Мегън Марч
Истински порочно (41)

Глава 41

Боун

Преди тази сутрин, никога през живота си не бях свършвал толкова мощно. Беше почти религиозно изживяване. Капки пот покриваха челото ми, а пръстите ми все още бяха обвити около бедрата на Рипли.

Пуснах я на мига, когато осъзнах, колко силно я стискам.

— Мамка му, нараних ли те?

Вълна от смях се изтръгна от устните й.

— Майтапиш ли се?

Поклатих глава, оглеждайки червените следи, които бях оставил по кожата й.

— Не осъзнавах…

Тя се опря на лакти.

— Добре съм. Но имаме по-голям проблем.

Погледът ми срещна нейния.

— Какъв?

— Тя погледна надолу, където все още бях потънал дълбоко в нея.

— Без презерватив.

— Мамка му.

— Дам. — Тя поклати глава — Дори не се замислих.

— Аз също. Мамка му. Извинявай, захарче. Аз съм виновен.

Веждите й се повдигнаха във висока дъга.

— Ти нямаш… нищо, нали?

Отне ми секунда да разбера какво ме пита.

— Не. Мамка му, не. Чист съм. Винаги използвам презерватив.

Можех да видя, че иска да попита още нещо, тъй като отваряше и затваряше устни, и бе очевидно, че се колебае, а аз се досетих какво иска да знае.

— Дори с бившата ми. Тя не искаше да рискуваме да забременее, затова сме добре. Не съм бил с друга от две години.

Сега тя ме изгледа изненадано.

— Наистина? — Въпросът и гласът й бяха скептични.

— Да. Не се чукам наоколо. Не е в мой стил.

— Но… имам предвид, мислех…

Този път аз повдигнах вежди.

— Какво? Само защото към мен мятат повече котенца, отколкото топки към питчър от голямата лига, значи, че изневерявам на приятелката си?

Рипли прехапа устни и не отговори. Липсата на отговор бе достатъчна за мен.

— Няма начин, може да съм задник, но не съм задник, който изневерява.

Отдръпнах се, ядосан, че провеждаме този разговор, докато бях все още в нея, готов да стана отново твърд и да започна втори рунд. Обръщайки се към мивката, взех една хартиена кърпа и се върнах при Рипли. Беше минало адски много време откакто бях правил секс без презерватив и бях забравил каква каша настава.

Тя взе кърпата от мен, но преди това хвана тениската си и я издърпа. Щитовете й се вдигнаха бързо по местата си, но бях доволен да знам, че поне има начин, по който да ги сваля.

Върнах се в кухнята, за да й дам малко уединение. И може би защото поничките бяха там. Вече бях омел две, когато тя проговори.

— Мамка му. Фритюрникът беше включен през цялото време — тя понечи да слезе от масата, вероятно с намерението да забърза напред, но аз я спрях, опирайки рамо в корема й и вдигайки я.

Викът й, който не бе толкова секси, като когато крещеше името ми, едва не ми спука тъпанчетата.

— Няма да вървиш с този глезен — отнесох я до столовете наредени от единия край на кухненския остров и я настаних на единия от тях. — Стой си на задничето и си вдигни крака. Аз ще довърша поничките. Не може да е толкова трудно.

Сумтейки раздразнено, Рипли изпълни нарежданията ми, което ме изненада.

— Лесно? Наистина ли? Някога преди правил ли си понички? — сивите й очи, които вече не бяха замъглени от страстта, ме стрелнаха предизвикателно.

— Може да ми казваш какво да правя, за да не ги прецакам.

— Ами глазурата?

Взех торбичката с пудра захар.

— Може да са с пудра захар. Не съм Марта Шибаната Стюарт.

Рипли се изкикоти, карайки ме да се усмихна, но това ми напомни, че не бях й задал един много важен въпрос. Нямаше смисъл да чакам до по-късно, за да задоволя любопитството си.

— На хапчета ли си? Или трябва да започваме да се чудим дали няма наоколо да затърчи един малък Боун, който майка ми да разглези до безобразие?

Този път веждите й почти докоснаха линията на косата й.

Дали е изненадана, че искам да запази детето, ако е забременяла? Изчаках отговора й, преди да се пробвам да правя понички.

— Добре сме. На инжекция съм — тя плесна с ръка бедрото си. — Това е част от причините да имам толкова грамаден задник.

Присвих очи към нея.

— Най-добре да оставиш задника си на мира, защото съм му доста голям фен. Дори имам някои планове за него.

Бузите й пламнаха.

— Какви планове?

Намигнах й.

— Ще те оставя да се чудиш. Не искам да издавам всички тайни.

— Аз никога… не съм правила тази работа с дупето.

Първо понички, след това невероятен секс върху кухненската ми маса и сега се гмуркаме в аналната територия. Една адски готина сутрин според мен.

Лека усмивка изви устните ми, въпреки че се опитах да я потисна.

— Какво имаш предвид с това не съм правила тази работа с дупето?

Рипли сведе поглед към гранитния ми плот. Отговорът й бе изречен много тихо.

— Сещаш се… задната ми врата никога не е била… отворена за бизнес.

Смях, зародил се дълбоко в гърлото ми, премина през цялото ми тяло. Рипли взе молива от плота и ме замери с него, но аз успях да го избегна.

— Не ми се смей. Не е като да съм единствената на света, която…

— Не е отваряла задната врата за бизнес?

Не неопитността й бе причината да се смея, а начина, по който го обясни, което само ми показа колко чуждо й бе това преживяване.

Наведох се към нея, опирайки и двете си ръце на плота.

— Не се тревожи, захарче. Ще започнем само с леко открехване.