Мегън Марч
Истински порочно (31)

Глава 31

Боун

Не знаех какво правя с Рипли, но исках да продължа да го правя. Не връзка, имайки предвид, че отговорът й бе твърдо мамка му, не, следвано от няма никакъв шибан начин.

Току-що излизах от две годишна връзка и да започва нова бе последното нещо, за което би трябвало да мисля. Няма значение. Няма да стане.

Можех да споря с Рипли цяла нощ. Но с упоритото й изражение нямаше начин да успея да я убедя дори, че небето е синьо, а тревата зелена, камо ли да я накарам да разбере, че членът ми се нуждаеше да е в котенцето й редовно, без значение от етикета, който ще сложим на случващото се между нас.

Осен това съществуваше и фактът, че ми харесваше да съм около нея, или поне, когато не ми четеше конско за нещо. Мамка му, дори, когато ми чете конско, пак ми харесваше да съм около нея, повече отколкото около някой друг. За тази част вероятно трябваше да се тревожа, но не и тази вечер.

Сега пред себе си имах по-големи проблеми. Като вината от това какви бяха последиците от шоуто ни.

От къде можех да предположа, че някой ще се обади на началника на пожарната команда и ще стане мазало? Позволеният капацитет на заведенията не бе нещо, за което някога е трябвало да се тревожа, а само за това, че разпродадено значи повече пари за мен.

Но да затворят Аквариума и Рипли да бъде зарината с глоби и препоръки? Мамка му. Ще трябва да накарам Ник да се оправи с това. Той вече няколко пъти ми прати съобщение, както и три в гласовата поща, но аз ги игнорирах, и сега, след всичко, което Рипли ми каза за пресата, нямаше нужда да съм гений, за да се досетя защо ме търси. Чарити не бе звъняла, което може да е и добро и лошо. Да се надяваме, че в момента върши пиар магията си.

С телефон включен на високоговорител се обадих на Ник, докато завивах към общежитията на колежа Вандърбърд. Според личната карта в портфейла и търсене в Гугъл, хлапето живееше близо до общежитията.

Ник вдигна на първото позвъняване, но дори не каза Здрасти.

— Какво си направил, мамка му?

— Ти ми кажи какво казват, че съм направил, и ще започнем от там.

— Коя част от скатавай се не разбра? Това е катастрофа.

— Направих шоу в бар. Голям праз.

— Пукната пара не давам за шоуто. А защото пресата започна да бута вагона с Боун Трашър е мъжка курва и те обвиняват, че си изневерявал на Амбър. Защо ще дадеш повод на хората да обърнат нещата по този начин? Всичко, което трябваше да направиш, е да бъдеш дискретен, след като не можеш да си държиш члена в гащите.

Завих зад ъгъла и намалих, за да мога да гледам номерата на къщите.

— Чуй ме, Ник. Ако смяташ, че можеш да ми говориш като на дете, на което си дал задача, то има реална опасност да изгубиш най-големия си клиент. Затова, внимавай как ми говориш. Работата ти е да се справяш с кашите, затова справяй се.

— Не можа ли поне да харесаш някоя, която не е дъщеря на най-известната нашвилска курва?

Коментарът за майката на Рипли ме разяри.

— Мамка му, не смей да говориш така за нея.

Стонът на Ник отекна в колата ми.

— Нима наистина я харесваш? Исусе, Боун. Какво съм ти направил, че да ми причиниш това?

— Спри да хленчиш като кучка и си свърши работата. Каквото и да казват за това, че съм изневерявал на Амбър, не е вярно. Дори не познавах Рипли, докато не научих за импровизираната сватба на Амбър, затова може да им напъхаш истината в гърлата.

На другия край на линията настана кратко мълчание.

— Какво очакваш от мен да направя, Боун? Да пратя ли Чарити да разгласи нещо от типа любов-от-пръв-поглед?

Задавих се при това предложение.

— Какво ще кажеш просто да заявим, че това засяга двама възрастни и не влиза в ничия проклета работа?

Ник се засмя, но без грам хумор.

— И двамата знаем, че това няма да се получи. Ако искаме да преминем безпроблемно през това, така, че пресата да спре да го дъвче, трябва да им дадем нещо голямо.

— Като какво например?

Забелязах номера на къщата и спрях до тротоара зад едно ново Камаро. Мамка му. Това бе къща на братство.

— Не знам още. Работя над това — каза Ник и можех да чуя чаткането на пръстите му по компютърната клавиатура.

— Справи се с тези простотии. А аз отивам да наритам задника на един колежанин, ако вече е продал снимка на мен и Рипли на таблоидите.

— Мамка му, ебаваш ли се с мен? — гласът на Ник се извиси до викане.

— Сори, пич. Обещах на дамата да защитя честта й.

— Боун…

Затворих и изключих телефона си, когато започна да звъни на мига. Отворих вратата на колата и излязох, бутвайки телефона в джоба си.

Защо трябва да е проклета къща на братство?

Майната му. Преминах през моравата към верандата.

Не бях ходил в колеж. Дори да исках не можех да си го позволя по онова време. Родителите ми нямаха пари, а аз нямах намерение да взимам заем, след като всичко, което исках, бе да пиша песни и да ги изпълнявам. Тези момчета сигурно щяха да се напикаят ако трябваше да спят в колите си или да свирят на пътя за бакшиши, че да си купят ядене.

Ето защо никога нямаше да разберат как упоритата работа се отплащаше най-добре.

Когато стигнах до вратата, вдигнах ръка да почукам, но тя се отвори и ръката ми попадна върху мъжа, който пристъпи навън.

— Уоу, пич. За партито ли си тук?

Сега, когато вратата беше отворена, можех да чуя музиката идваща отнякъде, вероятно от мазето.

— Какво смахнато парти е това?

Той посочи към бялата си блуза, покрита с нещо подобно на маркер.

— Светещо парти. В мазето.

Супер. Сега трябваше да търся някой по време на парти с черна светлина.

Хлапакът, който отвори вратата се обърна да си ходи, но аз го хванах за рамото, докато измъквах портфейла от джоба си. Вдигайки личната карта попитах.

— Познаваш ли това хлапе? Там долу ли е?

Той присви очи, оглеждайки внимателно снимката, преди да поклати глава.

— Не мисля, че е тук. Появи се късно тази вечер, но си тръгна с няколко момичета от Чи Омега. Той чука една от първокурсничките им.

— Къде отидоха?

Той сви рамене.

— Не знам, човече. Може би обратно в тяхната къща — той кимна с глава. — Ей, знаеш ли, че мязаш на онзи пич, Боун Трашър?

— Често ми го казват. Къде се намира къщата?

Той ми даде насоки и имайки предвид, колко беше пиян можех само да се надявам, че са точни. Когато се насочих към колата си, момчето извика и аз спрях.

— Ти си онзи пич, Боун Трашър! Видях ти колата онлайн. Мамка му, човече.

Само поклатих глава. Нямаше какво да направя точно сега и с моя късмет щях да съм всичко, което щеше да си спомня на сутринта.

Качих се в колата и подкарах към къщата на сестринството.