Мегън Марч
Истински порочно (5)

Глава 5

Рипли

Задната врата се отвори с трясък, блъскайки се в стената. За нещастие, не бе нов клиент, за да запълни бройката на вечерните ми петима клиенти, които вече бяха трима, след като Ърл и Пърл си бяха заминали за дома.

Не, това беше последната ми келнерка.

Никой не може да обвини Бранди Леър, че на нея може да се разчита, или че е интелигентна, и ако не ми беше братовчедка, щях да я уволня дузина пъти.

Беше почти два часа след полунощ, затова нямах никаква скапана представа защо въобще се бе домъкнала толкова късно.

— Рип, трябват ми пари — Бранди протегна ръка напред, докато си проправяше път през изтъркания под към бара.

— Мръсна курва — изскърца един глас.

— По дяволите — прошепнах под нос. Естебан беше спал доста време в клетката си, затова се бях зачудила дали африканския сив папагал вече не е гушнал букета. Но не, всичко, което му трябваше, бе гласът на Бранди, за да се събуди.

— Какво, по дяволите, беше това? — Боун Трашър се обърна, поглеждайки към ъгъла на бара, от където бе дошъл гласа. Голяма лилава покривка покриваше клетката на Естебан, затова беше почти незабележим.

— Млъквай, тъпа птицо — кресна Бранди към ъгъла. Имайки предвид завалените й думи и размазаната й очна линия, беше очевидно, че братовчедка ми е решила днес да излезе навън, вместо да дойде и да заработи заплатата си. И все пак, бе дошла да иска пари. Искаше ми се да кажа, че това се случваше за първи път, но не бе така.

— Мръсна курва — провикна се отново Естебан.

В речника си папагала имаше осемдесет и две думи и нито една от тях не бе подходяща за възпитана компания. По някаква причина, когато преди петнадесет години в Аквариума дойде някаква странна знаменитост, в антуража му присъстваше и Естебан. Когато си тръгна, вместо да го вземе със себе си, той подари папагала на майка ми, която бе очарована от птицата. Татко беше бесен, но мама го убеди, че Естебан е страхотно допълнение към атмосферата на мястото.

И от тогава той беше тук.

Въпреки шокиращия му речник, нямаше как да не го обичам. Имам предвид… как да не обичаш животно, което пуска Ч-бомбата няколко дузини пъти на ден?

Но за доброто на бизнеса обикновено го държах закрит вечер, за да не психясва клиентите. Веднъж опитах да го кача горе в апартамента, но той крещя два дни подред, без да спира и се принудих да го върна долу. Естебан се смяташе за нещо като куче пазач и дори знаеше как да лае, което според мен беше адски впечатляващо.

Не знаех колко е стар, но към момента вярвах, че ще надживее и мен, и бара.

— Това папагал ли е? — Боун Трашър се изправи на крака и прекоси бара, преди да успея да го спра.

Фриско не беше от никаква помощ. Той пийваше от бирата си и си скъсваше задника от смях. Беше се опитал да спори с Естебан първия ден, в който дойде в бара, но се отказа, когато папагалът му бе заявил „Звучиш като лайно“.

Погледна Фриско, но той продължи просто да се хили.

— Моля те, просто… — започнах да казвам, просто да остави Естебан на мира, но Бранди се залюля на токчетата.

— О, Боже мой. Халюцинирам ли или това е Боун Трашър?

Трашър се закова на няколко крачки от клетката на Естебан и завъртя глава към Бранди, точно когато тя извади телефона си и започна да снима.

Мисля, че е безопасно да кажа, че той никога повече нямаше да се върне тук. Не че го исках. Без значение колко добре му стоеше тениската.

За последните два часа, проведох най-внимателното изучаване на мъж в живота си и макар лицето му да бе изопнато от напрежение и раздразнение, той нито за минута не се бе държал нелюбезно.

Той прекоси бързо пространството между него и Бранди, за по-малко от секунда, и взе телефона й, а пръстите му полетяха по екрана. Предполагах, че изтриваше снимките.

— Не мога ли поне една проклета нощ да имам уединение? — излая той и ми хвърли обвинителен поглед, сякаш съм го предала.

Бранди вдигна и двете си ръце във въздуха, преди да заговори задъхано.

— Бебчо, съжалявам. Нямах предвид нищо лошо. Защо не дойдеш с мен и ще направя така, че да ти олекне и да се почувстваш добре, какво ще кажеш? Няма нужда никога повече да мислиш за онази изневеряваща уличница.

Атмосферата в бара запука от яростта на Боун, когато той насочи погледа си към Бранди.

— За какво говориш, по дяволите? — Въпросът дойде като ръмжене през стиснатите му зъби, а гърдите му започнаха да се надигат и спускат мощно.

Боун Трашър не бе дребен мъж. Предполагах, че бе около метър и осемдесет и пет висок и тежеше поне стотина килограма, а щом изпънеше рамене изглеждаше сякаш щеше да излее Божия гняв върху братовчедка ми, която не си държеше езика зад зъбите.

За какво, по дяволите, говореше тя? Започнах да ровя в ума си, опитвайки се да се сетя клюките, които обикновено избягвах, но не ми идваше нищо на ум.

Трашър имаше гадже… кльощава блондинка, чийто песни бяха по-скоро поп, отколкото кънтри. Как й беше името?

Руби? Джейд? Някакъв вид камък май.

Когато Бранди остана мълчалива и изумена, Трашър повтори въпроса си, този път заплашително.

— За какво говориш, по дяволите?

Бранди зяпна срещу него, слагайки ръка на напращялата си гръд.

— Няма. Начин. Дори не си чул, нали?

Фриско скочи от стола си, защото вероятно видя това, което виждах и аз, а именно, Боун Трашър, който беше на две секунди от това да избухне.

— Хей, Бранди. Най-добре е да внимаваш какво говориш за момичето на Боун.

Бранди, която никога не се е славила с особено висока интелигентност, се закашля и захили едновременно.

— Е, мамка му определено вече не е момичето на Боун. Амбър Флийт се омъжи за някакъв милиардер, холивудски продуцент, тази вечер във Вегас и го обяви пред TMZ, което значи, пред целия свят, че ще стане най-голямата звезда на планетата.

— Мръсна курва — изкрещя Естебан и стаята потъна в мълчание.