше желание искрено и горещо да прати този следовател на майната си, но реши все пак да не изостря отношенията, макар че попита доста рязко: за каква ме имате? И той веднага отговори доста сурово и трезво: именно за такава, за каквато се представяте на шереметиевската митница.

Кисота се изплаши. Какво общо има митницата?

— Та ние сме сродни души, дъщерни служби — засмя се той. — Само наименованията са различни. Та колко са вратите все пак? Има ли и втори вход?

Тя предложи на Турецки да позвъни на Бай, чийто номер добре знае, и лично да се поинтересува. А нейната служба, каза тя солидно, не се занимава с подобни въпроси.

Той се сбогува сухо и прекъсна.

Ох, колко се разтревожи! Като не намери по-добро решение, позвъни на Виталий и с развълнуван глас, та съобщението й да стане още по-значимо, се постара да му предаде дословно целия разговор с Турецки.

А Саша избра поред единия и другия номер и се усмихна, като разбра, че връзката е задействала…

Бай изслуша Алевтина Филимоновна, помълча и някак уморено отвърна, че това са пълни глупости. Сигурно бълнува, от прекалено гледане на телевизия е. Или е слънчасала, днес беше горещичко…

Но тя настояваше. И тогава Виталий се засмя безгрижно, но на Кисота й се стори, че в силния му смях има нещо изкуствено и фалшиво. Изведнъж й предложи като в добрите стари времена да се срещнат още сега и да ударят едно пиене на някое достойно място.

Кисота се слиса за втори път тази вечер. Отношенията им отдавна бяха излезли от рамките на фамилиарността, когато двамата можеха да се хванат под ръка, да хукнат по кръчмите и да пръскат пари.

Но той още по-настоятелно й предложи да отидат в „Роял“. Отличен нощен клуб с програма, казино, обслужване от най-висока класа. Събират се сума познати. Да е готова след час и да чака до входа, ще мине да я вземе и естествено, после ще я върне вкъщи в най-добрия вид.

Кисота помисли малко и се съгласи. Отдавна трябваше да изяснят деловите си отношения. Защото в гладката някога съвместна работа се появиха видими пукнатини. Все едно, трябва един ден да решават: или-или.

„Але-или“… — спомни си тя изведнъж и страшно й се доплака. Ето ти възможност да си изясниш кое е вярно и кое обикновено дрънкане от страна на Бай, който ставаше откровен на чашка. Пък и тя, ако много е притисната, може да стане такова котенце, че едва ли някой мъж ще устои. Вадим също не устоя…

След час беше готова и слезе пред входа. Не минаха и пет минути, когато на светлината на оранжевите улични лампи видя лъщящото разкошно рено.

Бай не слезе от колата — трябваше да кавалерства Артур, но разгледа чакащата Кисота и отбеляза със самодоволство, че поне не е лишена от вкус. Алка умее да подчертае достойнствата на слабата си висока и някак плоска фигура. Някъде тоалетът е прибран, някъде отпуснат, стъпва като принцеса, а от цепката на дългата вечерна рокля се подава краче… краче… и нещо те блъска в главата. Наметалото й от някаква тъмна кожа, а прическата някаква причудливо рижа. Цял дявол!

Алевтина не познаваше човека, който вежливо й отвори вратата, и това малко я смути и въздържа. Но Бай, както винаги весел, жизнерадостен, заел с мощното си тяло почти половината кола, я успокои и каза сякаш между другото:

— Андрюша поиска отпуска поради заминаването ми. Срещнал някакво момиче, решил да се представи, замина май за Крим. Наложи се да взема временно Артур. Не е лошо момче според мен. Точен и честен, аз така обичам. Нали знаеш…

„Заминава?“ — учуди се Кисота, понеже Бай не беше споменавал нищо подобно през последните дни. Обикновено беше откровен с нея по някои въпроси. Друго я смущаваше — непознат шофьор. Всичко става…

Като забеляза смущението на Алевтина, Бай вяло махна с ръка и отвори вратичката на бара, която стана масичка. Вътре имаше легнали и прави най-различни бутилки и най-вече боржоми. Чашите бяха наредени по стените, в нишите.

— Какво искаш? — но като не чу отговор, се възви с цялото си тяло, видя блесналите й очи и не повярва. — Какво ти става, Алка? Едно заминаване! За два, най-много за три дена — в Киев. Казаха, че изплувала една много любопитна картинка. Трябва да успея, преди да са я грабнали другите. Отивам и се връщам. Да, освен това трябва да говоря с този глупак следователя. От глупост обещах, сега трябва да си сдържа думата.

— И кога тръгваш?

— Често казано, исках още днес — засмя се Бай. — Но ти се обади и гласът ти беше толкова разстроен, Алка, че реших да зарежа бързането и да отложа всичко за утре. Не сме излизали отдавна с тебе, а? Помниш ли едно време… Артур, ако обичаш, пред централната сграда. Да, някога ресторант „Хиподрума“ минаваше едва ли не за най-престижния и модерния. Къде ще се мерят с него разни там „Метрополи“ и „Праги“! На ония години, Алка, тук за една вечер се профукваха десетки хиляди! Какво знаят днешните милионери! Да, публиката беше своеобразна. Специалисти!

В ресторанта познаваха Бай и портиерът само като видя внушителната му фигура, излезе и с услужлив поклон отвори вратата за почетния гост и миловидната му дама.

Двамата минаха през фееричното фоайе, оформено в безумни тонове, и се насочиха към стойката на бара.

— Алка, хайде за начало нещо по-студеничко! А после ще се опитаме да вечеряме. Не знам защо ми се иска да ям, помня, че тук веднъж много сладко ме нагостиха. Сега винаги водя важни клиенти тук. Харесва им…

Барманът чу с крайчеца на ухото си желанието на кавалера, видя кимването на дамата в знак за съгласие и моментално извади ледена запотена бутилка „Клико“, показа етикета на Бай и когато той кимна, ловко измъкна тапата. Специалист, от новата, западната школа…

Шампанското беше сухо, истинско, а не руска имитация, много добре охладено. Кисота поседна на кръглото високо столче, Бай се подпря на стойката, намигна лукаво и промърмори:

— Тая мебел не стига за четвъртина от задника ми, мамицата им и дизайнери…

Барманът наведе очи с вежлива усмивка и се отстрани, като остави бутилката в кофичката с лед.

— А ти, Алка, изглеждаш чудесно! Умница, грижиш се за себе си. Хайде днес да си говорим само за хубавите неща.

— Защо, има ли и лоши? — Тъкмо сега е моментът да си поговорим за работата, помисли тя.

Но той все повече я омайваше с разточителността и любезността си, така е било винаги, с известна доза хулиганство, лек цинизъм и пълно пренебрежение към собствената персона. Ах, Виталка, Виталка… Хем е абсолютен нахалник, хем умее да ухажва!

Няколко чаши шампанско, музика, шум, с две думи — цялата наситена с празничност атмосфера на това заведение, в което Кисота идваше за първи път, строгите вечерни костюми на мъжете и необикновено смелите дамски тоалети — няма друга дума за тях, — всичко това подейства на Алевтина Филимоновна. В главата й зашумя, стана й хубаво и весело. Всичко й се струваше просто и достъпно. И тя скоро забрави за какво искаше да си поговори сериозно с Виталка. Е, като не е днес, след три дена, след седмица, най-после защо да бърза? И да си разваля настроението в такава приятна вечер…

Тя не усети как се напи. Но Бай много добре знаеше. Достатъчно е само едно грахово зрънце, дори маково — незабележимо, а как действа! Утре ще я боли малко главата — махмурлук, много ясно, не е трябвало да смесва шампанско и коняк. Само малко и очичките — нани-нани, крачката не държат, рижата главица очарователно клюмне на рамото на още крепящия се, но доста пийнал спътник.

— Не! — заяви изведнъж Бай и премести с върха на пръстите си чиниите. — Алка, хайде да зарежем този дивашки шум и да си направим „пъб крул“ — помниш ли? — така казвахме като деца, когато четяхме до насита английски романи… Стига! Ставаме! Отиваме си!

Той остави на масата няколко стодоларови банкноти, внимателно и здраво хвана податливото женско тяло през кръста и стараейки се да върви като пиян, стигна до изхода. Алевтина се люлееше под ръката му.

Като видя портиера, Бай му пъхна в ръката десет долара и поучително рече:

— Шумно! Много шумно! Оттам са всички нещастия и революции! Съгласен ли си? Жалко! Стига, Алка, да вървим при децата, искам „Арлекино“! — и цялата улица гръмна от кадифения му глас: — Арлекино, Арлекино! Трам-та-та, тарам-та-та!

Артур изскочи от колата, отвори двете задни врати, помогна им да седнат, по-точно да се гътнат, и като махна дружелюбно на портиера, се върна на мястото си и запали мотора.

Алевтина спеше отпусната върху Бай. Той пиеше направо от бутилката студено боржоми и пъшкаше.

— Къде отиваме? — попита Артур, без да се обръща.

— Там, откъдето взехме момичето… Ще ми помогнеш да я занесем до входа и си свободен до три часа. Недей да стърчиш тук. Пуснали са хубав влак. За Унгени, тръгва в пет без нещо. Ще ме качиш на него.

— Разбрано — кимна Артур.

— После не се връщай у дома, можеш да се разходиш някъде във Владимир или Суздал, по светите места. Върни се след два-три дни. Ако те питат, ще кажеш, както е било. Ясно?

— Ясно. — Артур пак кимна.

— Браво на нас… Парите са в жабката. Стой вкъщи и чакай да се върна. Ще ти се обадя. Пристигнахме ли? Помогни.

Измъкнаха внимателно Кисота от колата, излезе и Виталий. Пое сънената жена и я поведе към къщи, а на Артур махна да тръгва.

Отвори с ключовете, които намери в чантичката й, тракна вратата, отнесе на ръце жената в спалнята и я сложи на леглото. Погледна я отгоре. Бива я. Помисли си, че Алкиното ложе стана модерно за заминаващите надалеч: първо Вадим, сега той. Смешно! Наистина нямаше особено желание, само за момент нещо го възпламени, когато я видя от колата.

При всички случаи трябва да я съблече, иначе няма да повярва, че е могла да се натряска чак толкова, че да замъкне в леглото си мъж. Но като й вдигаше роклята, за да я измъкне през главата й, изведнъж почувства, че я желае безумно, желае я жестоко и грубо. Бързо смъкна от нея разните женски подробности, разтвори встрани силните й крака, а сега абсолютно безволеви като на гумена кукла. Помисли, че в този момент е готов просто да я смачка. Но стоварвайки се отгоре й, изведнъж си спомни смешното изказване на неотдавнашната си любовница: двайсетгодишна хлапачка, смайващо грамотна, как възразяваше срещу шеговитите му страхове — плашиш кучето със салам…

Бай започна рязко и жестоко и вече съжаляваше, че спящата под него жена не чува и не чувства нищо. Отначало състоянието й много го дразнеше, но като се засити, започна да се успокоява. Стана, тръгна из апартамента, намери в хладилника коняк и изпи на един дъх половин водна чаша. Върна се в спалнята, Алевтина спеше в същата поза: вечерната й тъмносиня рокля — ха! постарала се е в тон с колата му! — още на гърдите й, а краката й безметежно и похотливо стърчаха встрани. Точно в този разкошен вид трябва да се намери сутринта, преди да тръгне за работа с огромно закъснение, и глава, която се цепи от болка.

Бай се облече и седна на масата, намери един бележник и започна да пише.

„Скъпа моя — началото е хубаво. — Прости ми, че не те събудих. Толкова дълбоко и щастливо спеше, че ми стана жал, макар да исках да видя очите ти. И да попитам какво чувстваше… Все пак се повеселихме, нали? Още не мога да забравя твоите целувки и ласки. Скоро ще се върна и както вчера се уговорихме, ще се опитаме — дяволът си няма работа! — да повторим всичко отначало.

Целувам те, твой Виталий“

Да, след такива бележки един годеник не може да изчезне. Нека вярва, че инициативата е била нейна… Оказа се, че никак не е лоша в леглото, както преди. Дали да не повтори на прощаване? Не, прекалено много покорност също не е добре. Току-виж станал некрофил. А тя да спи, щастливката.

Бай откъсна страницата от бележника, сложи я на нощното шкафче до леглото на Алка, за да я забележи веднага. После предпазливо излезе от апартамента, дръпна бравата, за да провери добре ли е затворил. Часовникът му показваше три без десет.