Мегън Марч
Истински порочно (3)

Глава 3

Рипли

С рязко завъртане на китката си, прибрах бакшиша и сложих ръка на бедрото си, когато Зейн Фриско се приближи към бара с дежурната си, самоуверена усмивка. Ако днес ме попиташе дали ще изляза с него, колко щяха да станат? Пет пъти? Очевидно, беше ласкателно, но това не значеше, че отговорът ми ще е различен от последните четири пъти. Но предполагам трябваше да му дам точки, задето бе последователен.

— Не трябва ли да се боричкаш с групарките зад сцената точно сега? — повдигайки вежди, сложих чаша с Милър Лайт на салфетка пред Ърл, преди да грабна втора за жена му Пърл.

Възрастната двойка идваше в Аквариума откакто се помнех, дори преди всичко да се промени. Те бяха виждали хубавото, лошото и грозното на този бар, но ако някога решах да сваля Милър Лайт от тезгяха, бях сигурна, че някой от тях щеше да получи удар и след това да тормози всички като дух до края на дните на бара. Без значение колко малко са те.

Измъквайки кърпа пред себе си, избърсах бара от капките бира, опитвайки се да прогоня негативните мисли. Аквариума може да бе умираща традиция, но това не значеше, че не трябва всичко да блести от чистота.

Фриско се наведе напред, подпирайки лакти на бара, а усмивката му се превърна в такава, която със сигурност щеше да ми смъкне бикините… ако бях момиче, което поначало носи такива.

— Какво да правя с групарките, когато мога да дойда тук и да се наслаждавам на красивото ти лице?

Не му липсваше чар, но аз бях имунизирана.

Пуснах кърпата пред себе си и скръстих ръце под гърдите си, без да ме интересува, че така ги притиснах нагоре към V — образното деколте на тениската ми „Рок с опосума“ на Джордж Джоунс.

— Запиши го в песен, Фриско. Ще ти донесе повече пари, отколкото ще получиш в този бар.

Той поклати глава, но усмивката му си остана на мястото.

— Някой ден ще се съгласиш да излезеш с мен и ще те накарам да се извиниш за всички пъти, в които си ми отказвала.

Не се сдържах и отпуснах ръце, започвайки да се смея.

— Получаваш точка за несекващия си ентусиазъм, но това няма да се случи. Знаеш правилото ми. И по-добри мъже са се опитвали преди теб, но никой не ме е накарал да го наруша.

Самоуверената му усмивка се изкриви.

— Това са големи простотии, Рип. Ти и правилото ти сте единственото нещо, което ме кара да искам все още да свирех из баровете и да спя по канапетата, мамка му. Само ако знаех…

Фриско ми намигна и знаех, че не приема отказа ми по-трудно, отколкото предишните пъти. Той не бе тъп и не му липсваха възможности. Вероятно като си тръгнеше от тук, щеше да се отбие в бар, чийто клиенти са под седемдесет и пет годишна възраст и щеше да забърше някое момиче, което да отведе у дома.

А аз ще съм горе, съвсем сама отново и ще се грижа за бизнеса. Това е само при положение че не се срина изтощена в мига, в който стигна до леглото, тъй като през последните два дни ми се събираха всичко на всичко пет часа сън. Прогоних моментния проблясък на тъга и лепнах усмивка на лицето си.

— Какво ще пиеш тази вечер, Фриско?

— Обичайното. И каквото той си поръча — той кимна с брадичка към мъжа, който излезе от сенките близо до задния вход.

Мамка му. Трябва да сменя тази крушка. Кога е изгоряла? В мига, в който тези мисли преминаха през ума ми, бяха заменени от проблясък на чисто женско благоговение.

Майчице.

Фриско не бе особено надарен откъм мускули, но начинът, по който широките рамене, мускулестите гърди и дебелите бицепси изпълваха черната тениска на мъжа с него, накара устата ми да пресъхне и сърцето ми да запърха, когато тръгна към нас.

Уау. Ето това_е мъж!_

Бейзболната му шапка бе нахлупена ниско, скривайки лицето му, но можех да видя тъмната набола брада по брадичката му. Погледът ми се плъзна по татуировките на ръцете му и части от мен, които не бяха работили от доста време, се събудиха за живот с животински рев.

Погледът ми се плъзна по-ниско, оглеждайки изтърканите му дънки и супер яките черни ботуши, преди да го насоча отново към лицето му точно в мига, в който мъжът вдигна поглед и срещна моя.

Няма начин.

Зейн Фриско не може да е довел Боун Трашър, лошото момче и суперзвезда на кънтри музиката, в моя бар. Явно бях изкарала доста дни без сън. Привиждаха ми се разни работи.

Но когато тези черни мотористки ботуши го доведоха по-близо, знаех, че липсата на сън не предизвиква илюзии, ебавайки се с мозъка ми.

Боун Трашър е в Аквариума.

— Джак Даниелс и кола. Нека Джак е в повече.

Дълбокият му глас беше по-дрезгав отколкото звучеше по радиото и зърната на гърдите ми настръхнаха.

Не. Не се случва. Опасност. Евакуация.

Застинала като елен пред фаровете, стоях пред синия му поглед и едва се насилих да се завъртя към огледалната стена покрита с рафтове и бутилки алкохол.

Стисвайки очи, си поех дълбоко дъх. Известните са добри само в едно и то е да създават неприятности. Освен… с едно обаждане можех да напълня това място с толкова жени, че да платя наема на Аквариума поне за месец напред.

Позволих на мисълта да премине за миг през ума ми.

Вместо зяпачите да идват да видят банята, в която е убит легендарния Джил Грийн, хората щяха да пълнят бара и да купуват питиета, опитвайки се да се доближат до кънтри звездата на годината.

Косъмчетата на тила ми настръхнаха и отворих очи. В отражението погледът на Боун Трашър ми се усмихваше. Ръката ми застина, когато се пресегнах към пълна до половината бутилка с Джак.

— Вярваш ли й? — гласът му бе също толкова дрезгав, колкото и от микрофона по време на концертите му. Не че някога съм имала излишни пари, които да дам за билет на някой от огромните му шоута на стадионите.

С периферното си зрение в отражението забелязах как Фриско кима с русата си глава, но вниманието ми бе насочено към лицето зад наболата брада и под периферията на шапката.

— Рипли е печена. Няма да каже на никой, че си бил тук. Нали така, сладурче?

Сините му очи пробиваха дупки в мен, докато се опитвах да измисля какво да кажа. Отворих уста, но от нея не излезе нито звук. Прочистих гърло и поклатих глава, преди да кажа.

— Никой няма да разбере, че си тук от моята уста.

Трашър кимна към Ърл и Пърл.

— Мога ли да ви купя тези питиета, приятели?

Ърл и Пърл не бяха никак бавни, особено ако някой им предлагаше да поеме пиенето им, така че да вкарат парите си в социалния си фонд.

Лицето на Ърл се отрази в снимката на певците издали платинени албуми.

— Купувай ги цяла нощ и имаме сделка. Мога да бъда глух, сляп и тъп. Питайте жената.

Пърл се завъртя на стола си, изненадващо грациозно за жена на нейната възраст, но по-впечатляващо бе, че боядисаните й в прасковен цвят къдрици дори не помръднаха.

Една нощ, след доста голямо количество Милър Лайт, тя бе споделила част от тайните си.

— Спрей за коса Акуа Нет. Натискаш и държиш, докато пръстите ти не могат да издържат повече… след това държиш още няколко секунди. Косата ти няма да мръдне с дни.

Свих се вътрешно, чудейки се какво ще каже на Боун Трашър.

— Хубаво момче като теб трябва да си има момиче, което да го държи у дома, а не да скитосва по баровете. Може би, ако нямаше толкова татуировки, щеше да си намериш добро момиче. На Рипли, тук няма да й е зле да излезе на среща, но тя не излиза със знаменитости. Никога, особено след като Ронда…

И… достатъчно.

Завъртях се с бутилката Джак в ръка и случайно бутнах чашата с Милър Лайт на Пърл, разливайки алкохола по целия бар и по сините й панталони.

— О, Божке! Виж какво направи, момиче!

— Много съжалявам, г-жо Пърл. Вината е изцяло моя.

Бледите й зелени очи огледаха лицето ми, без да пропускат смръщеното ми изражение.

— Е, аз никога… какво ти става, дете? Сега ще трябва да отида да се почистя. Вече не правят такъв полиестер. — Сумтейки, тя се плъзна от стола и заситни към тоалетната.

Ърл изглежда не бе засегнат нито малко. Той подаде ръка към Боун, без дори да поглежда жена си.

— Ърл Симпкинс. Това е жена ми Пърл. Ние сме редовни посетители наоколо.

Боун Трашър се здрависа с Ърл.

— Приятно ми е да се запознаем, сър. — Пускайки ръката му, той реши да се настани на два стола разстояние, а Фриско седна до него.

Никой не каза нищо за факта, че залях Пърл с бира, за да я накарам да млъкне.

Боун Трашър се наведе напред, опирайки се на бара, и ме изгледа изпод козирката на шапката си.

— Е, какво ще кажеш за един Джак с кола?