Мегън Марч
Истински порочно (27)

Глава 27

Рипли

Застинах, когато песента, която бях чувала стотици пъти по радиото, зазвуча посветена на мен и изпълнена на живо в моя бар.

Татко ще побеснее. Логиката му бе толкова изкривена и огорчена, че дори не мисля, че щеше да се зарадва на допълнителните пари, които щяхме да спечелим днес, имайки предвид двете кънтри звезди, които заемаха сцената, която ми бе забранил да се използва.

Но може би, ако не научи…

Клиент метна още една двайсетачка на бара и реших, че не ми дреме откъде идват парите. Имам сметки за плащане и клиентите влизащи в бара бяха единственият начин да ги получа и да съм способна да задържа това място над водата. Без да споменавам, че исках да върна онези хиляда долара, който мазникът Стан бе платил за ипотеката, за да му кажа, че може да си ги завре там, където слънцето не огрява.

Затова се фокусирах върху факта, че Аквариума прави удар и никакво дъвчене от страна на баща ми, ако научеше, нямаше да ме накара да сваля Зейн Фриско и Боун Трашър от сцената. Упоритият ми старец точно сега щеше да затръшне вратата, ако беше тук. Е, аз нямаше да го направя. Изтласках мислите за него от ума си и казах бърза молитва да не ни свърши ликьора. След това се върнах към правенето на питиета и взимането на парите.

За няколко часа направихме повече пари, отколкото Аквариума заработваше за цял месец, дори може би за два. Дори Ърл и Пърл вече се усмихваха, след като им казах, че тази вечер питиетата им са за сметка на заведението. Джим изчезна, когато тълпата стана по-голяма, и сега на стола му седеше един червенокос мъж с блондинка в скута.

Един намусен мъж по-малко, за който да се тревожа, и повече място за плащащите клиенти.

— Това е страхотно! Видя ли, че дори са осигурили охрана на вратата? — изкрещя Картър надвиквайки музиката, и взе четири бири, отваряйки ги. — Аквариума се върна, бебче!

Той сложи бирите на бара и ме сграбчи през кръста, вдигайки ме и завъртайки ме във въздуха.

Песента свърши и аз се плъзнах надолу по тялото на Картър. Погледът на Боун се впи в моя, когато краката ми докоснаха пода.

— Какво ще кажете да запалим това място? Имам една друга песен, която вероятно сте чували веднъж или два пъти. Казва се „Ще се бия за нея“.

— О, мисля, че някой ревнува — каза Картър, когато Боун запя песен, в която се споменаваше за това, че не се притеснява да срита задника на всеки мъж, който докосне приятелката му в бара.

Поклатих глава.

— Не. Няма начин — бутнах го с бедро. — Залавяй се отново за работа и сервирай онези питиета!

Той хвана бузите ми с две ръце и ми залепи целувка по привичен за Картър стил. Хората в бара пищяха и ръкопляскаха, а гласът на Боун стана една октава по-нисък, подобно на ръмжене, което накара цялото ми тяло да завибрира.

Оттласнах се от бара и се заех с клиентите наредени около бара. Плащащи клиенти. Вътрешно започнах да танцувам.

Нямаше начин Боун да ревнува.

Невъзможно.

* * *

Боун разтърсваше бара из основи, когато Картър ми помаха от другия край на бара.

— Какво има?

— Имаме проблем, Рип — той кимна към предната врата и към намръщения мъж с официална риза, който стоеше с ръце скръстени на гърдите.

— Кой…

— Началникът на пожарна безопасност. Каза, че някой се е обадил и се е оплакал, че си надвишила капацитета си.

— Мамка му. Ще говоря с него. Не се тревожи.

След като избърсах ръцете си в кърпа се плъзнах иззад бара. Трябваше да крещя над звука, за да мога да говоря с него.

— Какъв е проблемът, сър?

— Получихме оплакване, че това място е пожароопасно заради надвишаване на капацитета тази вечер, и само като гледам, мога да кажа, че са прави. Но ще ви оставя да ми кажете, точно колко човека имате тук вътре, за да решим проблема.

Почти не можех да го чуя, но се надявах, че думите, които си мислех, че излизат от устата му, не са това, което казваше наистина.

Оплакване? От кой? Този район не бе особено населен, имаше само няколко други бара и студио за татуировки.

Отведох го до мъжа, който работеше на вратата, един от тези, които пристигнаха с Фриско.

— Не може да надвишаваме капацитета. Имаме човек на вратата. Следим бройката — на ум добавих надявам се някой да следи бройката.

Началникът посочи към задната врата, която бе широко отворена и през нея влизаха още хора.

— Ами онази врата?

О, проклятие.

— Ъмм, ще изведем някои от хората навън. Ще се справим. Лично ще се погрижа. Никога преди не сме имали проблем с това и обещавам никога повече да не се случи.

Две пияни момичета се запрепъваха към вратата, а питиетата им полетяха, изливайки се върху бялата риза на началника. Или да кажа, която беше бяла.

— Трябва да изведете поне една трета от хората. Веднага, иначе ще затворя това място.

Не. Не. Не. Не и в най-натоварената вечер, която сме имали от години.

— Ясно! Заемем се, дайте ми пет минути, сър. Веднага се връщам — усмихнах се пресилено и изчезнах.

Мамка му. Мамка му. Мамка му.

Добрах се до един от охранителите и закрещях на ухото му, за да може да ме чуе.

— Трябва да изведем част от хората. Можеш ли да ми помогнеш?

— Ще пробвам — двамата започнахме да извеждаме хора през вратата, докато началникът стоеше с ръце скръстени върху съсипаната си риза. И тогава започна боя.

Не знам кой нанесе първия удар, но пред сцената настана меле. Музиката спря и Боун посочи към някой в тълпата.

— Хай, задник, какво правиш, мамка му? Изхвърчаш от тук.

Охраната се хвърли през тълпата, която започна да се оттегля назад към мен, в опит да се отдалечат от дузината мъже раздаващи юмруци. Две момичета се блъснаха в гърба ми и забих лице в рамото на началника на пожарната команда.

— Това е още една от причините да налагаме капацитет за клиентите — изкрещя той. — Това място ще бъде прегазено. До тук сте. Затварям ви. Изведете всички навън.

— Моля ви, не го правете. Нека отидем навън и да поговорим.

Той ме изгледа намръщено, но ме последва навън през тълпата към входната врата. Вместо тихата улица, с разпилени тук-там клиенти, която очаквах да заваря, навън беше пълно с коли и хора.

— Ще ги изведа. Няма да има никакви проблеми.

— Не, вече взех решение. Тук става въпрос за безопасността на хората — той извади телефона си, докато хората се бореха да излязат през входната врата.

— На кой се обаждате?

Преди да успее да ми отговори ни обгради тълпа, камери и микрофони се насочиха в моя посока.

— Вие ли сте Рипли Фишър? Какво ще кажете за обвиненията, че вие сте истинската причина Боун Трашър и Амбър Флийт да скъсат?

— Рипли! Смяташ ли го за изневяра или просто следваш стъпките на майка си, ставайки любовница на кънтри звезда?

— От колко време спиш с Боун Трашър?

О, Боже мой.

Въпросите режеха като остриета, всяко пронизвайки ме до кост. Стомахът ми се сви на възел и падна в петите ми.

Това не се случва. Това не се случва. Дишането ми се забърза. Започвам да хипервентилирам. Може би щях припадна. Тогава нямаше да се налага да се изправям пред тях…

— Рипли, няма ли какво да кажеш в своя защита?

— Колко голям е членът на Боун Трашър? Читателките ми искат да знаят! Изплюй камъчето, момиче!

Гласовете ме смазваха, въпросите се сипеха от всички посоки, а аз стоях замръзнала като идиотска сърна пред опасността да бъда смазана от пикап.

Как се случи всичко това?

— Г-жо, трябва да изведете тези хора от тук.

Обърнах се, за да погледна отново началника, но ушите ми звъняха от въпросите, с които ме обстрелваха.

„Смяташ ли го за изневяра или просто следваш стъпките на майка си?“

Останах с гръб към репортерите и изпънах рамене, нуждаейки се да се защитя пред камерите, колкото можех.

Началникът на пожарната команда не се интересуваше, че за мен всичко това е един ужасен кошмар. Той имаше някакъв тефтер и драскаше нещо в него.

— Затварям ви заради надвишаване на капацитета и веднага щом хората напуснат сградата ще огледам мерките ви за пожарна безопасност. Ако намеря дори един липсващ пожарогасител, ще имате сериозни проблеми.

Репортерите продължиха да ми крещят, искайки да знаят повече за Боун, за мен и за майка ми, затова се пресегнах и се ощипах, за да се събудя.

Това не може да е истина. Трябва да е ужасен кошмар.

Болката от ноктите ми ми показа, че не сънувам. Реалността ми бе тази огромна катастрофа. Охраната изведе дузина клиенти навън и репортерите се хвърлиха върху прясното месо.

— Някой има ли снимки на Боун и Рипли Фишър, на които са заедно? Ще платим добре!

Мъж с тениска с емблемата на колежа Вандърбърд се препъна пиянски напред и се закова пред репортерите.

— Барманката с готиния багажник? Имам видео, на което той й посвещава песен. Ще ви го продам.

О, Боже мой.

Трябва да се махна от тук.

Започнах да си проправям път през тълпата, а погледът ми се стрелна към сцената търсейки Боун.

Но там нямаше никой.

Беше си тръгнал.

А аз бях оставена да почиствам кашата.

Аз винаги почиствах кашата сама.