Мегън Марч
Истински порочно (40)

Глава 40

Рипли

О. Боже. Мой.

Боун ме чукаше с пръсти в кухнята си… и беше невероятно.

Извих бедра, търсейки по-голям контакт, по-дълбоко, по-силно, по-бързо. Не ме интересуваше какво прави, но имах нужда от повече.

— Моля те — прошепнах, въпреки че мразех да моля.

— Точно сега може да поискаш всичко, и ще ти го дам — гласът му бе дълбок и дрезгав и накара зърната ми да настръхнат под тениската.

— Имам нужда от повече.

Сините очи на Боун потърсиха лицето ми.

— Захарче, ще ти дам всичко.

Той измъкна пръстите си от мен и обхвана задника ми с две ръце, вдигайки ме от стола. След това ме отнесе до огромната маса, която бе на няколко метра от кухнята и ме сложи върху хладната дървена повърхност.

— Това е закуска, с която лесно мога да свикна. — Той наведе глава, обвивайки устни около твърдото връхче на гърдата ми, през памучния плат и засмука.

Наелектризиращо удоволствие премина през тялото ми, запалвайки всичките ми сетива и карайки ме да забравя за наранения си глезен.

С другата си ръка, Боун вдигна тениската нагоре и плъзна пръст в мен.

Един дълъг, широк пръст.

Извих се, облягайки се на лакти на масата, докато Боун свиреше на тялото ми със същото умение, с което свиреше и на китарата си. Зъбите му ме хапеха, подръпвайки в същото време зърното ми, точно както бе направил с устната ми, и аз простенах.

Той ме пусна и издърпа тениската през главата ми.

— Така е по-добре.

След това се върна към задачата си, смучейки другото връхче, докато и двете не станаха твърди като камъчета.

Няма да се случи. Все още не. Невъзможно е.

И все пак, вълната на оргазма закипя във вените ми, разкъсвайки ме от вътре.

— Още — викът ми бе едновременно молба и заповед и бе посрещнат от стон от устните на Боун, докато пръстът му се тласкаше в мен все по-бързо и по-бързо, като в същото време потъркваше с палец клитора ми.

— Да. Да. Да. — Цялото ми тяло потрепери и зрението ми се размаза. Освобождението премина през мен, превръщайки тялото ми в желе.

Ако получавах това, само защото бях направила едни понички за закуска, тогава бях съгласна на сто процента постоянно да се правя на Бети Шибаната Крокър.

— Стегнатата ти малка вагина не иска да пусне пръста ми.

Обикновено думата с „В“ би ме накарала малко да се отдръпна, но точно сега от устните на Боун не можеше да звучи по-секси. Когато погледът ми се насочи към огромната му ерекция, опъваща шортите му, знаех, че я искам.

Боун последва посоката на погледа ми и устните му се извиха в порочна усмивка. Той извади пръста си от женствеността ми и го вдигна към устните си, облизвайки влагата ми от тях.

— Имаш страхотен вкус.

Това чувство, което накара всяка клетка в тялото ми да пламне, бе наистина примитивно.

— Побързай.

Боун бутна надолу шортите си и обви ръка около грамадния си член, стисвайки го леко.

— Ще можеш ли да го поемеш целият? Всичко, което ще ти дам? Толкова силно, колкото ти го дам?

Повдигнах бедра, опитвайки да се приближа към него.

— Да.

Той пристъпи между бедрата ми и ги разтвори, настанявайки се между тях.

— Сигурна ли си? Защото заради това как разпали кръвта ми, мисля да те чукам така, че да ме усещащ в себе си и утре. — Устните му се извиха на една страна. — Харесва ми тази мисъл. Да ме усещаш в себе си с всяка стъпка, която направиш. Да си спомняш, какво е да поемаш члена ми бързо и силно.

Докато говореше, той се притисна по-близо, търкайки главичката на пениса си във влажните ми гънки.

— Да, много ще ми хареса. Ще полудееш за мен, нали, захарче?

— Ще ти дам всичко, което пожелаеш само…

При думите ми, очите му блеснаха.

— Трябва да внимаваш, когато предлагаш на мъж като мен каквото пожелая. Не се страхувам да го взема.

С член притиснат към входа на тялото ми, Боун сграбчи здраво бедрата ми.

— Затова, кажи ми, Рипли, наистина ли го имаше предвид? Каквото пожелая?

— Да! — изкрещях, отчаяна да го усетя в себе си и вероятно готова да се съглася на всичко, което поиска от мен точно сега.

— Небесата да са ти на помощ, защото няма да отстъпя за това. — С едно рязко дръпване и с един тласък на ханша си той ме наниза на ерекцията си, прониквайки толкова дълбоко, че почти усетих дискомфорт. И тъй като вече бях чувствителна от последния оргазъм линията между болката и удоволствието се разми.

Изражението на Боун бе по-интензивно, отколкото бях го виждала някога, сякаш отприщи всичко, което бе сдържал. Той използва захвата на бедрата ми, за да мести тялото ми напред-назад, карайки ме да чукам члена му, колкото и той чукаше мен. Всеки тласък отнемаше дъха ми, но никога през живота си не бях имала по-еротично изживяване. Клепачите ми се затвориха, но Боун ме пусна и ме шляпна по бедрото, изисквайки вниманието ми.

— Гледай към мен. Искам да знаеш кой те чука. Чие име ще крещиш, докато свършваш.

И след това той стана неумолим, а аз не можех да направя нищо друго, освен да се вкопча здраво в него и да се насладя на ездата. Погледът му не се откъсваше от мен, почти предизвиквайки ме да свърша. Въздържах се колкото можах, но битката бе изгубена.

— Боун! — името му се отрони от устните ми като дрезгав вик, докато изгарящият оргазъм премина през тялото ми. Откъснах поглед от неговия, когато главата ми се отметна назад, тъй като оргазмът ме бе завладял и не можех да я контролирам.

Боун не забави ритъма си. Усещанията ме обгърнаха, докато той се тласкаше в мен отново и отново, търсейки собственото си облекчение. С рев, който проехтя в стаята, членът му запулсира и бях изпълнена с горещина.

За един дълъг миг, единственият звук в стаята бе тежкото ни дишане. Когато мозъкът ми се включи отново, първата мисъл преминала през него, бе по-тежка и от приливна вълна.

О. Мамка му.

Не използвахме презерватив.