Мегън Марч
Истински порочно (15)

Глава 15

Боун

Един час по-рано…

— Това е най-лошата идея, която някога си имал — казах на Фриско, облягайки се на един от столовете на верандата си, подпирайки пушката си и пускайки на масата празна кутия от патрони. Сега, след като слънцето се снижаваше на хоризонта, бяхме приключили със стрелбата по летящи чинийки и Фриско говореше със задника си.

— Сигурен съм, че онзи път, когато реши да притича гол през паркинга в Денвър, насред януари, беше най-лошата му идея — обади се Куартър, бас китариста ми. — Никога никой няма да забрави онези снимки на пишката му.

— Беше студено! Свиване, пич. Не е честно.

— Това каза и Джорд пред Зайнфелд…

— Млъквай, задник. — Фриско пъхна пушката си в калъфа й и отпи от бирата си. — Просто ме чуй. Ник и Чарити ти казаха да се покриваш, но всичко това ще избие на сцената пред очите на публиката. Феновете ти те обичат, точно защото не ти дреме от никой. Помниш ли, когато извика онзи пич навън, задето беше бутнал една мацка в тълпата и охраната го изхвърли? Ти не си от мъжете, които се скатават и прикриват щом лайната се разхвърчат. Излизаш с танцова стъпка и показваш на света от какво си направен, а те те боготворят за това.

— Колкото и да ми се иска да кажа, че е идиот, точно за това Фриско има право — каза Куартър, отваряйки си бира.

— Значи ми казваш, да се появя на Бродуей, да вляза в някой бар и да се кача на сцената, както правех, преди нещата да се променят?

— Не просто в някой бар на Бродуей… в Белия жребец. Винаги е фрашкан с туристи, надяващи се да зърнат някоя знаменитост. Качваш се на сцената, казваш, че си имал тежка седмица, изпяваш най-новия си сингъл и заявяваш, че момичето, с което си смятал да се возиш в новата си 442, е имала други планове, затова смяташ да поемеш кривата топка, която ти е хвърлил живота и да продължиш напред. — Фриско така се увлече, че чак започна да плюе бира, докато размахваше ръце.

Куартър се засмя тихо.

— О, Боже, ще погълнат цялото това изявление. Докато свършиш с песента пред теб на сцената ще има няколко купчинки подгизнали гащички… трябва да го направиш.

Не ми дремеше за гащичките на сцената, нито за жените, които ги хвърляха.

Фриско скочи от стола си.

— Ти си Боун Шибания Трашър. Не те е срам, че хората са те видели да падаш. Показваш им колко по-твърд ставаш всеки път, в който се изправиш обратно на крака, и им казваш да дадат всичко от себе си. Никой няма да те свали на пода и да те набута да се криеш в миша дупка, особено Амбър Флийт.

Думите на Фриско най-после проникнаха в ума ми, защото реално бяха точно това, което мислех и аз. Не се криех в дупка, за да си ближа раните. Не бях такъв мъж. Вдигах си задника всеки път щом ме сритат и предизвиквах света да опита да го направи отново.

Изпълни ме прилив на решителност, такъв, който не бях изпитвал от месеци.

— Мамка му, прав си, точно това съм аз.

Куартър скочи от стола си.

— Значи отиваме?

— Мамка му, да, отиваме.

* * *

Тълпата се раздели като червено море, когато Фриско, Куартър и аз се насочихме към сцената на известния бродуейски бар Белият жребец.

Момчето на сцената, който току-що бях прекъснал, ме посрещна с огромна усмивка и страхотно представяне.

— Сигурен ли си, че няма проблем, човече? Не искам да те прекъсвам.

Зениците му се разшириха.

— Пич, ти си моя идол. Слушам албумите ти откакто бях в гимназията, а сега сме застанали на една и съща сцена.

Речта на хлапето ме накара да се чувствам по-стар, отколкото бях в действителност, но знаех, че не се опитва да ме обиди. За него наистина бе чест да е на сцената с мен и нямаше да му отнема това. Господ ми е свидетел, че бях го изпитвал достатъчно пъти, когато съм се запознавал с кънтри легендите, които сега бях достатъчно голям късметлия да наричам свои приятели.

— Как ти е името?

— Тео Симпсън.

Протегнах ръка към него и се здрависахме.

— Благодаря, Тео. Свириш ли някоя от моите песни?

— Всяка една от тях.

— Тогава задръж се наоколо и ще изсвирим една заедно.

Цялото му лице пребледня, преди в очите му да блесне вълнение.

— Сериозно ли?

— Разбира се.

Той ми подаде микрофона, който все още стискаше в ръка.

— Страхотно. Ще бъда на бара. Веднага щом кажеш.

— Мога ли да заема китарата ти?

Зениците му се разшириха още повече.

— Пич. Разбира се.

— Страхотно. Оценявам го, човече.

Другите двама мъже на сцената подадоха китарите си на Фриско и Куартър, но барабаниста остана на мястото си.

Включих микрофона и заговорих.

— Нека аплодираме Тео Симпсън! Харесахте ли изпълненията му?

Тълпата изрева.

— И аз така си помислих. Дайте му още някоя година и може да го видите на сцената до мен по време на турне.

Момчето се обърна да ме погледне, още преди да стигне до бара и изглеждаше сякаш всеки момент ще се побърка. Той ми козирува и продължи да върви… точно към брюнетката, която приличаше адски много на онази, за която не можех да спра да мисля тези дни. Тя се завъртя на стола си, а тъмната й коса се залюля около раменете й, а аз зърнах лицето й благодарение на светлините откъм бара.

Тя е! Рипли!

Да дойде точно тук и точно сега, все едно беше съдба, или някаква такава простотия. Сега знаех точно какво ще направя. Щях да дам страхотно шоу на момичето, което не можеше да търпи знаменитости.

— Какво става, Нашвил? Забавлявате ли се тази вечер?

Ревът на тълпата огласи бара с оглушителна сила и се наложи да ги изчакам, преди да заговоря отново. Част от мен все още се колебаеше за това, но знаех, че Фриско и Куартър са прави. Не бях от мъжете, които се скатаваха. Изправям се лице в лице с гадостите.

— Знам, че повечето от вас вероятно са чули, че тази седмица не е една от добрите ми, и, по дяволите, животът наистина ми нанесе страхотен удар с това.

Имаше няколко аууу, но аз продължих.

— Тази вечер, докато седяхме на задната ми веранда и стреляхме по чинийки, осъзнах, че характерът ни не се калява, когато всичко се случва така, както го искаме. Калява се, когато нещата станат грозни, объркани и трудни. И от теб зависи как ще се възстановиш от този удар, за да продължиш напред. Нали така?

Още един доволен рев на тълпата.

— Затова, вместо да държа света далеч от работите си, искам да ви поканя да споделите скапаната ми седмица, за да се справим с нея заедно. Защото обзалагам се, някои от вас също са имали скапана седмица.

Хората изкрещяха и вдигнаха бирите си във въздуха, но моят поглед не се откъсваше от жената на бара, а устните й бяха отворени достатъчно, че да видя шока й. Да, захарче, на теб също.

— Така си мислех и аз. Е, какво ще кажете да попеем малко песни, да си прекараме добре тази вечер и да забравим за гадостите, които се опитват да ни смачкат под тежестта си, защото точно в това сме най-добри. Утре, Господ ще ни благослови с нов ден и това е нещо, за което трябва да сме благодарни.

Наздравиците и виковете разтърсиха стените на това място.

— Точно това исках да чуя! — силата на адреналина изпълни вените ми така мощно, все едно бях на последното си шоу пред очите на тридесет хиляди фенове.

Точно това ми липсваше. Това съм аз.

Обърнах се към Фриско и Куартър.

— Готови ли сте?

И двамата кимнаха и с поглед към барабаниста бяхме готови да разклатим този бар из основи.