Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Истински (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Real Dirty, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 71 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Истински порочно

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10147

История

  1. — Добавяне

Глава 1

Боун

Веднага щом последният акорд на чисто новият ми сингъл заглъхна, поставих микрофона на стойката и тръгнах да слизам от сцената, оставяйки светлините и рева на тълпата зад себе си.

Къде е тя, по дяволите?

— Боун…

— Страхотно шоу!

— Добра работа!

Над шума от пищящите фенове, хората от екипа ми ме викаха, но аз игнорирах всички и се насочих към съблекалнята си. Не ми се занимаваше точно сега с всичко това.

Само няколко човека знаеха за плановете ми да направя предложение и не можех да понеса съчувствените изражения на лицата им. Мамка му, нямах нужда от ничие съжаление. Не беше като да съм останал сам пред олтара. Вероятно полетът на приятелката ми бе закъснял или отменен… И не си вдигаше телефона. Просто трябваше да намеря начин да се справя с това. Някак.

Амбър, най-добре да има добро обяснение къде се намираш! Знаех, че е независима и също толкова упорита, колкото и аз, но това не значи, че няма да се тревожа, след като изчезна по този начин.

Отворих вратата на съблекалнята си, където на табелката бе изписано моето име, с такава сила, че тя се удари в стената и отскочи, затваряйки се, завъртях ключа и се облегнах на дървената каса.

Поне родителите ми не са тук. Исусе! Това щеше да е повече отколкото ми се искаше да преживявам.

Те са ми родители и ги обичах до смърт, но това нямаше да ми се размине току-така и майка ми щеше да започне да ми обяснява, че трябва да мисля, преди да действам.

„Бракът е свещен съюз, Боун. Сто процента сигурен ли си, че тя е точната жена?“

Човек би си помислил, че мама трябва да е супер щастлива да добави още една снаха към семейството, но истината е, че беше по-щастлива като отказах бейзболната стипендия за Държавния университет, за да замина за Нашвил.

Когато натоварих ръждивия си стар пикап с дрехите и китарата си, тя ме прегърна силно и ме заля със специалните си мъдрости.

„Направи каквото е нужно, Боун. Винаги ще сме до теб и ще те подкрепяме, и бъди сигурен, че аз първа ще се наредя на опашката, за да купя албума ти в деня, в който го пуснат на пазара.“

Мама не трябваше да се нарежда на никаква опашка. Лично й дадох копие от албума си в деня преди компанията да го пусне на пазара, и все пак това не я спря да отиде на другия ден до супера и да изкупи всички налични копия от щанда. Всичките шестнадесет. Защото моята майка ме подкрепяше за всичко… за всичко, освен за брака.

Опирайки глава назад се фокусирах върху белия таван над мен. Обикновено след концерт бях изпълнен с адреналин, но днес не бе така заради Амбър. Не всеки ден човек планира епично предложение за брак и човекът, на който смята да предложи, не се появява.

Някой почука на вратата зад мен и аз потреперих заедно с вибрациите на дървото.

— Хей, човече! Взех ключовете за возилото ти! Искаш ли да се разкараме от тук?

Гласът принадлежеше на Зейн Фриско, един от подгряващите изпълнители. Солист с рошава руса коса, забърсващ купищата жени, които аз подминавах, защото не бях от типа мъже, които изневеряват. Това турне беше рая на мацките и бе изстреляло кариерата му на следващото ниво.

Когато не отговорих, той снижи глас.

— Лешоядите сноват наоколо. Пресата явно е научила за плана ти. Време е да се изнасяме.

Нямаше начин да успея да изляза, без да бъда забелязан, особено ако пресата точи зъби да се добере до историята. Отне ми цялата воля, която притежавах да не се обърна и да забия юмрук в стената. Стиснах силно пръсти. Беше минало доста време откакто татуираните ми кокалчета бяха удряли каквото и да е било.

Да разбия вратата с ръка нямаше да ми е от никаква полза. Отпускайки юмрука си аз се обърнах и отворих вратата.

Фриско бе облегнал едното си рамо на вратата и едва не падна към мен, когато я отворих.

— Днес ще се измъкнеш под сцената. — Той стисна ключовете ми и ключодържателя във формата на скръстени кости се залюля във въздуха. — Охраната ти разчиства пресата. Сега ще е идеалният момент да се чупим от тук.

След няколко месеца заедно на турнето, Фриско разбираше много добре нещата. Понякога просто имаш нужда да се отдалечиш някъде, без да събираш тълпа, достатъчно голяма, че да напълни стадион.

Грабнах ключовете от ръката му и се насочихме към сцената, където ме чакаше новата ми мания. Напълно реставрираната ми Олдс 442, която беше адски сладка и ми бе доставена едва вчера. Освен че я свалих на задна от ремаркето и след това я качих на сцената, нямах друга възможност да й се порадвам и да я разходя наоколо.

Щеше да е супер да се спусна на едно коляно до нея и да помоля Амбър да прекара остатъка от живота си с мен, но всички знаем как завърши това.

Пръстите ми се напрегнаха, искайки да се свържа с нея по телефона, но какъв беше смисълът? Трябваше да е още в самолета, иначе щеше досега да ми се е обадила. Щеше да ми прати съобщение да я взема от летището.

Тя не знаеше какво си намислил, затова й отпусни малко каишката, казах сам на себе си. Опитвах се да й дам пространство, но търпението ми бе на изчерпване.

Понякога трябва да приемеш ударите на съдбата и защо да не го направиш, наслаждавайки се на прекрасната си Олдс 442?

В мига, в който погледа ми падна върху боядисаната в черно и червено кола, се почувствах по-добре. Кимнах с глава на Фриско към колата.

— Да вървим.

Двигателят изръмжа като страхотна кучка, каквато беше, и аз завъртях гуми и подкарах по паркинга към изхода. При приближаването ми двама от костюмираните охранители ме изгледаха неодобрително, докато във въздуха се издигаха кълба дим.

Да го духат! Те бяха моя охрана. И аз им плащах заплатите. Което значеше, че мога да правя простотии като тази и те нямат право дори да гъкнат.

— Ще позволиш ли на Туидълди и Туидълдум да ни следват тази вечер? Или ще се държим все едно имаме топки и ще се позабавляваме сами? — подигравателно попита Фриско, докато пътят ме отведе през портите и навън към отворения път.

Той все още бе прекалено нов в индустрията и можеше да се разкарва наоколо, без да го разпознаят, но аз вече нямах този лукс.

— Знаеш ли къде можем да идем, без да ни обгради някоя тълпа? Не съм в настроение тази вечер, човече.

Фриско отпусна ръка на рамката на отворения прозорец.

— Знам идеалното местенце. Но първо нека видим на какво е способна тази красавица.