Мегън Марч
Истински порочно (25)

Глава 25

Рипли

Петък вечер в Аквариума обикновено бе малко по-забързано отколкото през другите вечери от седмицата, но тази вечер определено не беше както обикновено.

Няколко туриста се появиха с гидовете си около пет часа, надничайки развълнувано в женската тоалетна, все едно мъртвите тела на майка ми и любовника й все още лежаха на пода. Но това не беше изненадващата част. Това се случваше поне три пъти на седмица.

Изненадата беше, когато се настаниха на бара и си поръчаха питиета. С алкохол. И то от скъпия.

Добре. Добър знак.

Ърл и Пърл се показаха, заемайки обикновените си места около седем часа, а Естебан се събуди от дрямката си.

— Дърт пръдльо. Дърт пръдльо. — изграка той.

Още един редовен клиент, Джим, който не пропускаше да идва във вторник и петък от десетилетия, отиде до клетката и метна цяла шепа ядки вътре.

— Проклета птица. Някога ще научиш ли нещо ново? От години приказваш едни и същи простотии.

— Покажи ми парите.

Мисля, че Естебан бе научил тази реплика от ерата на Джери Магуайър, но го съскаше винаги, когато някой му кажеше нещо за речника, което ме навеждаше на мисълта, че птицата бе много по-умна от повечето хора в бара.

— Майната ти, тъпа птицо.

— Майната ти. Майната ти. — Естебан заповтаря на висок глас. И не е като да не го е казвал преди, обаче туристите го гледаха с оцъклени погледи.

— Той псува?

— Надявам се, че не се чувствате обидени. Сигурна съм, че е по-умен от мен, но просто отказва да разбере, че езикът му невинаги е подходящ за по-учтива компания.

Жената поклати глава и се засмя.

— Страхотно попълнение към бара е. В туристическия журнал пише, че е подарък?

Кимнах, усмихвайки се леко.

— Да, така е, което значи, че няма как да го върнем, когато започва да ни влудява с нецензурния си речник.

Мъжът поръча още едно питие и аз приех парите с широка усмивка.

След час всичко започна да става адски странно. И под странно имах предвид, забързано. С много плащащи клиенти.

Вътре нахълта групичка от момичета на двадесет и няколко, кикотещи се зад ръката си, и заемайки една маса до срещуположната страна на бара.

— Това е кръчма, нали?

— Джордан винаги казва, че иска такава, но аз винаги му казвам, че не съм съгласна. Преди да отвори кръчма, аз ще се изнеса от тях.

— Как си? — каза Естебан и напери перата си.

Пресякох бара, за да взема поръчките им, тъй като Бранди все още не се бе появила на работа, което значеше, че май ще се наложи да звънна на Дори и да я помоля да дойде тази вечер. Обикновено й звънях, ако бях смъртоносно болна и не можех да се оправя с бара, или ако ми се обадят, че нещо е станало с татко, и за щастие тя винаги бе готова да помогне. Преди, когато още нещата не бяха толкова зле, тя работеше тук шест вечери в седмицата. Сега гледаше внуците си през деня и беше изключително щастлива да го прави.

Излязох иззад бара и пристъпих към пълната маса.

— Какво да ви донеса, дами?

Блондинка с перфектно наредени къдрици и по-бели от бялото отговори вместо групата.

— Искаме шотове! Нека започнем с Порочни момичета скаутки. Или предпочитате Червенокоси скаутки? — обърна се тя към останалите на масата.

— Червенокоси скаутки. Имам нужда от алкохол.

Блондинката изрецитира поръчката, все едно бях глуха и не чух каква е, докато я поръчваха, след което добави.

— Тук сме за големия купон, но дойдохме по-рано, за да хванем маса.

Отворих уста, за да попитам, защо, по дяволите, си мислят, че трябва да хванат по-рано маса, но вратата се отвори и голяма група момичета, шест на брой този път, влязоха и се настаниха на още една от големите празни маси.

Главите на Ърл, Пърл и Джим се завъртяха в унисон, а на лицата им беше изписано объркано изражение.

И аз съм така, момчета. И аз.

— Време за парти. Време за пари. — Закряска Естебан и започна да скача развълнувано в клетката си, заради цялото движение наоколо.

Какво става за Бога?

Но бях прекалено заета да разпитвам, тъй като се появи още една голяма група момичета, които избутаха две от масите една до друга. Измъкнах телефона и звъннах на Дори, но тя не вдигна. Вратата се отвори пак и пратих отчаяно съобщение на Картър, мой приятел, който ми бе помагал преди, и хукнах да забърквам питиета и да ги нося по масите, преди да взема новите поръчки. За последния час направих повече момичешки питиета, отколкото през последната година. Обикновено тук нямаме момински партита, но все едно в Аквариума се бе изсипало цяло сестринско общество.

— Имаш ли питие с името на заведението — Аквариум? Имам предвид, ако имах бар, определено щях да имам такова питие. Само си представи колко сладки биха били снимките. С онези яки сламки като рибки. Само за Инстаграм, не мислиш ли? — това дойде от още една колежанка, чиято лична карта трябваше да проверя два пъти, за да съм сигурна, че не е фалшива.

— Съжалявам, точно сега нямам такова питие под ръка, но какво ще кажете за няколко шота?

Щастливи викове се понесоха от масата и аз приемах поръчките и забърквах питиетата колкото можех по-бързо. Останаха само три празни маси, когато Картър влезе през вратата.

— Благодаря ти, Боже. Дори не си вдига телефона, а аз умирам за малко помощ.

Картър, кльощав двадесет и три годишен мъж, приближи към мен до бара, а погледът му се стрелна към сцената в ъгъла, която седеше празна от смъртта на майка ми.

— Още ли не са дошли? Това място ще се пръсне по шевовете.

— Какво? — едва чувах Картър над шума от гласовете и музиката, която бях усилила.

Ърл, Пърл и Джим гледаха намусено, докато другите клиенти се опитваха да се пъхнат между тях и да се доберат до бара, за да метнат пари в моя посока.

Картър се хвърли в действие, а аз взимах питиета и ги носех по масите, колкото можех по-бързо. След петнадесет минути всичко ми стана кристално ясно, когато вратата се отвори и клиентите на бара избухнаха в силни аплодисменти.

О. Не. Не. Го. Е. Направил.

Фриско и още двама мъже, които не познавах, влязоха, следвани от четирима здравеняци. Охрана?

Те носеха калъфи с китари, а единият дърпаше количка, на която бяха натрупани квадратни черни куфари…

Какво, по дяволите?

— Хей, Аквариума! Само сглобяваме сцената и ще сме готови да разтърсим света ви! — изкрещя Фриско, докато взимах още поръчки за пиене и едва не прегазих Картър.

Той сложи ръка на рамото ми и погледна шокираното ми изражение.

— Не знаеш ли?

— Изглеждам ли ти така, все едно знам?

— Но как?

Поклатих глава. Нямах време да говоря с него точно сега. Имах да правя питиета, а Зейн Фриско щеше да отговаря на адски много въпроси.