Клариса Пинкола Естес
Бягащата с вълци (51)

Майката дете или майката без майка

Както виждаме, обрисуваният от майката патица образ е много елементарен и наивен. Най-често срещаният тип е майката без майка. В приказката патицата, която толкова иска да има патенца, накрая се отказва от детето си. Човешката или психичната майка може да постъпи така по много причини. Самата тя може да е нямала майка или да е от онези слаби майки, които психически са много млади или наивни.

Тя може да е толкова психически разстроена, че да се смята за недостойна за обич дори от собственото си дете. Може да е била толкова измъчвана от семейството и културата си, че да се смята за недостойна да целуне подгъва на архетипа на „сияйната майка“, който съпътства майчинството. Разбирате ли, тук няма две възможности — майката трябва да бъде подготвена от майка си за майка. Макар че има здрава духовна и физическа връзка с детето си, в света на инстинктивната дива природа жената не се превръща изведнъж в напълно готова майка.

Едно време благословията на дивата природа обикновено идвала от ръцете и думите на жените, които помагали на по-младите майки. Особено първескините носят в себе си не опитна старица, а майка дете. Майката дете може да е на всякаква възраст, на осемнайсет или четирийсет, няма значение. Всяка жена започва като майка дете. Майката дете е достатъчно възрастна, за да ражда и притежава нужните инстинкти, но има нужда от наставленията на по-възрастна жена, която да я окуражава и подкрепя в отглеждането на децата й.

Тази роля от древни времена е била изпълнявана от стариците на племето или селото. Тези човешки „Богини майки“, по-късно превърнати от религиозните институции в „кръстници“, представляват жизненоважна женска „хранителна“ система, която подкрепя младите майки, учи ги да хранят психето и душата на своите деца. Когато ролята на Богинята майка се интелектуализира, „кръстницата“ е жената, грижеща се детето да не се отклони от изискванията на Църквата. При тази метаморфоза е изгубено много.

По-възрастните жени били кивотите (Ноевият ковчег) на инстинктивното познание и поведение и можели да го предават на младите майки. Това познание се предавало по словесен път, но и по друг начин. Сложни послания могат да се предават с обикновен поглед, докосване с шепот, нежна прегръдка.

Инстинктивната същност винаги благославя и помага на онези, които вървят по стъпките на другите. Така е при здравите животни и здравите хора. Така майката дете прекрачва прага и влиза в кръга на зрелите майки, които я посрещат с благожелателни шеги, подаръци и истории.

Този женски кръг някога е бил територия на Дивата жена и е приютявал всички. Но днес от него е останала само т.нар. „бебешка баня“, където в рамките само на два часа трябва да се споделят всички вицове за раждане, женски подаръци и истории, свързани с гениталиите.

Днес в повечето части на индустриалните страни младата майка сама износва, ражда и отглежда детето си. Това е същинска трагедия. Тъй като много жени имат слаби майки, майки деца и майки без майки, самите те могат да имат подобна вътрешна нагласа.

Жената, която има в психето си майка дете или майка без майка, най-вероятно страда от наивни предчувствия и липса на инстинктивна способност да си представи какво ще се случи след час или десет години.

Жената с вътрешна майка дете възприема аурата на дете, което се преструва на майка. Жените в това състояние не са способни да напътстват и подкрепят своето дете, а като децата на селянина от приказката за грозното патенце ужасно се радват, че в дома им има животинче, но не знаят как да се грижат за него. Без да го съзнава, майката дете измъчва собствената си рожба с различни форми на дискриминиращо внимание, а в някои случаи и с липса на внимание.

Понякога слабата майка също е лебед, отгледан от патици. Тя не е успяла да намери истинската си самоличност достатъчно бързо, за да е от полза за детето си. После, когато през пубертета дъщеря й се натъква на великата загадка на дивата женска природа, майката също усеща в себе си лебеда. И в сутерена на този дом ще има два диви духа, които се държат за ръце и се надяват да ги повикат горе.

Това са нещата, които могат да се объркат, ако майката е откъсната от собствената си инстинктивна природа. Но не въздишайте прекалено дълго, защото за всичко това има лек.