Мегън Марч
Истински порочно (35)

Глава 35

Боун

Първото място, на което отидох да потърся Рипли, беше Аквариума и се молех да не е затворено. Неоновият знак светеше и това ми даде надежда.

Смъквайки шапката си ниско над очите си, се наведох и влязох вътре, където беше само малко по-забързано отколкото първата вечер, в която Фриско ме доведе тук, но определено нямаше нищо общо с тълпата, която събрахме снощи.

Не беше нужно да си гений, за да се сетиш, че част от тези хора бяха тук, надявайки се, че Фриско или аз ще дойдем да спретнем още едно шоу. Съжалявам, момчета. Не тази вечер.

Насочих се към бара и едва не се спънах, когато зад бара вместо Рипли, стоеше братовчедка й. Бранди наливаше питиета с отегчено изражение.

Може би издънката най-после е решила да поработи?

Спрях в края на бара и тя се насочи към мен.

— Какво искаш?

— Трябва да говоря с Рипли.

Крайчетата на устните на Бранди се извиха леко.

— Е, дошъл си на грешното място, за това.

Самодоволният й тон накара предупредителни аларми да зазвънят в главата ми.

— Какво имаш предвид?

— Рипли вече не работи тук. Чичо Франк я уволни. Той сложи мен да отговарям за бара, което значи, че мога да ти кажа да се разкараш от тук.

Бащата на Рипли я е уволнил? Мамка му.

— Къде е тя?

— Не знам. Не ми дреме. И не е честно, задето ме зарязаха да се справям с кашата, която забърка тя. Затова, ако не си тук да се извиниш, задето ми счупи телефона или да ми дадеш още една стотачка, че да се реваншираш, най-добре да се разкараш от тук.

— Тя още ли живее горе?

— Не. Когато казах, че я няма, имах предвид буквално, вече не е тук.

— И нямаш никаква идея къде е отишла? Трудно ми е да го повярвам.

Бранди стисна устните си в тънка линия и знаех, че няма да ми помогне. Освен ако…

Извадих портфейла си и измъкнах стотачка, макар последното нещо, което исках бе да й давам пари. Вдигнах я във въздуха, но тя само скръсти ръце на кокалестия си гръден кош.

Поглеждайки надолу към бара, си спомних за редовните клиенти, които бяха тук първата вечер, затова реших да се пробвам с тях.

След като им се представих отново, попитах.

— Имате ли някаква идея, къде може да е отишла Рипли?

Възрастната жена… мисля, че името й беше Пърл… поклати глава.

— Не. За пръв път от години не я виждам зад бара. Няколко пъти имаше болно гърло или пък грип и не слизаше, за да не ни зарази, но иначе през другото време винаги е била тук.

Макар и интересна, информацията й не бе особено полезна.

Погледът ми се насочи към съпруга й, Ърл.

— Някаква идея?

Той отпи от бирата си.

— Не, сър.

От ъгъла на бара, птицата изкряка.

— Уволнена си.

Бранди се изкикоти иззад бара.

— Повтаря го през целия ден, точно както го каза чичо Франк.

Опитах да преглътна неприятното чувство в стомаха си.

Това е по моя вина.

Нищо друго не бях направил, освен да донеса неприятности в живота на Рипли, които тя не бе заслужила.

След като направих няколко крачки назад, измъкнах още една стотачка и плеснах двете банкноти на бара.

— Къде е тя, по дяволите?

Бранди се пресегна и опита да вземе парите, изпод ръката ми, но аз ги притиснах по-силно към дървения бар.

Изражението й се изви в нещо грозно.

— Не ме интересува къде е тя, стига да не се връща тук. Но за двеста долара ще ти кажа, че вероятно е изтичала при приятелката си Хоуп за помощ. Тя управлява Белия жребец.

Бранди задърпа отново парите, но аз изчаках миг, преди да ги пусна.

— Успех с това да задържите това място над водата без нея.

Тя изсумтя, а аз се обърнах към вратата.

— Не ми трябва. Просто имах нужда да се разкара от тук.

Завъртях се на пети, гледайки надолу към нея, и се върнах към бара, навеждайки се към нея.

— Какво си направила, мамка му?

Бранди сви рамене.

— Нищо, което да можеш да докажеш.

Поех си дъх и се насилих да се отдалеча, без да кажа нито дума повече. Исках да разкъсам това момиче на две, но нямаше да ми е от никаква помощ.

Отворих вратата с такава сила, че тя се блъсна в тухлената стена, преди да се затръшне шумно зад мен.

Поне сега знаех къде е следващото място, на което да отида.