Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (8)

Наивните жени като плячка

Най-малката сестра, най-глупавата, участва в типичната човешка история за наивната жена. Тя временно ще попадне в плен на собствения си вътрешен ловец. И все пак накрая ще стане по-мъдра, по-силна и ще познае лукавия хищник в собственото си психе.

Психологическата история, която се крие зад тази приказка, се отнася и за по-зрялата жена, която още не се е научила да разпознава вродения хищник. Навярно тя многократно е започвала този процес, но поради липса на напътствия и подкрепа все още не го е завършила.

Ето защо са толкова полезни поучителните истории — те ни дават насочващи ориентири, за да можем да довършим дори онова, в което сме срещнали пречки. Приказката за Синята брада е ценна за всички жени, независимо дали са съвсем млади и едва сега започват да се учат да разпознават хищника, или той десетилетия наред ги е преследвал и тормозил и те най-после са готови за последната решителна битка с него.

Най-младата сестра е съзидателният потенциал на психето. Нещо, което я насочва към плодотворен живот. Ала когато се съгласява да стане плячка на злия мъж, тя временно се отклонява от пътя, защото инстинктът й да го разпознае и да не се омъжи за него не е непокътнат.

От психологическа гледна точка младите момичета и момчета не осъзнават факта, че самите те са плячка. Макар понякога да ни се струва, че животът ще е много по-лесен и безболезнен, ако всички хора се раждат напълно осъзнати, това не е така. Всички ние се раждаме anlagen^[1], като потенциала на живата клетка. В този anlagen се съдържа първичната материя, която след време ще се развие, и ние ще се превърнем в пълноценни същества.

Затова целта на живота ни като жени е да ускорим развитието на anlagen. В приказката за Синята брада се говори за събуждането и образоването на този психичен център, тази сияйна клетка. За да го образова, най-малката сестра се съгласява да се омъжи за сила, която смята за „много изискана“. Бракът в приказката символизира стремеж към нов статут, разгръщане на нов пласт от психето.

Младата жена обаче се заблуждава. Отначало тя изпитва страх от Синята брада. Държи се предпазливо. Ала едно малко удоволствие в гората я кара да пренебрегне интуицията си. Почти всички жени поне веднъж са имали такова преживяване. В резултат тя се убеждава, че Синята брада не е опасен, а само странен и ексцентричен. О, каква наивност! Защо онази стара синя брадица толкова много ме отблъсква? Нейната дива природа обаче вече е надушила какво става и знае, че синьобрадият носи гибел, но наивното психе не обръща внимание.

Тази грешка е почти масова при младите жени, чиито алармени системи още не са напълно развити. Те са като осиротели вълчета, които се търкалят и играят на поляната, без да забелязват, че от сенките изпълзява четиридесеткилограмов рис. Има и по-възрастни жени, които дотолкова са се откъснали от дивото, че не чуват вътрешните си предупреждения.

Питате се дали всичко това може да се избегне. Също като в животинския свят, младото момиче се научава да вижда хищника с помощта на родителите си. Без техните любящи напътствия то със сигурност бързо ще стане плячка. Всъщност това се е случвало с почти всяка от нас. Поне веднъж през психичните ни прозорци нощем се е вмъквал зашеметяващ мъж и ни е сварвал неподготвени. И въпреки че носи скиорска маска, в зъбите си е захапал нож и на рамото си е преметнат чувал с пари, ние му вярваме, когато ни казва, че е в банковия бизнес.

Въпреки мъдрите майчини и бащини съвети обаче, момичето, особено след около дванайсетгодишна възраст, може да бъде подмамено от групи негови връстници, културни сили или психични проблеми и с това да постави началото на цял низ от рискове, за да открие истината само. Когато работя с по-големи момичета, които са убедени, че светът е добър, стига да подходят правилно към него, винаги се чувствам като старо посивяло куче. Иска ми се да скрия очи с лапи и да изпъшкам, защото виждам онова, което те не виждат, и знам, особено ако са упорити и енергични, че преди да се осъзнаят, поне веднъж ще попаднат в капана на хищника.

В началото на живота ни нашият женски светоглед е много наивен, което означава, че емоционалното разбиране на скритото е изключително слабо. Ала всички започваме така. Ние сме лековерни и попадаме в изключително смущаващи ситуации. Ако не сме посветени в тези неща, ние се намираме в период от живота си, в който сме уязвими, защото виждаме само явното.

Когато вълчицата оставя малките си, за да отиде на лов, те се опитват да я последват навън от бърлогата. Тя им ръмжи, зъби им се и ги плаши, докато те се върнат обратно вътре. Майка им разбира, че те все още не могат да преценяват другите създания, не знаят кои са хищни и кои не. Но след време тя ще ги научи.

Също като вълчетата, жените се нуждаят от подобно посвещаване, което да ги научи, че във вътрешните и външните светове невинаги цари безметежно щастие. Много жени не разполагат дори с най-основни познания за хищниците, които вълчицата дава на малките си: ако нещо те заплашва и е по-голямо от теб, бягай; ако е по-слабо, направи каквото искаш; ако е болно, остави го на мира; ако има бодли, отрова, големи зъби или остри нокти, отстъпи и тръгни в противоположната посока; ако мирише хубаво, но има метални челюсти, не се приближавай.

Най-малката сестра в приказката не само разсъждава наивно, не само няма абсолютно никаква представа за смъртоносния аспект на собственото си психе, но и се оставя да я съблазнят удоволствията на егото. И защо не? Всички ние искаме всичко да е прекрасно. Всяка жена иска да яхне кон, украсен със звънчета, и да препусне в безкрайната зелена и чувствена гора. Всеки човек иска да получи рая тук, на земята. Проблемът е, че егото иска да се чувства чудесно, ала в съчетание с наивност, това желание не ни удовлетворява, а ни превръща в стръв за хищници.

Момичетата взимат решение да се омъжат за чудовището още съвсем малки, обикновено преди петгодишна възраст. Възрастните ги учат не да виждат действителността, а да са „добрички“. Тъкмо поради тази причина най-малката сестра си мисли: „Хммм, брадата му всъщност не е чак толкова синя“. Тъкмо поради тази причина жените пренебрегват интуицията си. В този смисъл те всъщност съзнателно са научени да се предават на хищника. Представете си вълчицата да учи малките си да са „добрички“ към някой гневен пор или коварна гърмяща змия.

В приказката дори майката участва в заговора. Тя отива на пикника заедно с дъщерите си. Не казва нито дума, за да ги предупреди. Биологичната или вътрешната майка също спи или е наивна, както често се случва при съвсем малките момичета или жените, отраснали без майка.

Интересно е, че по-големите сестри в приказката проявяват известно осъзнаване, когато казват, че не харесват Синята брада, макар да ги е забавлявал по изключително романтичен и приятен начин и богато да ги е угостил. Тук се загатва, че някои аспекти на психето, представлявани от по-големите сестри, имат малко по-развита проницателност, че притежават „познание“, което ги предупреждава да не се заблуждават относно хищника. Посветената жена обръща внимание на гласовете на по-големите сестри в психето — те я предупреждават да бяга от опасността. Непосветената жена не обръща внимание — тя все още е прекалено наивна.

Да речем например че наивната жена постоянно си избира неподходящи партньори. Някъде в съзнанието си тя е наясно, че това е безсмислено, че трябва да престане и да ревизира ценностите си. Тя често дори знае как да го стори. Ала в следването на този деструктивен модел има нещо непреодолимо, някаква хипноза в стил „Синята брада“. В повечето случаи на жената й се струва, че ако още малко продължи по стария начин, със сигурност ще открие райското блаженство, което търси.

Или другата крайност — жена, пристрастена към наркотици. В главата й със сигурност звучат гласовете на по-големите сестри, които казват: „Не! В никакъв случай! Това е вредно за ума и тялото. Отказваме да продължим“. Но желанието да открие рая кара жената да се омъжи за Синята брада — психичният наркопласьор.

В каквато и дилема да се окаже жената, гласовете на по-големите сестри в нейното психе продължават да я предупреждават. Това са същите онези тихи гласове, нашепващи истини, които жената понякога иска да избегне, защото слагат край на нейните фантазии за Намерения рай.

И ето че съдбовният брак е факт. Когато Синята брада заминава, младата жена не съзнава, че макар да й е позволено да прави каквото пожелае — освен едно нещо — тя живее непълноценно. Много жени буквално са преживявали приказката за Синята брада. Те се омъжват, докато все още представите им за хищника са наивни, и избират човек, който погубва живота им. Те са решени да го „изцелят“ с любов. В известен смисъл тези жени участват в нещо като „театър“. Може да се каже, че прекарват почти цялото си време в повтаряне на думите „Брадата му всъщност не е толкова синя“.

Попадналата в капан жена постепенно губи надежда за приличен живот за себе си и децата си. Тогава тя навярно най-после ще отвори вратата на стаята, в която лежат останките от опустошената й душа. Въпреки че е възможно вината да е у партньора й, вроденият хищник в нейното психе му помага. Докато жената е принудена да вярва, че е безсилна или е научена да не осъзнава инстинктивно усещаната истина, женските импулси и дарбите на нейното психе ще продължават да чезнат.

Когато се омъжи за хищника, младата жена попада в плен. Вместо да живее свободно, тя започва да води фалшив живот. Хищникът я е излъгал, че по един или друг начин ще я направи царица, докато всъщност подготвя убийството й. От всичко това има път за бягство, ала жената трябва да открие ключа.