Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (122)

Затъване в стар гняв

Когато гневът отново се превърне в пречка за творческата мисъл и действие, трябва да го смекчите или промените. За онези, които са положили сериозни усилия в работа върху травмата си, независимо дали е била причинена от нечия жестокост, пренебрежение, липса на уважение, безразсъдство, арогантност, невежество, или дори от сляпата съдба, настъпва време да простят, за да освободят психето да се завърне към нормално състояние на мир и покой^[1].

Когато жената не може да се избави от гнева или яростта си, често причината е, че тя използва гнева като източник на сили. Въпреки че отначало това може да е било разумно, сега тя трябва да внимава, защото постоянният гняв е пожар, който изгаря първичната й енергия. Това състояние е като „настъпване на педала на живота до дупка“, опит за хармоничен живот със съединител, натиснат докрай.

Не бива също да приемате гнева като заместител на страстен живот. Това не е истински живот, а защитна реакция, която, след като времето й е отминало, струва много на жената. След време тя се нажежава до бяло, замърсява нашите идеи с черния си дим и не допуска други гледни точки.

Няма да ви лъжа като ви кажа, че можете да пречистите целия си гняв днес или другата седмица и че той завинаги ще изчезне. Мъката и страданието от миналото циклично се надигат в психето. Макар че дълбокото пречистване освобождава по-голямата част от старата рана и гняв, винаги остават следи. Но тези следи трябва да са съвсем тънък пласт пепел, а не всепоглъщащ пожар. Ето защо пречистването на остатъчния гняв трябва да стане периодичен хигиенен ритуал, който ни освобождава, защото да носим стария гняв след изтичането на неговата полза означава да носим постоянно, макар и подсъзнателно безпокойство.

Понякога хората се объркват и си мислят, че затъването в стар гняв означава да вдигат пара, да кипят и да хвърлят разни неща. В повечето случаи не е така. Това означава винаги да сте уморени, изключително цинични, да отблъсквате надеждата, нежността и обещанието. Това означава да се страхувате, че ще изгубите още преди да сте си отворили устата. Това означава вътрешно да достигнете точката на възпламеняване, независимо дали го проявявате външно. Това означава безкрайно жлъчно мълчание. Това означава да се чувствате безпомощни. Но има изход и той е чрез прошката.

Пфу, прошка, казвате вие. Всичко друго, но не и това. Ала в сърцето си знаете, че някой ден ще се стигне дотам. Този момент може да не настъпи до смъртното ви ложе, но някога ще настъпи. Помислете за това: много хора се затрудняват да прощават, защото са ги учили, че това е еднократен акт. Не е така. Прошката има много пластове, много сезони. В нашата култура битува идеята, че прошката е сто процента заявление. Всичко или нищо. Казват също, че прошката означава да забравиш, да се държиш така, като че ли не се е случило нищо. И това не е вярно.

Жената, която прости деветдесет и пет процента на някого или нещо трагично и нараняващо, почти е достойна да я обявят за светица. По-нормално е, ако прости седемдесет и пет процента и останат двадесет и пет процента за „Не знам дали някога мога напълно да простя, дори не знам дали го искам“. Но шестдесет процента прошка и четиридесет процента „Не знам и не съм сигурна, още мисля по въпроса“ определено е чудесно съотношение. Петдесет или по-малко процента прошка могат да се определят като работен процес. По-малко от десет процента? Или току-що сте започнали, или още не сте опитали.

Във всеки случай, когато минете средата, останалото ще дойде след време, обикновено на малки части. Най-важният момент в прошката е да започнете и да продължите. Пълната прошка е процес, обхващащ цял един живот. Разполагате с остатъка от живота си, за да промените процентното съотношение. Всъщност, ако можехме да разберем всичко, щяхме да можем да прощаваме всичко. Но повечето хора се нуждаят от много време, за да стигнат дотам. Това е нормално. Ние имаме лечителката, така че разполагаме с нужното търпение.

По темперамент някои хора по-лесно прощават от други. При някои това е дарба, при повечето трябва да се усвои като умение. Същностната жизненост и чувствителност явно оказват влияние на способността да прощаваме. Изключителната жизненост и дълбоката чувствителност невинаги позволяват с лекота да отминем злото. Вие не сте лоши хора, ако не можете лесно да прощавате. И не сте светици, ако го правите. Всекиму своето, когато му дойде времето.

За да се излекуваме напълно обаче, трябва да кажем истината и не само да изразим своето съжаление и болка, но и да разкрием каква вреда е нанесена, какъв гняв, отвращение и желание за самонаказание или отмъщение е предизвикала тя в нас. Старата лечителка на психето разбира човешката природа с всичките й слабости и ни опрощава, когато изречем голата истина. Тя дава не само втори шанс — най-често дава множество шансове.

Нека разгледаме четирите етапа на прошка. През годините съм разработила и използвала тези етапи в работата си с травматизирани хора. Всяко ниво има по няколко пласта. Към тях може да се подхожда в различен ред и за различна продължителност от време, но аз ги поставям в реда, в който съветвам пациентките си да започнат работа.